До края на годината български уред от серията „Люлин“, който е създаден заедно с италиански учени, ще полети с ракета на „Върджин галактик“. Целта е да се измери дозата на радиация, която е от Земята до 86 километра височина“, съобщи проф. Цветан Дачев от ИКИТ-БАН.
„Още един прибор ще полети с ракетите за космически туризъм на Джеф Безос, като с колеги от Института в Оклахома в САЩ ще бъде направен такъв полет до края на 2023 г. Основното, за което се събират тези данни от нашите прибори, е да се подобрят моделите, с които се предсказва дозата от радиация в Космоса. Българските прибори се използват основно за верификация на тези модели, като тези данни са много важни и за екипажите на самолетите. Целта е да се проследи каква е дозата от радиация в Космоса“, обясни проф. Дачев. Той каза, че измерването на дозата радиация от българските космически прибори е важна и за бъдещите полети до Марс.
На 1 декември 1972 г. в необятния Космос полита първата българска научна апаратура, носеща скромното име Прибор-1 /П-1/. Създадена е от български учени и специалисти от групата „Физика на космоса“, предшественик на ИКИТ-БАН. С данните, които изпраща до земните лаборатории, България е призната за 18-ата космическа държава от близо 190 страни.
„За 50 години България се утвърди в космическото семейство като шестата страна, изпратила двама свои космонавти – Георги Иванов и Александър Александров, ние станахме третата страна в света, произвела космическа храна и не на последно място – изобретихме първата в света космическа оранжерия „СВЕТ“.
В нея за първи път беше отгледана пшеница от семе до семе. Повече от 150 научни апаратури и уреди защитиха мястото ни сред първите, овладяващи истински и мащабно космическото пространство.
Български апарати работят на Международната космическа станция (МКС). На 19 февруари беше изстрелян поредният български уред към МКС.
