Зорница Даскалова е изпълнителният директор на Агенция по вписванията от 29.05.2017 г. Тя е завършила право в СУ „Св. Климент Охридски“ през 1998 г. със специализация „Международни отношения“, като е и магистър по „Счетоводство и контрол“ от УНСС. Юридическата си кариера започва като специалист-юрист „Рестуционни преписки“ през 1999 г. в Областна администрация София. Професионалният ѝ път преминава през Агенция за чуждестранни инвестиции като главен експерт и началник отдел „Консултации и чуждестранни инвестиции“, през периода 2007 г. – 2008 г. е Изпълнителен директор на общинско дружество „Пазари Изток“ ЕАД. От 2011 г. – 2016 г. Зорница Даскалова е член на КЗК. Има стаж като юрист и в частния сектор. |
За интегриране на Имотния регистър с кадастъра се говори отдавна. Последните законови изменения, поне доколкото ни е известно, са от промените в ЗКИР от 2014 г. Там в чл. 6. се казва, че кадастърът и имотният регистър са свързани чрез двустранна връзка въз основа на идентификатора на недвижимите имоти. Основните данни за недвижимите имоти в Имотния регистър се получават от кадастъра. Данните за правото на собственост и другите вещни права върху недвижимите имоти в кадастъра се получават от Имотния регистър. Двустранната връзка се осъществява при условия и по ред, определени с наредба, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на правосъдието. Кога ще стане това интегриране? Какви са спънките, които срещате? Работите ли заедно с Агенцията по кадастъра? Има ли работна група? Съществува ли наредба от министъра на МРРБ, която да указва условията, при които се прави това интегриране?
Интеграцията между кадастъра и Имотния регистър към настоящия момент е в четири направления: Предоставена е възможност на АГКК да се проследи актуалното състояние на имотната партида; При вписване на сделка в Службите по вписванията към Агенция по вписванията се изпраща т.н. нотификация до АГКК за всяка партида; В Имотния регистър може по кадастрален идентификатор да се изтегли информация от АГКК за част А на партидата. Това се използва при вписване на сделка, за да се попълни автоматично част А на партидата; Когато има промяна в кадастралната карта, АГКК изпраща автоматично нотификация към Агенцията. Нотификацията съдържа информация за направената промяна (обединяване, разделяне, промяна по част А).
Агенция по вписванията съхранява тези нотификации. Те се обработват, когато в Службите по вписванията пристигне нотариален акт (или друг такъв документ) за вписване, съгласно информацията, съдържаща се в този акт.
Има проблеми при обработката на тези нотификации. Поради големия им брой физическата им обработка е почти невъзможна.
Пълната обработка на нотификациите ще се случи на малко по-късен етап, когато имаме пълно кадастрално покритие и се премине към създаване на имотни партиди съгласно ЗКИР.
В момента в Агенцията работим по проект „Надграждане на Имотния регистър за интеграция с Кадастралния регистър и предоставяне на допълнителни е-Услуги“. В него са планирани дейности, свързани със съвместната ни работа с АГКК: разработване на двете основни наредби, касаещи връзката между АВ И АГКК: Наредба за двустранната връзка и обмена на данни между кадастъра и Имотния регистър (съгл. чл. 6, ал. 3 ЗКИР); Разработен проект на Наредба за създаване, поддържане и ползване на информационните системи за кадастъра и имотния регистър и за прекия достъп до данните в тях (съгл.чл. 7, ал. 3 ЗКИР).
Във връзка с това е предвидено да бъдат създадени работни групи с АГКК с оглед координация на действията между двете институции по отношение на интеграцията на двата регистъра и определените точки на интеграция между Имотния и кадастралния регистър. За целта ще бъдат унифицирани структурата, номенклатурата и данните в част А (данни от КР) и части Б и В (ИР) на имотните партиди.
Ще бъдат въведени приложимите принципи на комплексното административно обслужване (КАО) за обмен на документи между АВ и АГКК.
Предвижда се да бъде изградена функционалност за електронно подписване на партидите от съдии по вписвания съгласно чл. 68 АЛ. 1 и чл. 71 ал. 2 от ЗКИР.
Ще бъде изградена функционалност за обмен на нормативно изискуемите документи между Агенция по вписванията и АГКК, което ще намали административната тежест върху гражданите и бизнеса.
В едно интервю казвате, че голяма част от данните за имотите не са дигитализирани (говорите, че са въведени в най-добрия случай данните от днес до 1995 г.). Как ще стане връзката между двата регистъра, при положение че не са в електронен вид?
Миграцията на данни в Имотния регистър датира от 1990 г. до момента на стартиране на система ИКАР през 2009 г. Всяка служба по вписване има различен старт на информационна система и съответно различна година на миграция. Например информационна система във Варна е стартирала от 1993 г., а в Трън от 2002 г. – логично е миграциите да са от различна година. Пълна информация за партидите има от старта на информационна система ИКАР, който е 2009 г.
Връзка между двата регистъра на Агенция по вписванията и Кадастралния регистър има и в момента. Цифровизацията на липсващите актове е обвързана по-скоро с липсваща информация по партидите на имотите откъм исторически аспект, т.е. какво се е случвало с имотът назад във времето, когато информацията е била само на хартия. Когато тази информация бъде цинфорвизирана – приведена в електронен вид, и обвързана към съответния имот, тя ще се предава на АГКК по съществуващата вече връзка между двата регистъра.
В края на миналата година вие обявихте търг за надграждане на Имотния регистър и Търговския регистър – ОПДУ. В обявата се казва, че става дума за „Надграждане на имотния регистър за интеграция с кадастралния регистър и предоставяне на допълнителни е-услуги“ и „Надграждане на търговския регистър с оглед осигуряване прехвърлянето на регистрацията на юридическите лица с нестопанска цел от окръжните съдилища към Агенция по вписванията, както и осигуряване на интеграцията му с имотния регистър, единната входна точка за подаване на годишни финансови отчети, регистъра на професионално-квалифицираните лица, регистъра за гражданска регистрация, регистъра на българските документи за самоличност и регистъра на пълномощните“.
За какво става всъщност дума? Бихте ли казали какви са параметрите – какъв е бюджетът, кога ще завърши създаването на компютърната програма (в документацията пише 18 месеца, ще им стигнат ли на изпълнителите да я създадат?), ще бъде ли безплатно ползването от гражданите или поне от геодезисти, нотариуси и други професионалисти? Накрактко как ще се възползват от нея гражданите?
Проектите към момента вървят с известно забавяне от предишното ръководство. Въпреки това, към момента всички поръчки са пуснати в срок. Избран е изпълнител за надграждането на двете системи.
По проекта на Имотния регистър предстои стартиране на Дейност 1 относно „Привеждане на подзаконовата уредба и вътрешните правила в съответствие с практиката и нормативната рамка в областта на е-управление“, чието изпълнение цели разработването на редица проекто-наредби, които или не съществуват към момента или имат нужда от корекция.
Бюджетът на проекта за Търговския регистър е 1 999 415.78 лв., за Имотния регистър – 1 500 000 лева.
По план изграждането на двете системи трябва да завърши по договор в срок от 18 месеца, относно финансирането – до края на годината.
По отношение на Търговския регистър от 1 януари 2018 г. е изградена новата функционалност за регистрацията на юридическите лица с нестопанска цел, новото наименование на регистъра е Търговски регистър и регистър на юридическите лица с нестопанска цел. Приключи и договорът по изпълнението на Дейност 1: „Разработване и надграждане на Търговския регистър за връзка със системата за взаимно свързване на централните, търговските и дружествените регистри по чл. 3, ал .4 от Закона за търговския регистър (BRIS)“. Търговският регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел вече е надграден с функционалност за присъединяване към системата за взаимно свързване на централните, търговските и дружествените регистри на страните-членки на ЕС (BRIS). След като бъде извършена регламентираната от Европейската комисия процедура за интеграционни тестове с централната европейска платформа, българският Търговски регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел ще бъде присъединен към системата.
Много от услугите са безплатни и към момента, а цената на другите е описана в „Тарифата за събиране на държавни такси от Агенция по вписванията“. Достъпът до системата от държавни институции е абсолютно безплатен и се осъществява и към момента. На АГКК също сме предоставили безплатен достъп до системата и нотариалните актове. Към момента справки могат да се правят през електронния портал за отдалечен достъп: www.icadastre.bg. За справките, които се извършват от държавните институции сме предвидили безплатен достъп до регистрите за всяка институция, подлежаща и заявила такъв, чрез система за междурегистров обмен на данни Regix, поддържана от ДАЕУ.
Относно улеснението за гражданите и нотариусите – съгласно проекта за надграждане на Имотен регистър е планирано реализирането на минимум 9 нови електронни услуги:
– вътрешно-административни, свързани с регистриране на заявление, известяване, издаване на удостоверения, преписи и справки; услуга за проверка на статус на заявление, осигуряващ видимост на подготвителни действия за сделки с недвижим имот;
– функционалност за електронно подаване на данни/документи/заявления, интегриране с входящия регистър и изпълнение на електронни услуги;
– услуга за проверка на статус на заявление, осигуряващ видимост на подготвителни действия за сделки с недвижим имот;
– услуга за автоматизирано известяване на заинтересовани страни на посочен e-mail адрес;
– уведомителна услуга за общините и техните бази данни за данъчни цели;
– услуга за електронно подаване на заявление за издаване на преписи;
– услуга за електронно подаване на заявление на удостоверение за лице;
– услуга за електронно подаване на заявление на удостоверение за имот;
– услуга за електронно подаване на заявление за издаване на удостоверение за период;
– услуга за калкулатор за изчисление на дължимите държавните такси.
Вярвам, че това ще улесни изключително много гражданския оборот и бизнеса.
Споменавайки проблемите с дигитализацията, бихте ли се ангажирали с прогноза кога процесите ще станат безхартиени, както се казва?
С Решение № 338 от 23 юни 2017 г. Министерският съвет (постановление 496 от м.август 2017 г.) предприе мерки за намаляване на административната тежест върху гражданите и бизнеса чрез премахване на изискването за представяне на някои официални удостоверителни документи на хартиен носител.
Възможността за предоставяне на тези услуги е реализирана чрез средата за междурегистров обмен (RegiX), която предоставя възможност за реализиране на интерфейс за автоматизирано подаване и обслужване на стандартизирани заявки за административни услуги по електронен път. Осигурена е възможност за потребителите на информация от други ведомства автоматично да извличат данни от основни регистри, сред които са, регистър БУЛСТАТ, Имотен регистър, Търговски регистър.
Създадената възможност за реализиране на вътрешни електронни административни услуги е предпоставка за постигане на една от основните цели на електронното управление – комплексно административно обслужване на гражданите и бизнеса.
Чрез системата за достъп Regix, се предоставя достъп на всички държавни институции, които заявят такъв, до различни видове справки, а именно:
Регистър Булстат – Удостоверението за вписнани обстоятелства.
Имотен регистър – Справка по физически, юридически лица и справка по имот.
Търговки регистър – Актуално състояние.
Цифрофизирането на документите представлява сканиране и трансформиране на сканираните изображения в определен файлов формат при определена структура на базата данни, който да бъде използван в информационната система. Цифрофизирането на документите от хартиения архив би оптимизирало процесите по обмен на информация, както и би създало предпоставка за издаване на удостверения от имотния регистър по електронен път.
Тъй като сканирането на документите от хартиения архив ще доведе до натрупване на голям обем от PDF документи, който изисква огромно дисково пространство за съхранението им, ще бъде необходимо PDF файловете да бъдат оптимизирани или трансформирани в опростен формат като csv със съдържанието от него.
В тази връзка са предприети следните действия:
– Преброени са всички налични книги и броят на съдържащите се в тях страници, водени по чл. 33 и чл. 33а. от Правилника за вписванията в съответната служба по вписванията до въвеждане на ИИСКИР. Резултатите от извършеното преброяване възлизат на около 44 000 000 бр. страници.
– Агенция по вписванията предвижда през настоящата година да бъде реализирана обществена поръчка за извършване на анализ на текущото състояние на архивите, идентифициране на съответните нужди и разработване на детайлни технически спецификации с оглед най-добрите практики за провеждане на процедура за избор за изпълнител на процесите по цифровизация.
Можете ли да обобщите какви са основните трудности, които срещате в работата си – законови, технически, с времето?
Най-вече с хората и със старите порядки.
2018 г. започна с добра новина от вашата агенция. От началото на тази година всички сделки, входирани в службата по вписванията в София, се вписват в рамките на съответния ден. Актовете по всички сделки в срок до 3 дни са готови за получаване и на разположение на нотариусите. Какво си пожелавате в професионален план за тази година след това очевидно подобрение?
В момента имаме леко забавяне. Сделките се вписват на 4-тия ден и вероятно, докато назначим нови служители в Служба по вписванията – гр. София и те не бъдат обучени, тъй като доста от старите служители напускат, ще мине известно време. Защо напускат оставям този въпрос отворен. Докато съм на тази позиция, ще предприемам всички необходими действия, за да въведа ред и да преустановя старите практики и порядки.
{module [180]}
