Имаме хъс и сме горди с постиженията си

Вторник, 04 Май 2010

Борислав Александров и Юри Цановски - двама геодезисти разказват за предизвикателството Антарктида

uri.jpg

Юри Цановски Снимка Геомедия

borislav.jpg

Борислав Александров Снимка Геомедия

 

Борислав Александров работи в катедра Висша геодезия на Университета по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ) от 1989 г. Завършил е същия университет през 1986 г. Преподава по предметите „Основни геодезически измервания и мрежи", както и по GPS-приложения, Калибриране и стандартизация в геодезията, Геодезическа астрономия.

Юри Цановски завършва специалност Геодезия в УАСГ през 2003 г. Веднага след завършването си започва като асистент, а днес вече е главен асистент в Университета и преподава в областите GPS и изравнение на мрежи.

Двамата бяха част от екипа на поредната - ХVІІІ Българска експедиция на остров Ливингстън като представители на УАСГ. Тяхното пребиваване е през периода 28 декември 2009 г. - 10 февруари 2010 г. Благодарение на двамата на Белия континент има поставен вимпел на Университета по архитектура, строителство и геодезия. В средата на март част от антарктиците представиха работата си през последния сезон на Антарктида в УАСГ.

 

bgGeodezistiAntarctida.jpg


 

Българските геодезисти пред базата, в която са пребивавали. Снимка Борислав Александров

 

Как се запалихте по Антарктида?

Борислав Александров: Запален съм по планините от много отдавна - от дете. Работил съм като планински спасител в Планинската спасителна служба в течение на 13-14 години, а планината си остана моята страст. Отдавна имах желание да отида на Атарктида и през далечната вече 1998 г. се отвори тази възможност, като се търсеше геодезист в алпийските среди и алпинист сред геодезистите. След като минах през необходимите лагер-школи, се оказа, че съм годен за там и първата ми експедиция беше 1998 г., когато изкарах 40 дни. Заедно с другия геодезист - ст.н.с. Димитър Димитров от Централната лаборатория по Висша геодезия към БАН, картографирахме около 700 дка открити скални пасажи в района на Българската база на остров Ливингстън. Вторият път през 2000-2001 г. по време на Деветата експедиция се занимавах с геоложко картиране. Тогава благодарение на Българския антарктически институт успях да се включа в експедицията и се извърши картографиране за целите на геоложките проучвания там.

Юри Цановски: При мен „запалването" стана още в студентските години, когато Борислав Александров ме откри още в трети курс. Също обичам планините, ските, гмуркането, а после лесно се сработихме.

 

18mission.jpg

 

 

Участниците в ХVІІІ експедиция до Антарктида. Снимка БАИ 

Колко български геодезисти са стъпвали на Белия континент?

Борислав Александров: Вече сме трима - аз, Димитър Димитров и Юри Цановски.

Какви са другите специалисти - антарктици? 

Борислав Александров: Геолози, метеоролози, биолози, в зависимост от целите. Винаги има и лекар, и логистичен персонал.

Каква е ползата от изучаването на Антарктида?

Борислав Александров. Антарктида е живата история на Земята: нищо не е пипнато и можем да кажем, че континентът е най-големият резерват на планетата. Цялата история на света е написана там. Важно е да се знае, че на Антарктида граници няма. Картираните участъци са в района на Българската база, но фактът, че е сложено наше знаме, не означава, територията е българска - там просто работят български учени.

Участвате ли в международни проекти или изследванията, които правите, остават само за българите?

Борислав Александров: Разбира се, че работим по международни проекти. Сътрудничили сме си с различни нации. Работили сме през 1998 г. с южнокорейски специалисти, имали сме контакти с монголски колеги и най-вече работим непрестанно с испанците.

Как се чувствате като учени при работата с чуждите си колеги?

Борислав Александров: Условията, при които работим ние и те, са коренно различни. Те получават възнаграждения, докато са там, а ние работим безплатно.

Втората разлика е, че те имат много добра логистика и екипировка.

Работихме 1998 г. с инструмент Dahlta 010 B и далекомерна приставка - и ако това го нарека къртовски труд, няма да ви излъжа.

При последната ни експедиция двамата геодезисти, заедно с още един колега- алпинист, живеехме в първата българска постройка там, където няма електрическо осветление и отопление. Топлехме се от собствената ни топлина в спалните чували, а лабораторията ни беше в съседната студена стая. При другите експедиции такива неща няма - всички са много добре подплатени професионално и изключително добре технически оборудвани. Като условия на труд чужденците са много по-напред от нас, но като хъс и мотивация - ние ги водим. Тези хора се кръстеха, като ни гледаха какво правим. Възможен престой във водата при спукана лодка според медицинската статистика е максимум до 5-7-10 минути и след това настъпва фаталният край. Водата е минус 1 градус - т.е. представлява една ледена супа, а ние работим в нея.

Заснемането, което направихме, е първо по рода си на о-в Ливингстън и аз съм много горд.

Какво точно правихте там?

Борислав Александров: През 1998 г. работата ни беше картографиране в мащаб 1:2000 - детайлен за района. Практически самата полска работа се извършва от двама, защото е задължително при излизането извън района на базата, те да се осигуряват един друг. Винаги има и някой, който наблюдава действията им, но не в българския смисъл - един работи, а десет го гледат. Целта на това наблюдаване е, ако нещо се случи, третият да може да реагира, за да не се стига до най-лошото. По принцип дистанцията над 300-400 метра от базата вече се води за рисков район и трябва да се спазват правилата за работа на ледниците.

Иначе посещението на хора в този залив се увеличава с всяка изминала година. Дали ще бъде военната армада на Испания, дали ще бъдат туристически кораби - все повече хора се оказват там. Същевременно обаче информацията, която ние създадохме в нашите карти, е много скъпа и не съществуваше досега. Сега се налага корабите да спират доста далече - на около километър-два от брега и десантът да става с гумени лодки, тип „Зодиак". Нямаше почти никаква информация за дъното.

Към направената топографска снимка от 1998-99 г. решихме да прикачим и водната част за района на Българската база. Хидрографната снимка има два особени аспекта. Първото нещо е, че трябва да бъде монтирана водомерна лата, по която да се отчита нивото на океана и да се взимат предвид приливите и отливите, като се правят корекции на всичките заснемания.

Съответно за да бъде поставена тази лата, се изискваше сигурна екипировка, която трябваше да е доста сериозна, а нашата не беше точно такава. В крайна сметка след битка във водата, защото разликата между нивата на прилива и отлива е около 1.80 метра, ние поставихме тази лата. За времето от нашия престой в рамките на три седмици сме записали данни за движението на нивото. Записите са на всеки два часа през деня и на всеки четири часа през нощта. Така отчетохме ниските и високите води.

После започва самата геодезическа част за свързването на изградената през 1998 г. геодезическа мрежа и привързването й към височината на GPS-точката, стабилизирана през 1997 г. От нея е изведена и нулата на тази водомерна лата.

Не трябва да се пропуска подробността, че правенето на хидрографната снимка в район като Антарктида е много различно от изготвянето на такава в наши води - езерни или морски. Първото условие е, както казахме, екипировката, а второто е, че трябва да се обходи доста голяма акватория в тази ледена супа. Трябваше непрекъснато да се движим по предварително очертан маршрут за получаване на достатъчно подробна информация за дъното. А това е трудно заради непрекъснатия ледоход и опасността от спукване на лодката. Пък и техниката трябва да бъде така закрепена, че да не я загубим или счупим, а тя е в контакт с ледени парчета. За щастие нито едно от тези двете не се случи. Но е трудно като процес, защото единият се взира във водата, а другият наблюдава инструмента. Имахме на разположение само няколко дни, в които морето ни позволи да си „играем" с правене на хидрографни снимки. Нашите колеги ни наричаха Лодката на аргонавтите. Трябва да благодарим на капитана на лодката, който поддържаше максимално желания курс.

В крайна сметка успяхме да опишем участъка на Българската база и вече направихме тримерен модел. Наблюдавахме интересен феномен - при отчетите на ехолота на места показваше резки скокове на стойностите. Например 96 метра дълбочина и изведнъж 26 метра, а при повторно замерване това го нямаше. Оказаха се осезаеми разлики и паразитни стойности, дължащи се на тюлени или китове, плуващи под нас.

 

planGeodezisti.JPG

 

Първият български план, направен от геодезистите през 1998 г. Снимка Борислав Александров

 

Отвори се възможност да направим жест и за испанците и направихме снимка и на техния район. Те изказаха задоволство от така предложената им информация за техния залив. Самите те не бяха извършвали подобно нещо. Сега благодарение на измерванията ни можем да предложим безопасни навигационни пътища до двете бази.

 

3Dmodel.JPG

 

Триизмерният модел, направен от Борислав Александров и Юри Цановски. Снимка Борислав Александров

 

Юри Цановски: Нашите проучвания ще улеснят испанците. Те в момента строят нова база. Старата ще бъде разрушена. Строежът на новата става трудно, защото корабът, който пренася материалите, не може да стигне до брега. Всичко се пренася с плаващ понтон, но само когато време е подходящо, заради теченията и ветровете. До момента испанците смятаха, че нямат възможност да направят пристан и да влезе кораб до брега. След нашата работа обаче стана ясно, че това е възможно и много ще ги облекчи.

Когато се разрушава база, останките от нея какво ще се правят?

Юри Цановски: Прибират се на същия кораб. На Антарктида боклуци не се изхвърлят. Нищо не се изгаря. Има машина за безотпадъчно изгаряне на отпадъците (инсенератор), за да няма замърсяване на въздуха. Всичко непрестанно се следи и от еколозите. Всякакво оставяне на боклуци е абсолютно забранено.

Как психически се справя човек там?

Юри Цановски: Всеки има предварително определен престой, след който идва корабът, който ще го отведе у дома. Ако през това време ти „изгърмят бушоните", няма как да си тръгнеш по-рано.

Колко струва една експедиция?

Борислав Александров: Самолетните билети са около 2000 евро. Благодарение на съдействието на Ректора на УАСГ доц. Добрин Денев и Българския антарктически институт логистиката ни беше осигурена. Камарата на инженерите по геодезия ни подпомогна за част от екипировката. Двама наши колеги, които искат да останат анонимни и затова няма да им спомена имената им, ни помогнаха с още малко. Една нормална екипировка е от порядъка на 3-4 хиляди евро на човек. Техниката ни струва няколко хиляди лева и нея сме си я закупили сами.

Юри Цановски: Бюджетът на испанската мисия е 2 милиона евро на година. От тях зависи дали ще направят пристанище. Бюджетът за новостроящата се база е 13 милиона евро.

Изводът, който се налага, е, че правите наука на собствени разноски?

Борислав Александров: Точно така. И без заплащане. Когато търсих спонсори, единствено двамата ни колеги и КИГ ни помогнаха.

Кога ще е следващата експедиция?

Борислав Александров: Тя вече започва да се подготвя и около 15 ноември 2010 г. ще заминат първите. Най-дългосрочните експедиции са от три месеца, а най-късият период е от 25 дни.

Проф. Христо Пимпирев: Антарктида е континентът на ХХІ в.

pimpirev.jpg 

Проф. Христо Пимпирев Снимка Геомедия

 

Антарктида е континентът на младите и на ХХІ в. Последната ХVІІІ експедиция беше най-многолюдната - от 27 българи и още шестима чужденци, които работеха на нашата база. Двете нови къщи там дават и нови условия да поемаме хора.

Пътят до Антарктида е дълъг - ако отидеш 14 пъти, все едно си стигнал до Луната. Континентът не случайно е сравняван с космоса, а условията там са най-близки до условията на космоса. Най-ниската температура, измерена на Земята, е там, но не в нашата база, която, както се казва, се намира в банановия пояс. Температурата от -89 градуса е съизмерима с тази на Марс. Любопитен факт е, че подготовката на мисиите за Аполо са правени именно на Антарктида.

Пътят към Антарктида от София минава през Атлантическия океан до Буенос Айрес. От там до Патагония и до най-южното аржентинско градче Рио Гайегос отново се взима самолет. Само до преди двадесетина години то беше село, а сега е многолюден град заради петролните находища, открити в околностите. Следва пътуване с автобус за около четири часа до най-големия чилийски град в тази част на страната Пунта Аренас. Той се намира на Магелановия пролив и е обитаван от 150 хиляди жители. В миналото е бил процъфтяващ, защото е бил единственият път между Тихия и Атлантическия океан. Когато строят обаче Панамския канал, Пунта Аренас запада. След като беше открит петрол обаче пак е в разцвет и днес има и университет. После късметлиите взимат самолет - от типа Херкулес от времето на войната във Виетнам. За 2,30 ч се пътува до съседния на остров Ливингстън - остров Кинг Джордж, където се намират бази на поне 12 държави. Той е доста населен и представлява една индустриална зона. Не прилича на Антарктида със своите шосета и джипове. До там стигат и туристите, които само се снимат с пингвините и се връщат същия ден на континента. Онези, които не избират самолета, се качват на кораб и пресичат за близо три дена протока на Дрейк, където са най-бурните води на Земята и вълните често достигат до 8-10 м. От Кинг Джордж настава сложна логистика, защото заради липсата на собствен кораб, използваме личните си връзки с бразилската и най-вече с испанската програма. През годините сме използвали и аржентинци, и чилийци, но така или иначе на корабостоп стигаме до остров Ливингстън, намиращ се на 3000 км от Южния полюс. В Буенос Айрес се ходи по къси панталони, а на Кинг Джордж - с дебели якета, шапки и ръкавици. Т. нар. български плаж или българският бряг е доста негостоприемен, осеян с камъни. Пристанище няма, а стигането до брега става с надувните лодки. Ставаш изцяло мокър, но стигаш до базата, зазимена в началото на месец март. Коренните жители пингвините ни посрещат, а снегът свидетелства, че зимата е била изключително снежна. Основните къщите са затрупани, но все пак не догоре и се налага да бъдат изкопани, а някои от постройките въобще ги няма. След около десетина дена, след като се разтопи снегът, започваме да дълбаем, за да извадим така нужните ни шейни и лодки. Втората главна задача е да се намери вода. Водата идва от езера, намиращи се нависоко, а водата се вкарва в базата гравитачно с маркучи и потича в бойлерите, в чешмите, в миялните машини. Понякога се налага да си топим сняг с бързовари.

Когато времето се оправя, може да се усети зашеметяващата красота на Антарктида. Често се виждат ледени блокове в океана. Специално на нашата база красотата е уникална, защото пред базата е океанът, а отзад е ледената планина. Близо до нашия остров има вулкан, който последно изригва 1967 г. Tази година работи един германец, който взе вулканична пепел. Заедно с испанците и португалците изследваме глобалното затопляне. Тъй като испанците са ни съседи - само на четири километра от нашата база, българското и испанското знаме стоят на пилона. Това е възприет принцип - като при корабите.

 

tulen.jpg

 

Местните обитатели са дружелюбни. Снимка БАИ

 

Най-симпатични са коренните жители - пингвините, тюлени, морските слонове. Има много птици - скуа, много обичат да ядат остатъците и се явяват естествени санитари, но това е забранено, защото като няма никой, те трябва да си търсят храна. Има гигантски морелетници, изминаващи на два пъти цялото земно кълбо. Наоколо се виждат и най-големите животни на Земята - китовете. На сушата има дори и цветни растения. Когато е хубаво времето, караме ски, правим преходи от по десет километра, обикаляме целия район. Другото ни основно занимание е фотографията по обясними причини. Правим и курсове по ледено катерене, защото често се налага да се излезе извън базата. Има много ледени пукнатини и ако някой падне, другият трябва да го извади. На базата празнуваме Коледа и Нова година. Разликата е 5 часа от българското време.

Всички къщи в нашата база сме ги правили ние самите, без да се възползваме от чилийски работници. Непрекъснато се появява работа. Едната от къщичките я кръстихме Сasa Еspana. Оборудването е скъпо - една лодка струва 50000 евро. Имаме метеорологична станция, която отчита температурата и влажността през цялата година. Тя се захранва със слънчев панел. Параклисът „Св. Йоан Рилски" първоначално беше построен, за да си държим там шейната. Сега вътре има икони и сложихме кръст отгоре.

Най-хубавото е, че с изграденото вече в нашата база не сме просяци и имаме какво да предложим. Всеки, който иска да прави теренни изследвания, може да дойде в базата и да работи на място.

 

Rilski.jpg

 

 

Параклисът е първата православна постройка на Антарктида. Снимка БАИ

Често се говори, че сме завладели първите отвъд морски територии за България, което не е вярно. До момента 48 страни са подписали договора за Антарктида, 27 са в т. нар. управление на своеобразното международно правителство, което се грижи за Белия континент. Антарктида е място за изследвания, които в Българската база са най-вече в две основни посоки - геоложки и биоложки. Например наши учени изследваха оперението на пингвините и се оказа, че там са натрупани тежки метали в следствие на глобалното замърсяване. Естествено на Антарктида се изследва и глобалното затопляне, което вече е доказано, че съществува, а там може да се види с просто око. За последните 20 години ледникът, който стигаше до една от къщите в началото на нашите експедиции, сега се е отдръпнал със 100 метра. Предполага се, че до 80 години ще се отвори северният морски път, сега достъпен само за ледоразбивачи. Именно на полюсите ефектът от глобалното затопляне е най-осезаем.

Антарктида е континентът на бъдещето, а бъдещето е на родените в края на миналия и началото на този век.

Чакаме ви там.

 

Livingston-Location.jpg

 

 

Континентът и неговото откриване

Леденият континент Антарктида е открит през 1820 г. от руската експедиция на Фадей Белингсхаузен и Михаил Лазарев, а първият, който стъпва там, е Джон Дейвис година по-късно. Континентът се намира около Южния полюс на Земята и е с най-голямата средна надморска височина, с най-ниската средна влажност, както и с най-ниска средна температура. Площта е 13 200 000 кв. км. На 21 юли 1983 г. в района на руската станция "Восток", в източната част на континента, е отбелязана температура -89,2°C, която е най-ниската измервана някога на Земята. Във вътрешността на континента температурите стигат до -85° и -90°C през зимата и са с около 30°C по-високи през арктическото лято. Ледът е със средна дебелина 2,5 км. Територията е разделена на Източна и Западна Антарктида - грубо съответстващи на източното и западното полукълбо според Гринуичкия меридиан. Континентът е богат на залежи на каменни въглища, слюда, графит, злато, уран, мед, никел, олово, цинк, сребро, титан и др. На остров Рос се намира вулканът Еребус.

 

Международното право

През 1959 г. във Вашингтон няколко страни - Аржентина, Австралия, Белгия, Великобритания, Нова Зеландия, Норвегия, Република Южна Африка, САЩ, тогавашният СССР, Франция, Чили и Япония подписват международен договор, според който Антарктида се обявява за неутрална и демилитаризирана зона. Територията на континента може да се използва само за мирни цели и е предвидено сътрудничество между научните бази на всички страни, както и демократична система за контрол. Станциите и корабите в района са открити за инспекция от наблюдатели по всяко време. Договорът влиза в сила на 23 юни 1961 г., а България се присъединява на 11 септември 1978 г. Още през периода 1967-1969 г. Васил Иванов Захариев е първият български учен, стъпил там като част от XIII Съветската антарктическа експедиция. Сред страните, поддържащи изследователски станции днес, са Русия, Китай, САЩ, Норвегия, ЮАР, Чили, Обединеното кралство, Япония, Австралия, Индия, Перу, Южна Корея, Полша, Германия, Уругвай, Франция, Италия, Бразилия, Украйна, Испания, България.

Българската база

 

Souvenir-Sheet.jpg

 

  Юбилейна марка за 10-ата годишнина от Българската арктическа картография. Снимка БАИ

Полярната ни база е разположена на полуостров Хърд, на 130 м от брега на вътрешния залив Емона в Южния залив, който се използва за трансфер на персонал и товари с надувни лодки „Зодиак". През лятото през района на базата протича Резовският поток, осигуряващ необходимото водоснабдяване. В близост са платото Балкан, хребетите Бърдик, Плиска и Боулс, Тангра планина. Българската антарктическа база (БАБ) е основана през 1988 г., а от 1993 г. с указ на президента Желю Желев е наречена на Св. Климент Охридски. Началото е сложено от четирима български антарктици със съдействието на съветския изследователски кораб „Михаил Сомов", които след неуспешен опит за дебаркиране заради лошите условия край остров Александър, монтират две сглобяеми постройки на остров Ливингстън на 26 април 1988 г. Съоръженията са обновени през 1993 г. Десет години по-късно там вече е построен параклисът „Св. Йоан Рилски" - първата православна постройка в Антарктика. От 1995 г. работи и пощенски клон с код 1090 на Български пощи. Главната сграда е построена през 1998 г. (12 м х 5 м) и разполага с дневна и кухненски бокс, лекарски кабинет, сервизно помещение, две спални и мазе. На 300 метра от комуникационния възел е параклисът. През сезона 2007-2008 г. са построени две нови сгради за научни лаборатории. На самия "плаж" е заслонът за лодките.

Съседна на Българската база е испанската полярна база „Хуан Карлос І", намираща се на 2,7 км на юг-югозапад и е достъпна или с лодки „Зодиак", или по сухопътен 5,5-километров маршрут през платото Балкан, седловината Чаруа и ледника Джонсън. Българските и испанските полярни изследователи работят в тясно сътрудничество.

 

Антарктическият институт

Базата се стопанисва от Българския антарктически институт (БАИ) - сдружение с нестопанска цел, регистрирано от СГС на 10. 11. 1993 г. БАИ днес има 42 членове и 4 колективни члена - Министерството на външните работи, СУ "Св. Климент Охридски", Медицинска академия и Атлантическия клуб. Председател на Управителния съвет на БАИ е проф. Христо Пимпирев. Институтът е под егидата на президента и е национален оператор на българските дейности на ледения континент, като организира и провежда годишни антарктически експедиции и поддържа българската база. Изследванията на базата са в областта на геологията, геохимията, геофизиката, метеорологията, глациологията, биологията, медицината, геодезията и др. Институтът работи заедно с антарктическите мисии на Испания, Великобритания, Русия, Германия, Аржентина, Бразилия, Чили, Южна Корея. БАИ е член на COMNAP - Съвет на мениджърите на националните антарктически програми, на SCALOP - Комитет за логистика на операциите в Антарктика, на EPB - Европейски полярен борд и на SCAR - Научен комитет за антарктически изследвания.

-          Началото на антарктическия морски туризъм е поставено на Южните Шетландски острови през 1958 г. Броят на туристите расте постоянно, като над 95% посещават района на Южните Шетландски острови и близкия Антарктически полуостров. Често посещаван е нос Хана на южния бряг на остров Ливингстън, остров Полумесец край източния му бряг, близкия остров Дисепшън и островчетата Ейчо между о. Гринуич и о. Робърт.

-          Президентът Георги Първанов посещава Антарктида през януари 2005 г.

Първи футболен мач на Антарктида - 12.02.2006, База Хуан Карлос І, България - Испания 3:3.

 

Ongal.jpg
 
Така изглежда Онгълът на Антарктида. Снимка БАИ
Прочетена 2987 пъти Последно променена в Четвъртък, 17 Септември 2015 12:18

"Първа отговорност на всеки гражданин е да оспорва властта."

Бенджамин Франклин

Редакцията не носи отговорност за съдържанието на коментарите. Призоваваме ви за толерантност и спазване на добрия тон.


Условия за ползване на коментарите

geomax l

Baner GEOPORTAL

Със съдействието на Камарата на инженерите по геодезия и Асоциацията на геодезическите фирми

 

Връзка с нас

map

Списание ГЕОМЕДИЯ

Всичко за геодезията

София 1303
ул. "Св. Св. Кирил и Методий" 146,
ет. 3, ателие 6; тел: 02/ 831 90 01;
e-mail: geomedia@abv.bg
office@geomedia.bg

Банкова сметка

ЕИК 175378844
Банкова сметка
Уникредит Булбанк, клон Европа
BIC - UNCRBGSF
IBAN - BG74UNCR 7000 1500 6707 03
ISSN - 1313-3365

Абонамент

27 лв. за една година

15 лв. за половин година

Свържете се с нас, ако искате да се абонирате.