Красимир Методиев: Хората, а не технологиите решават задачите

Четвъртък, 05 Юли 2018

Демотивиращото заплащане и пренебрежителното отношение към геодезистите дават горчиви плодове

Вие сте известен във Facebook групата за геодезия, но може ли да се представите пред читателите на Геомедия? Колко години работите като геодезист? Малко статистика за вас?

През 1998 г. завърших маркшайдерство и геодезия и започнах работа в Перник, като целта беше да въведа компютърните технологии в нашата професия. Успях да създам от стари планове първия 3D модел на подземните галерии и открития рудник, но изпреварвайки времето си, това не се прие добре от колегите и срещнах сериозна съпротива. От 1999 до 2012 г. работих в една от големите геодезически фирми в София, където въведохме редица иновативни решения и имахме успех. След 2 години работа във фирма за навигационно оборудване, през 2014 г. се върнах отново в Перник, за да довърша започнатото през 1998 г. През тези 20 години никога не съм се придържал към определението „геодезист“, защото терминът е ограничаващ, макар и понятен за околните. Когато ме попитат с какво се занимавам, отговорът е „геоматика“.

Какво работите в момента?

От 2014 г. до сега съм главен маркшайдер в голяма минна компания, като радиусът ми действие е в цяла България. Успоредно с това, провеждам обучения на специалисти от различни области, като основният акцент пада върху практическото приложение на технологиите, в които се използват дронове, GPS, тотални станции и други. ZEMap е проект, който реално започна още преди 15 години. Тогава създадох първата карта на земеделските имоти за моите колеги, която можеше да се качи в GPS приемник или мобилно устройство, работещо под Windows. С появата на новата операционна система, преминах към устройствата, работещи с Android, поради широкото им разпространение.

Може ли днес геодезист да работи без технологии и какво точно би изработил?

Думата „технология“ се дефинира като съвкупност от методи и средства за постигане на желан резултат. Голяма част от геодезистите считат, че когато закупят инструменти и техника, това ще реши техните проблеми. Те пропускат, че някой трябва да усвои работата с тази техника и този някой трябва да е грамотен, отговорен човек, способен да взема решения и да прилага нови методи. Що се отнася до високи технологии като дронове и GPS е напълно ясно, че съвременна геодезия и особено маркшайдерство, са немислими без тях. Въпреки това смятам, че в основата на успешното решаване на задачите стоях хората, а не технологиите. Един истински инженер може да реши отлично дадена задача само с калкулатор и молив, докато за друг това ще бъде непосилно дори да му дадете последен модел техника.

Вие какви технологии използвате?

Ако се съобразим с предишния отговор, ще трябва да опиша две неща. Техниката, която използвам, е далеч дори от средното ниво в нашата професия. Измерваме предимно с тотална станция и рядко с GPS приемници, а дронът, който използваме, можете да го закупите от всеки голям магазин, той не е професионален модел. Въпреки ниската му цена и определени ограничения, успяхме да постигнем по-добри резултати от други професионални дронове, чиято цена е в пъти по-висока. Как точно използваме тази техника е въпрос на методология, която в повечето случаи не е написана някъде наготово. Всяка задача изисква индивидуален подход за да се стигне до решение, затова заедно с колегите обсъждаме различни варианти.

ZEMap агро картата е просто едно обединение на GIS данни с мобилно устройство, оборудвано с GPS и работещо под Android, но за нея ще говорим малко по-късно.

Drone 3D Model Custom

Какви са основните проблеми при създаването на 3D модел на обекти, заснети чрез дрон?

Създаването на 3D модел включва три основни етапа – заснемане с дрон от въздуха, обработка на суровите данни и създаване на крайния продукт, който обикновено се изразява в DTM модел и ортофотоплан. Преди дронът да излети, трябва много внимателно да се планира полета, особено при голяма денивелация, защото могат да бъдат нарушени важни геометрични условия и модел да не се получи по цялата територия на обекта. Проблеми създава и еднообразната текстурата на обекта, например водните площи и горите. Когато такива места заемат определена част от обекта, е възможно да има зони без адекватен модел. Храстите и тревата също пречат за заснемане на реалния терен, но има методи за филтрация, които помагат. Неправилното разположение GCP (Ground Control Points) върху терена също оказва негативно влияние върху качеството на модела. Все пак най-сериозния проблем си остават метеорологичните условия. При вятър над 5 m/s е добре да не се лети, а при най-малкото съмнение за валежи, отлагаме полетите. При нас се налага всеки месец да се заснемат едни и същи обекти през всички сезони на годината. Зимата, когато снежната покривка е над 5 cm и се задържи по-дълго, това създава проблем, но ние сме намерили решение и в този случай.

При обработката не би трябвало да има проблеми, но понякога се появяват непредвидени ситуации. При един от първите ни обекти, по време на обработката не успях да видя една от важните марки, които по онова време бяха направени картон. След проверка на терена видях, че една крава от близкото стадо беше изяла марката и само дървеното колче стърчеше от тревата. Взехме мерки и сега марките не са толкова вкусни, задържат се с месеци на обектите.

Трябва да кажа няколко думи за компютърната техника, но по-скоро това е изискване, а не проблем. Дигитална фотограметрия с персонални компютри не се прави, необходима е графична станция от доказан производител. Не можете да закупите сглобено PC и да очаквате нещата да се случат в рамките на работния ден. Изчислителните процеси при създаването на 3D модел от снимки изискват сериозен хардуерен ресурс, от който не бива да се пести.

Как се подготвя полет, колко време отнема обработката на данните – имате ли такава статистика?

Подготовката за полет отнема няколко минути, ако преди това сме се запознали с обекта. Планирането става в автоматичен режим, като единствено се указва контура на обекта и височината на летене. Тези два параметъра са подбрани много внимателно спрямо релефа и големината на обекта, както и разположението на GCP точките. Обработката на данните много зависи от параметрите на графичната станция, но ще дам реален пример, за да се ориентират читателите.

Обект с площ 112 хектара и денивелация 130 метра трябва да се заснеме с дрон, като ортофотопланът трябва да е с резолюция 5 cm/pix. За целта, равномерно в обекта се разполагат и измерват 15 GCP точки, което отнема около 3-4 часа. Самите полети са с обща продължителност около 50-60 минути, като за това време дронът прави 503 снимки от средна височина 150 метра. Компютърната обработка на обекта отнема около 3-4 часа, след което ще имаме облак от точки, DSM модел и ортофотоплан. На следващия ден DSM моделът се филтрира и изчиства от излишните неща, например работещата на обекта тежка механизация, и се създава DTM модел. При всички случаи обектът ще бъде завършен в рамките на 1-2 работни дни. Не забравяйте, че това са 112 хектара силно пресечен терен с недостъпни места. Имам достатъчно опит за да предположа и напиша колко време и на колко човека ще отнеме този обект, ако се снима с GPS или тотална станция, но нека читателите да преценят. Дори да успеят да го направят по някакъв начин, то ще бъде с най-много 8 или 10 000 точки. Резултатът от заснемането с дрона е точно 53 514 731 точки , заснети за 1 час полет.

Какви са практическите приложения на 3D моделите?

Ние сме свикнали да наричаме 3D модел съвременните компютърни модели на терена, но това далеч не е така. Един стар план с хоризонтали за мен също е 3D модел, но създаден с други методи и изобразен под друга форма. За опитния топограф е достатъчен един поглед върху хоризонталите, за да „изплува“ в съзнанието му релефът на обекта. Както е известно, нищо по-сериозно в близкото минало не би могло да се проектира и построи без такъв план. Днес нещата не стоят по-различно, просто скоростта и качеството на нашата работа се повиши драстично или поне така би трябвало да бъде. Имате ли създаден DTM и ортофотоплан, можете да изчислявате обеми, да проектирате пътища, да създавате хоризонтали, да анализирате вододелите и водосливите, да наблюдавате свлачища, да правите проверка за видимост и още много други неща. Можете да правите тези неща в нереално кратки срокове. Да вземем например един годишен проект на открит рудник или кариера. Преди няколко години, проектът е отнемал около 3-4 работни дни на няколко човека, като резултатите от изчисленията са били с някакво приближение. В момента същият този проект, заедно с изчисленията на обемите и развитието на работните бордове, ми отнема около 5 минути. Това означава, че в рамките само на един работен ден аз мога да направя много варианти на този проект и да избера онзи, който е най-подходящ.

Много важно предимство на заснемането с дрон е фактът, че това е дистанционен процес. По този начин заснемането на недостъпни или опасни участъци става възможно и то не как и да е, а с безпрецедентна бързина и точност.

Когато пътувам из страната, понякога виждам геодезисти да „измъчват“ с щокове някакъв обект, a обектът да крещи „Докарайте ми дрон!“, но уви, колегите даже не са разбрали времето, в което живеят и работят. Надявам се нещата да се променят, макар и бавно, но не само в България е така. Бях изненадан наскоро от въпроси на колеги от Гърция, които ме потърсиха за консултация, при тях ситуацията е почти същата, както при нас.

Какво представлява с няколко думи GPS карта за Android и приложението й в земеделски и горски имоти?

Преди доста години колегите трябваше да заснемат терена на една нива с площ около 100 декара, но се върнаха в офиса с данни за нивата на съседа, нямаше нито една точка на правилното място. Тогава реших, че това не трябва да се повтаря и след седмица успях да инсталирам цялото КВС в ръчен GPS приемник и в едно старо Pocket PC. Дълги години тези карти бяха само за вътрешно ползване, но в един момент започнаха да ме търсят все повече земеделски производители. С появата на Android преминах изцяло на новата платформа, защото хората масово я използват и са свикнали с интерфейса. Всеки може да зададе на навигацията даден адрес и таблета или телефона да го заведе до мястото. GPS картата на земеделските имоти ZEMap прави същото, но вместо адрес, се задава номер на имот от дадено землище. Системата е насочена предимно към дребните земеделски производители, които нямат средствата и знанията да боравят със сложни и скъпи земеделски софтуери. Всичко е много лесно и в момента всеки земеделец може да държи в ръката си хиляди имоти и да ги трасира с точност 2-3 метра, което в повечето случаи е достатъчно, стига да ми предостави файл с данни за имотите, които го интересуват. Използвам готова навигационна система, която позволява да се създават допълнителни карти. Може да се каже, че го правя като хоби, защото земеделците все още не са наясно с новите технологии. Когато им спомена, че с дрон могат да наторяват площите много по-лесно и евтино, ме гледат малко странно, но има време, ще достигнат и до това някой ден.

ZEMap има потенциал и се доказа със създаването на няколко сложни специализирани карти с много информация, който се ползват от специалистите и днес. Дори телефон с много скромни параметри с лекота може да обработва масиви от стотици хиляди имоти, без да е необходима връзка с Интернет. Основата може да бъде както топографска карта, така и сателитна снимка на района с наложени имоти върху нея (в този случай може да е необходима връзка с Интернет).

Държавата възползва ли се от познанието на геодезистите и заснемането на земеделска земя? Бихте ли споделили опита си?

Без заснемане на земята не е възможно да се контролират процесите в земеделието, това е ясно на всички. Кой и по какъв начин ще извърши това заснемане е многослоен въпрос, който се дискутира от дълго време. Корупционните практики по всички нива и липсата на единомислие сред геодезистите в България води до много негативни последици, които ще се проявят в съвсем близко бъдеще. Сега се коментират неадекватно ниските цени за изработка на кадастралните карти, но скоро българските геодезически фирми ще бъдат наемани само като подизпълнители на чужди фирми. Всичко това ще се случи, защото повечето собственици на фирми не виждат по далеч от вратата на офиса си.

Всъщност да, държавата се възползва от ситуацията в пълния смисъл на думата.

Малко по-встрани от пряката ви работа, тъй като технологиите помагат на различни хора, а в началото на май България загуби един от най-добрите си алпинисти Боян Петров в полите на връх Шиша Пангма, бихте ли коментирали няколко въпроса - възможно ли е създаването на дрон, който да работи при тежки условия – надморска височина над 7500 метра, силен вятър и ниски температури, но който да може да прави заснемания на терена с евентуална цел – спасяване на хора?

Дроновете представляват безпилотна система, която лети на същите аеродинамични принципи, както всички останали въздухоплавателни средства. Щом има самолети и хеликоптери, които летят при такива условия, не е проблем това да става без пилот. Такива дронове вече са създадени и летят много над 7500 m, но за съжаление се използват за военни цели. Например преди няколко дни се появи информация за руски военен дрон, който може да остане във въздуха 48 часа и има с радиус на действие 10 000 km. Подобни машини са с много висока цена, но е въпрос на време някой да я плати и такива безпилотни системи да се използват и за граждански цели.

Знаете ли дали има такива опити?

На по-малки височини в планините се използват дронове от различни спасителни екипи и това не са само опити, а реално решение при издирване на хора. В Африка безпилотни апарати  доставят лекарства и медикаменти в определени места, защото това е най-бързият начин. Интересно е използването на дронове през зимата в планината за измерване дебелината на снежната покривка и следене на лавинната опасност. Теренът се заснема лятото, когато е чисто и след това се лети периодично, когато условията позволяват. Така чрез разлика в двата DTM модела се определя дебелината на снега. Разбира се, това засега не се прави в България, но при желание от страна отговорните фактори, ще помогна с удоволствие.

Какви уреди, които използват геодезистите, могат да се ползват от алпинистите например?

В планината се чувствам у дома си и много обичам еднодневните преходи по 20-30 km. Дори в града не се разделям с часовника, който е оборудван с алтиметър, барометър, компас и разбира се GPS приемник. Като се замисли човек, това си е почти геодезически инструмент с понижена точност. Не само за алпинистите е задължително да притежават такова устройство, но и всеки любител на планината. При едно внезапно влошаване на времето нещата могат да завършат непредвидено, затова трябва да сме подготвени. Имало е случай, в които съм търсил загубили се хора в планината при много лоши условия, но не бих тръгнал без GPS в ръката си.

Бихте ли споделили какво ви вдъхновява всеки ден?

Вдъхновение всеки ден звучи нереално, по-скоро през определен период от време. Не съм привърженик на идеята просто да работя нещо през деня, защото съм дошъл на работа. Мога цяла седмица да не свърша нищо, но само за няколко часа да реша проблем, който е стоял с години и всички са бягали от него. Може би това наричате „вдъхновение“, не знам, за мен е дадено от Бога.

Как си представяте професията на геодезиста след 10 и 100 години? С какво би се занимавал той?

След 10 години геодезистите ще са значително по-малко основно поради две причини.

Първата от тях е, че прогресивно намаляват желаещите да се занимават с геодезия. Да, студенти има, но при разговорите ми с тях все по-често чувам думите „Уча, но не мисля да се занимавам с това.“. В момента обучението в университетите изостава сериозно от актуалните теми и реално студентите завършват с едни знания, които не са актуални днес.

Демотивиращото заплащане и понякога пренебрежителното отношение към геодезистите вече дава горчиви плодове и сме свидетели как специалисти с опит сменят напълно професионалното поприще с несвойствени дейности, които са по-добре платени. Ще дойде момент, в който колкото и да е добра заплатата, много трудно ще се намери някой да върши работата качествено.

Втората причина е, че с развитието на високите технологии в геодезията, нещата стават по-достъпни. Различни специалисти,  които има афинитет към тези технологии, могат лесно да усвоят дейности, за които не са били обучавани. Имам наблюдения върху хората, които обучавам и забелязвам интересна тенденция – не е задължително даден човек да е завършил маркшайдерство и геодезия, за да се справи отлично с дрон и 3D модел. Не случайно в моя отдел хората, които изпълняват най-сложните задачи, не са геодезисти и маркшайдери. Докато някои специалисти (само по диплома) от УАСГ и МГУ се чудят дроновете стават ли за работа или са само за въздушно селфи, иновативните хора усвояват тази техника и заемат появилата се ниша.

Не съм убеден, че светът ще го има след 100 години или поне не във вида, в който го познаваме. Все пак ако оцелеем, не мисля, че ще има кой знае какъв технологичен скок, а геодезията ще бъде размита до неузнаваемост, като ще останем блед дигитален спомен за нашите наследници.

Кой е емблематичният геодезически инструмент, без който не можете да си вършите работата?

Въпреки всички нови техники, в чантата си винаги нося компас с магнитна стрелка. Дори цялата електроника да откаже, компасът може да ме ориентира за правилната посока и ако знам приблизително къде се намирам, да стигна до целта.

Имаме два постоянни въпроса – какво бихте погледнали с лупа и какво с телескоп?

И двата уреда служат за увеличение на реалния образ и обикновено хората ги ползва по предназначение. С лупа понякога разчитам стари чертежи от 1915 г., защото надписите са много дребни и времето е оставило своята следа. Като малко момче редовно спях на покрива с телескоп в ръка, но сега бих погледнал през обектива, не през окуляра. Искам да видя малки и далечни проблемите, които ми се струват големи.

Всъщност нещата, които искам да видя, не минават през оптика.

Прочетена 821 пъти Последно променена в Четвъртък, 19 Юли 2018 10:26

"Първа отговорност на всеки гражданин е да оспорва властта."

Бенджамин Франклин

Редакцията не носи отговорност за съдържанието на коментарите. Призоваваме ви за толерантност и спазване на добрия тон.


Условия за ползване на коментарите

geomax l

Baner GEOPORTAL

Със съдействието на Камарата на инженерите по геодезия и Асоциацията на геодезическите фирми

 

Връзка с нас

map

Списание ГЕОМЕДИЯ

Всичко за геодезията

София 1303
ул. "Св. Св. Кирил и Методий" 146,
ет. 3, ателие 6; тел: 02/ 831 90 01;
e-mail: geomedia@abv.bg
office@geomedia.bg

Банкова сметка

ЕИК 175378844
Банкова сметка
Уникредит Булбанк, клон Европа
BIC - UNCRBGSF
IBAN - BG74UNCR 7000 1500 6707 03
ISSN - 1313-3365

Абонамент

27 лв. за една година

15 лв. за половин година

Свържете се с нас, ако искате да се абонирате.