Китай изстрелва пилотирания космически кораб „Шънчжоу-15“ към космическата си станция „Тянгун“ (Tiangong) (Небесния дворец) в 17:08 ч. българско време на 29 ноември 2022 г., който ще е последният от мисията по монтажа на китайската космическа станция в орбита.
Тримата тайконавти на борда ще са Фей Цзюнлун, Дън Цинмин и Чжан Лу.
В края на миналия месец Китай изведе на орбита последния от трите модула на космическата си станция, която ще стане втората постоянно обитавана станция в ниска околоземна орбита след Международната космическа станция (МКС).
Фей, Дън и Чжан ще се присъединят към колегите си от екипажа на мисията „Шънчжоу-14″, които пристигнаха на станцията в началото на юни. Планирано е старият екипаж да се върне на Земята през декември, а новият ще остане в космоса шест месеца.
Така ниската околоземна орбита вече има и китайска космическа станция Tiangong с три модула.
В сравнение с 16-модулната МКС, орбиталните платформи на Китай са скромни машина, но както съобщава Popular Science в история, която добре очертава общите амбиции на Китай в космоса, Tiangong има голяма роля. Третият модул на станцията, известен като Mengtian („сънуване на небесата“) е с размери 59 фута (18 м) дължина и 14 фута (4 м) ширина и тежи 20 метрични тона. Предвиден за изстрелване преди края на 2022 г., той ще се присъедини към основния модул Tianhe и експерименталните модули Wentian, които вече са в орбита.
Подобно на МКС, Т-образната станция ще бъде оборудвана с роботизирана ръка. Това може да даде възможност на Tiangong да помогне в обслужването и поддръжката на Xuntian, първия китайски космически телескоп, планиран да бъде изстрелян през следващите две или три години. Xuntian ще лети в ниска околоземна орбита, което му дава повече общо с космическия телескоп Хъбъл, отколкото с космическия телескоп Джеймс Уеб, с изключение на това, че ще има зрително поле до 300 пъти по-голямо от това на Хъбъл.
Стимулът на Китай да изгради своя собствена космическа станция беше засилен, след като Конгресът на САЩ забрани на НАСА всякакво пряко ангажиране и сътрудничество с Китайската космическа агенция, като по този начин ефективно забрани каквото и да е китайско участие в Международната космическа станция (МКС) през 2011 г.
Китай, Русия и Европа взаимно обещаха намерения да поддържат сътрудничество и многостранен подход в космоса. Между 2007 г. и 2011 г. космическите агенции на Русия, Европа и Китай извършиха наземните подготовки в проекта Mars500, които допълват базираните на МКС подготовки за човешка мисия до Марс.
Сътрудничеството в областта на пилотираните космически полети между Китайската космическа агенция (CMSA, известна преди като CMSEO) и Италианската космическа агенция (ASI) беше разгледано през 2011 г. През 2019 г. на борда на китайската станция беше планиран италиански експеримент High Energy Cosmic-Radiation Detection (HERD). Tiangong също включваше сътрудничество от Франция, Швеция и Русия. Европейската космическа агенция (ESA) започна обучение за CMSA през 2017 г. с крайната цел да изпрати астронавти на ESA в Tiangong.
За да се подготвят за бъдещите мисии, избрани астронавти от ESA живееха заедно с китайските си колеги и участваха в обучителни сесии. Международните експерименти бяха избрани от CMSA и Службата на ООН за въпросите на космоса (UNOOSA) на сесия на ООН през 2019 г.
Бяха подадени 42 заявления и девет експеримента бяха приети.
Някои от експериментите са продължение на тези на Tiangong-2, като POLAR-2, експеримент за изследване на поляриметрията на избухване на гама-лъчи, предложен от Швейцария, Полша, Германия и Китай.
Канадският професор д-р Tricia Larose разработва авангарден експеримент за изследване на рака в космоса за 31-дена.
Проектът High Energy Cosmic Ray Detector се провежда от екип от 200 учени от Европа, континентален Китай, Хонконг и Тайван.
Съгласно рамката на UNOOSA Tiangong също се очаква да бъде домакин на експерименти от Белгия, Франция, Германия, Индия, Италия, Япония, Кения, Мексико, Холандия, Перу, Русия, Саудитска Арабия и Испания, включващи 23 институции и 17 държави.
Китай изведе първия си тайконавт на орбита през 2003 г. Страната има амбициозна космическа програма – приземи роботизирани роувъри на Луната през 2013 г. и на Марс през миналата година. Обсъжда се и пилотирана мисия до Луната.
Основният модул на станцията “ Тянгун“, или „Небесния дворец“, беше изстрелян през април 2021 г. Според плановете изграждането му трябва да приключи тази година. За целта са планирани шест мисии. Китайската станция е на височина около 400 км. Очаква се да работи над 10 години. Предвидена е за трима души.
Китай е третата страна, която самостоятелно изстрелва хора в космоса след бившия Съветски съюз и Съединените щати. „Тянгун“ е третата космическа станция на Китай след предшествениците, изстреляни през 2011 г. и 2016 г.
През 2020 г. правителството обяви, че първият китайски космически кораб за многократна употреба се е приземил след изпитателен полет, но не бяха публикувани снимки или подробности. Пандемията от новия коронавирус не се отразява на процеса по изграждане и пускане на станцията в експлоатация.
Обещанието е след завършването на китайската космическа станция, китайски и чуждестранни астронавти да летят и да работят заедно.
