| Емилия Ангелова е работила като юрисконсулт в Столична община – район „Триадица“, АГКК, ДНСК и Министерство на финансите. От 2006 г. е главен юрисконсулт в „Географска информационна система – София“ ЕООД. Участник е в създаване и внедряване на проект „Информационна система на кадастъра и имотния регистър – ИКАР“, както и в работните групи по изменение на ЗКИР и създаване на подзаконовите нормативни актове. Правен консултант е на АГКК. |
Настоящото изложение представлява продължение на коментара от предишните броеве на списанието върху измененията на ЗКИР.
ЗИД на ЗКИР от 13 юни 2014 г. предвиди, в процеса на създаване на кадастралната карта и кадастралните регистри, установяването на границите на поземлените имоти да се извършва след анализиране на данните от:
– означеното на място състояние в съответствие с правото на собственост, като означаване се извършва за всички видове граници, включително и материализираните;
– съществуващите на място материализирани граници, когато не са означени;
– работните материали, изработени по време на определяне на границите чрез геодезически измервания;
– одобрена кадастрална карта;
– планове и карти, посочени като източници за създаване на кадастралната карта и кадастралните регистри, които, ако не са в цифров вид, предварително се преобразуват;
Изброяването на източниците, които се използват при установяване на границите, не ги подрежда по приоритет. Съществено новото е, че при създаването на кадастралната карта правоспособното лице е задължено да извършва анализ на всички събрани данни за границите на поземлените имоти от плановете, картите и геодезическите измервания, като използва и описанието на границите на имотите в събраните документи за собственост. Като краен резултат се изисква правоспособното лице, след като извърши комплексна оценка, да дефинира границите съобразно правото на собственост. Това умение за извършване на комплексен – технически и документен анализ следва да е част от компетенцията на правоспособните лица.
Въведено беше едно терминологично разграничение между граница и очертание. „Граница“ е линия, разделяща поземлени имоти и/или сгради, определена от последователно подредени точки, с координати, а „очертание“ е линия, свързваща последователно подредени точки, определени чрез геометрични построения. Съгласно въведения със ЗКИР смисъл на тези два термина за обектите на кадастъра – поземлен имот и сграда, които имат граници в кадастралната карта, площта се определя с геодезическите координати на определящите ги точки. За другите обекти на кадастъра – съоръжение на техническата инфраструктура, в което има самостоятелен обект и за самите самостоятелни обекти, площта в кадастралния регистър се записва, ако има данни за нея в други удостоверителни документи, представени в производството по създаване на кадастрална карта.
По отношение на кръга заинтересовани лица, които могат да обжалват акта за одобряване на кадастралната карта и кадастралните регистри, се въведе възможността за обжалване от един нов субект, а именно- орган, на който със специален закон е възложено опазване и контрол на защитените територии. Като се има предвид, че зоните на ограничение не са в съдържанието на данните, които се съдържат в кадастралната карта при нейното създаване, обжалването от този род заинтересовани лица може да бъде насочено само по отношение на данните за предназначението на поземлените имоти, които попадат в защитена територия.
За територии, в които кадастралната карта се създава само чрез обединяване на данни от предходни източници, с изменението на ЗКИР се предвиди заповедта за одобряването й да подлежи на обжалване само относно несъответствия в нея с данните от плановете и картите, ползвани при създаването й. Основно изискване за прилагане на тази норма е при възлагане на изработването да не е предвидено извършване на геодезически измервания.
След одобряването на кадастрална карта и кадастрални регистри за съответната територия за издаване на актове, с които се признава или се прехвърля право на собственост, или се учредява, прехвърля, изменя или прекратява друго вещно право върху недвижим имот, или се учредява ипотека, изменението на ЗКИР предвиди да се изискват скици от кадастралната карта и схеми на самостоятелни обекти в сгради или в съоръжения на техническата инфраструктура, когато недвижимите имоти съществуват в кадастралната карта, а когато имотите не са отразени в нея се изисква скица-проект. Скицата – проект се издава от службата по геодезия, картография и кадастър по местонахождение на имота, а не от правоспособно лице, което изработваше този вид документ преди изменението на закона. Това придава на скицата – проект вече характер на официален удостоверителен документ.
Не на последно място в главата за създаване на кадастрална карта се въведе изрично изискване при изпълнението на влязло в сила съдебно решение, с което се отменя заповед за одобряване на кадастрална карта за един или група имоти, да се издава заповед, която да бъде за одобряване, а не за изменение на кадастралната карта. Тази разпоредба се въведе поради противоречивата практика , която съществуваше и в работата на службите по геодезия картография и кадастър, както и в решенията на съдилищата при осъществяване на съдебен контрол върху административните актове на службите.
Най-голям обем изменения бяха извършени по отношение на реда за извършване на поддържане на кадастралната карта и кадастралните регистри.
На първо място видовете изменения се ограничиха до два случая:
1) Настъпили изменения в данните за обектите на кадастъра, настъпили след влизането в сила на кадастралната карта и кадастралните регистри.
2) Наличие на непълноти или грешки в одобрената кадастрална карта, което по дефиниция означава „несъответствия в данните за недвижимите имоти в кадастралната карта и кадастралния регистър на недвижимите имоти спрямо действителното им състояние към момента на одобряване на кадастралната карта и кадастралните регистри”
Интересно е, че липсва ред за отстраняване на грешка, възникнала по повод на извършено изменение в данните след одобряване влизането в сила на кадастралната карта и кадастралните регистри. В тези случай ще се прилага реда за отмяна на извършеното изменение.
