Геодезическите организации в България разпространиха съвместно изявление, че правоспособните лица не следва да носят отговорност при забавени преписки от страна на Агенцията по геодезия, картография и кадастър (АГКК). Някои медии побързаха да интерпретират това като проблем с точността на новата система.
„Категорично опровергавам това твърдение. Няма проблеми с точността, наистина има забава на някои преписки, регистрирани в старата система, които трябва ръчно да се изработят от служителите на агенцията в новата информационна система, но това не е бъг на самата система“, заяви инженер Милен Димиев, изпълнителен директор на АГКК в интервю, дадено пред 24 часа.
За решаването на проблема при прехода между двете системи е необходимо време и човешки ресурс, с който АГКК не разполага в момента. „Имаме разбиране и съвместно търсим възможности за решение, както с предишното, така и настоящото ръководство на Министерството на регионалното развитие и благоустройството“, поясни Димиев.
Основополагащо за ефективната работа на новата информационна система е изменението на Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР). С него ще се премахне изискването изпълнението на проекти да е само от службите по местонахождение на имотите.
„Законопроектът вече две години не може да стигне до гласуване в пленарна зала, въпреки неколкократните опити за това от страна на МРРБ“, сподели Димиев. Той допълни, че целият геодезически бранш се надява настоящото Народно събрание да разгледа приоритетно законопроекта, който тези дни ще бъде представен отново на вниманието на народните представители.
За разлика от честите прекъсвания на старата система, с внедряването на новата надеждността, информационната сигурност и бързината се подобриха чувствително. Издаването на скици вече е напълно автоматично, налични са отворени данни за безплатно ползване.
„Всички изменения на графиката се извършват само от правоспособните лица по кадастър, които сами тестват измененията и ги качват в системата за проверка“, обясни Димиев. Това носи много позитиви за гражданите и бизнеса, както и удобство за всички държавни учреждения и лица с публични функции.
За последния месец входящите проекти за изменение на кадастралната карта са 4207 броя при 4090 за същия период на миналата година, а приключените проекти са 4598. На 20 февруари АГКК проведе регулярна среща с геодезическите организации, които изявиха своята готовност за съдействие и подкрепа.
През миналия уикенд в медийното пространство се появи информация за проблеми след създаване на нова кадастрална карта в някои населени места в община Русе. „Всъщност проблеми по отношение на кадастъра няма. Става дума за процедура по изработване на нов ПУП от страна на община Русе, въз основа на одобрени от АГКК и влезли в сила карти на няколко населени места в началото на миналата година.
Нормално е някои граждани да твърдят за липсващи в новата карта сгради, тъй като навесите, налични в кадастралния план, не са предмет на кадастъра, съгласно действащото законодателство. В процеса по създаване на кадастрална карта всички съществуващи сгради се заснемат на място и се отразяват коректно като местоположение. АГКК вече изисква от изпълнителите да представят въздушни ортофото изображения с високо качество чрез безпилотни летателни апарати, с цел улесняване дейността на приемателните комисии и последващ контрол.
По отношение на нанасяне на регулационните граници в кадастъра – те се отразяват като имотни само ако има данни, че регулацията е приложена. Наличие на регулационни и кадастрални граници едновременно в плановете на общините наистина обърква гражданите и трябва ясно да се заяви, че собствеността в страната не е по регулация, а по кадастър“, поясни Димиев.
АГКК вече изисква от изпълнителите да представят въздушни ортофото изображения с високо качество чрез безпилотни летателни апарати. Това улеснява дейността на приемателните комисии и последващия контрол. Димиев обясни, че е нормално някои граждани да твърдят за липсващи в новата карта сгради, тъй като навесите, налични в кадастралния план, не са предмет на кадастъра съгласно действащото законодателство.
По отношение на нанасянето на регулационните граници в кадастъра – те се отразяват като имотни само ако има данни, че регулацията е приложена. „Наличие на регулационни и кадастрални граници едновременно в плановете на общините наистина обърква гражданите и трябва ясно да се заяви, че собствеността в страната не е по регулация, а по кадастър“, подчерта Димиев.
