Част четвърта
Автор: Емилия Ангелова
Емилия Ангелова е работила като юрисконсулт в Столична община – район „Триадица“, АГКК, ДНСК и Министерство на финансите. От 2006 г. е главен юрисконсулт в „Географска информационна система – София“ ЕООД. Участник е в създаване и внедряване на проект „Информационна система на кадастъра и имотния регистър -ИКАР“, както е и в работните групи по изменение на ЗКИР и създаване на подзаконовите нормативни актове. Правен консултант е на АГКК.
Настоящето изложение е продължение на коментара от предишните броеве на списанието върху измененията на ЗКИР.
Със ЗИД на ЗКИР се извърши промяна в начина за съобщаване и уведомяване на заинтересованите лица в производствата по създаване и поддържане на кадастрална карта и кадастрални регистри. При създаването и одобряването на ЗКИР през 2000 г. се предвиждаше съобщаването и уведомяването за издадени индивидуални административни актове да се извършва по реда на Гражданския процесуален кодекс. След приемането на Административнопроцесуалния кодекс (АПК) през 2006 г. беше нормално от гледна точка на правната система в страната всички специални закони, регламентиращи административни процедури, ако не съдържат собствен ред за уведомяване, да препращат към реда, определен в АПК.
С изменението на ЗКИР се определиха редица срокове в административните процедури, регламентиращи задълженията на административния орган, а някои от съществуващите срокове се намалиха. Основната цел на законодателя в тази посока е да бъде съкратен периода за създаване на кадастралната карта. Предвиден е 5-дневен срок за разгласяване на заповедта за откриване на производство по създаване на кадастрална карта и кадастрални регистри по чл. 35, ал. 2 ЗКИР от обнародването й в „Държавен вестник“. След като правоспособното лице предаде изработената кадастрална карта, приемателната комисия е предвидено да се назначи в срок до 30 дни от представяне на нормативно определените материали и документи. Срокът за отразяване на решенията на комисията по приемане на възраженията се промени от 60 на 45 дни. Заповедта за одобряване на кадастралната карта и кадастралните регистри се издава в 14-дневен срок от приемане на отразените промени в кадастралната карта и кадастралните регистри съобразно решенията на приемателната комисия по постъпилите възражения. Такъв срок също нямаше преди изменението на ЗКИР и това практически беше причина за някои приети кадастрални карти да не се издава заповед за одобряване в продължение на месеци, което не беше в полза нито на гражданите и заинтересованите ведомства, нито на администрацията.
В процеса на създаване на кадастрална карта и кадастрални регистри се предвиди задължение за правоспособното лице да издава удостоверителен документ на собствениците или носителите на друго вещно право за изпълнението на следните техни задължения:
– за означат с трайни знаци границите на имота в съответствие с акта, установяващ правото на собственост или друго вещно право, и да опазва знаците от унищожаване;
– да представят акт, удостоверяващ правата им върху имота;
– да осигурят свободен достъп в имота за извършване на работите по кадастъра.
Тази правна норма цели да осигури на собствениците или носителите на друго вещно право доказателство за изпълнение на задълженията им по закона- в случай, че след приемането на кадастралната карта и кадастралните регистри е налице непълнота или грешка и е необходимо отстраняването й, лицата да имат правото да поискат да не заплащат разноски за отстраняването й. За изпълнението на отделните видове задължения този удостоверителен документ има различно съдържание. За извършено означаване на граница на недвижим имот се съставя протокол, които се подписва от заинтересованите лица и от правоспособното лице, като екземпляр от него се предава на подписалите го лица. За другите две задължения правоспособното лице трябва да предостави подписан от негов представител документ, описващ изпълнението на задължението. Съответно при неизпълнение на задължение не следва да се издава удостоверителен документ.
С изменението на закона се извърши прецизиране и допълване на източниците за създаването на кадастрална карта, като се добавиха плановете, одобрени по реда на Закона за устройство на територията. Данните от тези планове се отразяват в картата при условие, че е налице прилагането им по смисъла на §22 от същия закон. Източниците на данни за собствениците и носителите на други вещни права, както и за актовете, от които те черпят правата си, също се синхронизираха с настъпилите промени в органите и регистрите, които се водят във връзка с тези данни. Предвиди се възможност при липса на данни в цифров вид за вписаните актове АГКК да възложи преобразуването в цифров вид на данните от книгите по вписвания в необходимия обем за целите на кадастъра.
Една съществена промяна се прие по отношение на съдържанието на кадастралния регистър на недвижимите имоти в данните за собствениците и носителите на други вещни права, както и за актовете, от които те черпят правата си. Когато от източниците постъпят данни за документи, удостоверяващи право на собственост на повече от едно лице без наличие на съсобственост или правоприемство между тях, в регистъра следва да се записват данните за всички лица и документи. В дългогодишната практика по прилагането на ЗКИР поради различни причини се установяваше наличие на документи, удостоверяващи т. н. противопоставими права (по въведената в закона терминология). Правоспособното лице или административните органи нямат правомощия да преценяват единствено кой документ доказва правото на собственост и при липсата на обективен критерии беше невъзможно да се предпочете един документ пред друг за записването им в кадастралния регистър. Това създаваше разнопосочни практики, които в нередки случаи пораждаха затруднения за лицата при ползването и разпореждането с недвижимите имоти. Предвидената с новата ал. 6 на чл. 41 от ЗКИР възможност за записване в кадастралния регистър на данни за повече от едно лице и документа, от който черпи правото си, създава възможност за пълнота на данните за недвижимите имоти, необходима при извършване на правни анализи относно изясняване на въпроса кой е собственик и на какво основание. За изчерпателност в този смисъл е предвидено в регистъра да има и информация за това от кой източник са постъпили данните за съответния собственик и документ.
