Малкият Ейяфятлайокутл показа колко е голяма Европа
Геомедия
Онези, които се притесняват, че Европейският съюз се е превърнал в супер сила, могат да си отдъхнат. Така започва коментарът на изданието European voice, по повод изригването на исландския вулкан Ейяфятлайокутл (eyja – остров, fjalla – планина, jökull – ледник). В средата на април никому неизвестният вулкан обаче затъмни и в пряк, и в косвен смисъл небето над Стария континент и хвърли всички в кошмарни размисли. На фона на икономическата криза, която принуди Гърция да поиска спешна помощ от 27-те страни на Европейския съюз и малко след трагичната катастрофа с полския президент Лех Качински, навръх неговото погребение, в позабравената низвергната само преди няколко месеца от Великобритания и Холандия Исландия се случи нещо, което показа какво всъщност наистина е криза. Милиони обикновени граждани останаха заседнали насред иначе обединената и добре устроена Европа, без изход и без ясна представа за размерите и изхода от кошмара.
Въпреки съвременните методи за глобално наблюдение, въпреки интернет връзките и въпреки новите технологии и информационния поток, правителствата не успяха да се справят с възникналата ситуация и подложиха на пореден тест гражданите си: този път доколко са изобретателни в действително кризисен момент. Изводът, който изригва над всички останали, е единствен – осем милиона граждани на света се справиха при липса на единна система за реакция на кризисна ситуация.
Едва в третия ден от първоначалното изригване на вулкана Европейската агенция за авиационен контрол предупреди, че се очаква значително нарушаване на въздушния трафик в Европа. Предварителните очаквания бяха през европейското въздушно пространство да се осъществят само между 12 000 и 13 000 полета от общо 29 500. В последствие се оказа, че тази прогноза е твърде оптимистична. През целия период от затварянето бяха анулирани повече от 100 000 полета, които донесоха загуби за ЕС за повече от 2,6 милиарда евро, поне според първоначалните изчисления.
Причините са пълния крах са няколко. Обединена Европа не е изградила единна стратегия за реакция при подобни ситуации. В моменти на криза, била тя финансова или природно бедствие, всичко, с което обединена Европа всъщност разполага, все още е само в ръцете на отделните правителства, а те от своя страна не са достатъчно подготвени, за да разрешат самостоятелно проблемите.
Общо небе
Хаосът във въздуха даде нов импулс за създаването на единно управление на въздушното пространство на Евросъюза, заяви доволно говорителката на еврокомисаря на транспорта Хелън Кърнс. След като премина облакът пепел, Брюксел реши спешно до края на годината да съгласува мандат за управлението на европейските авиопотоци и да постави основите за въвеждането на единно въздушно пространство над ЕС. Идеята съществува още от преди шест години, когато европейската комисия прие пакет от предложения за интегрирането на въздушните пространства на страните от ЕС до 2012 г. Закономерно редица правителства се противопоставиха на този план, като виждат в него заплаха за националната си сигурност. Причината е, че само преди седем години по време на водената от САЩ операция в Ирак Европейският съюз не излезе с единна позиция за военната инвазия и всяка страна самостоятелно разрешаваше или забраняваше навлизането на американски военни машини във въздушните си пространства.
Освен заплаха за сигурността и губене на суверенитет, евентуалното създаване на общо небе притеснява и профсъюзите от авиацията. Синдикатите се опасяват, че при бъдещо обединяване ще настъпят зловещи съкращения на редица работни места и високо специализирани специалисти ще трябва да се преквалифицират в други области.
След последната криза обаче става ясно, че при едно обединяване на въздушното пространство европейските страни много по-ефективно и по-бързо ще могат да реагират. Признанието от офиса на самия еврокомисар по транспорта Сийм Калас, че националните управления по въздухоплаване на различните страни са взимали различни решения въз основа на едни и същи научни данни, доказва необходимостта от някакво единство.
Загубите
Дневните загуби за България бяха предварително изчислени на стойност от 280 000 евро. Според председателя на Института за анализи и оценки в туризма Румен Драганов в тази сума са отчетени загубите за авиацията и от пропуснати ползи за туризма от неползване на хотелски и други услуги, които се изчисляват на 80 000 евро средно на ден. Статистиката показва, че през последните години основният повод при пътуванията със самолетен транспорт е именно развлечението и туризмът.
Проблемите с въздушния трафик донесоха загуби не само в Европа, а и на всички останали части от света. В САЩ бързо пресметнаха, че американската икономика е загубила 650 милиона долара – средно по 130 милиона долара на ден. Този факт единствено доказва колко е зависим светът от пътуванията с цел туризъм и бизнес, коментираха от американското авиационно сдружение. Пак от САЩ дойдоха и заключенията, че сигурността винаги е на първо място, но излизащите от рецесията икономики много тежко понасят пълното затваряне на небето. Според председателя на Американската пътническа асоциация Роджър Доу спирането на 78% от полетите на авиокомпаниите между Европа и САЩ са донесли загуби от 450 000 долара дневно за икономиката на страната отвъд Атлантика.
Поуките
Евроентусиастите мислят, че по-голяма Европа в смисъла на по-голямо обединение на страните, може да доведе и до по-голяма сигурност, както и до повече възможности Старият континент единно и бързо да реагира на кризисни ситуации. Истината е, че все още кризисният мениджмънт не се радва на особена популярност. Въпреки това редица учени от най-различни области на познанието са посветили силите си да анализират как реагират хората в кризисни ситуации и как властите най-адекватно могат да помагат, за да не се случва най-лошото. Но разработките на университетите и изследователските центрове очевидно все още стоят блокирани някъде в лабораториите и не се използват от правителствата.
Последната криза показа, че Старият континент трябва да се поучи от положителния си опит, натрупан през последните години при общите действия срещу болести и епидемии, и да заложи на основния принцип: превенцията е по-евтина от самото лечение. Както в корпоративния свят съществуват мениджъри, оценяващи рискове, така и на общо европейски равнище трябва да бъде изградена единна система за анализ на кризите.
Другият основен въпрос беше доста конкретен – липсата на алтернативни пътища. През последните години правителствата на европейските страни все по-малко инвестират в железопътния транспорт, а възходът на ниско бюджетните авиокомпании накара клиентите да пренебрегват за дълги разстояния пътуването с железопътния транспорт, въпреки че технологията на високоскоростните влакове да е напреднала значително. Последният случай показа, че ако един тип транспорт не успее да поеме пътниците, друг трябва да го стори. Но не за сметка на сигурността.
Евроскептиците могат да празнуват, защото Ейяфятлайокутл показа слабостта на съюза. Сега само от европейски лидери зависи да успеят да се отърсят от пепелта и да вземат правилните решения. Време е за общ кризисен мениджмънт.
Трябва система за ранно предупреждение
Доц. д-р инж. Теменужка Бандрова, председател на Комисия по картография и децата към Международна картографска асоциация
– Какво е мястото на картографите в тази кризисна ситуация?
– Визуализацията на разпространението на вулканичната пепел беше разпространена в цял свят. Разбира се, това не беше карта, направена от професионален картограф. Картографът ще събере всички данни, с които се разполага, ще ги анализира, ще ги интерпретира и ще ги визуализира по най-добър начин: например освен ареала на разпространение, не видяхме никакви количествени или качествени характеристики, посоки на разпространение и т.н.
– Някои от властите на засегнатите страни обърнаха ли се за помощ към Международната картографска асоциация и по-специално към работната група по кризисен мениджмънт?
– Това е интересен въпрос. Навярно, не! Самият председател на работната група по картография и ранно предупреждение и управление на кризи е бил принуден да стой две денонощия на летището в Амстердам, връщайки се от Пекин до Прага. Работата по вулканичните дейности и тяхното картографиране е много добре застъпена на различни международни и институционални нива. Затова жертвите са сведени до минимум. ООН има издадени брошури специално за обучение на деца как да се справят при такива ситуации.
– Какво според вас трябва да се подобри в общуването между отделните отговорни представители, за да се реагира по-адекватно в такива ситуации?
– Отговорът е ясен. Трябва да се изгради система за ранно предупреждение и управление при кризи, в която под едно общо ръководство да участват различни министерства и институции. Има примери в цял свят. У нас разработките засега са на научно ниво. Трябва да има политическа воля, за да станат практика!
Сигурност – несигурност
По време на кризата Великобритания временно отмени нормите за сигурност в корабоплаването, въведени още през 1912 г. след потъването на „Титаник“. Лондон разреши на корабните компании да надхвърлят с 10% крайната норма на натоварване на фериботите, за да могат да превозват през Ламанша туристите. Подобно решение взеха и френските власти. Кризата показа, че от целия хаос има и спечелили и това са превозваческите компании, които се движат по море и суша. Железопътната компания Eurostar обяви, че никога не е имала толкова пътници в рамките на един ден, както и че са изкупени всички билети, за всички влакове. Докато търсенето на самолетно гориво намаля, което доведе и до падане на цената му, горивото за кораби тръгна нагоре.
Глътка въздух
Спирането на авиационния трафик даде повод за интересни наблюдения за изменението на климата. Все още учените не са много наясно за ефекта от изгарянето на реактивното гориво на голяма височина. Благодарение на няколкото дни без изгорени газове над Европа и събраните през този период данни и сателитни снимки учените се надяват да направят пробив в тази неизследвана засега област и да открият доколко замърсяването от самолетите влияе на промяната на климата и на температурната амплитуда. Според Дейвид Травис от университета на Уисконсин-Бел, още при затварянето на въздушното пространство след атентатите срещу Световния търговски център в Ню Йорк е станало ясно, че има зависимост между показваните от живака стойности и замърсяването на въздуха от самолетно гориво. Ако се окаже, че емисиите от изгорено самолетно гориво са твърде вредни, може да се стигне до увеличаване на цените на билетите, заради вредните емисии, коментира Травис. Засега се санкционират само вредните емисии от въглероден диоксид, но новите изследвания на последното „чисто небе“, ще бъдат изключително полезни за анализ на резултата, който предизвиква авиацията на околната среда.
Тонове въглероден диоксид
За периода на активността си Ейяфятлайокутл изхвърляше между 150 и 300 хиляди тона въглероден диоксид на ден. Това количеството е незначително в сравнение с общите емисии на газове с парников ефект, подчерта френският вулканолог Патрик Алар. Според него в най-мощната си фаза вулканът е бълвал 300 000 тона въглероден диоксид дневно. Ако това ниво се беше запазило в продължение на една година, би означавало, че вулканът изхвърля газове с парников ефект колкото Австрия, Ирландия, България или Швеция.
Опасенията
Исландските учени веднага предупредиха, че вулканът Ейяфятлайокутл може би е по-малката беда, защото до него на около 20 км се намира действително мощният вулкан Катла, чието изригване може да бъде десет пъти по-силно. Двата вулкана в Южна Исландия са свързани с мрежа от магмени канали и независимо от намаляващата активност на Ейяфятлайокутл, магмата отдолу продължава да се движи и е възможно да избие на друго място. Професорът по геофизика Пал Ейнарсон обясни, че понякога едно изригване може да предизвика друго на съседен вулкан и че при последните три пъти, когато Ейяфятлайокутл се е активирал, Катла също е изригвал. Катла изригва приблизително на всеки 80 години и за последен път това е станало през 1918 г. Засега няма признаци това да се случи, но изригванията на вулканите, както и земетресенията, са трудни за предвиждане, обясняват учените.
Все пак има и добра новина – според руския геофизик Надежда Сушчевская, сътрудник на Лабораторията за геохимия на магмените скали към Руската академия на науките, за разлика от вулканите от Тихоокеанския пръстен, по време на изригванията си тези от Исландия не могат да изхвърлят в атмосферата толкова голямо количество пепел, което да доведе до глобално застудяване. Самата Исландия е слабосеизмична зона, което също възпрепятства подобен катаклизъм.
Според руския учен Ейяфятлайокутл има промеждутъчно огнище, където магмата се охлажда и част от нея кристализира, а останалата пък се натрупвала в горната част.
