Световният учен, физикът проф. Димитър Съсълов бе удостоен с почетното звание „доктор хонорис кауза“ на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Предложението за удостояването с почетното звание на най-старото висше училище в България е на Физическия факултет. Проф. Димитър Съсълов е един от най-успешните астрономи и астрофизици в света през последните три десетилетия и активен популяризатор на науката, съобщи пресцентърът на висшето училище.
Тържеството бе открито от декана на Физическия факултет проф. Георги Райновски, който представи накратко проф. Съсълов. Той заяви, че проф. Съсълов е предложен за високото отличие за научни постижения в областта на астрономията и астрофизиката, и за приноса му в развитието на научното, педагогическото и културно сътрудничество между университета и чуждестранни институции.
Проф. Димитър Съсълов от Центъра по астрофизика Харвард-Смитсониън на университета Харвард е сред най-успешните астрономи и астрофизици в света през последните три десетилетия. Радва се на всеобщо признание не само като учен, но и като активен популяризатор на науката.
Проф. Съсълов получава магистърска степен по физика (1986 г.) и защитава докторантура (1988 г.) във Физическия факултет на Софийския университет. Още като студент публикува свои изследвания в международни астрономически списания. През 1990 г. защитава докторска степен по астрономия в университета на Торонто, Канада. От 1993 г. е преподавател, а през 2003 г. става професор в Харвардския университет, САЩ.
Деканът на Физическия факултет отбеляза, че проф. Съсълов се занимава с изследвания на връзката между вещество и излъчване както в звездните и планетните атмосфери, така и в техните вътрешни слоеве.
„Някои от най-значимите му постижения са свързани с откриването на екзопланети, подобни на Земята. Първото откритие на екзопланета чрез пасажния метод е дело на Съсълов и неговите сътрудници през 2002-2003 г. Откритата от тях OGLE-TR-56b в съзвездието Стрелец е и най-далечната екзопланета, известна през онези години. Проф. Съсълов е един от водещите изследователи на космическия телескоп „Кеплер“ и има огромни успехи в откриването и изучаването на екзопланети“, каза проф. Райновски и допълни, че проф. Съсълов е автор на над 700 научни публикации, цитирани около 38 000 пъти. 12 от публикациите му са намерили място в двете най-престижни научни списания в света – „Сайънс“ (Science) и „Нейчър“(Nature). Неговият Хирш индекс (h-индекс) е 87 (NASA ADS). През 2006 година Димитър Съсълов основава мултидисциплинарен център, който обединява учени от различни области, на който е директор и до днес.
Проф. Съсълов е сред изследователите, ръководещи някои от най-успешните астрофизични и космични мисии през последните години. Създател е и на мисията на НАСА Космически телескоп „Кеплер“, който за три години е изследва 100 000 звезди в търсене на екзопланети. От 2010 г. насам е изследовател и в мисията, наследила „Кеплер“ – космическия телескоп TESS. Носител е на множество награди.
Проф. Райновски обърна внимание, че научнопопулярната книга на проф. Съсълов „Животът на свръхземите“ е издадена на български език през 2013 г. Той подчерта, че след завършването на докторантурата си по физика в Софийския университет, проф. Съсълов не е прекъсвал контакт с колегите си и студентите в България, често изнася научни и научнопопулярни лекции, и семинари пред академичната общност и широката публика у нас.
Заместник-ректорът на Софийския университет доц. д-р Анета Антонова удостои проф. Димитър Съсълов със званието „доктор хонорис кауза“ на Софийския университет.
Проф. Димитър Съсълов благодари сърдечно на ръководството на Софийския университет, на деканското ръководство на Физическия факултет и на колегите от академичната общност на родния му университет за голямата почит и посочи, че няма думи да изрази колко е щастлив и трогнат. Той отбеляза, че се вълнува да се върне отново в Софийския университет и да изнесе лекция за един стар, но и много нов научен проблем – големият въпрос за произхода на живота, който съвсем определено има космически и звездни перспективи.
Академичното му слово с презентация бе на тема: „Произход на живота: звездни перспективи“. Проф. Съсълов посочи, че ние, българите, имаме необичайна и дълбока връзка със звездното небе още от дълбоки времена и даде пример с „Именник на българските ханове“ и запазени свидетелства от древната ни история, в които можем да видим практичното знание и използване на звездите за времечисление и навигация, и подчерта, че в същото време това е и философски светоглед със съвсем определени звездни перспективи.
„В древността тези два различни аспекта прабългарите са споделяли и разпространявали между многото народности в Азия и Европа, ние знаем това от историческите документи и това не е много по-различно от днес, когато подобни нишки на научни познания и изследвания се споделят в международен и световен мащаб по целия свят“, подчерта проф. Съсълов. По думите му звездната перспектива си остава толкова валидна за всички нас, колкото и преди, макар и с много различен вид.
