По някои въпроси за придобиване на право на собственост върху недвижими имоти на основание давностно владение

Петък, 13 Май 2016

Адв. Михаела Белчева е била главен юрисконсулт в Агенция по геодезия, картография и кадастър и в Столична община - район „Триадица". Работила е по проект „Правна помощ на Службите по кадастъра". Адв. Михаела Белчева работи в адвокатска кантора "Ангелова - Белчева" www.angelova-belcheva.com. Сферата на работа й е кадастърът и устройството на територията, вещното право, реституцията, консултиране на сделки с недвижими имоти и процесуално представителство по административни и граждански спорове. За контакти тел. 0887218771 и email Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.

Адв.  Михаела Белчева

Придобиване по давност на право на собственост върху недвижим имот представлява   оригинерен способ за придобиване на права. Правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години – чл. 79, ал. 1 от Закона за собствеността. Когато владението е добросъвестно, правото на собственост се придобива с непрекъснато владение в продължение на 5 години. Владелецът е добросъвестен, когато владее вещта на правно основание, годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик или че не е спазена предписаната от закона форма за придобиване на собствеността.

В практиката сравнително често се поставя въпросът за придобиване на право на собственост върху реални части от поземлени имоти. Това обикновено са хипотези, в които собственикът на един имот притежава документ за собственост, но на място е заградил повече и владее извън границите на собствения му имот. Друга често срещана хипотеза е, когато към един урегулиран поземлен имот има придаваеми части от съседни имоти и сметките по регулация за придаваемите части не са уредени. В тези случаи освен изискването на Закона за собствеността за продължило повече от 10 години владение върху реалната част, се кумулират и изискванията на благоустройствените закони.

При действието на Закона за териториално и селищно устройство (отм.) в периода от 1973 г. до 2000 г. има забрана за придобиване по давност или чрез правни сделки на реално определении части от дворищно регулационни парцели – чл. 59 от ЗТСУ. Тази забрана е въведена, за да не бъде заобикаляно изискването за уреждане на сметки по регулация за придаваемите части. С изменението на чл. 59 на ЗТСУ (отм.) с ДВ, бр. 34 от 2000 г. се предвижда, че реално определении части от поземлени имоти в границите на населените места могат да се придобиват чрез правни сделки или по давност, само ако отговарят на изискванията за минимални размери за площ и лице, определени с правилника за прилагане на закона. Отпадането на пълната забрана на чл. 59 от ЗТСУ (отм.) за придобиване по давност на реални части няма обратно действие – т.е. от 1973 г. до 2000 г. давност не е текла. Съгласно ал. 2 на чл. 59 от ЗТСУ след изменението могат да се придобиват по давност реални части от поземлени имоти, когато частта от поземления имот се присъединява към съседен имот по съгласие на собствениците, изразено в предварителен договор с нотариална заверка на подписите. Чл. 200 на Закона за устройства на територията възпроизвежда текста на чл. 59 ЗТСУ (отм.) и предвижда, че реално определени части от поземлени имоти в границите на населените места и селищните образувания могат да се придобиват чрез правни сделки или по давност само ако са спазени изискванията за минималните размери по чл. 19, освен когато частта от поземления имот се присъединява към съседен имот при условията на чл. 17, а оставащата част отговаря на изискванията на чл. 19 или се присъединява към съседен имот.

Следователно, за да бъде придобито по давност правото на собственост върху реална част от поземлен имот, която не отговаря на изискванията за площ и лице на самостоятелен поземлен имот, е необходимо да бъдат изпълнени следните условия: 1. Давността започва да тече след изменението на ЗТСУ през 2000 г. (изтекла до тогава давност не се зачита); 2. Тази реална част трябва да бъде предмет на предварителен договор за прехвърляне на право на собственост между собствениците на съседни имоти с цел изменение на границата между имотите; 3. В случай, че не бъде сключен окончателен договор във формата на нотариален акт, но реалната част е завладяна и владението върху нея е продължило повече от 10 години, то има основание за извършване на обстоятелствена проверка и издаване на констативен нотариален акт.

Прочетена 6416 пъти Последно променена в Вторник, 26 Февруари 2019 15:53

"Първа отговорност на всеки гражданин е да оспорва властта."

Бенджамин Франклин

Редакцията не носи отговорност за съдържанието на коментарите. Призоваваме ви за толерантност и спазване на добрия тон.


Условия за ползване на коментарите

geomax l

Baner GEOPORTAL

Със съдействието на Камарата на инженерите по геодезия и Асоциацията на геодезическите фирми

 

Връзка с нас

map

Списание ГЕОМЕДИЯ

Всичко за геодезията

София 1303
ул. "Св. Св. Кирил и Методий" 146,
ет. 3, ателие 6; тел: 02/ 831 90 01;
e-mail: geomedia@abv.bg
office@geomedia.bg

Банкова сметка

ЕИК 175378844
Банкова сметка
Уникредит Булбанк, клон Европа
BIC - UNCRBGSF
IBAN - BG74UNCR 7000 1500 6707 03
ISSN - 1313-3365

Абонамент

27 лв. за една година

15 лв. за половин година

Свържете се с нас, ако искате да се абонирате.