Основното е да се научим да работим заедно

Сряда, 13 Януари 2010

Предизвикателствата пред днешното общество през погледа на двама доктори хонорис кауза

 

Интервю на екипа на Геомедия

 

В края на октомври Университетът по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ) организира Международна научно-приложна конференция, в партньорство с Камарата на строителите в България, Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране, Камарата на инженерите геодезисти и със съдействието на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Министерството на транспорта и Министерството на околната среда и водите. Гости на конференцията на гедозическия факултет бяха двама водещи геодезисти – д-р Майкъл Сидерис и д-р Харалд Шу.

slaveiko_shuh.jpg

От ляво на дясно: ректорът на УАСГ доц. д-р инж. Добрн Денев, проф. Харалд Шу - ТУ Виена, деканът на Геодезическия факултет към УАСГ доц. д-р инж. Славейко Господинов,посланикът на Австрия у нас д-р Клаус Фабиян

sideris.jpg

Д-р Майкъл Сидерис е преподавател в катедрата по Геоматика и инженерни науки и е декан на Инженерния факултет на университета в Калгари, Канада. През 2004 г. е удостоен със степен Доктор хонорис кауза от Университета по архитектура, строителство и геодезия в България. През 2007 г. д-р. Сидерис е избран за председател на Международната асоциация по геодезия (IAG) за периода от 2007 до 2011 г., която е едно от сдруженията на Международния съюз по геодезия и геофизика (IUGG), което от своя страна пък е член на Международния научен съвет (ICSU). Работата на международната организация IUGG е посветена на насърчаването на обмена на информация за науките за Земята.

schuh.jpg

Д-р Харалд Шу е професор в Техническия университет във Виена, Австрия, директор е на Института по геодезия и геофизика, ръководител е на департамент по изследвания, председател е на Комитета за изследване (до 05/2007 г.), заместник-декан на изследователските работи (до 12/2007), председател е на Факултетния съвет (от 2006 г.). През 2003 г. д-р Шу спечели наградата Декарт 2003 г. на Европейския съюз за проекта Non-rigid Earth nutation model – Pinpoint positioning in a wobbly world. През октомври 2009 г. той е удостоен със степен "Доктор хонорис кауза” на Университета по архитектура, строителство и геодезия.

Какво е Глобалната система за наблюдение - GGOS?

Д-р Сидерис: Преди всичко бих искал да спомена, че е система, изграждана от Международната асоциация по геодезия. Основната й цел е да предостави инфраструктурата, която да може да следи и моделира различните проявления, свързани с глобалните промени. Основно приложение за потребителя е да има система, която да следи всички явления, допринасящи за различните изменения и тази система да може да прави предвиждания още преди да се е случило някакво бедствие. Ние трябва да анализираме промените в околната среда и климата, за да могат държавите  да са подготвени за момента още преди да се случи.

Д-р Шу: Основната идея зад GGOS са интеграцията и комбинирането на различните техники, които съществуват на Земята - телескопите, в комбинация със системите в космоса - сигналите от спътниците, и на трето място техниката, която ние използваме при свръхдългобазисната интерферометрия (VLBI). Идеята е да се интегрират всички тези фактори и да се комбинират тези техники, които през 80-те и 90-те години са си вършили работата, но на парче, по отделно. Сега е време да се съвместят геометричните измервания, GPS, геометричните методи, заедно с физическите измервания.

Колко страни и институции работят за изграждането на тази система?

Д-р Сидерис: Това е глобална система. Не е просто от един човек от една страна. В работата са включени всички агенции и всички научни организации, всички университети… Може да става дума за правителствени агенции, които работят с карти, може да участват правителствени агенции, които се занимават с околната среда, с мониторинга на опасностите – всеки може да даде своя принос. И на второ място са всички тези космически агенции - НАСА, Европейската космическа агенция и останалите, а на трето – идват всички хора, учените и разбира се - студентите.

Д-р Шу: На този въпрос ще ви отговоря, както обикновено отговарям на студентите, когато обсъждаме тази тема. И отговорът е следният: всеки допринася за GGOS - дори и без да го осъзнава. Всеки, който се занимава с геодезия или с един вид проучване, допринася за GGOS. Всички правят измервания, по някакви модели, събират данни или доказват някакви теории. GGOS е една идея за обща интеграция и за комбинацията на всичко.


Д-р Сидерис: Много учени задават този простичък въпрос – докъде се разпростира GGOS - и това е една безкрайност, за която ние дори не подозираме, докъде може стигне.


Казахте по време на представянето на вашата лекция, че за момента не може да се поставят такива измерватели в Африка. Така вие изключвате цял континент от системата. А кога ще бъде възможно тя да стане действителна част?

Д-р Шу: Трябва да бъдем реалисти. Правим оптималното. За да се сложат антени и да се поставят някакви телескопи в Африка, е нужно много време. Трябват ни хора на място, които да бъдат запалени по тази идея и да знаят как да боравят с техниката. Те трябва да се интересуват от това как се извършват измерванията. Но ние трябва да бъдем реалисти и да кажем, че сме далеч от подобна ситуация. Африка е важен континент, разположен на хиляди квадратни километри и ние се нуждаем от хора, които да инвестират в тази техника. Разбира се, бихме искали да има станции по цял свят, но Африка разполага с ограничени средства.

Д-р Сидерис: Ресурсите на Африка са много малки. Има хора, които биха могли да работят с новата техника, но правителствата засега не ги подкрепят, защото това е много скъпо начинание. Специално за VLBI конструкциите имаме нужда от подкрепа на национално ниво.

Д-р Шу: Опитваме да помагаме на африканските си колеги. Има най-малко двама души, които се интересуват от VLBI там. Имаме една станция в Южна Африка, което е много важно за нас, защото това е доста на юг. Има също така някои заинтересовани хора в Алжир, но това са първите стъпки и тепърва е нужно време за бъдещото развитие.

Какви са предизвикателствата пред геодезията днес?

Д-р Сидерис: Е, това зависи от вашата гледна точка. Има много предизвикателства. Ще отбележа някои ненаучни и някои чисто научни. Струва ми се, че днес можем да разрешим повечето научни предизвикателства, но преди всичко трябва да преодолеем едно друго нещо. Днес трябва да направим много неща с популяризирането и признаването на геодезията. На много места не е ясно какво представлява тя и как би могла да допринесе за благото на хората. Именно това е за мен основното и най-голямо предизвикателство сега. Ако правителствата разберат необходимостта от геодезия, би било много по-лесно да се решат и на научните проблеми. За мен това е най-големият въпрос.

Не мога да изброя всички научни проблеми, но основните са, че ние трябва да вървим заедно напред, за да стигнем по-далече. Когато казвам "ние", имам предвид също така всички специалисти, свързани с науките за Земята. За решаване на предизвикателствата, като изменението на климата, не трябва еднопосочна работа, трябва да се включат и геодезисти, и климатолози, и геофизици, и учени от други области. Засега всеки казва: "ОК, ние можем да работим заедно”, но без да има реално приложение. В момента ние сме в някакъв особен етап, в който се учим как да работим заедно. Но трябва да знаем, че с всички тези предизвикателства пред нас като климатичните промени и бедствията, ние сме принудени да работим заедно.

Д-р Шу: Майкъл отбеляза част от предизвикателствата: всички ефекти, свързани с глобалните промени. Но ние се нуждаем от много тясно сътрудничество между отделните дисциплини. А иначе основната задача на геодезията, която не е толкова секси на пръв поглед, е въпросът с референтната рамка. Има много схеми - глобални, национални, регионални. Работата по тези референтни рамки е много важна за геодезическото общество.

Д-р Сидерис: Може би трябва да поясним какво е референтна рамка: идеята за референтна рамка е да се уеднаквят данните, защото имаме нужда от единна глобална система за данни, която се отнася за всички измервания. Това ще осигури устойчивост на средата, а там ще могат да се описват промените и да се анализират измененията по-лесно.


Д-р Шу: Тези референтни рамки са маркери, които осигуряват много стабилни и сигурни препратки. С тези маркери ще може да се опише всякакъв вид конструкции, движения и всяка физическа промяна.

Вие сте учени, но говорите и за пряката работа на геодезистите в кадастъра?

Д-р Сидерис: Да, защото ние може да им предоставим данни. Ние сме хората, стоящи зад създаването на тази уникална система, защото имаме опит. И това е още едно предизвикателство. Днес всичко се променя и се нуждаем от конкретни измервания на тези промени. Разполагаме с технологията и знаем как да правим модели на тези изменения. Преди нямахме нужната техника, а днес тя съществува и трябва да продължим в правилната посока.

Д-р Шу: Много хора просто приемат референтната рамка за даденост. Но има и места, където липсват каквито и да били документи, например в Ирак, и това е една от причините, че Ирак има големи проблеми с възстановяването му.

Д-р Сидерис: Има и друг проблем в обществената нагласа. Всеки днес знае какво е GPS и смята, че тази система може да разреши всички проблеми. Но ако не са координатите, ако нямате информация за гравитацията и потенциалните сили, нищо не може да анализирате. Погрешно е схващането, че с GPS могат да се решат всички проблеми пред геодезията и че геодезистите са излишни.

Знаем ли всичко за Земята и за геоида?

Д-р Сидерис: Ако го знаехме, ние трябваше да се пенсионираме! Не, ние не знаем всичко, но се опитваме да го научим! Това е нашата работа. Друг въпрос е интерпретацията на резултатите. Едно нещо са измерванията, например знаем разстоянието от тук до Луната, но трябва да разберем какво общо има то с глобалните промени. Има голяма празнина, която трябва да запълним и тя е в анализа. И резултатите са както научни, така и в интерес на обществото. Трябва да се научим как да тълкуваме данните в полза на всички. Съществуват много явления, които допринасят за ефектите, на които ставаме свидетели всеки ден. Да се разбере откъде идват не е лесна задача. Причините за тях могат да са геодинамични, атмосферни, свързани с нивото на океана. Ето защо ние трябва да работим с други учени, защото геодезистите не биха могли сами да разрешат всички въпроси.

Д-р Шу: Все повече и повече трябва да мислим за Земята като система от всички елементи - вода, лед, земя, атмосфера, океани. Всички тези компоненти са свързани помежду си и си взаимодействат. А нашата цел е да разберем как всеки елемент допринася за системата. И това е нашето голямо предизвикателство.

Как да работите с български партньори? И поздравления отново за вас, д-р Шу, за титлата доктор хонорис кауза.

Д-р Шу: Радвам се да бъда тук. Имаме много добри ученици от българската група, които пристигат във Виена. Аз идвам често в София. Имаме много хубаво сътрудничество тук, в университета, и разполагаме с много добри контакти в Централна лаборатория по висша геодезия. Разработваме интересни съвместни проекти, като например BALGEOS. Сега сме още в началото.
Образованието тук е много добро. Имате много дълга традиция, разполагате с известни имена от преди. Добра история! За да се работи съвременна геодезия е много важно да има основа и тази основа съществува в България. Може би имате нужда от повече съвременна техника, но е много лесно да се обучат хора от България, заради основата, която имат.

Д-р Сидерис: И аз имам двама студенти от тук - Елена Рангелова и Росен Гребеничарски. Въпросът за базата е много важен. Обучавал съм много студенти в Калгари и мога да кажа, че канадските студенти имат всичко, но българите са в състояние да работят във всяка област, защото тук, в България, се обучават много стабилно в различни науки – базата по физика и математика на български студенти е много добра. Искам още да отбележа, че се нуждаем от по-задълбочени контакти между нашите балкански страни и трябва да работим заедно.
Какво пропуснахме да ви попитаме?


Д-р Шу: Бих искал да кажа, че ние правим много точни измервания, които са важни за всеки. От друга страна всеки, който участва в разработките, има достъп до всички данни. Окончателните резултати са на разположение за всички и ние трябва да улесним хората да могат да анализират резултатите.


Д-р Сидерис: Днес е важно да има достъп до всички данни на едно място: например да намерите всичко, което ви трябва, на едно място в интернет. Тази идея още не е осъществена, но ние вървим в тази посока. Едно от предизвикателствата е да се обменят данни между различните народи, особено на картографски данни. Все още е много трудно да се обменя такава информация. Важно е всички да разполагаме с тази информация и да работим с нея, да я анализираме, за да научим повече за измененията. Повечето от данните в геодезията са със свободен достъп, но не можем да кажем същото за наземни данни, което е доста странно в наше време.
Д-р Шу: Хората в нашата система работят за добрата кауза. Днес няма състезание за пари, има съревнование, но то е в полза на науката и за бъдещето.

Прочетена 2167 пъти Последно променена в Четвъртък, 06 Април 2017 14:21

"Първа отговорност на всеки гражданин е да оспорва властта."

Бенджамин Франклин

Редакцията не носи отговорност за съдържанието на коментарите. Призоваваме ви за толерантност и спазване на добрия тон.


Условия за ползване на коментарите

geomax l

Baner GEOPORTAL

Със съдействието на Камарата на инженерите по геодезия и Асоциацията на геодезическите фирми

 

Връзка с нас

map

Списание ГЕОМЕДИЯ

Всичко за геодезията

София 1303
ул. "Св. Св. Кирил и Методий" 146,
ет. 3, ателие 6; тел: 02/ 831 90 01;
e-mail: geomedia@abv.bg
office@geomedia.bg

Банкова сметка

ЕИК 175378844
Банкова сметка
Уникредит Булбанк, клон Европа
BIC - UNCRBGSF
IBAN - BG74UNCR 7000 1500 6707 03
ISSN - 1313-3365

Абонамент

27 лв. за една година

15 лв. за половин година

Свържете се с нас, ако искате да се абонирате.