Арх. Атанас Енчев за технологиите отворения код и успеха

Географските информационни системи все по-близо до IT сектора

Вторник, 10 Януари 2012

Атанас Енчев завършва архитектура във ВИАС - София от 1979 до 1984 и геодезия при професор Марин Ганев през 1979 г. Заминава за САЩ и учи градоустройство в Rutgers University в Ню Джърси от 1991 до 1993 г. От 1992 г. насам се занимава изцяло с ГИС, работейки първоначално за правителството на щата Ню Джърси, а по-късно - за две консултантски фирми. През 2005 г. създава собствена компания ENTCHEV GIS Architects.

 

 

- Бихте ли описали с няколко думи какво е ГИС архитектурата. В България единствено програмистите говорят за ГИС архитектура, а геодезистите са потребители. Може ли да кажем, че в случая вие работите в едно интердисциплинарно поле? Вие настоявате да се наричате ГИС архитекти. Какво всъщност означава това? Как се става такъв специалист? Какво е абсолютно задължително за един такъв архитект?

- ГИС архитектурата е дисциплина за дизайн и прилагане на ГИС системи. Тя се развива в течение на 40 години, макар да е позната с други имена - GIS needs assessment, GIS system design и други. В Щатите занимаващите се с ГИС са завършили различни специалности - география, градоустройство, строителни инженери, компютърни науки. В последните години някои университети вече създадоха програми за обучение по ГИС и вече имаме млади специалисти със степен по ГИС. Продължава и спорът за това доколко ГИС е професия или е само комплекс от умения и инструменти които могат (и трябва) да бъдат използвани в контекста на други професии, като строителното инженерство, планиране, архитектура. ГИС архитектът трябва да има солидна основа и познания едновременно в областта на високите технологии и пространствените бази данни и анализи.

 

- Колко хора работят във вашата фирма? Какви специалисти са те? Може ли един стандартен геодезист да стане ГИС архитект?

- Ние сме малка фирма, като повечето единствено ГИС фирми в САЩ. По-голяма част от колегите ни са завършили колеж със специалности предимно градоустройство, архитектура и компютърни науки. Всеки би могъл да стане ГИС архитект, при условие че има интерес да се развива и притежава стабилни знания и разбиране едновременно в областта на високите технологии и пространствените бази данни и анализи.

 

- Защо избрахте САЩ за място за развитие, а не някоя европейска страна или дори България?

- Обучението ми в Rutgers University естествено доведе до изграждане на професионалната ми кариера в Щатите.

 

- Какво смятате за образованието си, получено във ВИАС (УАСГ)? Достатъчно добро ли е било според вас? Какво бихте допълнили като предмети, ако вие правехте учебния план?

-        Получих отлично образование във ВИАС. Но е трудно да коментирам сегашна програма след толкова промени за последните 30 години. Днес бих прибавил предмет като „parametric design", но може би той вече се преподава.

 

-        Какви са разликите във възможностите за експерти като вас от двете страни на Атлантика?

- Много мои американски колеги пътуват по света да споделят своя опит.

Индия, Катар, Индонезия са само някой от страните, където американски експерти прилагат широкомащабни ГИС системи. От друга страна умни хора в Европа, например в Хърватия), Китай и други страни са разработили свои собствени и много впечетляващи ГИС платформи. Към това като добавим и световното отворено ГИС общество с представители от Канада до Австралия, мога да кажа, че през 2011 г. ГИС възможностите са малко или повече уеднаквени по цял свят.

 

- Кои са по-големите потребители на ГИС според вас - държавната администрация или частният сектор? Или днес всеки има нужда от ГИС? Какви са практическите ползи от приложението му?

- Исторически погледнато публичният сектор и правителството бяха основен потребител на ГИС. В последните години все повече и повече частния бизнес-малък и голям - започна да разбира важността и силата на ГИС за свои всекидневни или стратегически операции. Като резултат делът на търговските потребители на ГИС расте. Така ГИС помага на частния сектор с подобряване на оперативната ефективност,което директно се отразява на крайния резултат.

 

- Какви са по-големите проекти, върху които сте работили?

- Нашата група е специализирана предимно върху градски приложения на ГИС. Сред най-големите ни проекти са приложенията за големите градове. Работили сме за Филаделфия, Трентън - столицата на щата Ню Джърси, Уудбридж - град с население от 100 000 души, както и за много други общини. Естествено и сме работили за много частни клиенти.

 

- Колко време отнема изработката на един проект?

- Зависи от големината и обхвата на проекта. Някой малки отнемат няколко месеца, докато при големите завършването на работата може да отнеме години.

 

- Кой проект е най-голямата ви гордост? Печелили ли сте някакви важни конкурси и награди?

- Харесвам всичките си проекти и клиенти. Много съм щастлив с едно от сегашните ни начинания, при което осъществихме свободен достъп и базиран в мрежата ГИС софтуер, който има функции, които преди години бяха достъпни единствено чрез патентовани ГИС търговци. В САЩ няма никакви ГИС конкурси, които да си заслужават вниманието. Въведохме и спечелихме награда за картен дизайн, но това е малка част от ГИС според нас.

 

- Имате ли проблеми с достъпа до данни? Как трябва да се управляват данните според вас?

- Достъпът до данни - или изцяло липсата на такъв - е сериозен проблем. Много притежатели на данни ги пазят само за себе си и отказват да ги споделят. Съществуват множество закони и нормативи, определящи свободата на достъп, особено за държавните данни, но все още достъпът е голям проблем. Да не говорим за несъвместимите формати и за загубата на данни при прехвърляне от един формат в друг. Все повече "open data" (отворени данни) набира сила на раменете на движението „open source" (отворен код).

 

- Какво е мястото на отворения код в ГИС приложенията?

- Много горещ защитник на отворения код в ГИС и по принцип. Движението „отворен код" е значимо по редица причини. Нашата група осъществява „отворен код" решения, както и хибридни - отворени/затворени, разбира се и частни решения. През последните години  отвореният код бе твърде успешен и доведе до развитието на ГИС платформи в мрежата, докато частните собственици трябваше да ни догонват.

 

-        Вие поддържате и блог, в който коментирате различни теми. Може ли днес специалистът да остане изолиран от останалия свят и да работи само в своята област или не? Някои от постовете ви са доста любопитни (ГИС and sausage-making, "Pictometry is Big Brother", Frowning Flower Girl on the neo-paleo GIS debate) и заглавията им звучат по-скоро като на философски есета, отколкото като на блог на GIS архитект. Защо?

-        Приятно ми е, че сте открили моя блог. Както може би се вижда от  биографията ми - архитектура, градско планиране, ГИС, вярвам, че човек не трябва да се втренчва в определена точка. В същото време има много ГИС блогове, които са свръх специализирани в една или няколко теми на ГИС технологията. И не искам да правя поредния „ето така" блог. Убеден съм, че  всичко е свързано и в моя блог се опитвам да открия и подчертая връзките между ГИС и всичко останало.

 

- Как виждате бъдещето на GIS архитектурата?

- ГИС се придвижва бавно, но сигурно - към IT сектора. ГИС архитектурата е, нека го наречем така, е на път да се слее с IT архитектурата. Очаквам в близките 5-10 години ГИС да е отделна дисциплина или професия, да стане необходимост, която е всекидневно използвана от други професии, като геодезисти, строителни инженери, градоустройственици. Спомняте ли си когато „машинописка" беше професия и всички те печатаха нечии ръкописи на машина? Компютрите направиха тези хора излишни. Това се случва и ГИС и изобщо не е лошо.

 

 

- Вероятно общувате с българските си колеги. Какво послание бихте отпратили към тях?

-        Имам доста ограничени контакти с мои колеги в България. Ако трябва да им кажа едно нещо, то е „Останете идеалисти, каквито бяхме през 80-те години."

 

-        Смятате ли, че в България проблемите пред гилдията са само от микроикономическия климат в бизнеса или има и други предпоставки?

-        Нямам достатъчно информация и поглед върху нещата, за да мога да коментирам.

 

- Каква е формулата на успеха според вас?

-        Не бих могъл да зная. Имам повече въпроси, отколкото отговори. И какво означава успех? Финансов ли е успехът? Или значи личностна реализация? Или създаването на семейство? Ако има формула, то тя първо включва умението да се определи какво означава успех и едва тогава да се търси пътят за постигането му. Може би.  Най-трудното нещо е да разбереш какво искаш.

 

- Има ли сбъдната американска мечта или всеки изпълнява собствените си мечти, без значение къде се намира?

- Ще отговоря така: „Накъдето се тръгнал, там си и стигнал." Йон Кабат-Цин, основател на Дзен центъра в Кеймбридж.

Прочетена 1333 пъти Последно променена в Понеделник, 11 Април 2016 12:19

"Първа отговорност на всеки гражданин е да оспорва властта."

Бенджамин Франклин

Редакцията не носи отговорност за съдържанието на коментарите. Призоваваме ви за толерантност и спазване на добрия тон.


Условия за ползване на коментарите

geomax l

Baner GEOPORTAL

Със съдействието на Камарата на инженерите по геодезия и Асоциацията на геодезическите фирми

 

Връзка с нас

map

Списание ГЕОМЕДИЯ

Всичко за геодезията

София 1303
ул. "Св. Св. Кирил и Методий" 146,
ет. 3, ателие 6; тел: 02/ 831 90 01;
e-mail: geomedia@abv.bg
office@geomedia.bg

Банкова сметка

ЕИК 175378844
Банкова сметка
Уникредит Булбанк, клон Европа
BIC - UNCRBGSF
IBAN - BG74UNCR 7000 1500 6707 03
ISSN - 1313-3365

Абонамент

27 лв. за една година

15 лв. за половин година

Свържете се с нас, ако искате да се абонирате.