Адв. Михаела Белчева е адвокат в Софийска адвокатска колегия от 2003 г. Преди това адв. Белчева е била главен юрисконсулт в Агенция по геодезия, картография и кадастър и в Столична община – район „Триадица“. Трайните професионални интереси на адв. Белчева са в областта на кадастъра и устройство на територията, вещно право, консултиране на сделки с недвижими имоти и процесуално представителство по административни и вещноправни спорове. За контакти тел. 0887218771 и email mgb@abv.bg. Сайтът на адв. Михаела Белчева е www.mihaelabelcheva.com
Емилия Ангелова е била юрисконсулт в Столична община – район „Триадица“, АГКК, ДНСК и Министерство на финансите. От 2006 г. работи като главен юрисконсулт в „Географска информационна система – София“ ЕООД. Участник е в създаване и внедряване на проект „Информационна система на кадастъра и имотния регистър -ИКАР“, както е и в работните групи по изменение на ЗКИР и създаване на подзаконовите нормативни актове. Правен консултант е на АГКК.
В брой 49 от 13.06.2014 г на Държавен вестник се обнародва Закон за изменение и допълнение на Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗИД ЗКИР), който влезе в сила на 17.06.2014 г. След десетилетното прилагане на приетия през 2000 година закон бяха установени редица проблеми при неговото прилагане и за част от тях е предвидена нова регламентация с влезлия в сила законопроект. В поредица от статии ще бъде направен анализ на основните изменения в закона. Предмет на разглеждане в настоящата статия са новите обекти на кадастъра и прилагане на закона по отношение на висящите административни производства.
Измененията и допълненията на закона обхващат основно правоотношенията, свързани с кадастъра – съдържание, създаване, поддържане и предоставяне на услуги. Поради големия обхват на промените в закона е необходимо да бъдат изменени и допълнени всички подзаконови актове към Закона за кадастъра и имотния регистър. До одобряването на новите подзаконови актове, всички настоящи норми в тях, които противоречат на ЗКИР, губят своето действие. В преходните и заключителните разпоредби не са предвидени норми, уреждащи заварените административни процедури, поради което довършването на започнатите административни процедури следва да се регулира от влезлите в сила нови разпоредби. Новият закон следва да се прилага и за висящите административни производства, които по време на влизането му в сила не са били довършени. В този смисъл той има незабавно действие. В случая се прилага новата процесуална норма, тъй като действието й не е отложено изрично по отношение на висящите към влизането й в сила административни производства. Тъй като глава шеста на закона, регулираща поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, предвижда редица промени в административно-процесуално отношение, всички нови изисквания следва да се прилагат за неприключилите административни производства.
С приетите изменения се разширява съдържанието на кадастъра. Основната цел на кадастъра е да отразява местоположението и границите на недвижимите имоти – обекти на собственост. Поради факта, че в кадастралната карта до настоящото изменение в закона не се отразяваха съоръжения на техническата инфраструктура, беше налице пречка в картата да се отразяват и самостоятелни обекти на собственост, които не са разположени в сгради. Типичен пример за такива обекти са магазини, разположени върху мостове или в подлези. С приетите изменения на ЗКИР вече е въведена възможността в случаите, когато са налице самостоятелни обекти на собственост в съоръжение на техническата инфраструктура, в кадастъра се отразяват:
1. Данните за съоръжението, определени в чл. 27, ал. 1, т. 2 на ЗКИР;
2. Данните за находящите се в него самостоятелни обекти, определени в чл. 27, ал. 1, т. 3 на ЗКИР.
Когато в съоръжения на техническата инфраструктура няма изградени самостоятелни обекти на собственост, тези съоръжения не се нанасят в кадастъра.
Правилата за отразяване на съоръженията на техническата инфраструктура, в които има самостоятелни обекти на собственост, следва да се уредят в Наредбата за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, тъй като към настоящия момент не е ясно дефинирано каква част от съответното съоръжение ще се отразява в кадастралната карта, както и как ще се идентифицира и изобразява.
С приетите изменения на ЗКИР се създава възможност в кадастралната карта да бъдат отразявани зоните на ограничения върху поземлените имоти, които произтичат от сервитут или ограничение, възникнало въз основа на нормативен или административен акт. В процеса на поддържане на кадастралната карта, ведомствата и юридическите лица ще предават информацията за зоните на ограничение на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, която от своя страна ще предоставя на клиентите тези данни заедно с основните кадастрални данни. Не се предвижда тези данни да се събират и да се отразяват в кадастралната карта в етапа на нейното одобряване. В този смисъл зоните на ограничения са един особен вид обекти на кадастъра. Тяхната специфика се определя от две основни разлики спрямо останалите обекти на кадастъра- поземлени имоти, сгради и самостоятелни обекти в сгради или съоръжения на техническата инфраструктура. Първата разлика е, че те не представляват недвижим имот – обект на право на собственост. Зоните на ограничения са територии, които могат да обхващат един или няколко поземлени имота или части от тях, за които е въведено «ограничение в ползването или извършването на определени дейности», т.е въведено е ограничение по отношение на правото на собственост. За да може да бъде отразено това ограничение в кадастралната карта е необходимо да се определи точното местоположение и граници на зоната, която съгласно т. 20 на § 1 от Допълнителните разпоредби на ЗКИР следва да представлява затворен контур. Редът за определяне и на номерата на зоните за ограничения и конкретните изисквания за данните за зоните на ограничения, които ще се отразяват в кадастралната карта, както и услугите, които ще се извършват с тези данни, е предвидено да се регламентират със съответните подзаконови актове на ЗКИР. Наред с това е необходимо да се предвиди и формат за обмен на тези данни и да се разработят функционалности на информационната система на Агенцията по геодезия, картография и кадастър за съхранение и предоставяне на услуги.
Втората съществена разлика на този вид обекти на кадастъра е отговорното за създаването на данните за обекта лице, а именно за зоните на ограничение данните се създават от други ведомства и организации и отговорността за тяхната точност, актуалност и за нанасянето им в кадастралната карта не е в правомощията на Агенцията по геодезия, картография и кадастър. Агенцията по геодезия, картография и кадастър от своя страна има задължение да определя служебно уникален за територията на страната номер за зоните на ограничения.
