Геодезия

Земната ос се е преместила с 10 метра за столетие

Заради топенето на ледовете

Тъй като Земята не е перфектна сфера, а е геоид, когато се върти около оста си, самата ос се движи. Тези движения са известни като „полярни движения“. Измерванията за 20-ти век показват, че оста на въртене се мести около 4 инча или 10 сантиметра на година. А за цялото  столетие това прави общо повече от 10 метра преместване.

Използвайки данни от наблюдения върху модел на геоида, обхващащи целия 20-ти век, учените от НАСА за пръв път идентифицираха три основни процеса, отговорни за това преместване  – топенето на ледовете главно на територията на Гренландия, движението на ледниците и конвекцията на земната мантия.

„Традиционното обяснение е, че основно един процес – топенето на ледовете, е отговорен за това движение на оста на въртене на Земята. Много изследователи спекулират, че и други процеси биха могли да имат потенциално големи ефекти върху изместването на земната ос“, коментира Сюрандра Адикари от Лаборатория за реактивно задвижване на НАСА в Пасадена, Калифорния. „Съставихме модели за цели три процеса, за които се смята, че са важни за движението на оста – и топенето на глобалната криосфера (особено в Гренландия) в течение на 20-ти век е един от тях.

Като цяло преразпределението на масата върху земната повърхност – преразпределението на масата земя, на ледовете, на океаните и потока на земната мантия влияе върху въртенето на планетата. Тъй като средната температура се увеличила през 20-ти век, ледената маса на Гренландия намаля. Всъщност общо около 7500 гигатона, равняваща се на повече от 20 милиона сгради като Empire State Buildings, от ледовете на Гренландия са се разтопили за едно столетие. Това прави Гренландия един от най-големите участници в масовото прехвърляне на масата в океаните, което води до покачване на морското равнище и вследствие на това на отклонение в оста на въртене на Земята.

Важно е да се отбележи, че ако ледът се стопи на други места (като в Антарктика), не оказва такова важно влияние – т.е. местоположението на Гренландия е много по-значимо за движението на земната ос.

„Има ефект, който се дължи на геометрията – ако имате маса, която се намира на 45 градуса от Северния полюс – както е случаят с Гренландия – или пак на толкова от Южния полюс, където са ледниците на Патагония, ще има по-голямо въздействие върху изместването на оста на въртене на Земята от маса, която е в непосредствена близост до полюса, обяснява Ерик Ивинс.

Предишни проучвания идентифицират ледниковото топене като ключов фактор за дългосрочното полярно движение. Какво всъщност е ледниково топене? През последната ледникова епоха тежки ледници натискат повърхността на Земята, както като седнем на матрак. Когато този лед се стопява или се мести, земята бавно се издига в първоначалното си положение. В новото проучване, което разчита в голяма степен на статистически анализ на подобно връщане на земната повърхност, показва, че топенето на ледниците и връщането на земната повърхност в първоначалното си положение е отговорено само за около една трета от полярното преместване през 20 век.

grafikaOtNauchnataStatia

Авторите на последното изследване твърдят, че конвенцията на мантията също влияе на преместването на земната ос. Движението на мантията се отразява на движението на тектонските плочи на земната повърхност. Става дума основно циркулацията на материала в мантията, причинена от топлината от ядрото на Земята. Ивинс го описва като подобно на купа супа, поставена на печката. Когато съдържанието в купата се нагрее, парчетата на супата започват да се издигат и да падат, като по същество образуват вертикален циркулационен модел – точно както скалите, движещи се през мантията на Земята.

Благодарение на новите изследвания учените ще могат да разграничат сериозните промени и полярното движение, причинени от дългосрочните процеси на Земята, върху които хората имаме по-малък контрол, отколкото върху онези, причинени от изменението на климата. Ясно е, че ако топенето на ледовете в Гренландия се ускори, вероятно ще има и по-сериозна промяна в движението на земната ос.

Авторите на изследването „What drives 20th century polar motion?“са много: Германския изследователски център по геология в Потсдам; Университетът в Осло, Норвегия; Техническия университет на Дания; Геоложките проучвания на Дания и Гренландия, Университета в Бремен.

Тук може да се види интерактивна симулация на движенията на земната ос: https://vesl.jpl.nasa.gov/sea-level/polar-motion/

Рекордно магнитно поле взриви лаборатория

aHR0cDovL3d3dy5saXZlc2NpZW5jZS5jb20vaW1hZ2VzL2kvMDAwLzEwMS84ODYvb3JpZ2luYWwvMTgwOTQxX3dlYi5qcGc

Японски учени от Токийския университет съобщиха, че са достигнали рекордно магнитно поле в лабораторията си, ктоето е довело до експлозия.

Те са постигнали индуктивност от 1200 Tesla, стотици пъти по-силно от това в апаратите за ядрено-магнитен резонанс и десетки милиони пъти по-силно от глобалното магнитно поле на Земята.

Преди са постигани по-силни магнитни полета, но те не са практични или надеждно възпроизводими, защото разчитат на доста опасни количества тротил. И опитите са на открито.

Японските учени използват електромагнитна компресия, която позволява да се задържи рекордното ниво около 40 милисекунди.

 

Телескоп улови радиосигнали от дълбокия космос

ATCA IMG7171

Изследователи, работещи с радиотелескопа в Западна Австралия, са регистрирали 20 загадъчни силни вълнови сигнала, наричани „бързи радиоизбухвания“ за една година. Броят на сигналите е два пъти по-голям, отколкото са регистрирани в целия свят, откакто те са открити през 2007 г. Екипът също откри и най-близкото и силно бързо радиоизбухване, регистрирано досега.
Бързото радиоизбухване е много рязко увеличаване на енергията, което идва извън нашата галактика и продължава само милисекунди. Специалистите не знаят какво го причинява, нито от кои галактики идва. Енергията обаче е много силна, еквивалентна на освобождаваното от Слънцето за 80 години.
Астрономите са доказали също, че бързите радиоизбухвания идват не от близка галактика, а от „другия край на Вселената“. Тъй като са от много далече, могат да бъдат използвани за засичане на липсващата материя в космоса между галактиките.

Засякоха избухващи златни звезди

supernova head

С помощта на свръхчувствителни телескопи учени от НАСА откриха в космоса обемни взривове с радиоактивно излъчване, които изглежда стават причина за формиране на редки скъпоценни метали, като злато и платина.

По мнението на астрофизиците, такива взривове има редовно във Вселената, а обемите на най-малките от тях са съпоставими с размерите на някои звездни системи.

Учени от Центъра за космически полети „Годар“ поясниха, че първите подобни взривове са регистрирани през 2017 г.

Смята се, че до въпросните феномени се стига при сблъсък между две или повече неутронни звезди с висока плътност. Създадената от учените симулация дала възможност да се установи, че до мига на сблъсъка и натрупването на „критична маса“ двете звезди се въртят като пумпали с огромна скорост. Рязкото прегряване на двете небесни тела и последвалата експлозия са свързани с производство на огромно количество енергия. Същевременно не само се отделят множество радиоактивни вещества, но и се формират атоми редки метали – злато, платина, паладий.

 

Токовете в океаните образуват непознато поле

Artist s impression of Swarm

Сателитите, обикалящи около Земята, са очертали неуловима, невидима сила в безпрецедентна подробност – магнитното поле, създадено от токовете в солените океани на планетата.

Европейската космическа агенция (ЕКА) насочи три сателита, изстреляни през 2013 г. наречени Swarm, за да картографират тайнственото магнитно поле, предизвикано от приливите на океаните.

Новото проучване, както и цифровата 3D карта, създадена от него, осигуряват нов поглед върху начина, по който се генерира и начина, по който се държи и се променя във времето магнитният щит на Земята.

Магнитното поле, което се произвежда от океаните, разтопеното ядро и скалите в кората и горната мантия, предпазва планетата ни от потока заредени частици, наречени слънчев вятър. Ако тези заредени частици не се отклоняваха от магнитното поле, те биха могли да объркат навигацията на спътниците и самолетите и дори да се намесват в електрическите мрежи, пишат геофизиците от Университета в Лийд Фил Ливърмор и Джон Маунд.

Магнитното поле, генерирано от океаните, е доста слабо. „Това е около 2 до 2,5 нанотесла на надморска височина на ниво сателити, което е около 20,000 пъти по-слабо от глобалното магнитно поле на Земята“, пояснява Олсен пред Би Би Си.

Космическите апарати са помогнали за картографиране на магнитните сигнали, излъчвани от литосферата.

{module [180]}

Автор

Geomedia Magazine

И все пак тя се върти…
Rotating_earth
Rotating_earth
От категорията
Гео-портал на минестерството на отбраната

Contact Us