Кадастърът и другите публични регистри: многофункционален кадастър или информационна система за поземлена собственост?

Сряда, 13 Януари 2010

Иван Песл

Инж. Иван Песл е роден през 1944 г. Завършил е Техническия университет в Прага, факултет по Строително инженерство през 1966 година. Работил е в Службите по кадастъра. В началото на чешката кадастрална реформа през 1993 г. е бил ръководител на Чешката служба за геодезия, картография и кадастър. В момента ръководи Инспектората геодезия и кадастър в Опава и е национален делегат на ФИГ Комисията 7.

Ключови думи: кадастър, имотен регистър, имоти, данъци, използването на земята, териториално планиране, консервация, околна среда, бази данни, публични регистри, информационни технологии, организация, сътрудничество, стандарти, формати, информационна система на държавната администрация, националната
информационна политика.


Резюме

Кадастърът трябва да служи на реалните потребности на хората. Поземлена политика и управлението на земите трябва да са подсигурени от надеждна и комплексна информация, за да могат да се взимат правилните решения. По тази причина съществува постоянно изискване за разширяване на съдържанието на кадастъра с други необходими данни. Въпросът е кой е най-добрият начин за организиране на данните. Съществуването на новите информационни технологии дава възможност за свързване на отделните публични регистри (бази данни) на различни министерства, за да се създаде единна система за информация за поземлената собственост, която да се използва както от държавната администрация, така и от частния сектор. Кадастърът следва да предоставя данни за собствеността и да се превърне в гръбнак на цялата национална система. Текстът описва предпоставките за подобно развитие (правна рамка, координация, стандарти и формати на данни), както и първия опит в Чешката
Република.

 


1. ИСТОРИЧЕСКА СПРАВКА
Модерните кадастри в Европа започват да се изграждат през 18 век като икономически инструменти в служба на монархиите. Съдържанието на кадастъра се адаптира към реалните нужди на данъчно облагане и е способно да го поддържа. Кадастърът е имал пълното право да определя, събира, съхранява и използва данните, необходими за целите на данъчното облагане, като е напълно независим от другите власти.
По-късно съдържанието на информацията в кадастъра се разширява и започва да служи като универсален инструмент, не само за данъчни цели. В началото кадастърът е бил част от системата за имотната регистрация. Но заради своята уникалност и изключителна роля да свързва той започва да се използва в други отрасли на административния и икономически живот.
Днес многофункционалният кадастър съдържа голямо количество различни данни от клоновете на сложна администрация. Съдържанието значително се е увеличило, но правомощия да определя, да събира, съхранява и използва данните вече не са концентрирани в кадастралната служба, а се разпределя между десетки други административни органи. Съдържанието се разширява, но компетенциите му на практика се свиват.
По този начин на службите по кадастъра поддържат голям обем от данни, но компетентността и отговорността за тях се носи от някой друг. Съхраняването и поддържането на кадастъра е по-сложно, защото са необходими разрешения и решения на други административни служби. Крайно време е да се премахнат всички пречки за ефективното поддържане на кадастъра.
2. НАТИСК ЗА РАЗШИРЯВАНЕ НА СЪДЪРЖАНИЕТО НА КАДАСТЪРА
Сложността на съвременния живот усложнява и закона, като трябва да се спазват много
правила при вземането на решения. Съдържанието на кадастъра се разширява с допълнителни нови данни, необходими за адекватни решения. Поддържането на кадастъра без компетентни специалисти е все по-трудно и неефективно. Все по-важен въпрос е валидността на данните.

За необходимостта да се разшири съдържанието на кадастъра се говори и в публикувания от ФИГ документ "Кадастър 2014 ". Той предлага значително разширяване на съдържанието му (в единна кадастрална база данни), който да стане по-надежден и всеобхватен инструмент за вземане на решения.
3. ДРУГИ ПУБЛИЧНИ РЕГИСТРИ
При съвременното състояние компетенциите на държавната администрация са разпределени между няколко министерства. Всяко министерство или подчинените му органи взима решения в дадена сфера на правителствено или общинско ниво. За целта те разполагат със собствени списъци, бази данни, регистри. Освен кадастъра и имотния регистър, има голямо количество други регистри, като например регистър на гражданите, регистър на стопански субекти, данъчен регистър, регистър на пътищата, регистри на комуналните услуги, регистри на дейностите,  на цените на земята, регистри за околна среда ,  на културното наследство, както и много други.
Някои от посочените все още са в традиционна форма – на хартия, но много от тях са
цифровизирани. Размерът на цифровизираните регистри постоянно нараства и
е само въпрос на време хартията да изчезне напълно. Общият размер на поддържаната информация е огромен. Кадастралните данни се използват в много от тези регистри за локализация на явленията. В някои случаи компетентният орган решава и точната информация за изменението се записва и съхранява директно в кадастъра.

Следователно съществуват проблемите с актуализирането, но и с достъпа до огромно количество от данни, разпръснати в много отделни регистри или бази данни на различни административни органи.
4. ПОЗЕМЛЕНА ИНФОРМАЦИОННА СИСТЕМА или нещо повече?
Различни закони и норми предопределят всекидневния живот на хората. Взимането на точни решения в момента зависят от актуалната и надеждна информация, която се намира под контрола на различни части на администрацията. Често някои данни са пряко свързани със земята, която е основен фактор при човешките дейности. Ето защо идеята на система за поземлена информация, включваща всички данни, е абсолютно логична. В действителност нищо не може да ограничи огромния обем от данни. Проблемите с обема и поддръжката могат да бъдат решени с правилното разпределение на функциите на отделните администратори, а тъй като такива бази данни по принцип съществуват, единственият проблем е да бъде преустановена тяхната изолация едни от други, те да бъдат свързани и да си сътрудничат. В резултат може да бъде създадена широко диференцирана информационна система на държавната администрация. Днешното състояние на информационните технологии са идеално средство за развитието на една подобна нова система.

 

5. НОВ ПОДХОД КЪМ ИНФОРМАЦИОННИТЕ СИСТЕМИ
В сегашната ситуация кадастърът, като изолирана система, в известна степен е замествал и други лошо работещи или липсващи информационни системи. Съдържанието на кадастъра обаче трябва да бъде ограничено до информацията, свързана със същинския кадастър, за да се поддържа тя достатъчно компетентно и отговорно (пространствени данни на парцелите, регистрация на права, данъчното облагане).


5.1 Основни принципи
Сегашното състояние на информационните технологии дава възможност за премахване на изолацията на съществуващите бази данни и да се създаде единна мрежа от данни за държавната администрация, където:
- Всяка част от държавната администрация изработва собствената си част в рамките на своите правомощия и поддържа отговорно информацията в собствената си система;
- Базите данни са свързани помежду си. Имат общи стандарти, формат и ключове, с които могат да се обменят и допълват данните, за да се задоволят всички нужди;

- Кадастърът освен собствените си данни (за земята и за правата върху земята) предоставя на цялата система единни пространствени данни;
- Пазената информация е внимателно подбрана в съответствие с нуждите и със съотношението разходи спрямо ползи.

 

Лесният и свободен достъп на всички до данните, многофункционалното им използване, отговорното им поддържане и правната им валидност, както и възможността за изграждане и разширяване на системата, ще увеличат ефективността й и ще намалят разходите. Приоритетът трябва да падне при изграждането на основните регистри на системата - на кадастъра, на регистъра на гражданите, на регистър на стопанските субекти, на данъчния регистър и др. Кадастърът като основна база за пространствени данни има особено значение.

5.2 Предварителни условия
Идеята на мрежа от база данни за държавната администрация е много проста. Но практически е доста сложно. Необходими са подходящо законодателство,
добра организация и сътрудничество. Неотложно е уеднаквяването – въвеждането на единни стандарти, на единен формат и ключове. Цялостната информационна политика е неизбежна.
5.2.1 Организационни аспекти
Организацията при изграждането на проекта е истинско предизвикателство. Трябва координация и тясно сътрудничество между всички участници, а основната рамка  да се определи от законодателството.

5.2.2 Рамково законодателство
Съответната законодателна рамка е изключително важна. Параметрите на данните и тяхната взаимосвързаност, координация, уеднаквяване на стандарти и формати трябва да бъдат определени от законодателството.


5.2.3 Уеднаквяване, стандарти, формати, ключове
Основният начин, за да заработят различните бази данни, е тяхната унификация и стандартизация. Всички участващи в създаването на базата данни трябва да бъдат адаптирани към тези изисквания. На първо време основните регистри трябва да бъдат свързани помежду си и след това системата трябва да бъде разширено стъпка по стъпка, според необходимостта и възможностите.
6. ПРЕДИМСТВА
Предимствата на тази единна информационна система на публичната администрация са следните:
- Лесен достъп до данните, съхранявани в нея, с изключение на защитените от закона.

- Ясна отговорност и правната валидност на данните.
- Многократно използване на данни, което свежда до минимум разходите.

- Мрежата от отделните взаимосвързани бази данни съответства на разпределението на задълженията и отговорността на отделните административни органи. Създава и необходимите условия за надеждност, адекватност и истинност на данните.
- Системата се изгражда и разширява постепенно според реалните нужди и
икономическите възможности. Първоначално се базира на най-важните регистри.
- Кадастърът играе специална и незаменима роля.
- Дори и взаимно свързване на няколко основни регистри може да донесе значителни резултати. Като фундаментални регистри - гръбнак на цялата система могат да бъдат смятани следните:
- Кадастърът и имотният регистър
- Регистърът на гражданите
- Регистърът на стопанските субекти
- Данъчният регистър
- Регистър за териториалното планиране и др.

Въз основа на тези принципи ще се даде възможност да се изгради единна система, ползвана от цялата публична администрация, което ще е предимство за всички потребители.

 

7. ПЪРВИ ОПИТИ
В Чехия първата стъпка за тази много амбициозна цел е направена и кадастърът си сътрудничи с регистъра на гражданите и на регистъра на стопанските субекти. Така се уеднаквяват данните за идентификацията и адресите на собствениците, регистрирани в кадастъра. Това сътрудничество се основава на правителствена заповед № 111/2001 за сравняване на данните в кадастъра. Следващата стъпка е да се включат данъчният регистър и регистър на околната среда. Чешкото правителство прие Държавна концепция за Информационна политика и план за действие за изпълнение на държавната информационна политика. В документа кадастър се счита за един от основните регистри.
Бившата служба Държавна администрация (от 1.1.2003 Министерството на информацията) подготви Закон № 365/2000 за информационните системи на държавната администрация. Той определя на първо място всички права и задължения по отношение на изграждане, използване, експлоатация и развитие на информационните системи в услуга на държавната администрация, както и основните понятия. Законът за публичния регистър е в процес на подготовка. Освен, че Министерството на информацията е издало набор от валидни стандарти.
Първият опит показва, че държавата не е съгласна да предоставя данните си безплатно и сегашната "удобна изолация на различните системи" усилено се брани. Взаимното сътрудничество изглежда трябва да бъде въведено повече или по-малко насила. Уеднаквяването на базата данни към един стандарт ще бъде дългосрочен и тежък процес.
8. ИЗВОДИ
Независимо от първите скромни постижения, идеята за единна база данни е добра перспектива. Настояща изолация на кадастъра  трябва да се разбие и системата да стане отворена. Кадастърът като един от основните регистри на цялата система играе
незаменима роля, а геодезистите трябва да се възползват от нея.

 

Библиография

Kaufmann J., Steudler D., 1998. Cadastre 2014 – a Vision for a Future Cadastral System. FIG

Publication, 1998, 51 p.

Pesl I., Slaboch V., 2002. Ten Years of Cadastral Reform in the Czech Republic: From

defective cadastre to Internet access to reliable cadastral and land registry data.

Proceedings of the FIG XXII Congress, Washington, D.C., USA, April 19-26 2002.

Прочетена 1039 пъти Последно променена в Четвъртък, 06 Април 2017 14:23

"Първа отговорност на всеки гражданин е да оспорва властта."

Бенджамин Франклин

Редакцията не носи отговорност за съдържанието на коментарите. Призоваваме ви за толерантност и спазване на добрия тон.


Условия за ползване на коментарите

geomax l

Baner GEOPORTAL

Със съдействието на Камарата на инженерите по геодезия и Асоциацията на геодезическите фирми

 

Връзка с нас

map

Списание ГЕОМЕДИЯ

Всичко за геодезията

София 1303
ул. "Св. Св. Кирил и Методий" 146,
ет. 3, ателие 6; тел: 02/ 831 90 01;
e-mail: geomedia@abv.bg
office@geomedia.bg

Банкова сметка

ЕИК 175378844
Банкова сметка
Уникредит Булбанк, клон Европа
BIC - UNCRBGSF
IBAN - BG74UNCR 7000 1500 6707 03
ISSN - 1313-3365

Абонамент

27 лв. за една година

15 лв. за половин година

Свържете се с нас, ако искате да се абонирате.