Мишо Настев пред сп. „Геомедия”: "Европа има на какво да се научи от нас"

Сряда, 23 Април 2008

Мишо Настев е роден в гр. Дупница през 1959 г., където е завършил средното си образование. След това се дипломира във ВИАС (УАСГ) през 1985 г. и започва работа в проектантския институт на ДСО „Промишлено строителство” – КНИПИ „Промстройпроект”, където до март 1994 г. е проектант в „Генплан и вертикална планировка”. В професионалната си дейност основно се е занимавал с проектиране на промишлени площадки и временни селища за строители на обекти в България, СССР, Русия и Украйна, топографски снимки на терена, генерални планове, вертикална планировка и трасиране на обектите. Работил е по обекти като: АЕЦ Козлодуй - временно селище за 1700 души; АЕЦ Белене – ж.п. разтоварище І и ІІ етап; ТЕЦ-ве «Марица изток І» и «Марица изток ІІІ», Завод за малц гр. Ямбол; временно селище в гр. Новокуйбишевск - във връзка с Ямбургското споразумение; временни селища в Староконстантинов, Гадяч и Ростов на Дон - за строителство на жилища за завръщащите се от Германия войски. През Април 1994 г. постъпва като специалист вертикална планировка в „Главболгарстройпроект”. Дейността му се състои в контрол и проектиране на генерални планове, геодезически заснемания, вертикална планировка и създаване на опорни мрежи за обектите на „Главболгарстрой” ЕАД в страните от бившия Съветски съюз. Участва в проектиране и строителството на жилищно градче в гр. Ростов на Дон – І и ІІ етап; жилищно градче в гр. Тула, почивен комплекс «Ямал» на Черно море – собственост на Газпром; строителство на жилища в гр. Хмелницки. През 1997 г. започва работа в Министерство на земеделието, горите и аграрната реформа като експерт по възстановяване на собствеността. Работил е в областите Бургас, Сливен, Ямбол, Стара Загора, Хасково, Кърджали и София-област. От февруари 2001 г. преминава на работа в Агенция по кадастъра. От декември 2002 г. до днес ръководи „Антикороза” гр. Кнежа – малко химическо предприятие, в което е и акционер. През май 2003 г. е избран за председател на Асоциация на геодезическите фирми (АГФ), а през април 2007 г. Общото събрание на АГФ го преизбира на тази длъжност за втори път. С решения на Втория и Третия конгрес на Съюза за стопанска инициатива е член на Управителния съвет на ССИ.


- Кога е създадена АГФ? Какви са целите й, колко фирми членуват в нея и как подпомага развитието на геодезията и работата на геодезистите?
- Асоциация на геодезическите фирми е създадена през 1997 г. като сдружение на държавни, частни и общински фирми с предмет на дейност - кадастър, геодезия, фотограметрия, картография, проектантски дейности в населени и извън селищни територии. Седалището на Асоциацията е в град София, а адресът на управлението е в общ. Витоша - ул. “Мусала” № 1.
АГФ е независимо, доброволно сдружение с нестопанска цел, което осъществява своята дейност на принципа на пълна самоиздръжка в частна полза на своите членове. Асоциацията е браншова, работодателска структура на геодезистите в България.
Понастоящем АГФ включва в състава си 47 фирми и разполага с офис на адрес – бул. «Цар Борис ІІІ» № 215, ет. 10, ст. 13. Най-големите държавни, общински и частни геодезически фирми са членове на Асоциацията.
Целите, които си поставя Асоциацията на геодезическите фирми, са следните:
да представлява и защитава правата и интересите на своите членове; да подпомага, поощрява и активизира стопанската дейност на геодезическите фирми у нас и в чужбина; да съдейства за подобряване на обществения статус на специалистите - геодезисти, земеустроители.
АГФ подпомага основно развитието на геодезическото производство и работата на геодезистите като предприема инициативи и участва в разработването на нормативни документи, свързани с геодезия, картография, кадастъра и комасацията на земеделски земи; поддържа контакти и провежда консултации с компетентните държавни органи, като изразява становища по проекти за закони и подзаконови актове; предприема инициативи за защита на правата и интересите на членовете си, при неправомерни действия от страна на държавни, общински и други органи; съдейства за отпускането от наши и чужди финансови институции на кредити за изпълнение на важни проекти; съдейства за недопускане на монополизъм и нелоялна конкуренция; осигурява информация за свободни работни места; установява връзки с български и чуждестранни професионални геодезически структури; събира и поддържа информационни банки от правна, нормативна, икономическа, научно-техническа и друга информация от страната и чужбина, полезна за дейността на членовете на Асоциацията.

- Как една фирма може да стане ваш член? Какви са изискванията към фирмите и какво те ще получат, ако влязат в Асоциацията?
- Членовете на Асоциацията са два вида – редовни и съдействащи (наблюдатели). Редовни членове могат да бъдат само регистрирани по Търговския закон фирми, които извършват стопанска дейност в областта на геодезията, кадастъра и съпътстващите ги дейности. Задължително изискване е две/трети от инженерно техническия състав на фирмата да са геодезисти, земеустроители или маркшайдери или управителят на фирмата да е геодезист, земеустроител или маркшайдер. Допълнително изискване е фирмата да притежава съвременни геодезически инструменти, хардуер и софтуер, ориентирани за геодезически дейности, превозни средства с висока проходимост. Тези специфични изисквания запазват АГФ като браншова геодезическа структура.
Членове наблюдатели могат да бъдат български и чуждестранни юридически и физически лица, които не извършват пряко стопанска дейност в областта на геодезията, кадастъра и съпътстващите ги дейности, но могат да оказват съдействие за постигане целите на Асоциацията.
Ще изредя само някои от ползите, които получават фирмите от членството си в АГФ – защита на интересите и правата им на държавно и регионално ниво от национално представителна работодателска браншова организация; представяне и отстояване на тeхните интереси в Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС) и в други национални органи на тристранно и / или двустранно сътрудничество; възможност да инициират промени в нормативната уредба и пряко да участват в разработването й; участват при разработката на насоки за развитие на геодезическия бизнес; посредством членството на АГФ в Съюза за стопанска инициатива и в Българска стопанска камара – съюз на българския бизнес се включват в европейските работодателски структури (като UNICE и UEAPME), представителни пред Европейската комисия и т.н.

- Как работите с другите браншови организации – със СГЗБ и с камарата на инженерите геодезисти? Имате ли общи проекти?
- Отношението на АГФ към другите геодезически организации винаги е било добро. По мое мнение до голяма степен със СГЗБ и КИГ сме изначално свързани – повечето от геодезистите в нашите фирми членуват в СГЗБ, а съвсем скоро всички ще членуват в КИГ. Председателят и членове на управителните органи на КИГ са членове на нашия Управителен съвет. За всеки е ясно, че голяма част от интересите ни съвпадат с тези на другите геодезически организации. Този факт за нас не е повод за делене, а активатор за взаимодействие. Ние нямаме претенции да водим „бащина дружина”, защото нашите интереси са бизнес ориентирани и се подчиняват на други закони. На всички организирани от АГФ срещи и инициативи за промяна и създаване на нормативна уредба в геодезическата област сме канили представители на СГЗБ.
Своето най-активно участие в нормотворческата област АГФ отбеляза при създаването и приемането от Народното събрание на Закона за геодезията и картографията, въз основа на който бе създадена КИГ. Чрез писмени становища Асоциацията даде своята оценка на редицата проекти за ЗГК. Наши членове бяха основни участници при разработване на измененията на приетия на първо четене проект на закона. Представители на АГФ бяха канени и активно участваха в работата на Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство, при разглеждане на предложенията за промени в законопроекта.
След приемането на ЗГК от 40-то Народно събрание на Република България, АГФ продължи активното да работи по неговото изпълнение, основно чрез огласяване пред всички геодезисти на сроковете за подаване на документи за участие в събранията за избор на делегати за учредителното събрание на Камарата на инженерите по геодезия (КИГ); чрез участие в работната група за разработване на проект за устав на КИГ; чрез текущо информиране на геодезическата гилдия за предлаганите текстове и искане на предложения по проекта на Устав; чрез огласяване дата за провеждане на Учредителното събрание на КИГ; чрез участие в работните групи на Учредителното събрание на КИГ.
Усилията на АГФ по приемане на ЗГК и учредяване на КИГ бяха оценени по достойнство от геодезистите в България – за председател, зам.-председател, председател на КС и членове на УС на КИГ, бяха избрани управители на фирми, членуващи в Асоциацията.


- Вашата организация членува в ССИ, каква ви е ролята там? В кои други съюзи участвате?
- Асоциация на геодезическите фирми членува в две работодателски организации – в Българска стопанска камара – съюз на българския бизнес, където е приета през Май 2001 г., а от Април 2003 год е член на Съюза за стопанска инициатива.
Приемането на Асоциацията в ССИ значително повиши авторитета й сред национално представените работодателски организации и държавните институции. Председателят на АГФ е член на Управителния съвет на ССИ два поредни мандата.
В качеството си на представител на ССИ, председателят на Асоциацията е член на Комитета за наблюдение на оперативната програма „Регионално развитие”,.
По необясними причини, ръководството на МРРБ все още отказва да включи член на ССИ в отрасловия съвет на министерството. Съюзът е определил за свой представител в работата на този орган председателя на АГФ.
Представители на АГФ са канени и присъстваха на многобройните международни и регионални срещи, организирани от БСК – СББ. Нашата Асоциация участва в международен проект, които се разработи под егидата на Стопанската камара
- С какво се занимава понастоящем АГФ?
- В момента организираме Празник на геодезиста. Както ви е известно, той се провежда всеки последен петък на Януари. И тази година ще празнуваме в град Пловдив, хотел „Санкт Петербург”. Използвам случая да честитя на всички геодезисти Новата 2008 г. и с пожелания за здраве и берекет, да ги поканя на 25.01.2008 г. отново да покажат „особеностите на българския геодезически празник”. В дните на празника ще положим основите на Балканска асоциация на геодезическите фирми.
Съвсем наскоро приключи участието на експерти от Асоциацията в проект „Зелените и безопасни гори по българо-сръбската граница – отговорност на бизнеса”, финансиран по програма PHARE на Европейския съюз. Проектът обхващаше граничната част на Стара планина в участъка от Видин – Зайчар до Перник – Пирот. Нашата задача беше да създадем географска информационна система (ГИС), която да обслужва основните участници в проекта – специалистите от горския сектор и тези по пожарна и аварийна безопасност. Под ръководство на експерти от БСК – СББ, при изпълнение на проекта създадохме сплотен екип с колегите от „Асоциация на горските фирми в България”, Национална браншова асоциация „Пожарна и аварийна безопасност” и съответните структури от страна на Република Сърбия.
Създадените в процеса на работа контакти и постигнатите резултати ми дават основание да считам, че от този малък трансграничен проект ще се роди нов, много по-голям, в който парите на Европейския съюз ще помогнат на България и Сърбия да опазят по най-добрия начин общото си богатство – Стара планина, защото то е сред от най-ценните и в обединена Европа.
Водени от желанието да активизираме публичната дискусия за управлението на рисковете от природни бедствия, както и за неотложната необходимост от създаване на национална програма за застрахователното покритие на причиняваните от тях щети, представители на АГФ участваха на 10.12.2007 г. в Националната кръгла маса за управление на катастрофичните рискове в България, организирана от Insurance.bg и „Инициатива за национална програма за управление на катастрофичните рискове”. Патрон на събитието е министър-председателят на Р България Сергей Станишев.


- Мислите ли, че у нас има добър стопански климат?
- Оценката ми за стопанския климат в България е средна, с надежди за подобряване. Надолу везните се накланят от наличието на „абонирани за успеха” фирми, които винаги печелят в тръжни процедури. Това създава скрит монополизъм, който отстранява конкуренцията и изкривява пазара на геодезически услуги. Надеждите ми за подобрение се свързват главно с ниските данъчни ставки за корпоративно облагане и вярата, че Европейският съюз ще успее да вкара в правия път някои самообожествили се български политици и държавни чиновници.


- И в тази връзка какви са проблемите пред геодезическите фирми? Кои са най-големите спънки пред вас?
- Основен проблем е нелоялната конкуренция. Проблем е липсата на единни стандарти в геодезическото производство, в създаването и обмена на геоинформация. Феодалното „кътане” на геодезически и кадастрални данни от различните ведомства и общински администрации и съзнателното възпрепятстване на достъпа до тях, пречат на геодезическите фирми и оскъпяват услугите им. Голям проблем е липсата на кадри.
Смятам, че за част от тези проблеми сме си виновни сами. До този момент нашата гилдия не е разработила своя политика за развитие на геодезическото производство, не е решила какво иска да й се случи утре. Политиците, в лицето на народните представители, уважиха и оцениха нашата професия, чрез приемане на Закона за геодезията и картографията. Добър или лош - законът е факт и ние трябва да се гордеем с него. В него ясно са обозначени границите на нашата „нива”, от която ще се храним и ще строим геодезическия си дом.
Какво чакаме? Кой ще проектира и строи дома ни по-добре от нас? Ще прекараме ли живота си в „очакване на Годо”, който отпуска пари за геодезия? Пари има достатъчно, а потребностите на пазара за геодезически услуги е по-голям от нашите възможности. Питам се тогава, защо геодезическите доходи не могат да се мерят с тези на адвокати, нотариуси, съдии?

- Какви са вашите препоръки за решаване на проблемите?
- Препоръката ми е една – да създадем своя геодезическа политика, посредством която от точка А, в която сме днес, да трасираме и съградим онзи път, който в най-кратък срок ще въведе българските геодезисти в зона „Европа”. Гилдията трябва час по-скоро да започне дебат и да изработи онази политика, която ще осигури добри и сигурни доходи на геодезистите. Така ще решим и кадровия проблем, защото доходоносните професии не страдат от липса на кадри.

- С кои представителите на властта и с кои институции работите в най-тясно сътрудничество и срещата най-голямо разбиране?
- На първо място с членовете на Комисия по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство в настоящото 40-то Народно събрание – дебело подчертавам отличното отношение към АГФ и в цялост към геодезията на нейния председател г-н Ремзи Осман, с бившия зам.-председател и настоящ кмет на Благоевград Костадин Паскалев, с депутата-геодезист Ангел Тюркеджиев, който е и член на УС на нашата Асоциация, с г-н Минчо Спасов – един от най-компетентните в геодезическата област юристи.
Отлични отношения поддържаме с Геодезическия факултет на УАСГ и с военизираните структури на българските геодезисти – Военно-географската служба на Българската армия и сектор „Геодезия и картография” към национална служба „Гранична полиция”.
Отношения ни с Геодезическия факултет на УАСГ са възможно най-добрите. Ежегодно получаваме списък на дипломиралите се инженери по геодезия, който се разпространява сред членовете на Асоциацията, за подбор на нови служители. На редовните ни срещи с декана на факултета – доц. Славейко Господинов, обсъждаме възможностите за сътрудничество и взаимодействие между наука и бизнес. Геодезическият факултет ни е създал като геодезисти и с право мога да го нарека „основна ковачница” на кадри за нашите фирми, защото там младите ни колеги минават през здрава закалка, трупайки през следването си теоретически и практически знания и опит. Студентите-геодезисти възмездно стажуват в нашите фирми и в този процес взаимно се оценяваме – ние тях, дали са достатъчно подготвени за работа и каква полза ще донесат на фирмата, те нас, дали отговоряме на изискванията им за възнаграждение на труда и условия за работа.
Всяка година АГФ награждава отличниците на випуска на Геодезическия факултет с екскурзии в чужбина. Отделни членове на Асоциацията също връчват самостоятелни допълнителни награди на отличилите се по време на следването
Не мога да пропусна изключително добрите взаимоотношения на АГФ с представителите на Световната банка, работещи по „Проект за регистрация на недвижими имоти и кадастър”. На всяка една от проведените между нас срещи цареше конструктивен диалог, разумните ни предложения бяха приемани, а постигнатите договорености – изпълнявани.
Отношенията на АГФ с Агенцията по геодезия, картография и кадастър бих определил като добри. Вярно е, че по някога си говорим на различни езици, но в крайна сметка сме екип от „една лодка”, в която ние гребем. Асоциацията е отстоявала и винаги ще отстоява пред съответните ръководни нива и средствата за масово осведомяване водената от Агенцията политика в областта на геодезията, картографията и кадастъра, когато тя е в правилна посока.

- Доколко фирмите са подсигурени технически, в крак ли са с новите технологии?
- Мога да ви уверя, че българските геодезически фирми са оборудвани с най-съвременни геодезически измервателни инструменти, притежават модерен хардуер и специализиран софтуер. GPS технологията мощно навлезе в ежедневната дейност на нашите фирми и вече са рядкост тези, които не притежават поне един високоточен GPS приемник. Сигурно ви е странно – за какво им е само един приемник, но фирмите си помагат една на друга при ползването на тази скъпа техника, правят своеобразни кооперации, като заемат помежду си приемници. По мое мнение оборудването на фирмите куца само в областта на автомобилите, но това не пречи на качеството на геодезическото производство.

- Приложими ли са ГИС и фотограметрията в българските условия?
- Категорично да. Досегашната практика показва, че географски информационни системи бавно се създават в българските условия, но за ползата и за удоволствието да работиш с тях, не се налага да убеждаваш нито един геодезист. С фотограметрията нещата са по-трудни – тя е съществена част от геодезическото бъдеще, но поради недалновидност и незаинтересованост от страна на държавата се допусна квалифицираните кадри да се разпилеят, да загубят връзка с настъпващите новости и българската фотограметрия потъна в морето на забравата. Сега берем горчивите плодове на тази немара – фирмите влагат значителни средства в закупуване на съвременна фотограметрична техника и софтуер, инвестират солидни суми в обучение на служителите си, но не от всеки геодезист става фотограметрист, нужни са и „дар от бога” и много стаж.

- Промени ли се нещо след влизането на България в Европейския съюз в областта на геодезията и улеснена ли е вашата работа днес или срещате още по-големи трудности?
- Българската геодезия – наука и практика, винаги са били сред водещите геодезически постижения в света. Да си припомним трудовете и делата на акад. В. Христов, на проф. Пеевски и редица други от плеядата патриарси на нашата геодезия. Съграденото от тях е със здрави основи и макар в определени моменти да има спадове в развитието ни, постигнатото ниво е високо и забележимо сред тези в света и в частност в Европа. Геодезията е интернационална наука и лесно пресича междудържавните граници, защото ние сме тези, които ги материализират на терена. Геодезическите фирми покриха европейските критерии много преди страната да влезе в ЕС. Фактът, че в България се изпълняват геодезически поръчки от държави като Холандия, Франция и Испания, че български геодезисти имат свои добре работещи фирми в Германия и Португалия, говори сам по себе си. Да, в някои области от европейската геодезическа практика изоставаме, в други сме по-напред, но бъдете убедени, че Европа има на какво да се научи от нас. От няколко години у нас работят европейски геодезически фирми, като изцяло ползват български инженерен персонал.
След влизането на България в ЕС се осигури допълнително финансиране за проектиране и строителство на инфраструктурни обекти и това натовари геодезическите фирми с нови задачи. Много възложители стартираха инвестиционните си намерения, които по един или друг начин ползват геодезически услуги. Все по-често колегите казват, че стоящите пред тях задачи надхвърлят капацитета на фирмите, или казано накратко – след влизането на България в ЕС работата ни не се улесни, а се увеличи. Това не ни плаши, както се казва „да даде бог всекиму”. Трудностите идват от липсата на кадри.
- Значи няма достатъчно подготвени кадри?
- Кадрите не са достатъчни. Редица забележки се отправят към качеството на подготовка на младите инженери по геодезия. Може би са основателни, може би не. Със сигурност влияние оказва и традиционният конфликт на поколенията – навярно и за нас са казвали, че знаем малко и не ставаме за нищо. С взаимните усилия на наука и бизнес може е да се намери точната промяна в образователната програма на студентите по геодезия, която да ни позволи лесно и бързо да ги вкараме в геодезическото производство. Ние трябва да усвоим нови технологии и практики, които да повишат производителността ни. Трябва да укажем повече доверие и да възлагаме все по-голям обем задачи на колегите, завършили геодезия в професионалните гимназии. Проблемът с кадрите може да се реши и посредством увеличен прием на студенти, но тук трябва да се действа внимателно, като оптималното решение изцяло ще зависи от точното определяне параметрите на пазара на геодезически услуги сега и в бъдеще.

- Смятате ли, че професията на геодезиста има все по-важна роля днес?
- Да. Щом държавата ни е в процес на развитие и подем, необходимостта от геодезисти ще нараства. В нашата професия генетично е заложена пионерската роля, ние сме първите на всеки градеж. Ще ни търсят все повече и ние трябва да удовлетворим потребностите на пазара по най-добрия начин. Ако се справим добре, гарантирано ще повишим обществения статус на българските геодезисти.

- Как виждате бъдещето на геодезиста у нас? Какво може да очаква колегията?
- Очаква ни много работа. Ще ни е нужно да учим през целия си живот, защото геодезията е непрекъснато развиваща се наука Ще трябва да изработим и отстоим собствената си политика, за да си осигурим висок стандарт на живот за нас и следващите геодезисти.

Прочетена 746 пъти Последно променена в Петък, 09 Март 2018 15:28

"Първа отговорност на всеки гражданин е да оспорва властта."

Бенджамин Франклин

Редакцията не носи отговорност за съдържанието на коментарите. Призоваваме ви за толерантност и спазване на добрия тон.


Условия за ползване на коментарите

geomax l

Baner GEOPORTAL

Със съдействието на Камарата на инженерите по геодезия и Асоциацията на геодезическите фирми

 

Връзка с нас

map

Списание ГЕОМЕДИЯ

Всичко за геодезията

София 1303
ул. "Св. Св. Кирил и Методий" 146,
ет. 3, ателие 6; тел: 02/ 831 90 01;
e-mail: geomedia@abv.bg
office@geomedia.bg

Банкова сметка

ЕИК 175378844
Банкова сметка
Уникредит Булбанк, клон Европа
BIC - UNCRBGSF
IBAN - BG74UNCR 7000 1500 6707 03
ISSN - 1313-3365

Абонамент

27 лв. за една година

15 лв. за половин година

Свържете се с нас, ако искате да се абонирате.