Хелге Онсруд: Геодезистите не бива да спират да се развиват

Вторник, 15 Март 2011

Свидетели сме на смяна на отношението към собствеността на земя

 

Хелге Онсруд работи в Държавната картография на Норвегия (Statens kartverk) от 1998 г. насам. Започва кариерата си като мениджър при създаването за първи път на дигитален кадастър в Норвегия, започнат да се разработва още през 1980 г. Хелге Онсруд подготвя новия кадастрален закон на Норвегия, който влиза в сила през 2010 г., но без да позволява съществуването на частни лицензирани геодезисти, въпреки твърдите настоявания на Хелге. Идеята обаче е отхвърлена от парламента. През 2005 г. е назначен за директор на Центъра по собствеността и развитието, който е на подчинение на Норвежката държавна картография. Участва в редица проекти в страните от бивша Югославия и бившия СССР.

Той е известен сред световната общност на геодезистите като първия председател на UN-ECE, като на тази позиция подготвя документа за основните на поземлената администрация към ООН - небезизвестния документ "UN Guidelines on Land Administration".

През 2009 г. по идея на Norges Jordskiftekandidatforening - Норвежката асоциация на геодезистите, Хелге Онсруд е номиниран за почетен член на FIG, където е заемал различни отговорни длъжности. През периода 1994 г. - 1998 т. е председател на Комисия 3, като преди това е бил неин заместник-председател. В началото на 90-те години той работи към специалната комисия на организацията, която изготвя документа за устойчиво развитие на FIG, под ръководството на Нилс Йостергард. Хелге Онсруд е и сред авторите на ключовата „Agenda 21" на Международната федерация на геодезистите, приета през 2001 г.

qga1_onsrud_1_1000.jpg

Стиг Енемарк връчва сребърния бадж на FIG на Хелге Онсруд на срещата в Сидни, Австралия.

- Вие сте един от големите приятели на България и българските геодезисти очакват с нетърпение срещите си с вас. Как можете да обясните това специално отношение към вас?

- Винаги съм се интересувал от работата в чужбина, където проблемите и предизвикателствата в поземления сектор и недвижимите имоти са много по-големи от тези у дома, в Норвегия, въпреки че съществува разбирането, че един работещ пазар на земята е от решаващо значение за социалното и икономическо развитие. След като сме се опознали, винаги е голямо лично удоволствие да работим заедно с колегите ни в България.

- Кога за първи път пристигнахте у нас и с по какъв повод?

- Това се случи за първи път през 2004 г., когато дойдох като консултант на Агенцията по геодезия, картография и кадастър в рамките на проект, финансиран от Световната банка. Подобна работа тогава вършех и в Румъния.

- Норвежкият държавен кадастър е партньор на проекти, финансирани от Европейското икономическо пространство, благодарение на които бяха подпомогнати много бивши югославски републики и бивши съветски републики при създаването на свои кадастрални системи (ортофото, LIDAR, информационни системи, NSDI). В един от отчетите на тази програма се казва, че годишно финансиране на Полша е €115,62 млн., на Румъния - €61,19 млн., на Унгария - € 30,66 млн., на Чехия - €26,36 млн., на България - €25,32 млн., на Литва - €16,80 млн., на Словакия - €16,15 млн., на Латвия - €14,59 млн., на Гърция - €12,68 млн., на Португалия - € 11.59 млн., на Естония - €9,72 млн., на Испания - €9,17 млн., на Словения - €5,38 млн., на Кипър - €1,57 млн., на Малта - €0,90 млн.

Какво е трябвало да направи България за получи това финансиране? Какво е бъдещето на това финансиране? Какви са бъдещите ви проекти? Как България и Агенция по кадастъра могат да участват в такъв вид проекти?

- Има две различни норвежки програми за субсидии, които могат да финансират проекти в областта на кадастъра и картографията. Програмата, по която предимно работех, беше за републиките от бивша Югославия и от бившия СССР. От 2002 г. ние сме разработили проекти с Хърватия, Сърбия, Косово, Босна и Херцеговина, Черна гора, Молдова, Армения и Азербайджан. Повечето от проектите са за създаване на IT-системи, производство на ортофото данни, LIDAR сканиране, системи за преобразуване на хартиени карти и други. Участваме също и в консултациите, засягащи законодателството, процесите за възстановяване и създаване на кадастъра и за създаване на национални инфраструктури за геопространствени данни. Тези са най-важните примери. Работя в Държавната картография на Норвегия, която има офис за чуждестранна помощ. След като един проект бъде одобрен за финансиране, средствата се прехвърлят на нас и ние възлагаме обществени поръчки чрез търгове. Така че частните компании се възползват от финансирането за необходимите стоки и услуги, като все повече от компаниите са от страните бенефициер.

Втората програма за финансиране, чиито доклад цитирате, е за субсидии в т. нар Европейско икономическо пространство. Тъй като Норвегия не е член на Европейския съюз, но въпреки това има споразумение за свободна търговия, заедно с Исландия и Лихтенщайн, и разполага с доста голяма програма от грантове, насочени към най-новите страни членки на ЕС, включително и България. Повечето от средствата са за проекти, свързани с околната среда, климатичните промени, енергетиката и културно наследство, но средствата могат да бъдат използвани за проекти, които засягат създаването на карти и ГИС, включително и за прилагането на директивата INSPIRE. Ако бъдат одобрени, тази безвъзмездната помощ се предоставя на получателя - агенция или институция бенефициер, които да подпомагат националните бюджети. Зависи от получателя дали ще наеме нашата организация за съветник. Ние сме готови да помагаме с консултации, но заинтересованата страна трябва преди всичко да се свържат с посолството на Норвегия или да прочетат информацията на уебстраницата на програмата.

- Как финансовата криза се отрази на кадастралната работа?

- Разбира се, че финансовата криза затрудни работата на геодезистите, както в частния бизнес така и за държавните агенции. Има две причини за това: общо намаляване на публичните разходи и неоспоримият факт, че кризата забавя развитието на пазара на земя.

- Какво бихте препоръчали на българските геодезисти да направят, за да преодолеят кризата?

- Не е много онова, което геодезистите могат да направят по отношение на пазара на земята. Въпреки това в България, както и в останалите страни от социалистическия блок остава много работа за привеждане на имотния регистър и кадастъра към западноевропейските стандарти. Много малко правителства действително разбират важността на добрите карти и регистри за работата на цялата икономика, за инвестициите в собствеността, за банковата индустрия и т.н. Настоявам да подчертая, че орязването на държавното финансиране не е много добра политика, ако целта е да се подобри икономиката като цяло. Геодезистите, заедно с другите професионално подготвени експерти, трябва да правят повече усилия да информират политици и отговорни лица за значението на тяхната дейност за икономиката.

- Познавате много български геодезисти. Как работите с тях? Работили сте и с професионалисти от други държави - може ли да направите сравнение между българите и чужденците? Какво имаме ние като плюс?

- Боя се, че не познавам толкова много български геодезисти. Все пак ми се струва, че частният сектор бързо се е развил след вашата последна революция. Технически компаниите са много добре подсигурени, но като в много други страни - експертите трябва да натрупват повече опит в управлението на земята, развитието на земята, в решаването на правните въпроси. Прозрачността в търговете и сключването на договори е важен въпрос за подобряването на икономиките на повечето страни в преход.

- Какво според вас предстои пред българските геодезисти? Какво точно трябва да се подобри? Какво бихме могли да научим от норвежките ни колеги?

- Добре работещият кадастър е предпоставка за развитието на икономиката и устойчивото развитие на всяка държава.

Актуалната информация, пълното покритие и хармонизирането на поземлената собственост е по-важно от геодезическа точност на самите кадастрални карти. Освен това днес създаването на точни кадастрални карти е много по-лесно, благодарение на технологиите от глобалната система за позициониране. Най-голямата трудност е главно ако информацията е дигитализирана от карти или от ортофотопланове. В момента в Норвегия почти всички кадастрални карти се правят с помощта на GPS и мрежата от постоянни точки все повече става излишна и излиза от употреба.

По традицията кадастралните карти се опират на граници. Все повече геодезистите трябва да се съобразяват с публичното и частното право, защото крайната цел на тяхната работа е кадастралното заснемане да е с точни граници и точни права. Все повече това зависи от растящите държавни ограничения при планирането на ползването на земята и опазването на околната среда и др.

За съжаление, у нас няма частни геодезисти. В този смисъл няма и какво да научите от нас. И до днес е политически невъзможно да се премахне монополът, който местните общини продължават държат над кадастъра. Резултатът е лошо качество на услугите на потребителите и понякога - и лошо качество на картите и кадастралния регистър.

Все пак големият проблем е, че не развиваме професията, така че тя да може да дава съвети на собствениците на земя и на хората, които управляват земите си.

Силно вярвам, че модерният геодезист трябва да бъде и експерт по развитие на земята. Ако продължим само да се концентрираме върху геодезическите измервания, се страхувам, че професията ни ще загине.

Няма съмнения, че регистрите и информационните услуги, засягащи поземления пазар работят най-добре в страни, където кадастърът и имотният регистър са напълно съвместими или се управляват от една и съща агенция. Съдилищата не са създадени, за да предоставят такива услуги. Местните съдилища трябва да се съсредоточат по техния собствен бизнес - който всъщност е спазването на закона, естествено.

Много е интересно, че поземлената книга беше премахната от съдилищата през последните години и в петте северни страни, като навсякъде съществуваха различни аргументи за това. В Швеция, Финландия и Норвегия поземлената книга беше прехвърлена към кадастралната агенция. Кадастърът и имотният регистър, когато са на подчинението на една и съща организация, могат много по-лесно да намерят самофинансиране, както това става в Холандия например.

В развитите икономиките голяма част от приходите идват от регистрирането на продажби и ипотеки, а средствата са толкова, че могат да се използват, за да се финансира изготвянето на кадастрални карти и дори голяма гама от топографски карти, които да служат за планиране при ползването на земята, последвало строителство и т. н.

- Колко от територията на Норвегия е покрита с кадастрална карта към днешна дата?

- Цялата територия на Норвегия е покрита с дигитализирана кадастрална карта, която е единен компонент от цялостна централизирана система с база данни на страната. Все пак трябва да се отбележи, че качеството на картите варира в отделните части на страната.

Професионалното кадастрално заснемане в селските райони започна едва през 1980 г. Беше създадено огромно количество топографски карти чрез фотограметрия, където собствениците на земята бяха помолени да очертаят границите на собствеността си. Това беше от голяма полза и съществено улеснение за създаването на кадастрални карти, но по разбираеми причини качеството на създадения продукт не беше особено добро. Все още имаме доста спорове за границите на собствеността, но те не дават голямо отражение върху пазара на земя или на другите дейности, които се нуждаят от данни и информация за собствеността.

- При последното си представяне на Общата среща на комисии 3 и 7 на FIG в София през ноември миналата година отбелязахте, че през последните 50 години се наблюдава промяна на цялата парадигма на схващането за собствеността на земята - от собственици, които „правят, каквото си искат" към много ограничения  за собствениците, свързани с нуждите на обществото, които позволяват големи промени. Вече се върви към това почти да няма компенсации, плащани на собствениците за новите рестрикции, които се налагат чрез общите закони и държавно планиране. Освен това разбирането за човешките права се е развило така, че вече е ясно, че земята е твърде ценно преимущество, за да може „всеки собственик" да може да взима съществени решения как да я ползва. Собствениците вече им нова роля като „опекуни и пазачи" на тези особено ценни преимущества.

Смятате ли, че тези ваши заключения са приложими за цяла Европа?

- Много силно се надявам това да е така. Просто земята е твърде ценна, че да оставяме всички решения за това какво да се прави с нея да бъдат взимани от собствениците. Абсолютно съм убеден, че ограниченията, свързани с ползването на земята, ще нарастват успоредно с нарастването на загрижеността за околната среда, климатичните промени, осигуряването на прехраната и устойчивото развитие на градската среда.

- Нека обобщим кои според вас са най-големите предизвикателства пред геодезистите днес?

- Както вече споменах, вярвам, че професията на геодезистите ще премине границата на геодезическите замервания и те ще бъдат експерти по земята в по-широк смисъл. В много страни има пропаст, която трябва да бъде запълнена - липсват експерти, които могат да помагат на частните собственици да развиват своята собственост, да изследват потенциалните възможности за най-добра употреба на земята, какви права съществуват, какви нови права трябва да се упражняват, да помагат на собствениците при различните вземания на разрешителни, да подготвят плановете за строеж и т. н. Освен това сме свидетели на разширяващ се пазар, който да отговаря на нуждите на обществения сектор.

Друга част от геодезистите естествено трябва да се концентрират върху инженерната геодезия и GIS. Всъщност ние имаме доста разнообразни направления в професията. Геодезистите трябва да са готови за предизвикателства на международно равнище от една страна, а от друга - да са готови и за все по-нарастващата конкуренция от други професии. Съмнявам се геодезистите да могат да се справят и да запазят монопола си, ако единствено използват техните геодезични способности във време, в което точното заснемане става все по-лесно и по-лесно.

В много страни трябва да се промени и образованието по геодезия, за да могат студентите да са по-добре подготвени за бъдещето.

- А вашите лични планове за бъдещето?

- За щастие имам много интересна работа като шеф на департамента за чуждестранна помощ на моята служба. Това ме отвежда на нови места, при нови хора и ме изправя пред нови професионални предизвикателства. Нямам намерение да я сменям, но понякога си мисля, че би било добре да се върна към работата с конкретни случаи, към работата „на терена".

Прочетена 1686 пъти Последно променена в Понеделник, 28 Ноември 2016 15:38

"Първа отговорност на всеки гражданин е да оспорва властта."

Бенджамин Франклин

Редакцията не носи отговорност за съдържанието на коментарите. Призоваваме ви за толерантност и спазване на добрия тон.


Условия за ползване на коментарите

geomax l

Baner GEOPORTAL

Със съдействието на Камарата на инженерите по геодезия и Асоциацията на геодезическите фирми

 

Връзка с нас

map

Списание ГЕОМЕДИЯ

Всичко за геодезията

София 1303
ул. "Св. Св. Кирил и Методий" 146,
ет. 3, ателие 6; тел: 02/ 831 90 01;
e-mail: geomedia@abv.bg
office@geomedia.bg

Банкова сметка

ЕИК 175378844
Банкова сметка
Уникредит Булбанк, клон Европа
BIC - UNCRBGSF
IBAN - BG74UNCR 7000 1500 6707 03
ISSN - 1313-3365

Абонамент

27 лв. за една година

15 лв. за половин година

Свържете се с нас, ако искате да се абонирате.