Възможности предлагани от пространствените информационни системи за подобряване на управлението на територията и планиране на политиките за местно развитие

Четвъртък, 24 Януари 2013

д-р Александър Янакиев

Съществуващо положение

В период на световна икономическа криза, когато управляващите на общинско ниво са принудени да решават множество проблеми на населените места с ограничените финансови ресурси, често не остава време да се обърне внимание на един от основните ресурси, необходими за доброто формулиране на политики за местно развитие и вземане на решения за изпълнението им, а именно - на информацията, особено пространствената такава.

Причините са няколко. На първо място, особено в по-малките населени места, проблемите, чието решаване е наложително да се случи възможно най-скоро, често пъти са очевидни. Без значение дали се налага да се подобри достъпът до парково пространство, да се оправи уличната мрежа или да се благоустрои дадена част от населеното място, тези проблеми са пред очите на жителите на населеното място и на общинските служители всекидневно и следва да се решават, тъй като често пъти оказват пряко влияние върху качеството на живот в населеното място. Освен това в повечето случаи са налични и средства извън ограничените общински бюджети (например от секторните оперативни програми част от Националната стратегическа референтна рамка).  Често пъти обаче подобен род проблеми далече не са единствените, с които общинските администрации се сблъскват и ще се сблъскват в бъдеще, а и решаването им поражда поредица от нови въпроси като например за контрола върху разхода на публични средства (без значение дали са от местния, националния или бюджета на ЕС) и качественото изпълнение на работите, в които те са вложени.

Друга причина, поради която важността на информацията често не се взема предвид, са ограничените аналитични възможности на общинските администрации. В повечето случаи звената в тях, които са натоварени с местно развитие и би следвало да имат и аналитични функции, се състоят от малък брой служители, които често са натоварени с по няколко задачи (например координация на няколко проекта едновременно), а в резултат аналитичната дейност, касаеща формулиране на политики за местно развитие, остава на заден план.

Пренебрегването на информацията като ресурс, необходим за формулиране на политики за местно развитие и добро управление, е свързано със състоянието на съществуващите информационни масиви и с виждането, че за изграждане на пространствени информационни системи са необходими големи инвестиции. Мнение, допълнително подкрепено от факта, че съгласно действащото законодателство в България, общинските бюджети са целеви и в голямата си част, особено що се касае до средствата от държавната субсидия, които формират бюджета на повечето общини, следва да се изразходват по перото, за което са отпуснати. В случай, че пространствените информационни системи се използват преди всичко за анализ и планиране на политики, свързани с управлението на територията, те не генерират приходи (например от такси събирани от граждани), затова на пръв поглед изграждането и експлоатацията им не е икономически изгодна.

Опитът показва, че повечето информационни масиви, засягащи различни аспекти на териториалното планиране и политиките за местно развитие, често са в неактуален вид, разхвърлени са между различни институции на централно и местно ниво и фирми (както общински така и частни). Информационните масиви често са неактуални и на хартиен носител и много рядко съдържат визуална информация, показваща какво е реалното положение на терена в дадена част от територията по отношение на различни компоненти на градската среда и обслужващи системи като например уличното осветление, пътната маркировка и светофарните уредби и други. Така се създава трудност при опитите за обединяването им в единна информационна система и дори да бъде постигнато при осигуряване на финансиране (например от собствени приходи на съответната общинска администрация), са необходими теренни обходи на територията с цел установяването на съществуващото положение и идентифициране на необходимите мерки за неговото подобрение и осъществяване на контрол върху дейностите за подобряване.

Често срещани затруднения и възможни решения

До голяма степен описаните затруднения се дължат на липса на финансов и времеви ресурс у общинските администрации и различни местни служби като например дирекциите „Пожарна безопасност и защита на населението" (ДПБЗН) и областните дирекции на полицията (ОДП), на особеностите на снабдяването им с дълготрайни материални активи (в случаите ДПБЗН и ОДП то се осъществява централно) и на изграждането на IT инфраструктурата, използвана от тях. Пространствената информация често е скъпа за организиране в отделна информационна система, неактуална, разпръсната в различни източници (институции и дружества предлагащи публични услуги като например пренос на електроенергия), пряката полза за управлението и планирането на развитието на дадено населено място не е видима, както за вземащите решения на местно ниво, така и за местната общност. Въпреки факта, че част от общинските администрации ползват или са в процес на изграждане на свои географски информационни системи, голяма част от информацията за територията не е геореферирана. Дори и при достатъчно добро желание от страна на местните власти за изграждане на пространствена информационна система и подкрепа на гражданите, в резултат на съответната кампания разясняваща ползите от подобна система, в случай че общината не генерира собствени приходи, практически не са налични източници за финансиране на подобен проект.

Резонно след всичко описано възниква въпросът как биха могли да се преодолеят съществуващите затруднения и дали евентуалните ползи биха оправдали големите разходи. Следва да се отбележи, че въпросът има своя технически и финансов аспект. Важно уточнение е, че под финансов аспект се смятат както възможните източници на финансиране, така и възможните ползи, които действаща уеб базирана пространствена информационна система би могла да донесе за контрола на публичните разходи, направени за развитие на дадено населено място и в области като минимизиране на рисковете за населението от пожари и природни бедствия и подпомагане на работата на полицията при идентифициране на потенциално опасни (например лошо осветени и запуснати) места в градската среда, които биха могли да станат арена на тежки престъпления срещу личността както и на други потенциално опасни райони (например такива с липсваща и/или износена пътна сигнализация) с оглед предприемане на необходимите мерки за обезопасяването им[1].

 

Техническо решение

По-горе описахме затрудненията пред организирането на наличната информация в пространствена информационна система, която да се използва за управление на населеното място. Чисто техническите трудности са свързани с това, че информацията често е разпокъсана между различни източници, не е актуална, намира се на хартиен носител и често поради различни причини[2] е с различно ниво на детайлност (в повечето случаи с по-ниско от необходимото) и не отразяват актуалната ситуация на терен, което изисква инвестиране на голям човешки и времеви ресурс с цел актуализация на информацията и постигане на приемливо ниво на детайлност и последваща актуализация. Поради естеството на работата си, в повечето случаи местните администрации и териториалните звена на Министерство на вътрешните работи (ДПБЗН и ОДП) не разполагат с такъв ресурс. Следва обаче да се отбележи, че необходимите за преодоляването на тези технически трудности технологични решения вече са налични на пазара и практиката по използването им е все по-богата. Една такава възможност е пространствена географска информационна система, базирана на голямо количество геореферирани панорамни изображения с висока разделителна способност. Подобен род изображения могат да се събират от сравнително прости и евтини от гледна точка на експлоатационни характеристики наземни и въздушни платформи (например автомобили и леки самолети), които за разлика от традиционните платформи за дистанционно събиране на пространствена информация[3] с високи ескплоатационни разходи дават същото ниво на качество и детайлност, а често и по-високо ниво на точност на местоположението особено в градска среда, благодарение на използваната съвместно с GPS инерциална система за определяне на координатите и георефериране на изображенията.

По-долу е показан пример за геореферирано наклонено изображение, използвано за изработка на пространствена информационна система[4] на сръбския град Кралево. На изображението са нагледно демонстрирани възможностите за измерване на височини и площи на покривите на сградите.

 

След подходяща обработка с фотограметричен софтуер на събраните геореферирани изображения се изгражда триизмерен модел на населеното място с достатъчно високо ниво на детайлност, отразяващ съществуващото положение на важни компоненти на градската среда като например пътната инфраструктура и пътната сигнализация, уличното осветление, парковите пространства, състоянието на сградния фонд (включително незаконното строителство), мрежата от противопожарни хидранти и подходи за противопожарните автомобили за зареждане с вода (там където ги има), наличието на свободни терени за развитие на града, борбата с ерозията и др.

Обработения модел дава следните възможности:

- Установяване на актуалното състояние на компонентите на градската среда и планиране на мерки за подобряването им;

- Контрол върху незаконното строителство;

- Установяване на опасни места в градската среда, планиране и контрол на мерките за обезопасяването им;

- Изчисляване на най-кратките възможни маршрути до дадено място (за целите на защитата на населението и борбата с пожарите, оказването на бърза медицинска помощ и дейностите по опазване на обществения ред);

- Измерване на височина и широчина на сгради (за целите на аварийните служби);

- Установяване на наличието на свободни терени и планиране на използването им за целите на развитието на конкретна зона от населеното място и на населеното място като цяло;

- Идейно проектиране на транспортни и други връзки в градска среда;

При наличието на достатъчно бърз уеб сървър, моделът би могъл да се инсталира на него и да се достъпва от служителите в общинската администрация и от териториални звена на държавни служби като РДНСК, ОДП, ДПБЗН и други. Моделът би могъл да се инсталира и на вътрешен сървър за общинската администрация или всяка една от службите и да се използва само в рамките на съответната локална мрежа на институцията.  Подобен базиран на панорамни изображения модел би могъл да се наложи върху кадастралната карта на населеното място (там където има актуална такава) и да се интегрира в съществуващите общински ГИС системи.

Финансиране

Общинските бюджети често са ограничени и в повечето случаи са формирани основно от държавната субсидия, която може да се харчи единствено целево за предоставяне на услуги на гражданите и издръжка на общинската администрация. Това означава, че изграждането на пространствени информационни системи, които да се използват за планиране на развитието на населеното място, е достъпно преди всичко за малък брой големи общини с развит местен бизнес, формиращи значителни собствени приходи. Като правило това са големи градове с множество допълнителни проблеми за решаване, а често и дължащи отчисления на държавния бюджет, което прави отделянето на средства за изграждане на пространствена информационна система трудно.

Изграждането на системата в такива населени места и осъвременяването на информацията в нея би изисквало повече инвестиции както от гледна точка на финансов ресурс, така и от гледна точка на технически капацитет ангажиран за обновяване на информацията. Какви биха могли да са ползите от подобна система? По-горе някои от тях вече бяха споменати. Важно е да се добави, че при подходящо избрани интервали на обновяване на информацията, системата би дала възможност освен за всичко описано по-горе и за детайлен контрол върху извършването на изкопни работи за полагане на различни подземни комуникации, полагане и обновяване на уличната маркировка (както хоризонтална, така и вертикална), своевременно и адекватно планиране (предвид информацията за актуалното състояние на терените и сградния фонд по планираното трасе) на евентуалните процедури по закупуване на имоти, учредяване на ограничени вещни права или отчуждаване на имоти за целите на изграждане на линейна инфраструктура в градска среда, контрол на деформациите на сгради и съоръжения (след допълнителни измервания и обработка) и др. В последвакия пример от сръбския град Кралево ясно личи положението на пътната маркировка и състоянието на пътната настилка. Своевременното обновяване на изображението би дало възможност да се проследи доколко дадени работи (например по рехабилитация на уличната мрежа), поръчани от местните власти и финансирани с общински или европейски средства, са изпълнени навреме.

 

Имайки предвид свързаните с финансирането затруднения, поне до въвеждането на действаща фискална децентрализация и до подобряване на финансовото положение на българските общини, основна възможност за финансиране на изграждането на подобен род пространствени системи са средствата от структурните фондове на ЕС.

Как стоят нещата там?

От гледна точка на стратегическите документи касаещи Кохезионната политика на ЕС подобен род информационни системи пряко биха допринесли постигане на целите за интелигентно и устойчиво градско развитие заложени в Толедската декларация от 2010 г. Предвид факта, че през следващия програмен период (2014-2020) голяма част от проектите ще бъдат пряко насочени към интегрирано градско развитие, наличието на осъвременявана на неголеми интервали пространствена информационна система ще позволи конкретните проекти, заложени в интегрираните планове за градско възстановяване и развитие, да бъдат подготвяни по-бързо и изпълнението на ключовите етапи в тях да бъде контролирано по-добре. Това би намалило драстично възможностите за злоупотреби и би разредило, а в някои случаи и премахнало налагането на финансови корекции на бенефициентите, което значително би облекчило изпълнението на проектите.

Възниква резонният въпрос, кой от предвидените в Договора за партньорство инструменти би могъл да финансира изграждането на пространствена информационна система. В настоящия програмен период с оперативна програма Административен капацитет се финансират проекти, насочени към добро управление, облекчаване на административното обслужване и въвеждане на електронно управление, в които сфери пряко би попаднала пространствена информационна система за дадено населено място, особено в случай, че съдържа и кадастрален слой.

До колкото е известно на автора от наличната откъслечна информация, очаква се бъдещата оперативна програма Техническа помощ 2014-2020 да обединява досегашните секторни оперативни програми Техническа помощ 2007-2013 и Административен капацитет 2007-2013. Поради тази причина е необходимо в нея да се предвиди възможност за финансиране на проекти за изграждане на подобен тип информационни системи за населени места. Подобна възможност, заложена в Договора за партньорство за програмен период 2014-2020, ще бъде посрещната добре и от Европейската комисия, тъй като ще се явява допълнителна стъпка в посока на постигане на целите на Референтния документ от срещата в Толедо (2010) за постигане на целите за на стратегия Европа 2020 чрез устойчиво градско развитие. След описаните предимства на пространствените информационни системи за доброто управление възниква и въпросът какво биха могли да направят геодезическите фирми за въвеждането им в употреба, освен, разбира се, да създадат и поддържат (там където го има) необходимия капацитет за изграждането им.

Основната роля в популяризацията на пространствените информационни системи следва да имат преди всичко професионалните организации на геодезистите и геодезическите фирми, а именно Камарата на инженерите по геодезия (КИГ) и Асоциацията на геодезическите фирми. Предвид факта, че КИГ обединява геодезисти от всички сфери на обществения живот (както от реалния сектор, така и от различни сфери на управлението) прави Камарата добър форум за популяризация на възможностите за подобен род информационни системи, както на различните нива на управление така и сред по-широк кръг от заинтересовани страни предвид членството на Камарата в КРИБ.

 


[1] Например инсталиране съвместно с общината на система за видеонаблюдение

[2] Например законодателство действало към момента на събиране

[3] базирани на сравнително големи самолети като Beach King Air например изискващи летищна инфраструктура предлагана само от големите градове като София, Бургас, Варна и Пловдив

[4] Изображенията в статията са изключителна собственост на GEOINFO Strategies и не могат да се използват без тяхно разрешение

Прочетена 619 пъти Последно променена в Четвъртък, 11 Декември 2014 14:53

"Първа отговорност на всеки гражданин е да оспорва властта."

Бенджамин Франклин

Редакцията не носи отговорност за съдържанието на коментарите. Призоваваме ви за толерантност и спазване на добрия тон.


Условия за ползване на коментарите

geomax l

Baner GEOPORTAL

Със съдействието на Камарата на инженерите по геодезия и Асоциацията на геодезическите фирми

 

Връзка с нас

map

Списание ГЕОМЕДИЯ

Всичко за геодезията

София 1303
ул. "Св. Св. Кирил и Методий" 146,
ет. 3, ателие 6; тел: 02/ 831 90 01;
e-mail: geomedia@abv.bg
office@geomedia.bg

Банкова сметка

ЕИК 175378844
Банкова сметка
Уникредит Булбанк, клон Европа
BIC - UNCRBGSF
IBAN - BG74UNCR 7000 1500 6707 03
ISSN - 1313-3365

Абонамент

27 лв. за една година

15 лв. за половин година

Свържете се с нас, ако искате да се абонирате.