Геолози доказват съществуването на още едно образувание
Австралийски, новозеландски и новокаледонийски геолози аргументираха съществуването на нов континент, който наричат Зеландия. Единадесетимата учени, начело с Ник Мортимър, са открили новата земя източно от Австралия в Тихия океан. Съобщението е публикувано в доклада Zealandia: Earth’s Hidden Continent, на сайта на Геоложкото общество на Америка (https://www.geosociety.org/gsatoday/archive/27/3/article/GSATG321A.1.htm).
Ако съществуването на континента Зеландия бъде признато от международната научна общност, това ще е най-малкият и най-млад континент на Земята. Площта му е едва 4,9 милиона квадратни километра, като 94% от нея е под вода. Именно това е било и досега причината той да не бъде забелязан. Появата му веднага бе свързана от медиите и с комерсиална надежда – в зоната около новия континент може да има природни изкопаеми за десетки милиарди.
Новата единна земна маса обхваща сушата на Нова Зеландия и на френската отвъдморска територия Нова Каледония.
Засега „признатите” континенти на Земята сега са седем – Африка, Антарктида, Австралия, Европа, Азия, Северна и Южна Америка, като често за Европа и Азия се говори като за един континент, наричан Евразия.
Въз основа на различни геоложки и геофизични данни, събрани най-вече през последните две десетилетия, се оказва, че островите от новия континент Зеландия не са просто частично потопени континентални фрагменти, а са си един континент. Мнозина смятат континентите и океаните като отделни субекти – едните са суша, а другите – вода. В случая със Зеландия не е точно така, тъй като голяма част от него е под водата.
В момента в света има определени 14 големи тектонични плочи, отбелязват учените. Съществува и мощен инструментариум, който подпомага изучаването на историята и процесите на образуването на земната кора. През последните петдесетина години не се е отделяло голямо значение и няма кой знае какъв напредък в измерването и създаването на модели на различните тектонични плочи. Едновременно обаче сме свидетели на еволюция на схващането за образуването на континентална граница и на откриването на няколко микро-континентални фрагменти. Така или иначе през цялото време обаче никой не се е надявал да бъде открит нов континент, отбелязват от екипа на Ник Мортимър.
Според определението в Glossary of Geology континент е „голяма земна маса, включваща сушата и континентален шелф“ (Neuendorf и сътр., 2005). Общоприето е, че един континент носи следните признаци: (1) висока надморска височина в сравнение с океанското дъно; (2) различни скали – силикатно-магмени, метаморфни и седиментни; (3) по-дебела кора и по-стабилна сеизмичен структура; и (4) добре дефинирани граници около достатъчно голяма площ, за да се отличава от микроконтинент или от континентален фрагмент.
Според учените, Зеландия отговаря и на четирите критерия за континент – сушата се издига достатъчно високо, има три вида скали – вулканични, метаморфни (променени от топлина и налягане) и седиментни, земната кора е по-плътна и границите около достатъчно голяма площ са добре очертани.
Но докато първите три точки са ясно определени в науката, но последната – колко голямо трябва да е парчето земя, за да бъде смятано за континент, никога не е сериозно обсъждана. Може би защото след дефинирането на шестте геоложки континента – Евразия, Африка, Северна Америка, Южна Америка, Антарктида и Австралия не се очаква да се появят нови.
Постепенното натрупване на батиметрични, геоложки и геофизични данни още през деветнадесети век кара много автори да използват прилагателното континентален към Нова Зеландия и прилежащите към нея подводни плата и възвишения (например, Хектор, 1895 г.; Хейс, 1935 г.; Томсън и Евисън, 1962 г.; Шор и др., 1971 г.). „Нова Зеландия“ е отбелязана като континент от Когли (1984 г.), но той отчита, че нейните континентални граници са много бегло картографирани. Името Зеландия е предложено за първи път от геофизика Брус Люендик (Luyendyk) през 1995 г. като колективно име за Нова Зеландия, възвишението Чатъм, платото Камбъл и възвишението Лорд Хоу. В текста на Люендик се говори за континентална земна кора, но само мимоходом.
Преди двадесет години обаче се смятало, че земната маса на Зеландия не отговаря на всички критерии за континент и по-специално на онзи за голяма единна земна маса. Днес благодарение на спътниковите технологии и гравиметрията на океанското дъно вече е ясно, че и този критерий е изпълнен.
Морътимър и колегите му отбелязват, че откритието не идва изневиделица, а е става дума за обобщение и преоценка на събрани данни, които показват, че значителна част в югозападния Тихи океан представлява континенталната кора. Освен това 4,9 милиона кв. км е достатъчно голямо пространство, за да бъде определено като континент, а не само като континентален фрагмент или микроконтинент. Все още обаче тези нови данни не са известни на широката международна научна общност. Налага се да се направи адекватно отчитане на континента Зеландия, подчертават авторите на доклада.
Зеландия като континент
Нова Зеландия и Нова Каледония са големи изолирани острови в югозападната част на Тихия океан. Те никога не са били смятани за част от австралийския континент, въпреки че географски името Австралия често се използва за колективно отбелязване на земята и островите на югозапад в Тихия океан.
Издигнатост
Континентът и континенталният шелф се различават по височина, но винаги са повишени в сравнение с океанска кора (Cogley, 1984). Повишението е резултат от много функции – основно на плътността на литосферата и на дебелината на тектоничните плочи. През последните години точността на картографирането на морското дъно значително се е подобрила и отлично се вижда континенталната кора. Ръбът на континента Зеландия може да бъде поставен там, където започват същинските океански дълбини от 2500 и 4000 м.
Зеландия отвсякъде е значително издигната в сравнение с околната океанска земна кора. Основната разлика с другите континенти е, че тя има много по-широки и по-дълбоки континентални шелфове в сравнение с останалите. Зеландия се издига средно на около минус 1100 м над морското равнище (Cogley, 1984) и приблизително 94% от нея е потопена под вода. Най-високата точка на Зеландия е връх Аораки (или Връх Кук) от 3724 м, който се намира в Нова Зеландия.
Геология
Сама по себе си сравнително висока надморска височина не е достатъчно условие да определи част от издигнатата земна кора като континент. Има големи подобни части като вулканичното образование атола Онтонг Ява (Ontong Java), които не са континенти. Причината е, че трябва кората да включва различни видове скали – магмени, метаморфни и седиментни скали.
Традиционно всички познати досега континенти включват в себе си следи от докамбрийския период и от Фанерозой. До момента най-старите известни скали в Зеландия са кембрийските варовици и не са открити докамбрийски скали, но се предполага, че и това ще стане.
Граници
Мястото, където океанската кора опира континенталната кора, е естествената граница на континента. Въпреки своята голяма площ, Гренландия например безусловно и правилно разглеждана като част от Северна Америка. Това е обусловано геологически. Континенталната кора на Зеландия е физически отделена от тази на Австралия и ако това не беше така, то трябваше да се приеме, че австралийският континент е с още 4,9 милиона кв. км по-голям, отколкото се смяташе досега.
Признаване
Сателитните гравитационни измервания и батиметрията помагат да се визуализира континентът Зеландия, да се уточнят границите му и да се определи структурата му. Ако в момента изследването на Земята се правеше по същия начин както днес се изучават планетите Марс и Венера например, много лесно бихме заключили, че Зеландия е един от континентите на Земята, отбелязва екипът на Мортимър. Континентът Зеландия е единен, макар и изтънен и разтегнат континент с взаимосвързани геоложки части.
Няколко възвишения северно от Зеландия са възможни кандидати за продължение на континента или за определянето им като микроконтиненти. Става дума за Три Кингс, Лау Колвил, Тонга-Кермадек, Фиджи, както и възвишението Мелиш и платата Лузиад и Западен Торес. Засега обаче техният континентален произход не е доказан.
Под вода
Приблизително 94% от площта на Зеландия е под вода. Тя не е уникална в това отношение тъй като съседният й континент – част от Западна Антарктида също до голяма степен е под вода. Както е известно Зеландия и Западна Антарктида са били преди това в непосредствена близост един до друг, част от мегаконтинента Гондвана.
Разпадане на Гондвана
Зеландия представлява приблизително 5% от площта на суперконтинента Гондвана. Схващанията за палеозойската-мезозойска геологията на Гондвана биха били непълни, ако към Източна Австралия и Западна Антарктида не се зачете и континента Зеландия.
Значението на Зеландия не е само във факта, че е отделен континент, но и в това, че не се е разпаднала на микроконтиненти, а е останала една плоча. Зеландия се отделя от Гондвана в късната креда, подобно на дълга около 4000 км континентална лента. От тогава обаче е настъпила съществена вътрешноконтинентална деформация, за да се стигне до настоящата форма и позиция на континента. Към днешна дата Зеландия е пренебрегвана като континент, но чрез включването й в подобни изследвания ще научим повече за реологията, кохезията и деформациите на континенталната кора и литосферата.
Разпадането на периферията на Гондвана води до създаването на континенти с широки и тънки шелфове като Зеландия и Западна Антарктида. За разлика от разпадането на основната част на ядрото на Гондвана в тесни шелфове като Африка.
Очевидното не винаги е очевидно!
Случаят със Зеландия показва, че очевидното в природните науки може да бъде пренебрегвано. Въз основа на различни геоложки и геофизични данни, натрупани през последните две десетилетия, Мортимър и компания твърдят, че Зеландия не е съвкупност от частично потопени континентални фрагменти, а е единен континент. Досега използваните определения за континенталната кора, континенти и микроконтиненти могат директно да се приложат за Зеландия.
Данни, събрани чрез сателити, по Ново-Зеландската рограма UNCLOS Нова Зеландия, както и морските геоложки експедиции подпомагат изследванията и доказателствата за това, че Зеландия е континент. Площта на Зеландия е приблизително колкото площта на Индия и подобно на Индия, Австралия, Антарктида, Африка и Южна Америка е част от суперконтинента Гондвана. Освен че е седмият по големина геоложки континент, Зеландия е и най-младият, най-тънкият и най-много потопеният под морското равнище.
Научната стойност на класифицирането на Зеландия като континент е много повече от просто допълване на името й в списъка с континенти. Този континент може да бъде изучаван, а нефрагментираният му характер го прави полезен за геодинамични проучвания на образуването и поведението на земната кора.
Каре
Пангея и нейното разпадане
Гондвана е южният суперконтинент, образуван след разпадането на Пангея през ранната юра преди около 200 милиона години. Той включва голямата част на съвременните земи в южното полукълбо – Антарктида, Южна Америка, Африка, Мадагаскар, Индия, Арабия, Австралия, Нова Гвинея, Нова Зеландия.
Останалата част от Пангея образувала северния суперконтинет Лавразия. След разпадането му днес имаме Северна Америка, Европа и Азия.
Каре
Амазия
През последните години на мода стана теорията, че двете континентални плочи – на Азия и на Северна Америка се движат една към друга. Според някои проучвания, Тихият океан се стеснява с няколко сантиметра годишно, а Австралия се движи към Азия, като предположението е, че след няколко милиона години вероятно ще се образува нов супер континент.
Атолът атола Онтонг Ява
Връх Аораки
Нова Зеландия, снимка НАСА
Нова Каледония, снимка НАСА
Новият континент
Годвана и Лавразия
