Спътниците, които изследват поясите на Ван Ален
Хората отдавна променят ландшафта на Земята, но вече промениха и околоземното пространство, съобщи американската космическа агенция НАСА.
Оказва се, че един от видовете радиовълни – онези с най-ниска честота (very low frequency – VLF) и с най-голяма дължина, влизат в контакт с определени частици в космоса и създават своеобразна бариера около Земята. Тези вълни обикновено са много дълги и могат да обиколят цялата планета. Точно по този начин влизат във взаимодействие с космическите частици, създавайки бариера, която предпазва планетата от естествените високо енергийни частици радиация в космоса. Тези резултати бяха публикувани в списанието Space Science Reviews.
Зам.-шефът на Масачузетския технологичен институт Фил Ериксън коментира, че при определени условия се оказва, че нискочестотните радиокомуникационни сигнали влияят на високоенергийната радиация около Земята.
Радиосигналите се излъчват от наземните станции и се използват предимно за връзка с подводниците в дълбините на океана. Тези вълни освен през океана, минават обаче и през атмосферата и оформят неочаквания защитен балон около Земята.
Този балон дори може да бъде видян от различни устройства в около земна орбита, както се е случило със сондите на НАСА, които изучават т. нар. пояси Ван Ален. Апаратите са изучавали двойните пояси около Земята, който представляват област от магнитосферата на нашата планета с високо съдържание на високоенергийни заредени частици – предимно протони и електрони. Поясите са открит е през 1957 г. едновременно от съветски и американски учени и представлява с добро приближение тороид. Те са два – вътрешен на височина ~ 4000 км, състоящ се предимно от протони с енергия от порядъка на keV и външен – на височина ~ 17 000 км, състоящ се от електрони с енергия десетки keV.
Краят на външната граница на изкуствения балон почти съвпада точно с вътрешния край на Поясите на Ван Алън, което предполага, че VLF вълните могат да издигнат радиационните частици далеч нагоре. Според сателитните данни, вътрешният ръб на поясите е много по-далеч от Земята сега, отколкото е бил през 1960 г., когато хората са излъчвали по-малко VLF емисии. Учените подозират, че ако не бяха VLF вълните, радиационните пояси ще се носят по-близо до Земята.
Изследователите смятат, че балонът може да помогне за защитата на Земята от слънчевите изригвания, които освобождават огромни количества енергия или коронални изхвърляния, които освобождават плазма. И двете събития изпращат частици в атмосферата на Земята, които могат да смущават радиоизлъчванията и претоварват електропреносните мрежи.
По-нататъшно изследване на явлението може да послужи за опазване на Земята от радиацията.
Новооткритата бариера разширява обсега на човешкото влияние върху тази малка точка във Вселената.
Непреднамереният резултат от взаимодействието между човешките технологии и природата този път е в полза на хората.
Поясите Ван Ален
