Някои проблеми в Закона за геодезията и картографията

Петък, 08 Август 2008

Ст. н. с. д-р инж. Иван Кацарски

Сп. “Геомедия” през септември 2007 г. представи списък с действащите нормативни актове в областта на кадастъра, геодезията и картографията към 1.VI.2007 г. Сред тях е и Законът за геодезията и картографията, както и наредби, инструкции, упътвания и проекти за наредби. След списъка се изразява очакване за коментари на действащите и предлагане на нови нормативни актове.
Тази статия съдържа частичен коментар на отделни текстове от Закона за геодезията и картографията и на някои действащи подзаконови нормативни акта, като и предложение за нови наредби, свързани с прилагането на закона.
Законът
Законът за геодезията и картографията е приет от 40-то Народно събрание през март 2006 г., а с Указ № 97 от 29 март 2006 г. на президента е обнародван в Държавен вестник, бр. 29 от 7 април 2006 г.
Създаването му измина дълъг път, белязан с няколко несполучливи проекта, дълги и не особено резултатни разисквания на различни форуми и равнища. Дали приетият закон е сполучлив ще покаже практиката по прилагането му. Най-вероятно във времето ще се наложат обичайните за нашето законодателство изменения и допълнения.
Законът съдържа 57 члена и 18 параграфа, структурирани, както следва:
• Глава първа. Общи положения (Чл.чл. 1-6).
• Глава втора. Организация и управление на дейностите в областта на геодезията и картографията (Чл.чл. 7-11).
• Глава Трета. Дейности на геодезията и картографията (Чл.чл. 12-23).
Раздел I. Българска геодезическа система и геодезически мрежи.
Раздел II. Държавни топографски карти.
Раздел. III. Тематични и други карти.
Раздел IV. Установяване и стандартизация на географските имена.
Раздел V. Държавен геодезически, картографски и кадастрален фонд.
Раздел VI. Геоинформационна система.
• Глава четвърта. Правоспособност. Извършване и приемане на геодезически и картографски дейности (Чл.чл. 24-35).
Раздел I. Правоспособност.
Раздел II. Извършване та геодезически и картографски дейности.
Раздел III. Приемане на изработените геодезически и картографски материали и данни.
• Глава пета. Камара на инженерите по геодезия (Чл.чл. 36-48).
• лава шеста. Административен контрол на геодезически и картографските дейности (Чл.чл. 49 и 50)
• Глава седма. Административнонаказателни разпоредби (чл. 51-57).
• Допълнителна разпоредба (§ 1).
• Преходни и заключителни разпоредби (§§ 2-18).
Коментар
Частичният коментар на закона насочва към следното: наименованието на закона не е подходящо; законът третира предимно държавните карти и дейности; не се обсъждат случаите, когато аерозаснемането се извършва от чуждестранни фирми; ортофотоплановете се споменават бегло; текстовете за Камарата на инженерите по геодезия са преекспонирани; доста смело е причисляването на маркшайдерите към геодезистите; не е предвиден правилник за прилагане на закона; не се възлага издаването на наредби.
Наименованието на закона би трябвало да бъде “Закон за геодезическите и картографските дейности”. Геодезията и картографията са науки (научни технически дисциплини) с многовековно развитие и международно регламентиран предмет и съдържание, за които не може да има закон.
Това се потвърждава и от самия закон, понеже на десетки места се използва словосъчетанието “геодезически и картографски дейности” или “работи”. Нашата законодателна практика потвърждава това разбиране. Законовата уредба, третираща въпросите на здравеопазването или лекарствените средства, например, не се нарича “Закон за медицината” или “Закон за фармацията”.
Общините и редица частни геодезически фирми изпълняват дейности, които общо взето не са свързани с държавните карти и дейности. В закона няма в явен вид текстове за тяхната продукцията, която може да бъде и с друго предназначение.
Съвременното аерозаснемане се извършва, както с аналогови (филмови) аерофотокамери, така също с дигитални аерокамери. В първия случай се използва почти изключително цветен аерофилм. За неговото проявяване е необходим специален процесор. От друга страна съвременната аерофотограметрия е дигитална. За да може да използва аерофотоснимки, заснети с аналогова камера, те трябва да бъдат дигитализирани, за което е необходим фотограметричен скенер. Нашите авиокомпании и фирми, занимаващи се с фотограметрия, не винаги разполагат с всички от изброените технически средства. Нужно е съдействието на чуждестранни фирми за изпълнение на аерозаснемането. В закона няма текстове, третиращи този случай.
Ортофотоплановете са широко използван продукт в световен обхват. Както съвременните топографски карти, така също ортофотоплановете могат да бъдат в графичен или дгитален вид. Тяхното третиране в закона е крайно недостатъчно.
На Камарата на инженерите по геодезия са отделени почти 20 % от закона. Съответният текст е подходящ за устав, но не и за закон. Достатъчно е било в закона да се запише по какъв начин и при какви условия се създава камарата. От наименованието на камарата се подразбира, че в нея не могат да членуват техниците-геодезисти. Така ли трябва да бъде?
Маркшайдерите не би трябвало да бъдат причислявани към геодезистите. Обективно те са причислени към минните специалисти, поради което се обучават в Минно-геоложкия университет. Редно е на тях да се даде друга възможност да извършват геодезически дейности, а не да бъдат считани за “инженери по геодезия”. Аналогия със земеустроителите не може да се прави, понеже за тях има официално министерско тълкуване за приравняването им към геодезистите.
Не е предвиден правилник за прилагане на закона. По въпроса за правилници за прилагане на законите има две противоречиви мнения. При наличие на правилник законът може да не е подробен и са дава възможност u1085 на Министерския съвет, понеже той издава правилниците, да прави изменения в правилника, нещо което според някои не е приемливо, въпреки че е гъвкаво. При липса на правилник, когато започне прилагането на закона и проличат несъвършенства, промени се правят от Народното събрание, което е бавна и тромава процедура.
Административно-наказателните разпоредби
В тази Глава седма на много места са указани глобите, които се налагат при нарушения, свързани с прилагането на закона. Размерите на тези глоби са фиксирани, което може да доведе до често изменение и допълнение на закона, поради възможна промяна в покупателната способност на лева. Може би трябваше глобите да се обвържат с по-трайни критерии, отчитащи икономическото състояние на страната в даден момент.
Допълнителната разпоредба
В § 1, т. 5 е дефинирано понятието “Инженер по геодезия”. За включването на маркшайдерите и изключването на техницитегеодезисти беше коментирано по-горе в тази статия.
В § 1, т. 13 е употребен терминът “аерофотоснимачни дейности”, което не съответства на съвременното състояние на фотограметрията, тъй като предполага аерозаснемане с аналогова (филмова) аерокамера, но не и с дигитална аерокамера. За сега аерозаснемането с дигитална камера е алтернатива, а в бъдеще най-вероятно ще бъде единствената практика. Правилният термин е “аероснимачни дейности” или “аерозаснемане”.
На няколко места в закона се споменават наредби, но в Допълнителната разпоредба към закона, където му е мястото, този въпрос не се третира и не се уточняват наименованията на наредбите, от кого се издават и в какви срокове.
Преходните и Заключителните разпоредби В §§ 5 и 6 наново се третират въпроси за Камарата на инженерите по геодезия, за което беше направен коментар по-горе в тази статия.
Наредбите
В чл.чл. 3(2), 4(3), 12(2), 13(4), 14(3), 15(3), 23(3) от закона се споменават наредби без уточняване на наименованието им, което само се подразбира от предхождащите текстове. Законът не възлага в прав текст на съответните министри издаването на наредби, нито поставя срокове за това. Такова възлагане е рутинна практика в нашето законодателството. Заслужава да се отбележи текстът на чл. 15, ал. 3: “Планирането, изпълнението, контролирането и приемането на аерозаснемането и на резултатите от различни дистанционни методи за сканиране и интерпретиране на земната повърхност се определят с наредба на министъра на регионалното развитие и благоустройството”.
Създаването на такава обща наредба е нецелесъобразно поради редица причини от организационен и технически характер, обосновани от спецификата на аерозаснемането и на дистанционните методи. По-добре да се предвиди издаването на две отделни наредби.
Сега все още са в сила следните подзаконови нормативни документи:
• Инструкция за изработване на едромащабни топографски карти в мащаби 1:10 000, 1:5000 и 1:2000 и за обновяване на Едромащабната топографска карта в мащаби 1:1000 и 1:5000, трето издание на МССУ-ГУГКК от 1985 г.
• Упътване u1079 за аерофотоснимане, трето издание на МТРС-УКГ от 1993 г.
• Условни знаци за едромащабни топографски карти в мащаб 1:10 000, 1:5000 и 1:2000, издание на МТРС-УКГ от 1993 г. (подобрено издание на знаците от 1973 г.).
• Условни знаци за кадастрални планове на населени места и незастроени терени мащаби 1:1000 и 1:500, издание на МТРС-УКГ от 1993 г. (подобрено издание на знаците от 1960 г.).
Тези нормативни документи са остарели и не отговарят на съвременните достижения и изисквания на нашата професия, както и на сега действащата практика.
Например:
• В Инструкцията за топографски карти се имат предвид остарели технологии;
• В Упътването за аерофотоснимане не са включени дигиталните аерокамери и възможността за аерозаснемане от чуждестранни авиокомпании;
• Спътниковите снимки изобщо не са третирани;
• Лазерната алтиметрия също не е третирана;
• Условните знаци не са пригодени за компютърно компилиране на картите.
Съгласно “Закона за нормативните актове” подзаконовите нормативни актове са наредби, а не все още действащите инструкции и упътвания.
При съществуващото положение трябва да се предложи на Министерство на регионалното развитие и благоустройството издаването на наредби със следните работни наименования:

  1. Наредба за изработване и обновяване на държавните топографски карти в мащаби 1:5000 и 1:10 000.
  2. Наредба за изработване на ортофотопланове.
  3. Наредба за аерозаснемане.
  4. Наредба за дистанционните методи въз основа на спътниково заснемане.
  5. Наредба за лазерно сканиране от въздуха (Лазерна алтиметрия).
  6. Наредба за топографската база данни и геоинформационната система.
  7. Наредба за условните знаци за държавните топографски карти в мащаби 1:5000 и 1:10 000.
  8. Наредба за условните знаци за топографски и кадастрални карти в мащаби 1:1000 и 1:500.

Този коментар, направените в него бележки и предложения, и по-специално предложението за издаване на някои нови наредби, предполага изменение и допълнение на сега действащия Закон за геодезията и картографията. Много е желателно по инициатива на Агенцията по геодезия, картография и кадастър да u1073 бъде направено необходимото в този смисъл.
Пътят за това е дълъг и труден. Само така обаче можем да имаме закон, отговарящ на съвременните изисквания и узаконяващ вече действащата практика, която е изпреварила остарялата нормативната уредба.

Прочетена 1420 пъти Последно променена в Сряда, 03 Май 2017 13:10

"Първа отговорност на всеки гражданин е да оспорва властта."

Бенджамин Франклин

Редакцията не носи отговорност за съдържанието на коментарите. Призоваваме ви за толерантност и спазване на добрия тон.


Условия за ползване на коментарите

geomax l

Baner GEOPORTAL

Със съдействието на Камарата на инженерите по геодезия и Асоциацията на геодезическите фирми

 

Връзка с нас

map

Списание ГЕОМЕДИЯ

Всичко за геодезията

София 1303
ул. "Св. Св. Кирил и Методий" 146,
ет. 3, ателие 6; тел: 02/ 831 90 01;
e-mail: geomedia@abv.bg
office@geomedia.bg

Банкова сметка

ЕИК 175378844
Банкова сметка
Уникредит Булбанк, клон Европа
BIC - UNCRBGSF
IBAN - BG74UNCR 7000 1500 6707 03
ISSN - 1313-3365

Абонамент

27 лв. за една година

15 лв. за половин година

Свържете се с нас, ако искате да се абонирате.