Двайсет и третата българска арктическа експедиция завършва успешно за световната геодезия благодарение на двама аматьори геодезисти – Николай Петков и Дойчин Боянов. И ако веднага се сещате за едни от най-големите живи български алпинисти и за Хималаите – не грешите – Николай и Дойчин са ви познати от изкачванията на Еверест. Петков е част от първата българска експедиция до Покрива на света през 1984 г., когато по ирония се качва на върха два пъти, а през 2004 г. повтаря постижението си в юбилейната експедиция. Тогава, през 2004 г., популярен става и младият Дойчин Боянов – записал името си в историята като първия българин, качил Еверест без кислород. В края на 2014 г. двамата алпинисти са част от традиционната експедиция до българската база „Св. Климент Охридски” на о. Ливингстън. Включването им в екипа е мотивирано от целта – геодезическо измерване при изкачването на девствени върхове по билото на планината Тангра. Географски Ливингстън е разположен между два континента Южна Америка и Антарктида между два океана, а мнозина наричат мястото кухнята на времето. Точно метеорологическите условия позволяват на алпинистите да изпълнят мисията в последния момент преди връщането си към България и след 20-часов преход, сравняващ се само с екстремни изкачвания на осемхилядници, върховете София и Големият иглен връх са измерени. Преди това Петков и Боянов вече са измерили връх Лясковец и геодезически точки от Българската база.
Така двама българи направиха огромна геодезическа крачка в описването на ледения континен. Алпинистите Николай Петков и Дойчин Боянов са подкрепени логистично от Александър Шопов, Йордан Йорданов, Станимир Модев, Роман Едуард и получават „благословията” на водача на експедицията Христо Пимпирев.
Постиженията на Петков и Боянов в Антактида вече са описани и са в историята, като част от проекта “Върховете на Тангра планина”.
А днес Николай Петков ще говори за геодезия.
Д. Боянов и Н. Петков на вр. Лясковец
Измерване с DGPS на вр. София
– Когато представяхте работата си на Антарктида пред геодезическата общност в УАСГ, ст. н. с. д-р инж. Илия Йовев предложи вие и Дойчин Боянов да получите званието геодезисти за заслуги – заради измерванията, които сте направили по време на последната експедиция до Белия континент. Чувствате ли се вече геодезист?
– Благодаря за признанието, но все още не съм готов да се нарека геодезист. Всяка област от науката и техниката в съвременния сват изисква много повече познания. Така или иначе интересите ми се разпростират в полето на измерване на върхове, правене на карти и други подобни, главно поради увлечението ми към планините и през почти цялата ми 40-годишна алпийска дейност се занимавам с описание и класифициране на информацията за тях.
– Ще си позволим да ви зададем и няколко професионални геодезически въпроса. Да започнем с този: каква апаратура ви предостави военно-географската служба?
– За да покрием изискването да имаме две GPS станции, едната от които да се разположи на реперна точка, а с другата да правим измерванията на отдалечените обекти и върхове, трябваше да имаме два прецизни DGPS уреда. Разполагахме с два двучестотни GPS/GLONASS приемника TOPCON GRS-1, всеки тежащ по 0.8 кг. Тези уреди са с добра степен на защита от влага и удари, както и издържат на минусови температури. Отделно носехме зарядни и т.н.
Уредите свързвахме при всяко измерване с кабел към преносима външна антена, която тежи около 0.5 кг, а тя изисква точно и неподвижно позициониране. При възможност използвахме специална тринога, висока 2 метра, тежаща около 4 кг, а в отдалечените места използвахме изработена специално лека тръбна поставка, която забивахме във фирна, леда или снега, или закрепвахме с камъни – според терена.
За цялостното оборудване може да се говори доста нашироко, и затова написах една статия, която е на популярен език, но дава представа за оборудването извън споменатите уреди – което на практика беше необходимо, а някои от позициите – задължителни: https://www.climbingguidebg.com/index.php?module=news&type=user&func=display&sid=5955
– Какъв интернет ползвахте? В реално време ли предавахте данните?
– На място в базата имаше много бавен и скъп интернет, базиран на сателитен телефон. Използвали сме го само 1-2 пъти за изпращане на обработени в компютъра данни. Чрез антена имах няколко свързвания с интернета на испанската база, от точки, разположени извън базата, така че успях да направя обмен на данни със София. В София бях инструктирал сина ми Мартин какво да прави.
Преди достигане на базата и след напускането използвахме нормален WiFi на хотелите, за постпроцесинг.
Финалната обработка на информацията стана в София след завръщането, с неоценимата помощ на Георги Михайлов от военната топографска служба.
– С какво ви помогнаха испанците по време на заснемането? С инструменти или?
– Не сме използвали инструменти от испанците, но техния метеоролог Фаусто ни предоставяше почти ежедневно много професионална прогноза. Тя ни помагаше да планираме действията си. С испанската база имаше връзка по радиостанция, а не са редки и посещения между базите.
– При кинематичен или при статичен режим мерихте?
– Само в статичен.
– Бихте ли разказали практически как се случваше меренето. Коя точка ви беше основна, за да се превържете към нея? Кога е измервана тя? Къде се намираше тя?
– Основната точка беше точно пред основната сграда базата ни. Имахме нейни координати от предишна работа и измервания в предишни експедиции и ни беше препоръчана поради ясното и разположение и разпознаване. Тя е отбелязана с един кръст, направен с флекс машина в камъка. На снимката се вижда точно тази точка.
Ние определихме базовата точка с хоризонтална точност от 5 мм и вертикална от 10 мм. Определянето на координатите на тази избрана за репер точка беше важно да направим с възможно най голяма точност. За целта проведохме няколко продължителни измервания и по-долу показваме резултатите за най-дългите две измервания – съответно от 22:50 ч и 42:13 ч.
Оперативно през интернет използвах онлайн услуга, която се предоставя от Geoscience (Австралия): https://www.ga.gov.au/scientific-topics/positioning-navigation/geodesy/auspos. Използват се най-близките наземни станции, които записват непрекъснато сигнал от видимите сателити. Ето как изглеждат резултатите от едно подобно изчисление за базовата точка:
Station Latitude Longitude Ellipsoidal Derived Above
(DMS) (DMS) Height(m) Geoid Height(m)
BASE -62 38 25.62170 -60 21 55.15067 31.975 11.982
CAS1 -66 17 00.09710 110 31 10.94324 22.465 39.411
CORD -31 31 42.36209 -64 28 12.17496 746.848 720.460
DAV1 -68 34 38.36470 77 58 21.40515 44.392 27.129
ISPA -27 07 29.94015 -109 20 39.85727 112.479 116.304
LPGS -34 54 24.27904 -57 55 56.27981 29.874 13.937
MAW1 -67 36 17.16053 62 52 14.57183 59.115 30.465
MCM4 -77 50 18.06128 166 40 09.59744 97.967 150.463
OHI2 -63 19 15.88871 -57 54 04.78654 32.470 9.397
PALM -64 46 30.32095 -64 03 04.03165 31.100 14.068
PARC -53 08 13.03357 -70 52 47.57290 22.271 12.188
SCTB -77 50 56.35161 166 45 28.88114 -18.991 33.513
SYOG -69 00 25.04532 39 35 01.47299 50.002 27.770
И разположението на използваните станции:
Повече подробности може да прочетете в отчета, направен за работата на XXIII Българска антарктическа експедиция по проекта „Върховете на Тангра планина” от Николай Петков и Дойчин Боянов.
– Кое според вас е най-сложно при геодезическото измерване?
Според мен най-сложно е предварителното планиране на работата, подготовката на уредите и визията за обработката на резултатите. Останалото е просто изпълнение, което наистина зависи много от опита на хората, включени в екипа. При нас трябваше и доста късмет и допълнителни умения, поради трудния терен и метеорологични условия.
– Споделяте, че моделът на геоида е бил точен, като сте направили меренето на базата.
Точка „Бряг”
Аз имах много съмнения и с интерес очаквах какво ще се случи при измерванията, които направих на морския бряг. Там на практика можех да установя някакви разлики или грешки, при положение, че моделът на геоида в крайна сметка показва т.нар. надморска височина. Направих измерване (снимката по-горе). Оказа се, че съм хванал отлив, тъй като след 1:43 ч, колкото продължи измерването, точката беше вече във вода, а след още 2-3 часа нивото се покачи още. Разликата в нивото на морето между прилив и отлив в този ден беше около 1.5 метра. Правейки измервания, човек се убеждава колко относително нещо е терминът „надморска височина“, тъй като земята има една форма, а морето в крайна сметка е течност и има своето движение. Ето и резултата от това измерване:
– Измерването, извършено от вас, е от световно значение. Имахте ли всичко необходимо в българската база, за да си свършите работата?
– Българската база в Антарктида е уникална и има всичко необходимо за нормална работа по един подобен проект. Вероятно в бъдеще ще се появят условия и за по-добър интернет. Най-важното беше, че екипът на последната експедиция се състоеше от компетентни хора, които ни оказаха неоценима логистична подкрепа. Бяхме посрещани и изпращани от екип с моторна шейна, което ни спести много часове, а вероятно и дни за достигане на подстъпите на планината Тангра.
Фиг. 1
На север планината граничи с ледниците Хънтрес, Хюрън и Лунния залив в пролива Макфарлън
– Бихте ли се върнали отново в Българската база на Антарктида? Какво бихте искали да намерите там?
– С удоволствие бих се върнал, тъй като има доста несвършена работа още. Например има неизкачени върхове и то доста близо до базата, т.е. в началото на билото на Тангра планина – това са върховете Симеон и Борис.
Също така има смисъл да се повторят измервания на върховете, включително на Фрисланд, с прецизни уреди, и така да се установи какво се случва с ледените шапки на върховете и въобще на заледяването.
Освен това ми направи впечатление колко неточна е картата на самия остров – на места имаше десетки метри отклонение дори на бреговата линия. Мисля, че е уместно да се направят сериозни геодезически измервания на острова.
Изнасяне на багаж с моторни шейни по ледник Перуника
Връх София
– Какъв геодезически курс преминахте – колко време, какво точно включваше, преди да заминете?
– Основното беше няколко часа обучение за работа с уредите при тяхното получаване от Георги Михайлов и Военната топографска служба. След това аз се задълбочих по-сериозно и прочетох много неща по темата, свързана с GPS измервания. Това беше в допълнение към познанията ми по GPS технологиите, които използвам много отдавна, главно за определяне на маршрути и точки на обекти в планината.
След това направих няколко измервания и отработих обработката на резултатите. Това се оказаха още няколко дни задълбочаване в методите за повишаване на точността, която може да се извлече от суровите данни от уреда и сравняването им със записаните данни от наземни станции в близост до измерването. Тогава именно установих, че в близост до остров Ливингстън има достатъчно подобни станции, разположени или на Кинг Джордж, или на Антарктическия полуостров, а също и по цялата периферия на континента Антарктида. Използват се и станции в най-южните точки на Америка и Африка.
Голям Иглен връх – поглед от вр. София
Д. Боянов, Н. Петков и А. Шопов на Голям Иглен връх
Към връх Комини
– Споменавате често името на Георги Михайлов. Как точно ви помогна той?
– Съвместната работа с Георги Михайлов за мен беше като да почерпиш вода от извора. Той провери всички изчисления и направи тези, които бяха най-трудни и с малка продължителност на измерването (от реперната точка и измерваната точка/връх). Това стана, след като вече имахме по-добър интернет и можех да му изпратя по мейл масивите от данни. Предстои да се съберат данни от предишни измервания и да се съпоставят.
След като разбрах, че Георги Михайлов е направил измерванията и на Мусала, т.е. табелата, която в момента е сложена там, и знам, че много от върховете в нашите планини не са мерени с подобни средства, у мен възникна идеята да направим проект, целта на който е именно измерване на алпийските върхове в България. Засега това е на идеен етап.
Общ изглед на преходите, направени във връзка с проекта
Точка „Лозен нунатак”
– Споделяте, че картата на о. Ливингстън се нуждае от актуализиране. Знаете ли кога ще е готова новата карта? Кога ще се отразят вашите измервания върху нея?
Резултатите от нашите измервания вече са публикувани в отчет, който е предоставен на Антарктическия институт. Предоставени са и на Любомир Иванов, който е един от съставителите на последната карта. Така че при следващото издание те ще бъдат взети в предвид. С помощта на моят приятел Константин Коцев те вече са отбелязани в OpenStreetMap.
– Кой е правил измерването на Фрисланд? Кога е извършено? Има ли вероятност Големият иглен връх да се окаже по-висок от Фрисланд? Колко е висок Големият иглен връх всъщност?
– Връх Фрисланд е 1700 м и е първенец на острова. Изкачен е за първи път от каталонците Франсеск Сабат и Жорже Енрике от испанската база Хуан Карлос I на 30 декември 1991 г. Второ изкачване е на австралийците Деймиън Гилдей и Джон Бат и чилиеца Родриго Фика от ледник Перуника на 20 декември 2003 г., а трето е на Л. Иванов и Д. Василев на 15 декември 2004 г. Ето и резултатите от геодезическите ни измервания.
– Вие с Дойчин Боянов станахте кръстници на връх София в планината Тангра. Колко често ви се случва да кръщавате географски обекти?
– Алпинистите от край време са премахвали белите петна от картата на света и ние с Дойчин следваме този път. Имаме две експедиции в Пакистан, където преначертахме и попълнихме картата на Кхане валей – една слабо посетена долина в Каракорум.
Понякога това се случва и в България – буквално преди дни нарекохме един обект в Рила – Мечата скала, тъй като направихме алпийски маршрут и никъде не намерихме местно име, или име нанесено на съществуващите карти. Намира се в Злите потоци над Кирилова поляна.
– Дойчин Боянов споделя, че усещането да видиш невиждана от никого панорама (при изкачването ви на Големия иглен връх) и стъпването по заскрежените пера е много особено. Вие какво почувствахте тогава?
– Наистина е уникално. Аз бързах да сложа уредите и то без да ми измръзнат ръцете…
– Каква е разликата при изкачване на осемхилядник и при изкачването на тези ниски върхове в Антарктида? Дойчин Боянов казва, че Ливингстън според метеоролозите е с най-лошото време на света, това ли беше най-големият проблем при изкачванията?
– На Антарктида няма недостиг на кислород, но има много бързо мръзнене, заради близостта на океана и силните ветрове. Непрекъснато при подхождането към върховите части и билото сме се движели в бяла пелена, която се прелива с белотата на склоновете и ориентацията е силно затруднена. Неоценима помощ в тези ситуации ни оказаха уредите за оперативна навигация на GARMIN. Трябваха ни много тактически умения, за да направим изкачването успешно. Усилията също са сравними като тези в Хималаите – финалната атака на Големия иглен връх продължи 20 часа от палатка до палатка.
– Като говорим за осемхилядници, след трагедията заради земетресенията в Непал иска ли ви се да се върнете там? Вие вече имате опит в геодезическите измервания, бихте ли качили Еверест за четвърти път с цел измерване на височината му след земетресението от тази година, за което се твърди, че е намалило височината на върха?
Да, бих направил подобно нещо, но ми се струва трудно осъществимо, поради необходимите средства. Китайците публикуваха информация, че върхът е изместен с 4 см, но така и не разбрах на какви измервания базират този извод. Не знам и нямам информация на върха да е монтирана станция, а изкачвания този сезон няма поради нещастието, което сполетя региона.
– Каква е вашата оценка на геодезическата работа, която сте извършили? Вие сте доктор на науките. Имате ли амбиции да продължите с научна работа след тази експедиция? Бихте ли станали професионални геодезисти при екстремни условия?
– Аз съм доктор в друга област (електротехника), но методите за изследвания, сравнения, обработка и анализ в науката са еднакви. Мисля, че за времето, с което разполагахме, свършихме добра работа. Нямам амбиции да ставам професионален геодезист, но бих натрупвал още опит и познания, също така бих помагал в проекти, в които другият ми опит – в компютрите и алпинизма, би бил полезен.
– Споделихте, че имате намерение да направите измерване на българските върхове. Може ли да кажете кои точно върхове смятате да измерите? С какви инструменти ще го направите? С кого ще си сътрудничите?
Както споменах, подобен проект е само в идейна фаза. Отворени сме за предложения за съвместна работа, най-вече от някой, който разполага с необходимата техника. Пример за неизмерени върхове са Дяволските игли в Рила. В сайта, който съм създал и управлявам, www.climbingguidebg.com, има секция, където можете да видите кои върхове смятаме за алпийски – там където по техните склонове има алпийски маршрути от един или друг вид: https://www.climbingguidebg.com/cdb.php?f=summits.
– Няма как да пропуснем въпросът клише – какви са бъдещите ви планове? Няма да е пресилено да ви определим като един от най-значимите български алпинисти – биографията ви е завидна. Какво обаче още не сте сбъднали в нея?
В момента работя по гидовник за спортните катерачни маршрути в България и плановете ми за пътувания са свързани с родните катерачни обекти. Имам и идея в края на годината да посетя Антарктида, но с друга цел – да се опитам да изкача последния континентален първенец, който нямам в актива си – Mount Vinson.
Снимките са от архива на Н. Петков и Д. Боянов
