Етюди по история на геодезията и картографията в България

Автор: доц. д-р инж. Венета Коцева

Понеделник, 15 Декември 2014

Книгата се продава в книжарницата на Лесотехническия университет и в офиса на Съюза на геодезистите и земеустроителите в България.

Проф. д-р инж. Теменужка Бандрова

   

Това е книга, която всеки човек, наричащ себе си геодезист или картограф, трябва да познава и да прочете поне веднъж в живота си .....

През 2013 г. излезе от печат Монографията „Етюди по история на геодезията и картографията в България” с автор доц. д-р инж. Венета Коцева. Изданието е на Лесотехническия университет, а печатът е осъществен във Военногеографската служба на България. Книга 1 е плод на 30-годишен труд на авторката и резултат от неуморната ѝ изследователска и научна дейност в областта на геодезията и картографията. Обхванатият период започва след Руско-турската война (1877-1878), когато България получава изключително голям подарък от руския военен топографски корпус, направил първите точни геодезически измервания по нашите земи, изработените точни верстовки (карти) и продължава с последните прояви във областта до годината на издаването – 2013 г. В много от частите на книгата авторката се връща и до най-стари времена, в които открива наченки на създадени геодезически или картографски продукти и дейности.

В книгата се дава точна и подробна историческа справка за Военно-географския институт, който ще чества своята 100-годишнина през 2019 г. Интересен факт е, че през 1920 г. е създадена първата у нас двугодишна Геодезическа школа за обучение на военни топографи и земемери.

Дадени са подробни сведения и факти за изтъкнати български учени - геодезисти, геофизици и математици, работили в Географския институт и военно-топографската служба на България: ген. Иван Вълков, акад. Владимир Христов, проф. Васил Пеевски, проф. Михаил Венедиков и много други. Това са наши преподаватели, учени и предшественици, гордост за геодезическата гилдия, като някои от тях достигат огромни успехи в международно и национално ниво.

Интересни факти са посочени, относно пионерите на картографията в България – акад. Георги Яковлев Кирков и Георги Йорданов Кирков - Майстора. В книгата се разкриват любопитни факти като този, че в България 1-ви май се празнува за 1-ви път само 4 години след световното начало за празнуване на този ден в Чикаго. За да се случи това голям принос има картографът Георги Кирков - Майстора.

Във втората част се описват първите стъпки и успехи на родната топография, картография и кадастър. Първите книги, помагала и учебници са написани от български военни топографи по поръчка на Министерството на войната. Освен за военни цели, картографските и геодезически продукти започват да намират и други области на приложения. Доц. Коцева описва първите им приложения в статистиката на България през далечната 1897 г., показва и държавното устройство, подробно описание е дадено на територията на Княжество България и държавните му граници.

Интерес представляват множеството картограми, изобразяващи демографското и икономическо състояние на Княжество България. Доц. Коцева е дала богата характеристика на картограмите, показала е и ценните стари картите. В заключение авторката казва: „Всички анализирани по-горе карти са изготвени от специалистите на Картографическия институт при Генералния щаб на Българската армия през периода от 1893 - 1897 г. Този институт е бил към тогавашното Статистическо-топографското отделение при щаба на армията.” (Коцева, 2013) Това е правилен подход на тогавашното управление, от който могат да се учат и сегашните управляващи.

„Кой е Х. Г. Хесапчиев - авторът на книгата ‘Геодезия и военна топография’” – на умело задаваните въпроси, авторката дава подробни и интересни обяснения в професионален и личен аспект.

Интерес представлява историята и развитието на условните знаци в българската картография. Доц. Коцева започва този обзор с описанието им от Хр. Хесапчиев през 1893 г. След това описва прехода от руските към българските условни знаци за целите на военната топография. “Обобщено може да се каже, че от 1897 г. до 09.09.1944 г. цялата нормативна и картографска дейност в областта на военната топография и гражданската геодезия са изцяло в разпореждане на една единствена институция, ДГИ, която е структура на Министерството на войната. След 09.09.1944 г. този род дейности преминават под юрисдикцията на две отделни ведомства” (Коцева, 2013). По-късно през 50-60-те години отново има преход, този път обратен: от българските към съветските условни знаци. Авторката дава примери за множество условни знаци, преведени от съветските подобни, дори и за обекти или явления, несъществуващи на българска територия, напр.: полухрасталаци в пустини или полупустини, кратер на вулкан, ледник и много други. Много от тези недостатъци са изчистени при знаците, издадени през 70-90-те години на миналия век, например техният брой е намалял от 434 на 285 броя за топографски карти в мащаби 1:10 000, 1:5 000 и 1:2 000.

В следващата част доц. Коцева описва картографирането на релефа чрез изохипси, като дава подробни дефиниции и започва исторически от 1697 г., когато за първи път се използват изобатите за изобразяване в холандската картография. Една глава е специално посветена на първата географска карта на български език, изработена от Александър Хаджи Руссет през 1843 г. Тази разработка е посветена на проф. Б. Коен по повод 10-годишнината от неговата кончина. Друга част от книгата е посветена на Първата релефна карта на България, изработена през 1902 г. от генерал-лейтенант Кирил Бояджиев.

В третата част на книгата се описват първите регулационни, градоустройствени и кадастрални дейности в градовете на България. Тук може да научите много за историята на София и пътя за изчертаване на първите ѝ градски планове: кадастрален, регулационен и градоустройствен, история за най-емблемaтичните сгради на централна София и нейното мoдернизиране за превръщането ѝ в европейски град. С не по-малко интерес, данни и фотографии е описано и историческото развитие на град Пловдив.

Развитието на кадастъра е показано както в чужбина от дълбока древност, така и у нас от 1878 до 1944 г. Подробно се разглежда въвеждането на кадастъра в България през периода 1928-1944 г., съгласно разработките на проф. М. Венедиков, като се започва с развитие на триангулацията у нас и завършва с плановете за комасация, изготвяни през последните години на разглеждания период.

Вертикалното планиране е представено със своето историческо развитие от древността, както и с българските приложения, включително специално място е отделено на преподаваните дисциплини в българските университети. Геодезическите аспекти в историята на градоустройството, регулациите и вертикалното планиране на античните селища по българските земи са разгледани в следваща част от книгата. Отправя се и „поглед към археологическите факти от геодезическа гледна точка” (Коцева, 2013).

Накрая доц. Коцева дава дължимото на професионалните организации, свързани с геодезията и картографията на България. Първата Група на инженер-земемерите в БИАД (Българско инженерно-архитектурно дружество) е сформирана през 1922 г., а през 1965 г. е учреден и НТС на БГЗ (Научно-технически съюз на българските геодезисти и земеустроители) и преименуван през 1990 г. на Съюз на геодезистите и земеустроителите в България. Отделено е специално внимание на Асоциацията на геодезическите фирми, основана през 1997 г., Камара на инженерите по геодезия, основана през 2006 г. и Българска картографска асоциация, основана през 2011 г. Описва се тяхната структура, дейности и организирани събития.

Книгата е богата на снимков и графичен материал – портрети, плакати, паметници, сгради, инструменти и др. Тя може да бъде намерена в книжарницата на Лесотехническия университет.

Изказваме изключителни благодарности на доц. Коцева, затова, че събра в тази книга целия исторически опит, дейност и потенциал на нашата геодезическа гилдия. Когато познаваме историята си и надявам се, се учим от нея, ние, геодезисти и картографи, ще преуспяваме и даваме дължимото на нашата професия.

Прочетена 3590 пъти Последно променена в Понеделник, 15 Декември 2014 14:57

"Първа отговорност на всеки гражданин е да оспорва властта."

Бенджамин Франклин

Редакцията не носи отговорност за съдържанието на коментарите. Призоваваме ви за толерантност и спазване на добрия тон.


Условия за ползване на коментарите

geomax l

Baner GEOPORTAL

Със съдействието на Камарата на инженерите по геодезия и Асоциацията на геодезическите фирми

 

Връзка с нас

map

Списание ГЕОМЕДИЯ

Всичко за геодезията

София 1303
ул. "Св. Св. Кирил и Методий" 146,
ет. 3, ателие 6; тел: 02/ 831 90 01;
e-mail: geomedia@abv.bg
office@geomedia.bg

Банкова сметка

ЕИК 175378844
Банкова сметка
Уникредит Булбанк, клон Европа
BIC - UNCRBGSF
IBAN - BG74UNCR 7000 1500 6707 03
ISSN - 1313-3365

Абонамент

27 лв. за една година

15 лв. за половин година

Свържете се с нас, ако искате да се абонирате.