Едва един от всеки 10 000 европейци е геодезист
Жан-Ив Пирло беше избран за председател на Съвета на европейските геодезисти CLGE на Общото събрание на организацията, което се проведе в българския комплекс Албена на 24 септември тази година. Досега той е бил генерален секретар на съвета и председател на белгийската асоциация на геодезистите (Ordre Belge des Géomètres). Завършил е университета Vlerick Leuven-Gent Management School.
– Първо да ви поздравим за новия пост! Как приемате тази нова работа?
– Благодаря. Тъй като самият аз исках да участвам, сега съм много горд и щастлив с този избор и най-вече заради гласуваното доверие от Общото събрание. Ще направя всичко по силите ми да ръководя CLGE по амбициозен, но сигурен начин.
– Какви са основните ви цели? Кои са големите очаквания? Какво искате да промените в асоциацията?
– Тъй като съм в управителния съвет от няколко години – първо като специален представител на асоциацията в Брюксел, а след това като генерален секретар, сега моето намерение е да се запази посоката на развитие на CLGE: Не революция, а еволюция.
При управлението на досегашния председател Хенинг Елмщрьом постигнахме много и в новия управителен съвет бихме искали да продължим със започнатото. CLGE претърпя съществено развитие през последните пет години и сега е време за стабилизиране на организацията и за укрепване на постигнатите позициите. Разбира се, винаги има място за подобрения, докато не бъдат приети за членове всички страни от Съвета на Европа, но това вече не е единствен приоритет.
Подготвяме работен план, който трябва да бъде приет от следващото Общо събрание. Не искам да прогнозирам какъв ще е резултатът. Въпреки това бях избран заради следните предложения: да се укрепи ролята на Общото събрание, да се увеличат връзките ни с Европейския съюз и с младите в професията. Съответно ще работя за осъществяването на тези идеи, които ще укрепят позициите и на нашите членове.
– Бихте ли казали с няколко думи каква е основната цел на CLGE или кое би трябвало да бъде основната цел на организацията?
– Съветът на европейските геодезисти (CLGE) е водещ представителен орган в областта на геодезията в Европа. Той популяризира професията ни в Европейския съюз и в околните му страни. Геодезията включва кадастъра, който осигурява сигурност на земята и собствеността, което пък е икономическата база на западното общество.
От друга страна геопространствената информация вече е навлязла навсякъде в живота ни и геодезистите трябва да играят основна роля в тази област. Отделните геодезисти, разпръснати на територията на 33 държави-членки, са най-важните крайни потребители на нашата дейност. Нашата организация обаче помага за постигането на по-общи цели като устойчивото развитие и защитата на обществените интереси и на интересите на отделните граждани.
– А кои са големите предизвикателства пред геодезически общност?
– Основното предизвикателство пред нас е да се появим в радара на нашите европейски политици.
Ние сме малка, но съществена гилдия. Само един от всеки 10 000 европейски граждани е геодезист, но ние играем съществена роля в нашите общества, както вече казах – хората, които взимат решения, трябва да разберат факт, че нашата работа е съществена.
До момента сме имали активна позиция по отношение на европейските политики. В бъдеще ние искаме тази активна позиция да се превърне в проактивна политика – да ни позволи да участваме и влияем на законодателните процеси, които движат нашата професия.
– Днес най-модерното словосъчетание е „световна икономическа криза“. Как вашата организация смята да се справи с кризата?
– Ясно е, че не можем да решим проблема с кризата сам сами. Въпреки това ние може да допринесем за създаването на система, в която проблемите от миналото да не се повтарят в бъдеще. Частично кризата е свързана и с големите пропуски в оценката на недвижими имоти, а това е точно област, в която ние работим.
Оттук идва и привлекателността на идеята за назначени геодезисти в държавните структури геодезисти, които да допринесат за повече сигурност на собствеността и в публичното и в частното пространство.
– Мислите ли, че има големи различия между професионалистите в областта на геодезията в различните страни от Европейския съюз? И ако смятате така, как бихте ги преодолели?
– Да, има много различия между отделните професионалисти. CLGE е именно платформата, която приема тези различия и кара колегията да ги разбере по-добре. Възнамеряваме да започнем да разучаваме в дълбочина тези отлики и да създадем една единна задължителна основа на познанията в професията. Това не само ще ни позволи да се опознаем едни други, но и ще създаде обща база, на която да преодолеем различията.
Основната цел трябва да бъде изграждането на стабилен имидж на европейския геодезист и на CLGE.
Първата област, в която искаме да хармонизираме професията, е свързана с образованието и продължаващото след това професионално развитие (continued professional development (CPD)). Друга точка е свързана с член 26 от директивата за обслужването. Трябва да уеднаквим качеството на услугите, които доставяме. Нека за момент да си представим уеднаквеният m² в кадастъра на цяла Европа. Нормално ли е m² в Толедо да се различава от m² в Талин с 50%?
– Вие бяхте председател на Белгийския съюз на геодезистите. Намирате ли някакви прилики между българските и белгийските професионални сдружения?
– Въпреки че не познавам в детайли българските асоциации, познавам белгийските. Мисля, че имаме много общо. И в двете страни ние сме напълно наясно в абсолютната нужда от изключителни усилия, за да получим признанието, което заслужаваме за нашата професия. Това признание трябва да е водещо и при работата на геодезистите в държавните служби, и на онези в частния сектор. Когато става дума за кадастър, трябва да съществува държавна гаранция. Тя може да се получи чрез държавен кадастър или публично назначени частни изпълнители.
В Белгия имаме едно голямо образувание, наречено Ordre Belge des Géomètres-Experts, и аз имах честта да бъда негов първи председател. В този да го наречем съвет влизат всички геодезисти, без значение кой е техният работодател. Бих препоръчал вашите сдружения също да направят подобен съюз. Той ще обединява професията и ще я прави по-силна.
– Какво мислите за българските геодезисти? За тяхната работа? Кои според вас са българските най-големи преимущества и най-слабите ни места? Как работите с Камарата на инженерите по геодезия и със Съюза на геодезистите и земеустроителите в България? Какво трябва да очакваме?
– По време на двата симпозиума, в които съм взимал участие, имах възможност да видя високото академично ниво на вашите геодезисти. Мисля, че вашите университети не трябва да се боят да мерят сили с белгийските. Дори бих казал, че академичното образование на вашите геодезисти е забележително. Онова, за което всички трябва да се борим, е непрекъснато да се набляга на факта колко е модерна нашата професия и да се убеждават младите да избират това поприще. В Западна Европа се сблъскваме с подобно негативно явление все повече. Ако вие предварително сте подготвени за такова развитие, ще преодолеете по-лесно този проблем, пред който нашите университети вече са изправени.
Вече коментирах отношенията между камарата и съюза, но според мед би било добре да се създаде единна национална контактна организация, както постановява и уставът на CLGE.
Мисля, че беше добър избор да се интегрира камарата в CLGE, както проф. Георги Милев и Ангел Янакиев успяха да го направят. Много обещаваща стъпка в правилната посока.
– Смятате ли, че конкуренцията между професионалистите е добро нещо?
– Да, в много области голямата конкуренция е за добро. Когато става дума за държавни поръчки обаче, като кадастрално заснемане, конкуренцията трябва да опира единствено до качеството. В тази област имаме определена от държавата цена.
– Голям шанс за България беше да бъде домакин на Общото събрание на CLGE. Можем ли да тълкуваме това като доказателство за нарастващата роля на българските геодезисти в общото европейско семейство?
– Използвахте добър израз. CLGE наистина е семейство и най-малкият член има същите права и задължения както най-големия. Всяка национална делегация има право на един глас, без значение от големината на държавата, която представлява. Най-новите членове могат да са домакини на Общото събрание, ако това допринася за засилване на позициите им като професионалисти у дома.
Същевременно не бих тълкувал домакинството на Общото събрание като нарастваща роля. България е важен член от нашата асоциация и би била такъв и без това домакинство. Все пак приемам, че Общото събрание, което вие организирахте, заедно с XX Международен симпозиум, бяха с изключителни качества.
– Хареса ли ви престоя ви тук? Какви са впечатленията ви? Бихте ли се завърнали у нас?
– Действително беше идеално място за провеждане на Общото събрание. Вече познавам София, затова сега бях въодушевен да открия Варна и околностите й. Плувах в Черно море и беше невероятно.
Идеята да се използва курортът извън сезона е много добра, защото от една страна получихме висок стандарт за добра цена, а от друга – избегнахме шумотевицата от разгара на туристически сезон.
Със сигурност бих искал отново да дойда в България, но с новите ми ангажименти в CLGE, няма да е много лесно. Обаче рано или късно ще се гмуркам в Черно море …
– Имаме два традиционни въпроса – ако имате лупа – какво бихте погледнали с нея? А с телескоп?
– Това е забавно. Мога да използвам най-високотехнологични лупи и огромни телескопи всеки ден заради моята работа в Брюксел. Но никога не съм изпитвал нужда да го правя. Бих искал да наблюдавам онова, което моето невъоръжено око позволява – мравките, работещи нещо в тревата, или птиците, прелитащи високо в небето. Това харесвам – да съм стъпил здраво на земята и да знам, че небето е границата.
– И вашата любима поговорка е?
– Бих искал да кажа на френски „Donne sans compter, la vie te le rendra“ (Раздавай, без да пресмяташ, животът ще ти го върне), не знам как се превежда, но нека бъде „Бъди щедър, животът ще те възнагради.“
– Какво пропуснахме в нашия разговор?
– Доста изчерпателни бяха въпросите ви. Може би ще се зачудите защо някой на моето професионално поприще защитава професията изцяло. Аз съм държавен служител, предан на нацията ми и на Европа. Въпреки това знам и ценя хората, които работят в частния сектор – моята съпруга е такъв пример. Вярвам, че можем да живеем в хармония – когато частникът работи добре, това е добре за държавния служител, както и обратното.
