Дорин Бурманж: Европа трябва да има единна инфраструктура за пространствени данни

Петък, 29 Април 2011

В бъдеще хората сами ще могат да качват геоинформация в интернет

 

 

Дорин Бурманж заема най-високия пост в Холандската агенция по кадастъра - тя е председател на изпълнителния борд от 2004 г. насам. Агенцията се занимава със създаването на стратегии, маркетинг, финанси и комуникации свързани с кадастъра, собствеността и топографията. Всяка година агенцията издава повече от 20 милиона удостоверения, които да обслужват нотариусите, местните власти, бизнеса, финансовите институции, частния сектор и всички заинтересувани страни. Освен работата си в Холандския кадастър, Дорин Бурманж е президент на EuroGeographics. Родена е на 17 март 1954 г. в Валвейк, завършва бизнес икономика и мениджмънт на комуникациите.

 

 

- Вие сте президент на EuroGeographics и същевременно сте на водеща позиция в Холандската агенция по кадастъра, поземления регистър и картографията. Как успявате да съчетаете тези две дейности?

- Двете позиции имат много общи черти. Холандският кадастър, известен с името си Холандска агенция по кадастъра, поземления регистър и картографията, е най-големият играч в Холандия що се отнася до геопространствената информация. Именно в тази посока е и мисията на EuroGeographics - да подпомага по-нататъшното развитие на Европейска инфраструктура за пространствена информация, чрез сътрудничеството в областта на географската информация, включително топографските данни, кадастъра и информация за собствеността на земя.

Трябва да отбележим, че пазарът на информация днес е в разцвет и в момента преминава всякакви географски граници.

На европейско равнище за нас е интересно и важно осъществяването на няколко дейности като Директивата INSPIRE и проекта EULIS, в които участват много европейски агенции по кадастъра, картографията и поземлената собственост. Като президент на EuroGeographics мога по-лесно да следя тези дейности и да разбирам същината на проблемите и на национално, и на европейско равнище.

 

- Мисията на EuroGeographics е да подпомага по-нататъшното развитие на Европейска инфраструктура за пространствена информация. Кога смятате, че е възможно Европа да има паневропейска система за кадастрална информация?

- Вече са положени основите, които един ден ще дадат резултат. Нека споделя с вас първите примери. В Европа процесът е добре организиран благодарение на директивата INSPIRE и нейните приложения към националните законодателства, използвайки открит и равнопоставен подход навсякъде.

В Испания инфраструктурата за пространствени данни (SDI) и изключително напредничавата архитектура и портал IDEE бяха създадени и приложени с помощта на 17 държави. Техният портал е резултат от сътрудничеството между държавните агенции, научната общност и бизнеса, а точно този подход предоставя повече възможности на потребителите. Днес информацията е достъпна за всеки гражданин.

В Холандия инфраструктурата за пространствени данни е интегрирана част от програмата на холандско електронно правителство. Основана е на система от ключови регистри, събрала съществени данни за обществения сектор. Кадастърът е отговорен за регистрацията, топографията, адресите и сградите. Холандската SDI подкрепя структурната връзка между правителствените агенции, бизнес общността и учените. Особено внимание се обръща на проблемите на обществото и възможните решения.

Норвежката инфраструктура за пространствени данни е развита в сътрудничество между местните власти и общините. Те създадоха национален портал, наречен Дигитална Норвегия (Digital Norway), като част от националната програма за електронно правителство. Този портал е достъпен за гражданите и заинтересуваните групи от правителството и местните власти.

Изключително важно е асоциациите, занимаващи се с инфраструктура на пространствени данни, да общуват помежду си. EuroGeographics провокира диалога между различните сътрудничещи си организации в сектора в цяла Европа: Постоянната комисия по кадастъра (PCC), Европейската асоциация на имотните регистри (ELRA), Европейската асоциация за географска информация (EUROGI), проекта за Европейската асоциация по поземлените регистри (EULIS) и Глобалната инфраструктура за пространствени данни (GSDI).

 

- С кои европейски програми си партнира EuroGeographics?

 

- EuroGeographics подкрепя целите на Директивата INSPIRE, глобалния мониторинг за околната среда и сигурност (GMES), повторно използване на информация от обществения сектор (PSI), транс гранични ипотеки (CBM), Рамковата директива за водите, Galileo и другите европейски инициативи. Проектите на EuroGeographics включват създаването на европейска пространствена инфраструктура (ESDIN), както и инициативите EuroRegionalMap, EuroBoundaries, EuroGeoNames.

 

- Какви са перспективите пред организацията ви?

- Членовете на EuroGeographics са напълно ангажирани с развитието на правила за прилагане и спецификации на данните за INSPIRE.

Сред приоритетите е инициативата ELF - европейската локална рамка (European Location Framework). Тя ще достави на INSPIRE необходимите данни за Европа. Що се отнася до Директивата за повторно използване на информация от обществения сектор (PSI Directive), обмяната на опит и на най-добрите практики сред нашите членове е сред най-важните дейности. Като добри примери Европейската комисия отбеляза опита на Испания (Cadastre) и Австрия (BEV). В момента в развитие е EuroGeoNames - това е пан европейската уеб служба, която ще даде единни и всепризнати имена на европейските държави, както и база данни на законните и административни държавни граници.

 

 

- Кои европейски директиви са подготвени с ваше сътрудничество?

- Директивите INSPIRE и Директивата за повторно използване на информация от обществения сектор (PSI Directive). Европейската комисия и EuroGeographics имат пълно разбирателство и работят в най-тясно сътрудничество.

 

- Мислите ли, че днес вече има политическа воля и разбиране относно необходимостта от създаването на европейска SDI?

- Смятам, че политическата воля нараства особено чрез такива инициативи като т. нар. Digital Agenda на европейската комисия и проекти като бюрото за Глобален мониторинг на околната среда и сигурността (GMES). Има нарастващо разбиране за това как трябва да бъде осъществяван достъпът до пространствената информация и да се поддържат програмите и инициативите ESDI. Европейската комисия е силен застъпник в създаването на Европейска инфраструктура за пространствени данни.

 

- Имате ли лоби в Европейския парламент за специалните цели на кадастъра, отново имаме предвид добрата политическа воля. Работите ли в тясна връзка с европейската комисия?

- EuroGeographics е силна в Европейската комисия, тъй като нашите хармонизирани паневропейски продукти, създадени от националните агенции по картография и кадастър, оформят основата за паневропейски статистически мониторинг, политики за развитие и мениджмънт на околната среда. EuroGeographics поддържа конструктивен диалог с тези организации, за да осъществи положителна и устойчива роля на националните агенции в бъдеще.

 

- Каква е ползата от общоевропейска инфраструктура за пространствени данни?

- Ползата от инфраструктура за пространствени данни е, че ще спести много усилия на отделните агенции, ще подобри качеството и ще намали разходите, свързани с географската информация. Това обаче ще бъде възможно, само когато се направят ясни договорености и се създадат ключови партньорства между отделните държави. Тези договорености също трябва да бъдат прилагани на място в секторите, свързани с информацията - като университетите, индустрията, обществения сектор, за да се оптимизира достъпът до данните.

През последните няколко години приложенията на геопространствената информация са ключов аспект за развитието на инфраструктура за пространствени данни. По целия свят, не само в Европа, страните и регионите се опитват да създадат техни собствени инфраструктури за пространствени данни.

 

- В днешно време за съжаление все повече се налага да говорим за управлението на кризи. Смятате ли, че инфраструктурата за пространствени данни би допринесла за създаването на паневропейска система за реакция в кризисни ситуации?

- Както отбелязах в последния отговор, първо трябва да се направят ясни договорености между отделните страни, градове, университети, публичния и частния сектор, за да се увеличи възможността за достъп до данни.

 

- Как работите с другите геодезически организации като CLGE? Кои са вашите основни партньори?

- В стремежа си да предоставяме на нашите членове възможности за обсъждане на идеи, обмяна на най-добри практики и споделяне на знание сред колегите в националните агенции по картография и кадастър, ние имаме и подписан Меморандум за разбирателство (MOUs) с няколко наши стратегически партньори, сред които е и CLGE.

Партнираме си с FIG, GSDI, EUREF, EuroSDR, EULIS и PSMA. По този начин разширяваме възможностите сред колегията, когато имаме нужда от съвет и подкрепа в някаква област.

 

- Работили ли сте с български партньори, познавате ли българските геодезисти?

 

- Нашият опит от работата с Агенцията по геодезия, картография и кадастър (АГКК) е много положителен. Трябва да подчертая, че техническите умения на българските геодезисти са много добри, може би трябва да се обърне повече внимание на сътрудничеството между отделните специалисти и организациите, както и препоръката системата да стане още по-ориентирана към потребностите на клиентите.

 

- Какво бихте препоръчали за българския кадастър?

- Сливането на двете агенции - по вписванията (имотния регистър) с тази по кадастъра би било много положително в две посоки - би намалило разходите и увеличило леснотата за достъпа до данни.

 

- Запозната ли сте с проблемите на българските геодезисти - за съкращенията в държавния бюджет за дейностите по кадастъра?

- Да, знаем за това. Сегашната икономическа ситуация в България е тежка. Работата се увеличава, заплатите са замразени или намалени. Управлението трябва да обърне повече внимание върху мотивацията у работещите. Орязаният бюджет предизвиква и намаление на възможностите за изпълнение на държавни поръчки от частните фирми, на геодезисти, което се отразява и на частния бизнес. 

 

- Може ли да дадете идеи за превъзмогване на този бюджетен дефицит - какво бихте препоръчали?

- През последните години частните геодезически фирми имаха много работа, тъй като имаше държавни поръчки за изготвяне на кадастрални карти, които да покрият територията на цялата страна. Този процес в момента е блокиран заради бюджетните съкращения и фирмите страдат. Въпреки това тези фирми би трябвало да са подготвени, че един ден изобилието от държавни поръчки ще секне. Доброто планиране в миналото би подпомогнало настоящето.

 

- В едно интервю твърдите, че геодезистите са свикнали да си мислят, че са много добри техничари, но днес трябва да се подготвят за предизвикателствата на новите технологии. Смятате ли, че технологиите са бъдещето пред геодезистите? Какви са предизвикателствата пред професията?

- Всеки днес трябва непрестанно да се образова и развива, същото се отнася и за геодезистите. В бизнеса с кадастъра и имотния регистър техническото знание трябва да се комбинира и с познания на закона и естествено и с очакванията на хората. Това изисква едно предварително натрупване на знания и за историческото развитие на професията. Един съвременен геодезист трябва да може да разбира и разчита и „старовремските" геодезически скици, а що се отнася до бъдещето - най-голямото предизвикателство за мен е в създаването и прилагането на обектно ориентирана геопространствена база данни по най-ефикасен начин. Това означава продължително комбиниране на данни от различни източници (кадастър, сателитни снимки, всякаква информация от място и GNNS); изисква солидни познания за референтните мрежи и конверсия на координатите. Със сигурност не е изобщо лесна работа. От друга страна „геодезическото познание" днес е допълнено от инструменти и средства. Навигацията на автомобилите е най-простият пример. Убедена съм, че в скоро време хората ще вкарват своята собствена информация в интерактивни уеб сървъри. Представете си, че хората могат сами да дават информация за техните измервания, получени от най-просто устройство, както ги качват в нещо като Google maps или във Virtual Earth. Гражданите ще могат да проверяват работата на геодезистите - например относно границите. Естествено геодезистите са специалисти и носят отговорност за тяхната работа, така че професията няма да изчезне твърде лесно. Знаете, че висока точност в геодезията е необходима в строителството, минното дело и т.н., което изисква солидна геодезическа подготовка. Ползването на инструменти за проучвания на терена (лазерни скенери, мобилни GIS, GNNS инструменти) ще бъде интегрирано във все повече посоки.

Накратко - има много работа за вършене и много предизвикателства.

- И един по-различен въпрос - какво е мястото на жените в тези по-скоро мъжки области?

- Действително работим в една мъжка компания, но женският поглед дава различно качество и характеристика в работата. Затова в Холандската агенция по кадастър полагаме много усилия да поощрим участието на жени и на по-високи управленски позиции. Също така знаем, че най-лесно се работи, когато има добро настроение.

Прочетена 474 пъти Последно променена в Сряда, 23 Ноември 2016 15:18

"Първа отговорност на всеки гражданин е да оспорва властта."

Бенджамин Франклин

Редакцията не носи отговорност за съдържанието на коментарите. Призоваваме ви за толерантност и спазване на добрия тон.


Условия за ползване на коментарите

geomax l

Baner GEOPORTAL

Със съдействието на Камарата на инженерите по геодезия и Асоциацията на геодезическите фирми

 

Връзка с нас

map

Списание ГЕОМЕДИЯ

Всичко за геодезията

София 1303
ул. "Св. Св. Кирил и Методий" 146,
ет. 3, ателие 6; тел: 02/ 831 90 01;
e-mail: geomedia@abv.bg
office@geomedia.bg

Банкова сметка

ЕИК 175378844
Банкова сметка
Уникредит Булбанк, клон Европа
BIC - UNCRBGSF
IBAN - BG74UNCR 7000 1500 6707 03
ISSN - 1313-3365

Абонамент

27 лв. за една година

15 лв. за половин година

Свържете се с нас, ако искате да се абонирате.