Д-р инж. Марко Лизи в момента е мениджър по GNSS в Европейската космическа агенция в департамента по навигация. Работата му е да се занимава с поддръжката и експлоатацията на европейските навигационни инфраструктури Galileo и EGNOS, като е и главен инженер на техническия надзор. През октомври 2012 г. той е избран за главен съветник по космическите въпроси към Европейската комисия, която длъжност изпълнява до октомври 2014 г. По образование е инженер и има магистратура по мениджмънт. Има 35-годишен стаж в областта на космонавтиката, отбраната и телекомуникациите. Член е на различни организации, сред които и Британското междупланетно дружество. Участва в редакционните колегии на редица издания. Има пет международни патента и е автор на над 200 публикации.
Марко Лизи пристигна в България през есента на 2017 г. по покана на Райчо Райчев (вж. Бр. 1, Геомедия, 2017 г., https://www.geomedia.bg/geodezia/item/5643-%D1%80%D0%B0%D0%B9%D1%87%D0%BE-%D1%80%D0%B0%D0%B9%D1%87%D0%B5%D0%B2-%D0%BE%D1%82-%D0%BD%D0%B0%D1%83%D0%BA%D0%B0-%D0%BC%D0%BE%D0%B6%D0%B5-%D0%B4%D0%B0-%D1%81%D0%B5-%D0%BF%D0%B5%D1%87%D0%B5%D0%BB%D0%B8)от Space Challenges, за да изнесе открита лекция пред студентите и всички интересуващи се от навигацията. Геомедия има честта да присъства на представянето.
– Райчо Райчев от Space Challenges, който всъщност ви покани в България, ви представи като един от хората, които първи са повярвали в негова инициатива. Пристигнахте в София в лошо време, но това не ви възпря да споделите знанията си на достъпен и разбираем език с българските младежи. Бихте ли споделили как намирате България, какво знаете за българите, има ли българи в обществото на ГНСС? Познавате ли българи, които работят в Европейската космическа агенция?
– Досега съм бил четири пъти в България и продължавам да трупам много положителни впечатления за вашата страна. Особено съм впечатлен от динамиката и подготовката на младите хора, които използват знанията и професионалния опит на другите, за да подобрят собствения си статус и да работят изобщо за българското общество.
– Смятате ли, че науката има някаква националност? И какъв е езикът на учените?
– Науката няма националност. Освен това не бива да забравяме силните културни връзки между европейските страни. Що се отнася до езика – английският се превръща де факто в език на бизнеса и технологиите. Но аз съм учил латински и старогръцки в училище и смятам, че и те са много полезни.
– Лекцията ви в България създаде впечатление за много лесно разбираема материя. Наистина ли сложната ГНСС материя може да бъде сведена до нещо простичко и разбираемо за непрофесионалисти?
– Науката и технологиите могат да бъдат представени като лесно разбираеми, само ако ние самите първо да ги разберем. Отне ми две седмици да подготвя двучасовото представяне в България. Но го направих с духа и убеждението, че трябва да помогна, ако е възможно, на младите български студенти. Ние всички сме от едно европейско семейство.
– Кой може да се справи с ГНСС? Къде може да се учи ГНСС?
– Убеден съм, че въпреки някои курсове в университетите, обучението в ГНСС може да бъде много практически насочено. Предлагал съм да организирам кратки курсове по Позициониране, навигация и тайминг (Positioning, Navigation and Timing (PNT) в България.
– Нашите читатели са геодезисти. Може ли да споделите как геодезистите могат да допринесат за по-добро ГНСС?
– Геодезията и геодезичните стандарти са основата на всяка PNT система. В новата дигитална ера около нас геодезистите имат голяма отговорност да помогнат да презаснемането света, да предложат всякакво (не само геометрично) представяне на реалността.
– Вие самият сте инженер. Какво допълнително образование сте получили, за да станете по-добър в работата си?
– Уча се през целия си живот и продължавам. Често казвам на студентите ми, че в днешно време трябва да завършат четири или пет магистратури в професионалния им път. Затова трябва да имат добра основа, за да могат да се справят с новите материи и теми във всеки един момент.
– Лекцията ви беше озаглавена Link Budget and Latest trends in Navigation, което би могло да се преведе като Планиране на печалби и загуби на сигнала от предавателя до приемника и последни тенденции в навигацията. Какви са най-големите предизвикателства в тази област? Разбира се, най-добре би било човек да бе изслушал лекцията ви, но може ли да отбележите основните неща. Кои са тенденциите в навигационните технологии?
– Най-големите предизвикателства пред нас са безпроблемната интеграция и сливане на големите технологически инфраструктури в обществото ни: Универсални комуникации и изчисления (5G); Универсално наблюдение (IoT); Универсално позициониране и времево синхронизиране (GNSS).
Това ще позволи развитието на много напредничави и удобни за потребителите приложения.
– С обявяването на появата на Broadcom dual frequency receiver за смартфони и таблети, смятате ли, че бъдещето на точността на измерванията с ГНСС е осигурено?
– След като повечето хора в света имат смартфони в джобовете си, всички се превръщаме в сензори, събираме огромни количества данни за заобикалящата ни среда. Но за да сме способни да използваме тези данни, имаме нужда от точно рефериране към пространството и времето. Следващото поколение смартфони и мобилни или преносими устройства със сигурност ще отвори пътя за иновативни услуги и приложения.
– В разговора ни с Карло дес Доридес (изпълнителният директор на Европейската ГНСС агенция), той отбелязва, че голямата полза от развитието на програмата Галилео е по-голямата точност, която ще получат геодвезистите. Какво е вашето мнение? Каква е ползата от развитието на технологията, например за баба на село или за дете в детска градина, или за 18-годишно момче например?
– Да картираме нашата територия е било едно от най-важните предизвикателства пред хората от Каменната епоха насам. Днешните технологии също ни позволяват да навлезем в детайли за средата около нас. Важните резултати вече са постигнати в областта на земеделието и много животи могат да бъдат спасени в близките години с прилагането на ГНСС в системите за реагиране при извънредни ситуации като e-Call.
Това например е нещо, което нашите баби или деца много лесно биха разбрали и оценили.
– Доколко може ГНСС да се ползва във всекидневния живот?
– ГНСС вече са съществени за всекидневния ни живот: помислете за автомобилите, няма произвеждана кола без ГНСС навигатор. И в близко бъдеще например управлението на автомобилите ще бъде автономно и базирано на ГНСС.
– По време на лекцията ви вие се обърнахте към аудиторията като към хора, които ще превземат космоса. Вярвате ли, че скоро ще стъпи човек на Марс? Или пък мислите ли, че ще открием екзопланета, която да е подобна на Земята, на която човечеството да може да се пренесе да живее? Кои идеи от научната фантастика ви се струва, че ще станат реалност в близко бъдеще?
– Не знам дали ще стъпи човек на Марс в близко бъдеще, нито дори дали ще стъпи човек на Луната скоро, в близко бъдеще от 50 години. Убеден съм, че космосът предоставя огромен емоционален потенциал и всички ние се нуждаем от тези идеали и стремежи, с които да захранваме както душите си, така и умовете си. Това особено важи за младото поколение.
– И като споменахме колонизирането на Марс – предвиждате ли ГНСС съзвездия например за Луната или за друга планета?
– Самият аз съм изучавал системите за установяване на позициониране и времево синхронизиране на Луната и на Марс. Бих се радвал, ако тези разработки видят бял свят на страниците на вашето списание.
– За какво мечтаете?
– Мечтая за свят в мир, където всички млади хора (включително децата ми и внукът ми) могат да имат предизвикателен и ползотворен живот, какъвто аз самият съм имал досега.
– Какво бихте посъветвали младите хора, които се захващат с работа в областта на ГНСС?
– Да оставят умовете си отворени, да осъществяват мечтите си и да не се страхуват от продължителното и дългото обучение, което ще развива тяхното познание и възможности.
{module [180]}
