Трети пореден Ден на европейския геодезист и геоинформатиката

Сряда, 09 Юли 2014

За трета поредна година бе отбелязан европейският ден на геодезията и геоинформатиката. По решение на Генералната асамблея на Европейската организация на геодезистите (CLGE) през октомври 2013 г. в Кишинев, Молдова, CLGE обяви датата 21 март 2014 г. за честването. На 5 март 2012 г. за първи път европейските геодезисти празнуваха, а тази година официалните тържества бяха в Марбейя, Испания, успоредно с пролетната Генералната асамблея на CLGE. Празникът бе отбелязан в редица европейски държави, сред които и България. Геодезистите изнасяха доклади и презентации, разпространиха рекламни материали в местни вестници, списания и интернет сайтове, а в редица офиси беше обявен ден на отворените врати. Много местни организации наградиха най-изявените си представители.

Като членове на CLGE организатори на събитието в България бяха Камарата на инженерите по геодезия и Съюза на геодезистите и земеустроителите в България (СГЗБ). В сградата на научно-техническите съюзи в София бяха поканени всички членове на КИГ, СГЗБ и преподаватели от УАСГ. Проф. Георги Вълев и инж. Иван Андреев приветстваха всички гости.

Тъй като през 2014 г. се навършат 150 години от смъртта на световно известният геодезист и астроном Фридрих Георг Вилхелм фон Струве, сега празникът бе посветен на него. Проф. Георги Вълев представи кратък доклад с интересни факти за живота на Струве и неговият принос към геодезията (Вж. карето „Фридрих Георг Вилхелм фон Струве или Василий Яковлевич Струве” ).

Фридрих Георг Вилхелм фон Струве или Василий Яковлевич Струве

Struve

Фридрих Георг Вилхелм фон Струве е роден на 15 април 1793 г. в град Алтона, тогава част от кралство Холщайн, а днес – на територията на Германия, в семейството на математика Якоб Струве (1755 – 1841 г.). През 1808 г. по време на френската окупация бащата Якоб мести семейството си в град Дерпт (или Дорпат, днес Тарту, на територията на Естония, тогава част от руската империя). Целта е Якоб да избегне военна служба. Фридрих постъпва в университета, където първо учи филология, но усеща, че призванието му са естествените науки. През 1813 г. защитава магистърската си теза „За положението на дерптската обсерватория”.

След завършване на университета Струве се отказва от учителско място и постъпва при много малка заплата като помощник-наблюдател в Дерптската обсерватория. Събира много данни в и през 1820 г. става редовен професор и директор. Оглавява новата катедра по астрономия. Започва сериозни наблюдения. Струве се занимава с изследвания върху двойните звезди и с геодезия. Открил и изучил 2714 двойни звезди и през 1827 г. публикува каталог. Тази работа му донесла световна известност. Струве наблюдавал звездите зиме. В същото време малко по на юг генерал Тенер, по поръчка на военните власти, правел геодезическа снимка на литовските губернии. Струве и Тенер си кореспондирали и заедно предложили на правителството да докарат триъгълниците така, че да се срещнат, за да може по такъв начин да се получи по-дълга дъга, годна за измерване на меридиана. Предложението им било прието. През 1828 г. двете групи се срещнали. Триангулачната верига, известна под името Геодезическа дъга на Струве, се простира от Финския залив до Украйна.

CHammerfest Meridianstein

Руският император Николай І възложил на Струве да построи първата в Русия голяма обсерватория в Пулково, близо до Санкт Петербург. След девет години работа, обсерваторията била факт, а Струве станал неин директор.

През 1855 г. година 40-годишният труд за измерване на дъгата бил завършен. По този начин провел измерване на голям сегмент от дъгата на меридиана - 25° 20 08′′, около 2820 км, за установяване формата и размера на Земята. На това пространство се проточила верига от 258 триъгълника и десет бази. Точността на измерванията била такава, че възможната грешка за цялото протежение била максимум 13 м т.е. една двестахилядна част от цялата дъга. Базите били измерени със средна точност до 1/1 160 000 от тяхната дължина. Дъгата на Струве и досега остава най-дългата от измерените дъги по меридиана. През 2005 г. година ЮНЕСКО включва Дъгата на Струве в своя Списък на световното културно историческо наследство в Европа.

Струве е автор на няколко книги, по-важните от които са: Етюди по звездна астрономия (Sur la Voie lactée et sur la distance desétoiles fixes – За Млечния път и за разстоянието между звездите); Нов звезден каталог. Средни положения на звезди (Catalogus novus stellarum duplicium); Микрометрични измервания на двойни звезди (Stellarum dillicium et multiplicium mensurae micrometricae); Описание на геодезическите измервания в източната морска провинция на Русия (Beshreibung der Breitengradmessung in den Ostseeprovinzen Russlands).

Arc Map

За своята дейност Струве е многократно награждаван. Между другите награди той печели златен медал на Британската кралска астрономическа общност през 1826 г. и е избран за сътрудник на Британското кралско общество през март 1827 г. Същата година е избран за член на Шведската кралска академия на науките през 1833 г. През 1843 г. Струве придобива официално руско гражданство и тогава приема руското си име Василий Яковлевич. На негово име е наречен астероидът 768 Struveana. Той първи открива, че бинарните звезди обикалят около друг барицентър и бавно променят положението си през годините. Между 1824 г. и 1837 г. година е извършил микрометрични измервания на 2714 двойни звезди, както личи от трудовете му. Струве много прецизно определил „аберационната константа“ през 1843 г. Той за пръв път измерва паралакса на звездата Vega. Той е един от първите астрономи, който идентифицира влиянието на междузвездните затъмнения. Неговите оценки на средната скорост на видимото затъмнение са много близки до съвременните. Под негово ръководство била определена Система от астрономични постоянни, използвана в течение на 50 години. Вилхелм Струве умира през 1864 г. и по негова воля е погребан в Санкт Петербург на Пулковското възвишение край Обсерваторията.

Pulkovo observatory 2004

Прочетена 1119 пъти

"Първа отговорност на всеки гражданин е да оспорва властта."

Бенджамин Франклин

Редакцията не носи отговорност за съдържанието на коментарите. Призоваваме ви за толерантност и спазване на добрия тон.


Условия за ползване на коментарите

geomax l

Baner GEOPORTAL

Със съдействието на Камарата на инженерите по геодезия и Асоциацията на геодезическите фирми

 

Връзка с нас

map

Списание ГЕОМЕДИЯ

Всичко за геодезията

София 1303
ул. "Св. Св. Кирил и Методий" 146,
ет. 3, ателие 6; тел: 02/ 831 90 01;
e-mail: geomedia@abv.bg
office@geomedia.bg

Банкова сметка

ЕИК 175378844
Банкова сметка
Уникредит Булбанк, клон Европа
BIC - UNCRBGSF
IBAN - BG74UNCR 7000 1500 6707 03
ISSN - 1313-3365

Абонамент

27 лв. за една година

15 лв. за половин година

Свържете се с нас, ако искате да се абонирате.