Отчуждително действие на уличнорегулационния план

Вторник, 16 Април 2019
 DSC0354

Михаела Белчева е адвокат в Софийска адвокатска колегия от 2003 г. Работи в адвокатска кантора "Ангелова - Белчева" www.angelova-belcheva.com. Била е главен юрисконсулт в Агенция по геодезия, картография и кадастър и в Столична община. Специализацията й е в областта на кадастъра и устройство на територията, вещно право, консултиране на сделки с недвижими имоти, процесуално представителство по административни дела и по спорове за собственост. За контакти - моб. +359887218771, и-мейл Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите. 

 

До приемането на Закона за устройство на територията населените места в България се устройват с уличнорегулационни планове и с дворищно-регулационни планове. С приемането на ЗУТ отпада понятието дворищнорегулационен план (съответно отпада и понятието дворищнорегулационен парцел) и се въвеждат понятията план за регулация и застрояване - ПРЗ (план за регулация на улици и поземлени имоти и за режим на застрояване), план за регулация - ПР (план за регулация на улици и поземлени имоти без режим на застрояване). Планът за регулация може да бъде и само план за улична регулация - ПУР (план за регулация само на улици и на поземлени имоти за обекти на публичната собственост).

Уличнорегулационните планове са свързани с цялостното благоустрояване на населените места или части от тях. С уличнорегулационните планове части от имоти или цели имоти се отреждат за улици, площади, съоръжения на техническата инфраструктура, корекции на реки, градини, паркове и други обществени мероприятия. В резултат на прилагането на уличнорегулационните планове настъпват промени в границите на поземлените имоти и в правото на собственост. Настоящето изложение има за цел да проследи режима (фактическия състав) на отчуждаване на поземлени имоти за улици по различните благоустройствени закони и съответната трансформция в правото на собственост върху имотите и по-точно от кой момент настъпва отчуждителното действие на плана.

От 1905 г. до 1941 г. материята се урежда от Закона за благоустройството на населените места в Княжество България. Съгласно чл. 17 от закона местата за нови улици или за разширяване на стари такива се оценяват и отчуждават по реда, предвиден в закона. Съгласно чл. 28 общината разполага с отчуждените места, след като изплати на собствениците по установените цени или заменки. Съдебната практика приема, че по Закона за благоустройство на населените места от 1905 г. предвиждането за дворищната регулация и за обществено мероприятие има вещноправно отчуждително действие. Съдебната практика по този закон също е приемала, че правото на собственост върху терен, предвиден за обществено мероприятие, се счита изгубено от момента на влизане в сила на плана. В този смисъл е напр. Решение № 866 от 9.12.2009 г. на ВКС по гр. д. № 3572/2008 г., I г. о., докладчик съдията Бонка Дечева.

През 1941 г. се приема Закон за благоустройството на населените места. Съгласно чл. 47 от закона недвижимите имоти, отредени по уличнорегулационния план за мероприятията на общината и държавата, както и недвижимите имоти, придадени към парцели на други лица по дворищнорегулационния план, се считат отчуждени по силата на самия регулационен план.

През 1949 г. е приет Законът за плановото изграждане на населените места. При първоначалната редакция на чл. 39, ал. 1 недвижимите имоти, отредени съгласно уличнорегулационните планове за обществени мероприятия, както и недвижимите имоти, придадени към парцели на други лица по дворищнорегулационния план, се считат отчуждени по силата на самата регулация. През 1956 г. е изменен текстът на ал. 1, като отчужденията по уличнорегулационния план за обществени мероприятия, вкл. за улици, се считат за извършени от деня на обезщетяване на собственика. Със същото изменение на ЗПИНМ (бр.54 на вестник „Известия“ на Народното събрание)  е приета новата разпоредба на чл. 74а, съгласно която разпоредбите на чл. 39, ал. I се прилагат и по отношение на досегашни улични регулации, ако недвижимите имоти не са били заети за съответните мероприятия. На практика с нормата на чл. 74а се урежда хипотезата на възстановяване на правото на собственост, отчуждено по силата на плана за улична регулация при определени условия – имотът да не е завзет по законния ред или да не е започнало изплащане на обезщетение.

Нормата на чл. 74а ЗПИНМ намира приложение по отношение на всички уличнорегулационни планове, които са имали пряко отчуждително действие преди приемането на изменението на чл. 39, ал. 1 от ЗПИНМ през 1956 г. В този смисъл е напр. Решение № 169 от 02.02.2017 г. на ВКС по гр.д.№ 946/2016 г., Първо Г.О. Това означава, че ако до влизане в сила на изменението на закона имот, който е отреден за улица по уличнорегулационен план, одобрен в периода 1905 г. – 1956 г., не е бил завладян от общината или не е било изплатено обезщетението за него, не се счита за отчужден и правото на собственост върху него се възстановява на собственика му.

През 1973 г. се приема Законът за териториално и селищно устройство, който отменя ЗПИНМ. ЗТСУ борави с терминологията застроителни и регулационни планове. Отреждането на имот за улица става с регулационен план за обществено мероприятие – чл. 21 от ЗТСУ. Отреждането на имот за улица по такъв план няма непосредствено отчуждително действие, за разлика от дворищнорегулационните планове, които имат непосредствено отчуждително действие за придадените по регулация части от съседни имоти и за образувани по регулация съсобствени парцели от няколко поземлени имота. ЗТСУ урежда административната процедура по отчуждаване на имоти за улици – това става със заповед по чл. 95 ЗТСУ, в която се определя и обезщетението, като завземането на имота става след обезщетяване. Обстоятелството, че при първа улична регулация всеки собственик на имот трябва да  отстъпи за улица безвъзмездно мястото до 6 метра пред лицето на парцела, отреден по плана за неговия имот, респ. да заплати мястото до 6 м. пред лицето на парцела, отреден по плана за неговия имот, ако то е собственост на другиго – т.нар. „улична тегоба“, не означава, че не следва да се провежда отчуждителна процедура и да се издава нарочна заповед за отчуждаване по чл. 95. Отчуждаването за общински или държавни нужди на имот или част от него се извършва с индивидуален административен акт, с който се установява преминаване на собствеността от лицето – собственик на имота в патримониума на общината или държавата. Предвидените с нормите на чл. 93 ЗТСУ и на чл. 262, ал. 1 от ППЗТСУ възможности имат отношение към оценката на имота или частта от него, подлежаща на отчуждаване, а не към самото отчуждаване - т.е. отчуждаването на имоти, собственост на граждани, предвидени за улици, булеварди и площади, вкл. при първоначален регулационен план, не е по силата на плана, а е по силата на изрично волеизявление на административния орган. Когато отчуждаването за улица, булевард или площади е по първоначален регулационен план, както и по последващи планове, когато предходните не са приложени, в заповедта за отчуждаване се записва, че не се дължи обезщетяване при съобразяване и изчисляване на конкретната отчуждавана част от имота съгласно чл. 262 ППЗТСУ.

Прочетена 603 пъти

"Първа отговорност на всеки гражданин е да оспорва властта."

Бенджамин Франклин

Редакцията не носи отговорност за съдържанието на коментарите. Призоваваме ви за толерантност и спазване на добрия тон.


Условия за ползване на коментарите

geomax l

Baner GEOPORTAL

Със съдействието на Камарата на инженерите по геодезия и Асоциацията на геодезическите фирми

 

Връзка с нас

map

Списание ГЕОМЕДИЯ

Всичко за геодезията

София 1303
ул. "Св. Св. Кирил и Методий" 146,
ет. 3, ателие 6; тел: 02/ 831 90 01;
e-mail: geomedia@abv.bg
office@geomedia.bg

Банкова сметка

ЕИК 175378844
Банкова сметка
Уникредит Булбанк, клон Европа
BIC - UNCRBGSF
IBAN - BG74UNCR 7000 1500 6707 03
ISSN - 1313-3365

Абонамент

27 лв. за една година

15 лв. за половин година

Свържете се с нас, ако искате да се абонирате.