40 години от първия полет на българин в Космоса

Понеделник, 15 Април 2019

На 10 април преди 40 години първият български космонавт Георги Иванов излетя в орбита. Един ден, двадесет и три часа и една минута. Точно толкова е продължил историческият полет.

3 01

9ecb4120a1f57a33f599cd702fb0b822

При подбора са 700 кандидати, а накрая остават 20 човека, които са изследвани във Военно-медицинската академия в течение на месец. Остават четирима, заедно с Александър Александров, Георги Йовчев и Иван Наков. Целта е космическият кораб СОЮЗ-33 да стигне до орбиталната станция "Салют-6" и там седем денонощия да изпълнява експерименти, създадени от български учени и специалисти. Това са 27 експеримента в четири големи области - дистанционно изследване на Земята, космическа физика и астрономия, медико-биологични изследвания и тренировки на човека, за да издържи в условията на безтегловност.

Роденият в Ловеч Георги Иванов е избран за космонавт във втората група от програмата Интеркосмос на 1 март 1978 г. Година по-късно, на 10 април 1979 г., в 20.34 ч. московско време, е изстрелян на орбита около Земята космическият кораб "Союз-33" с международен екипаж - командир Николай Рукавишников и космонавт Георги Иванов. Поради техническа неизправност обаче корабът не успява да се скачи с орбиталната станция "Салют-6", при корекция на скоростта прогаря едната страна на горивната камера на основния двигател. В тази много опасна ситуация космонавтите приземяват кораба след 31 пълни обиколки около Земята.

Месеци, преди да се изнесе в открития Космос, се наложило фамилията му Какалов да бъде заменена, защото руснаците трудно я произнасяли. Точно толкова, колкото и българите бихме блокирали пред името на казахстанския град Джезказган, край който се е приземила капсулата на “Союз-33”.
40 години след полета си в Космоса днес Георги Иванов помни всеки детайл. Според него бъдещото е в полетите до Луната и Марс, опазването на Земята от астероиди и решаване на глобалните въпроси на Земята. Космосът продължава да бъде враждебна среда за човека заради безтегловността и радиацията.

322

c4270cb106a636d90f453ecab289d36f

„Когато отбелязваме 40-ата годишнина от първия български полет, трябва да говорим преди всичко за българските учени, специалисти и работници, които създадоха българската програма, създадоха прибори и системи за 27 космически експеримента, както и за техните последователи, които днес работят в Института за космически изследвания и технологии на БАН, въпреки мизерното им заплащане“, отбелязва Георги Иванов.

Приносът на българските учени е голям в Космоса. България участва в уникалната космическа програма "Интеркосмос", според която СССР предоставя безвъзмездно своята ракетно-космическа техника, а България, Унгария, Чехия, Полша, Куба, Румъния, Монголия създават съответните програми и подбират космонавти. България по тази програма става 18-тата космическа държава през 1971 г., призната от ООН.

През 1981 г. българите създават апаратура за два големи космически кораба - "България 1300" за изследване на горните слоеве на атмосферата и космическа физика, а другият - за дистанционни изследвания на Земята. Създадените от българи оранжерии на станцията МИР позволяват отглеждат зърно, репички, салати. С това се цели да се осигурят бъдещи продължителни космически полети към Марс и Луната.
Скафандърът и капсулата на първия български космонавт се пазят в Музея на авиацията край пловдивското село Крумово. С този скафандър Георги Иванов е направил 31 обиколки на Земята. В музея се намира и капсулата. Музеят пази също работния костюм и спалния чувал на първия български космонавт, както и храните, които са поддържали Иванов в орбита.

6891ff229e45c2f2e5a3f84c2761a1ae

kosmonavt georgi ivanov 2

Инцидентът

След успешния старт от Байконур в 20:34 московско време, корабът прекарва първото денонощие по план в уточняване на орбитата си и подготовка за сближаване и стиковане със станцията Салют-6. На втория ден започват маневрите по скачването на двата космически апарата. След приближаване на 3 км и установен визуален контакт, внезапно отказва основният двигател на кораба „Союз-33“. Той трябва да работи в продължение на 6 s, но се самоизключва след първите 3 s, а екипажът в станцията „Салют-6“, който наблюдава опита за скачване, вижда искра от главния двигател по посока на резервния в момента на неочакваното изключване. Последващите три опита за пуск на главния двигател не дават резултат. Изминават 12 часа в почивка за екипажите, докато от земята вземат решение за по-нататъшните действия. Както се очаква, скачването е отменено, за да не аварира по някакъв начин и космическата станция.

Екипажът на „Союз-33“ започва да се приготвя за връщане на Земята. Главният конструктор на кораба Юрий Симеонов взема решение да не се прави трисекундна проба на резервния двигател, а директно да се включи и да се пристъпи към кацане.

На 12 април, в деня на космонавтиката от наземния център идва решението да бъде пуснат дублиращият двигател в 18:47 ч. Резервният двигател сработва, но не се самоизключва след 188 s, както се очаква. Командирът Рукавишников изчаква максимално допустимото допълнително време от 25 s, след което ръчно спира двигателя. В резултат на прекалено силния импулс, капсулата навлиза в атмосферата по балистична крива под много остър ъгъл. При достигане на по-плътните въздушни слоеве ускорението нараства до 10G (98 m/s²) за над две минути. Космонавтите издържат това ускорение благодарение на жестоките наземни тренировки по време на подготовката им.

Наземния екип изчислява мястото на падане и отклонението му е около 600 км. Руските медии отбелязват, че екипажът на «Союз-33» без преувеличение се движил по ръба на бръснача и оцеляването му е най-големият успех.

Снимки Община Ловеч, Под тепето

Прочетена 60 пъти

"Първа отговорност на всеки гражданин е да оспорва властта."

Бенджамин Франклин

Редакцията не носи отговорност за съдържанието на коментарите. Призоваваме ви за толерантност и спазване на добрия тон.


Условия за ползване на коментарите

geomax l

Baner GEOPORTAL

Със съдействието на Камарата на инженерите по геодезия и Асоциацията на геодезическите фирми

 

Връзка с нас

map

Списание ГЕОМЕДИЯ

Всичко за геодезията

София 1303
ул. "Св. Св. Кирил и Методий" 146,
ет. 3, ателие 6; тел: 02/ 831 90 01;
e-mail: geomedia@abv.bg
office@geomedia.bg

Банкова сметка

ЕИК 175378844
Банкова сметка
Уникредит Булбанк, клон Европа
BIC - UNCRBGSF
IBAN - BG74UNCR 7000 1500 6707 03
ISSN - 1313-3365

Абонамент

27 лв. за една година

15 лв. за половин година

Свържете се с нас, ако искате да се абонирате.