С лупа и телескоп при Никола Йонов: Как се добавя реалност към атласи и за какво да си използваме смартфоните

Събота, 15 Февруари 2020

Бихте ли се представили накратко?

Здравейте! Аз съм инж. Никола Йонов от град Пловдив. Завърших Университета по архитектура, строителство и геодезия, София през ноември 2017 г. с дипломна работа на тема „3D картографиране за нуждите на спорта“. В момента съм докторант в УАСГ към катедра „Фотограметрия и картография“, с научен ръководител проф. д-р инж. Теменужка Бандрова. Моята изследователска работа е в областта на 3D моделирането и картографирането, добавената реалност, виртуалната географска среда и социалните науки. Целта на последната ми работа е да опиша технологията за създаване и включване на добавена реалност към училищен атлас, стъпките, през които картографът трябва да премине, както и проблемите, които той среща и трябва да реши. Също как използването на тази технология би повлияло на обучителния процес в училищата.

Кое ви характеризира най-добре?

Може би това, че съм перфекционист и обичам предизвикателствата.

Вие сте действащ геодезист, как решихте да се занимавате с наука, вместо само да работите по специалността в областта на кадастъра например?

Реших да се занимавам с наука, защото обичам да си напрягам мозъка за нови неща извън рамките на стандартното. Работата по специалността в областта на кадастъра ми осигурява прехраната, но на моменти не ми носи нужното удовлетворение.

През лятото в Токио спечелихте награда като млад учен. Кое според вас беше определящо за това решение на организаторите?

Според мен определящо беше нестандартното и иновативно съчетаване на новите технологии с класическата наука, каквато е картографията.

Вие правите атлас с добавена реалност (AR). Трудна работа ли е това? Как избирате кой от елементите да развиете и към кой елемент да добавите реалност?

Ако кажа, че е лесно, ще излъжа… При изготвяне на прототипа на програмата за добавена реалност избрах елементи и явления по своя преценка - такива, които сметнах, че не са добре обяснени или непълно описани в атласа. Виртуалните обекти, които се добавят, могат да се използват за показване на допълнителна информация за реалния свят, която не се възприема директно. Това повишава ангажираността на учениците и студентите и разбирането на учебните теми, особено поради ефективността на техниките за пространствена визуализация. В момента подготвям изследване със студенти, с което целя да разбера още по-подробно и в детайли от каква допълнителна информация се нуждаят студентите и в какъв формат е най-ефективна за представяне. Добавената информация може да бъде буквално всичко - допълнителен текст, схеми, картинки, анимации, звук, видео, 3Д модели и др. 

Чисто технологично каква подготовка се изисква за подобна разработка? Някакъв особен софтуер или умения за програмиране?

Използвах специализиран софтуер за направата на мобилни игри и приложения наречен Unity. Бяха ми нужни и основни умения и познания по програмиране.

Пишете, че представяте приложения и инструменти за създаване на AR. Изглежда доста лесно от вашите думи, а резултатът е впечатляващ. Никой ли досега не се е сетил да направи подобно нещо?

В момента този тип технология се използва предимно в мобилните игри, но не и за нещо по-полезно като обучение в различни сфери на науката.

Какви са спънките това да бъде въведено повсеместно? Изобщо – с какви трудности се сблъсквате в работата си?

Поради това че тази технология е нова и тепърва навлиза в употреба, основният проблем е липсата на екип от експерти в областта. Сам е доста трудоемко и ми отнема твърде много време да се науча как да създам съдържанието. Друг проблем е финансирането за реализирането на един такъв проект.

В абстракта към статията ви, представена в Япония, се казва, че вие не използвате нов атлас, а действащ училищен. Кога вашата добавена реалност към този съществуващ атлас ще влезе в училищата? Колко е дълъг пътят от научната разработка до практиката?

Тепърва предстоят доста изследвания, да се допълнят всички атласи от учебната програма с тази нова технология и да се провери как реагират учениците и учителите. След това с необходимо финансиране може да се въведе в учебната система. За съжаление няма пряк път от научната разработка до практиката.

Скъпа ли е тази технология или е пренебрежима като средства?

За да се използва тази технология единственото нещо, което ви е необходимо е смартфон, а в момента всеки разполага с тази технология в джоба си.  Скъпото е създаването на програмата и поддържането ѝ.

Кога и къде ще направите този тест, за който говорите, сред ученици между 10-14 години.

Тестът ще се проведе в Лабораторията по картография в УАСГ, когато напълно завърша моето приложение – надявам се лятото на 2020 година.

Вероятно подобна добавена реалност ще може да се прилага и в обучението по други предмети освен по география – например по история, физика или по рисуване, например. Знаете ли дали има разработки у нас и не само в подобна посока? Бихте ли споделили?

Добавената реалност не само, че е възможно, но според мен е и желателно да се прилага в обучението и по други предмети. Идеята ми е да не се забранява на учениците и студентите да използват своите смартфони в час, а да ги насърчим да използват съвременните технологии в по-полезен от гледна точка на образованието начин.

Относно подобни на моята разработки у нас в момента, доколкото съм запознат екип на Samsung България разработва  мобилна игра с добавена реалност - част от социалните им проекти, свързана с обучението.

В тази връзка – кои са вашите учители?

Моите родители, малкият аз и Стив Джобс.

Към какво се стремите?

Стремя се моят проект да навлезе в учебната система в България. Добавената реалност да се превърне в оригинален и иновативен инструмент за учене, за по-добро разбиране на науката, инструмент, който да мотивира и да привлече вниманието на учащите.

Как си представяте картографията след 10 или след 50 години? А професията на геодезиста?

Представям си картографията след 10 години да е тясно свързана с новите технологии, всичко да е дигитално и си мисля, че ще се използват масово холограмите. След 50 години технологията ще е толкова напреднала, всякакъв вид навигация и карти ще са пред очите ни на мига, в който ни потрябват, или ще са заредени директно в съзнанието ни и единственият спомен за картографията, каквато я познаваме днес, ще са хартиени карти и атласи в някой музей на древните цивилизации.

Относно професията на геодезиста отново си я представям тясно свързана с новите технологии, автоматизация на голяма част от процесите. Според мен дистанционните методи на изследване ще са в основата на всичко. Като професия геодезистите ще са нужни и ще ги има винаги, освен ако роботите не ни унищожат…

Имаме два постоянни въпроса – какво бихте погледнали с лупа и какво с телескоп?

С лупа бих погледнал току що открита антична карта, изпълнена с тайни послания и загадки.

С телескоп – като за начало ще погледна Луната, Марс, останалите красоти на нашата Слънчева система и след това някоя от новооткритите планети годни за живот и евентуално бъдещ нов дом на хората.

Някакво пожелание към вас самия или към читателите?

На мен и моите близки искам да пожелая най-вече здраве и много любов. Също се надявам моят проект да се реализира успешно, да се интегрира в училищната система и да помогне, заинтересува и вдъхнови малки и големи. На читателите искам да пожелая здраве, семейно щастие, успешна година и да си използват телефоните за полезни дейности!

Прочетена 330 пъти

"Първа отговорност на всеки гражданин е да оспорва властта."

Бенджамин Франклин

Редакцията не носи отговорност за съдържанието на коментарите. Призоваваме ви за толерантност и спазване на добрия тон.


Условия за ползване на коментарите

geomax l

Baner GEOPORTAL

Със съдействието на Камарата на инженерите по геодезия и Асоциацията на геодезическите фирми

 

Връзка с нас

map

Списание ГЕОМЕДИЯ

Всичко за геодезията

София 1303
ул. "Св. Св. Кирил и Методий" 146,
ет. 3, ателие 6; тел: 02/ 831 90 01;
e-mail: geomedia@abv.bg
office@geomedia.bg

Банкова сметка

ЕИК 175378844
Банкова сметка
Уникредит Булбанк, клон Европа
BIC - UNCRBGSF
IBAN - BG74UNCR 7000 1500 6707 03
ISSN - 1313-3365

Абонамент

27 лв. за една година

15 лв. за половин година

Свържете се с нас, ако искате да се абонирате.