Новини

Аврамова: Без бели петна на картата на България

Основната цел на държавата и местната власт е да подобряваме живота на хората и те да се чувстват добре не само в столицата и големите градове, но и във всяко кътче на страната. Това заяви министърът на регионалното развитие и благоустройството Петя Аврамова при участието си във встъпителната конференция за общински мандат 2019-2023 г. на Националното сдружение на общините в Република България. Днес сдружението чества и 23 години от създаването си. „През изминалите десетилетия сдружението се развиваше и укрепваше заедно с предизвикателствата в управлението на страната. Днес диалогът ни е изцяло в духа на прагматизма, без политически пристрастия, без значение дали общините са малки или големи, богати или бедни“, коментира министър Аврамова.  

Тя подчерта, че наред с провеждането на балансирана регионална политика, основна задача пред  МРРБ е изграждането на добра пътна инфраструктура, която да отговаря на съвременните условия. „Колкото  по-мощна става индустрията, толкова  по-бързи, удобни и безопасни трябва да бъдат пътищата“, подчерта министър Аврамова. В тази връзка тя посочи като пример, че развитието на София е немислимо без Северната скоростна тангента, а на Северна и Северозападна  България – без автомагистрала „Хемус“ и модернизацията на пътя Видин – Ботевград. „Тези проекти са сред нашите основни приоритети. Реализирайки ги, ще подобрим свързаността между отделните населени места, което ще е предпоставка за намаляване на регионалните различия“, посочи Аврамова.

Министърът информира още, че друг важен инструмент за подобряване на жизнената среда в страната са инвестициите по Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014-2020 г. В момента с ресурс от 1.6 млрд. лв. се обновяват 39 големи и средни български града. Със средства по програмата бяха ремонтирани десетки улици, булеварди и пътни връзки. „Без финансирането по ОПРР, общините трябваше да реализират тези проекти със собствени сили и средства, отбеляза Аврамова. Тя напомни, че с близо 370 млн. лв. по ОПРР 2014-2020 бяха създадени три Фонда за градско развитие, които заедно с привлечените средства управляват около 600 млн. лв. и в момента общините могат да получат нисколихвени кредити и банкови гаранции от Фонда на фондовете за подобряване на градската среда, както и за проекти в сферата на туризма и културното наследство. Заедно с бизнеса те могат да участват и в създаване на нови икономически зони, които ще генерират работни места и растеж.

Министър Аврамов отбеляза, че в новата програма за развитие на регионите, която ще разполага с приблизителен ресурс от около 3 млрд. лв., подходът ще бъде сменен. „Проектите ще бъдат фокусирани не върху отделни общини, а върху нуждите и спецификите на всяка област и оползотворяването на нейните ресурси. Така най-сетне ще се избегнат т. нар. бели петна и финансирането ще може да достига и до най-малките населени места. Ще се подкрепя развитието на районите на база спецификите и потенциалите за развитие на конкретните територии без значение на административно-териториалните граници. Важно е всеки регион да се обедини около няколко ключови приоритета. Ще бъдат подкрепени такива проекти, които се генерират на принципа отдолу-нагоре – отчитат нуждите на хората по места и с изпълнението си биха решили проблеми на по-голяма част от региона“, коментира тя.  В тази посока са и подготвените промени в Закона за регионалното развитие, където се предвижда въвеждането на нов подход в политиката за управление на регионите, целяща намаляване дисбаланса между регионите и увеличаване функциите и правомощията на Регионалните съвети за развитие.  

Министър Аврамова апелирала за още по-голяма активност от местните власти и по отношение изработването на проекти на общи устройствени планове на общините, които се финансират от МРРБ. Част от общините са направили искания за удължаване на срока на действие на тези споразумения, като че ще бъдат предприети действия от страна на МРРБ за сключване на анекси към споразуменията от 2015 г. и 2017 г. за удължаване на срока на изпълнението им до изтичане на бюджетната 2020-та година.

Тя подчерта и доброто сътрудничество между местната и държавна власт при изпълнението на Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради, по която вече са санирани над 1800 сгради. „В момента обсъждаме варианти за продължаването ѝ. Изпълнението на мерки за енергийна ефективност донесе много ползи, както за гражданите, така и за бизнеса. МРРБ предоставя още една възможност на 28-те малки общини да кандидатстват за нови 44 млн. лв. за енергийна ефективност по ОПРР“, информира  тя.

Министърът подчерта необходимостта от изработването на специален Закон за водоснабдяването и канализацията. Целта е обединяване в общ нормативен акт на уредбата относно собственост, стопанисване, експлоатация и поддръжка на ВиК системите и съоръженията, предоставяне и регулиране на ВиК услуги, планиране и финансиране на инвестиции във ВиК инфраструктура. 

Регионалният министър информира присъстващите кметове и председатели на общински съвети, че МРРБ ще администрира създаването на закон за гробищните паркове. Той се изготвя по настояване на кметовете на общини в страната и НСОРБ, а причината е нуждата от законодателна регулация в тази област на обществения живот. За целта ще бъде създадена работна група в министерството, в която ще вземат участие и представители на сдружението на общините.

Пред журналисти министър Петя Аврамова коментира, че днес правителството е взело решения за определени суми, които МРРБ може да поеме като ангажимент за изпълнение на договори. „Реалните средства, които днес МС отпусна, са 483 млн. лв. за изграждане на участъка на АМ „Хемус“ от Велико Търново до Буховци с дължина близо 89 км. Това е последният участък от АМ „Хемус“, който не е обезпечен със средства и не е включен в миналогодишния транш, който е осигурен по специална сметка на МРРБ  за участъка от Боаза до Велико Търново“, обясни министър Аврамова. Средствата представляват реално първият транш за строителство на отсечката, като в следващите години – между  2020 – 2022 г. правителството трябва да допълни сумата с нови постановления до достигане на сумата от 1,380 млрд. лв.“, подчерта министър Аврамова. Тя допълни, че това са средства  от държавния бюджет.   

Близо 280 млн. лв. се отпускат от  държавния бюджет на министерството, респективно на АПИ,  за изграждане и разплащане на обекти от републиканската пътна мрежа – единият от участъците на АМ „Европа“, тунел „Витиня“ и др.“, каза още министър Аврамова.

Автор

Geomedia Magazine

И все пак тя се върти…
Rotating_earth
Rotating_earth
От категорията
  • Комитова: Чакаме 1,9 млрд. лв. за саниране
    Комитова: Чакаме 1,9 млрд. лв. за саниране

    България разчита на 1,9 млрд. лв. по Плана за възстановяване и устойчивост за обновяване на жилищния и нежилищния фонд. Значителни средства са предвидени за тези

  • Дискусия как да се направи по-добра инфраструктура
    Дискусия как да се направи по-добра инфраструктура

    Предприемачите и общината имат нужда от диалог, за да се стигне до по-справедливо изграждане на инфраструктура. Това заяви заместник-министърът на регионалното развитие и благоустройството арх.

  • Дрон летя рекордно дълго
    Дрон летя рекордно дълго

    Безпилотният летателен апарат „Фън Жу 3-100“, проектиран от китайски студенти, постави рекорд за продължителен полет на дрон – 80 часа, 46 минути и 35 секунди,

Гео-портал на минестерството на отбраната

Contact Us