| Емилия Ангелова е работила като юрисконсулт в Столична община – район „Триадица“, АГКК, ДНСК и Министерство на финансите. От 2006 г. е главен юрисконсулт в „Географска информационна система – София“ ЕООД. Участник е в създаване и внедряване на проект „Информационна система на кадастъра и имотния регистър – ИКАР“, както и в работните групи по изменение на ЗКИР и създаване на подзаконовите нормативни актове. Правен консултант е на АГКК. |
Част шеста
Настоящото изложение представлява продължение на коментара от предишните броеве на списанието върху измененията на ЗКИР.
Както вече беше споменато, със ЗИД на ЗКИР от 13 юни 2014 г. се извършиха най-голям обем изменения в реда за поддържане на кадастралната карта и кадастралните регистри. Съгласно чл. 51, ал. 2 ЗКИР измененията в кадастралната карта и кадастралните регистри вече са в правомощията на началниците на службите по геодезия, картография и кадастър по местонахождение на имота. До изменението на закона това правомощие беше на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър (АГКК) и той имаше право и беше упълномощил началниците на службите да извършват тази дейност. Практическото проявление в това отношение е съществуващата възможност към настоящия момент изпълнителният директор, като висшестоящ административен орган по отношение на началниците на служби, да осъществява контрол по глава шеста на Администартивнопроцесуалния кодекс.
В продължение на въведеното изискване в чл. 28, ал. 1 ЗКИР кадастралната карта и кадастралните регистри да се поддържат само в цифров вид беше необходимо точно и ясно да се регламентира съществуването, вида и създаването на проекта за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, и същевременно да се разграничи от скицата – проект, която представлява документ за удостоверяване на данни за местоположение на проектни граници. Преди изменението на ЗКИР на първо място се смесваше понятието „проект“ с понятието „скица- проект“ и на второ място се извършваха сделки, прехвърляни и отчуждавания на недвижими имоти със скици – проект, изработвани от правоспособни лица, тъй като за службите по геодезия, картография и кадастър нямаха правно основание да издават такъв вид удостоверителни документи. Безспорна е необходимостта да бъдат извършени сделки, разпореждания и процедури за установяване съществуването на вещни права, които променят граници на поземлени имоти. За местоположението на тези т.н. „проектни“ граници е важно да се издава удостоверителен документ със същата правна сила, която имат и отразените в кадастралната карта граници на недвижими имоти. Освен това е от голямо значение и да има гаранция, че това „проектно“ местоположение няма да се промени без основание и имотът в проектните му граници, пресъздадени в акта, за чието издаване е поискана скицата – проект, ще може да бъде отразен в кадастъра. Поради изложените причини в чл. 52 , ал. 1 ЗКИР (нова) са предвидени шест конкретни хипотези (от т.1 до т.6) и една обща (т.7), при които изменението на кадастралната карта се предхожда задължително от издава на скица- проект и се извършва след издаването и вписването на правния акт, променящ местоположението на границите на недвижимите имоти. Характерът на скицата – проект в този смисъл е вече на официален документ. Използването й при създаването на правни актове, определящи „нови“ граници на недвижимите имоти, стабилизира установяването на местоположението на „проектните“ граници като официално удостоверени. Не се изисква скица – проект в случаите, когато:
– се разделят, съединяват или променят граници или очертания между съседни имоти, собственост на едно и също лице;
– се нанасят или заличават обекти на кадастъра по чл. 54а, ал. 2 ЗКИР (изграждане, надстрояване, пристрояване на сгради, извършване на преустройство или премахване на сгради или самостоятелни обекти в сгради и в съоръжения на техническата инфраструктура, както и отразяване на зоните на ограничения);
– повторно се определят координатите на граничните точки на поземлен имот при условия, регламентирани с наредбата по чл. 31 ЗКИР;
– се възстановяват данните в кадастралната карта и кадастралния регистър на недвижимите имоти в състоянието им преди изменението, когато последното е извършено без издаване на заповед и бъде отменено с административен акт или съдебно решение.
При извършването на изменения в хипотезата на чл. 51, ал. 1, т. 1 ЗКИР отпадна издаването на заповед за одобряване на изменението от началника на службата по геодезия, картография и кадастър.
При извършване на изменение поради отстраняване на непълнота или грешка (чл. 51, ал.1, т.2 ЗКИР) отпадна изискването за съставяне на акт за непълноти или грешки, които в досегашната практика беше формално основание за отказ от изменение, ако има отказ на заинтересованите лица да го подпишат. Неподписването на констативния акт за непълнота или грешка може да се дължи на много други причини, а не на отказ от заинтересуваните лица. От друга страна дори и при наличие на други доказателства, подкрепящи твърденията за грешка или непълнота, в неоправдано много случаи липсата на акта пречеше да се извършва отразяване на местоположение на граници. В такива случаи единственото средство за отразяване на верните имотни граници беше провеждане и решаване на съдебен спор за материално право. С въведената промяна на ЗКИР административният орган може да установи непълнотата или грешката и да промени кадастралната карта след представяне на проект за изменение, съдържаш геодезически измервания, както и документи, доказващи непълнотата или грешката. Ако в процеса по установяване на непълнотата или грешката административният орган констатира, че са налице доказателства за спор за материално право, той следва да издаде отказ и да прекрати производството, тъй като спорът следва да се реши по съдебен ред.
Едно малко уточнение, което има голямо практическо приложение, беше извършено с промяната на нормата на чл. 54а (бивш чл.52) ЗКИР. Още от самото й създаване тази норма има за цел обезпечаване на попълването на данни за новосъздадени обекти на кадастъра, които са следствие на строителна дейност. Не би имало смисъл да се събират от Агенция по геодезия, картография и кадастър данни, за които няма нормативно определено съдържание, както и ред и условия за тяхното поддържане, тъй като такива данни са обречени на безсмислено съхранение във вида, в който са предадени, без да може да се интерпретират, интегрират или предоставят съвместно с други данни. Поради наложилата се практика, която не следваше целта на закона, до изменението на ЗКИР множество специализирани данни се предаваха за съхранение в службите по геодезия, картография и кадастър и не се употребяваха в последствие. С изменението на ЗКИР в чл. 54а, ал. 2 и 3 се предвиди, че предаване на данни и издаване на удостоверения за предаването и нанасянето им се извършва от СГКК, само когато обектите на реализирано строителство, подлежащи на въвеждане в експлоатация, представляват обект на кадастъра. Данните за зони на ограничение, породени от реализирано строителство, които по силата на ЗИД на ЗКИР вече следва да се отразяват в процеса на поддържане на кадастралната карта, също попадат в обхвата на нормите на чл. 54а, ал. 2 и 3 ЗКИР, но до промяната на подзаконовите актове по прилагането му и привеждането в съответствие с тях на информационната система на кадастъра е невъзможно отразяването им в кадастъра.
