Астрономи от Калифорнийския университет в Дейвис направиха нови измервания на константата на Хъбъл, която показва скоростта на разширение на Вселената. Резултатите им се оказват различни от предишни изчисления. Несъответствието може да сочи към „нова физика“ отвъд стандартния модел, смятат учените.
Константата на Хъбъл позволява да се изчисли размера и възрастта на Вселената, както и да се измери разстоянието до най-отдалечените видими обекти.
Екипът от учени е използвал телескопът Хъбъл и други космически и наземни телескопи, като са наблюдавани три галактики и са направени независими измервания на коефициента. И трите галактики са били масивни и са действали като гравитационни лещи – пречупвайки светлината от още по-далечни обекти, в случая квазари.
Масата в тези галактики естествено не е била равномерно разпределена. Така светлината от даден квазвар би „пристигнала“ за малко по-различно време в зависимост от пътя ù през гравитационната леща. Анализирайки това забавяне, учените са достигнали до стойността на константата на Хъбъл – 71.9±2.7 километра в секунда, за мегапарсек, с точност до 3.8 процента. Резултатът е близък до измервания на други астрономи, които са наблюдавали супернови или пулсиращи звезди, наречени Цефеиди.
Новите измервания показват разминаване с тези получени от космическия телескоп Планк, който измерва радиацията в космическия микровълнов фон.
Екипът от астрономи планира да направи нови измервания на още до 100 квазари, пречупени през гравитационни лещи.
