Протестите в арабския свят
Геомедия
Бунтовете в арабския свят през последните три месеца приковаха световното внимание, но малко анализатори се нагърбват с прогнози какво ще се случи и какви ще бъдат последствията. Липсата на достатъчно достоверна и пълна информация какво всъщност се става в момента на революциите е сред причините за тази непредсказуемост.
Големите световни сили – САЩ, Европа, Русия и Китай, бяха доста изненадани – недоволството изригна неочаквано както за тамошните властелини, така и за западния свят. Дали заради световната икономическа криза, която още не е отпуснала големите демокрации, или заради прекомерно им самочувствие и егоцентризъм, те пропускат да прогнозират и да разберат положението в арабския свят, който до голяма степен днес за тях е тъждествен на две неща – ислям и петрол.
За да се опише положението и се прикрие неяснотата, се използват брадати метафори. Най-експлоатираната е ефектът на доминото – Тунис, Египет, Либия, Мароко, Алжир, Йемен, Бахрейн, Джибути, Кувейт. Но на въпроса кой е следващият – никой не се наема да отговори. Другата експлоатирана фигура е интернет (Facebook, Twitter) революцията – според статистиката младите хора (под 30 години) в арабския свят представляват около 60% от населението, а около 75 милиона от 400 милиона араби (или по-малко от 20% от тях) ползват интернет. Доколко действително революциите са организирани в мрежата (в Египет имало предварително разпространени инструкции с план на бунта) – никой не е сигурен. Запознати с региона отбелязват, че ако досега е имало три версии за това кой стои зад превратите в арабските страни – военна хунта, ислямисти или западни машинации, днес властва и четвърти фактор – народът, който е безкрайно потискан. Въпросът е обаче кой ще яхне вълната от недоволството и ще обере плодовете на бунта.
Колкото и да са предпазливи в оценките си, експертите арабисти се обединяват около едно – в тази част на света религията и семейните ценности са изключително важни за всеки човек и затова общото желанието за промяна трябва да се гледа през призмата на тази традиция, а не да се схваща като стремеж към западното разбиране за свобода. Демокрацията там ще бъде нещо различно.
Хроника
Първоначално никой не обръщаше внимание на недоволството в Тунис – малка африканска държавица, евтина дестинация за българския турист и все още със силно френско влияние. Оказа се, че тамошният президент Бен Али, смятан за прозападен политик, разполага с огромно количество средства. Още в началото на недоволството Швейцария замрази банковите му сметки, но в тайници из президентския палат месец по-късно са намерени диаманти, злато и пари в брой на стойност милиони евро. Френският президент Никола Саркози пък се хвана за главата като разбра, че негови министри се възползвали от щедростта на Бен Али и то по време на протестите – освен че летели с негови аероплани, използвали и смутните времена за лично облагодетелстване, купувайки евтино акции на фирми. Споменаването на Франция тук е само за пример за връзките на тези уж диктаторски режими със Запада.
След Тунис гръмна и Египет – също туристическа дестинация, от която намиращите се там българи така и не искаха да си тръгнат, защото им било много интересно в Луксор. Най-многолюдната арабска страна в Африка се ползваше с протекциите на САЩ в буквален финансов смисъл – Вашингтон всяка година налива в Египет 1,5 милиарда долара, а след свалянето на Мубарак веднага обеща 150 милиона долара за щастливото установяване на новата власт. Но и Мубарак, като Бен Али се оказа богат като арабски принц, ако не и като фараон. Оценките за имуществото на семейството на президента Хосни Мубарак са за 31,8 милиарда долара, като само личните му спестявания възлизат на 40 млрд. долара.
Едва що не привършила египетската революция и се подпали Либия. Чак тогава прозорливи анализатори се досетиха, че арабските бунтове могат да вдигнат цената на петрола и колкото повече Денят на гнева (с така обявен ден започнаха бунтовете в отделните държави) приближават към Персийския залив, толкова по-голямо напрежение очаква и петролния пазар. И ако в Египет бяха прекъснати интернет връзките и мобилните комуникации за няколко дни, то в Либия настъпи пълно информационно затъмнение. Единственото, което е сигурно, че през последните 42 години там управлява Муамар Кадафи, който никога не е заявявал, че възнамерява да се оттегли. България евакуира хората си от там, а те обясниха след слизането от правителствения самолет, че все пак в Либия е много хубаво.
Докъде ще стигнат протестите – остава да гадаем и със сигурност ще видим, но може отсега да свикваме с имената на столиците Сана, Алжир, Манама…
През 1970 г. на арабската среща на високо равнище в Кайро след кратка препирня саудитският крал Фейсал казва: „Може би всички сме луди.“, а египетският президент Гамал Абдел Насър допълва: „Понякога, когато гледам какво става в арабския свят, Ваше Величество, смятам, че може би трябва да наемем психиатър, който редовно да ни преглежда и да определя кои от нас са луди.“
Тунис
– Страната става независима през 1956 г. Първият президент Хабиб Бургиба управлява 31 години, потиска ислямския фундаментализъм и дава права на жените. През 1987 г. той е свален при безкръвен преврат от Зин Абидин Бен Али, който управляваше пети пореден президентски мандат.
– Население 10 589 025, 98% мюсюлмани, 1% християни, 1% други
– Ръст на БВП 3,4% (2010)
– Производство на нефт 91 380 барела на ден (2009)
– Производство на газ 2,97 милиарда кубични метра (2008)
– Военни разходи 1,4% от БВП
– Международни спорове – няма
Египет
– Една от световните цивилизации. Разцвет и обединение около 3200 г. пр. Хр. Завладяна от персите през 341 пр. Хр., следват гърци, римляни, византийци. Арабите въвеждат исляма и арабския език през 7 в. и управляват 6 столетия. През 1250 г. местна каста взима контрола и управлява и след завладяването на Египет от Отоманската империя през 1517 г. След завършването на Суецкия канал през 1869 г. Египет става важен транспортен възел. През 1882 г. е под британски контрол, но номинално под управлението на Отоманската империя до 1914 г. Добива частична независимост от Великобритания през 1922 г. и пълна през 1952 г. Завършването на язовира Асван през 1971 г. и създаването на езерото Насър дават важен тласък за развитието на Египет. Бързо растящо население – това е най-населената държава в арабския свят. Разположението на Египет е стратегическо заради Суецкия канал и границата с Израел.
– Население 80 471 869, 90% мюсюлмани (предимно сунити), 9% копти, 1% християни и други, хора под прага на бедността 20%
– Ръст на БВП 5.3%
– Производство на нефт 680 500 барела на ден (2009)
– Производство на газ 62,7 милиарда кубични метра (2009)
– Военни разходи 3,4% от БВП
– Международни спорове: Египет де факто администрира икономически района Халаиб (северно от 22-ия паралел). Отскоро трапецът Бир Тавил е отбелязван на картите като египетска територия. Трудно охранява синайската граница. Саудитска Арабия има претенции към островите Тиран и Санафир, администрирани от Египет. Ключово място за бежанци – иракчани, палестинци, суданци, от там минава канал за трафик на канабис, хероин, опиум към западна Европа.
Либия
Италианците завладяват Либия след Отоманската империя през 1911 г. до края на Втората световна война. Тогава страната минава под администрацията на ООН и постига независимост през 1951 г. през 1969 г. при преврат на власт идва полковник Муамар Кадафи, който създава собствена политическа система, базирана на Третата универсална теория. Системата е комбинация от социализъм и ислям и смесва както племенни практики, така и пряка демокрация. Кадафи вижда себе си като визионер и революционер. Използва петролните ресурси през 70-те и 80-те години, за да промотира идеологията си, като вещае края и на капитализма, и на марксизма. В началото на 1973 г. започва военна операция в северната част на Чад, заради минералните ресурси в ивицата Аозу, като така се намесва в политиката на Чад. През 1987 г. е принуден да се оттегли от тази територия. През 1992 г. международните санкции на ООН изолират Кадафи политически след атентата срещу самолета на Пан Ам над Локърби, Шотландия. През 90-те години Кадафи се опитва да възобнови отношенията си с Европа. Санкциите срещу Либия са отменени през април 1999 г. и напълно премахнати през септември 2003 г., когато Либия поема отговорност за атентата в Локърби. През декември 2003 г. Кадафи заявява, че е готов да спре програмата си за създаване на оръжия за масово унищожение и отхвърля тероризма. В началото на 21 в. Кадафи прави няколко ключови пътувания в западните страни, с цел да засвидетелства решимостта си за нормализиране на отношенията. Посреща много западни лидери в Триполи. САЩ премахват Либия от списъка със страните, подкрепящи тероризма през юни 2006 г. през януари 2008 г. Либия получава непостоянно членство в Съвета за сигурност на ООН за периода 2008-09 г. През август 2008 г. Либия подписва двустранен договор със САЩ за обезщетение на жертвите от атентатите над Локърби и в дискотеката ЛаБел. През октомври 2008 г. САЩ получават $1,5 милиарда благодарение на този договор. През 2009 г. двете страни изпращат свои постоянни дипломатически представители, за първи път от януари 1973 г. През май 2010 г. Либия за първи път е избрана за 3-годишен период да има представителство в Съвета по човешките права на ООН. Повече от 90% от територията на страната са пустинни или полупустинни.
– Население – 6 461 454 души, като 166 510 не определят националността си, 97% мюсюлмани, 3% други.
– Либийската икономика се крепи на добива на петрол, който осигурява 95% от приходите от износ. Малкият брой население и големите приходи поставят страната Либия на едно от първите места по приходи на глава от населението, но тези средства не достигат до всички граждани. Залежите на петрол и газ продължават да привличат световното внимание към страната. Националната петролна корпорация (NOC) си постави за цел да удвои производството на петрол на 3 милиона барела на ден до 2012 г. Либия кандидатства за членство в Световната търговска организация. Климатичните условия в страната обаче я принуждават да внася 75% от храната.
– Производство на петрол 1,79 милиона барела на ден (2009)
– Производство на газ 15,9 милиарда кубически метра (2008)
– Военен бюджет 3,9% от БВП
– Международни спорове: Либия претендира за повече от 32,000 km2 от югоизточен Алжир и около 25,000 km2 от Нигер. Много бунтовници от Чад се помещават на територията на Либия. Либия е транзитна точка за трафик на хора от южната част на континента към Европа.
Йемен
Северен Йемен става независим от Отоманската империя през 1918 г. Британците, които имат протекторат около Аденския залив през ХІХ в., се оттеглят през 1967 г. от т. нар. Южен Йемен. Три години по-късно южното правителство приема марксистка ориентация. Следват две десетилетия на противоречия между двете части на Йемен и масивно преместване на хора. Двете части формално се обединяват в Република Йемен през 1990 г., а сецесионисткото движение през 1994 г. е бързо потушено. През 2000 г. Саудитска Арабия и Йемен определят общата си граница. На йеменска територия се намира стратегическата ивица Баб Мандеб, която свързва Червено мори с Аденския залив.
– Население 23 495 361, мюсюлмани (шиити и сунити), малко евреи, християни и хиндуисти
Йемен е страна с намаляващи петролни ресурси, което накара правителството да диверсифицира производството и през 2009 г. бяха изнесени първите количества газ. През януари е създадена международна група „Приятели на Йемен“, която да подкрепя правителствените усилия за икономическа реформа, а Международният валутен фонд започна 3-годишна програма на стойност $370 милиона за подпомагане на страната.
-Производство на петрол 288 400 барела на ден (2009)
Производство на газ 454 700 кубически метра (2009)
Военни разходи – 6,6% от БВП
– Международни спорове: Саудитска Арабия подсили граничните ограждания с Йемен, за да ограничи преминаването на нелегални, бежанците от Сомалия са 91 587.
Бахрейн
През 19 в. Бахрейн е британски протекторат, добил независимост през 1971 г. Заради малката си територия, разположена между няколко страни в Персийския залив, Бахрейн трябва да води балансирана външна политика. Също като Йемен е с намаляващи петролни ресурси и по тази причина се трансформира в нов международен банков център. След идването на власт на крал Хамад Иса Халифа през 1999 г. се заздравяват връзките с шиитската общност. Въпреки това расте недоволството от шиитското управление, установило се и след изборите през 2010 г.
– Население 738 004, 81,2% мюсюлмани (шиити и сунити), християни 9%, други 9.8%
– Икономиката на страната е една от най-диверсифицираните в Персийския залив. Добре са развити транспортът и комуникациите. В Бахрейн се помещават много мултинационални компании. Страната прилага договора за свободна търговия със САЩ от 2006 г. – първият такъв документ между САЩ и държава от залива. Освен петролът, Бахрейн е сред най-големите износители на алуминий. Заедно с Малайзия страните са най-големите банкови център в ислямския свят. Основен проблем обаче остава безработицата, особено сред младите. Друга заплаха за страната е бавното нарастване на държавния дълг, в резултат на дългогодишни програми за субсидии на големи държавни проекти.
– Производство на петрол 48 560 барела на ден (2009)
– Производство на газ 12,64 милиарда кубически метра (2009)
– Военни разходи – 4,5% от БВП
Алжир
През 1962 г. страната става независима от Франция, като основната партия Национален фронт за освобождение е създадена още през 1954 г. и от тогава има водеща роля. През 1988 г. е наложен многопартиен модел, но победата на първия тур на изборите на Ислямски фронт за спасение през 1991 г. налага намесата на армията. Нараства насилието през 90-те години именно заради ислямския фронт за спасение и води до смъртта на повече от 100 000 души, избити от ислямистите. Фронтът е разпуснат през януари 2000 г., а Абделазиз Бутефлика с подкрепата на армията печели президентските избори през 1999 г. От тогава управлява страната, а с промяна на конституцията бяха отменени ограниченията за мандатите. Основната заплаха пред Алжир е безработицата, недостига на домове, корупцията в правителството и продължителните действия на екстремистки бойци. През 2006 г. се появи и Салафистката група за проповед и борба, която е смятана за клетка на терористичната мрежа „Ал Кайда“ и заплашва алжирското правителство и западните интереси в района.
– Население – 34 586 184, 99% сунити, 1% християни и евреи
– Икономиката на Алжир все още е централизирана в ръцете на държавата. През последните години правителството ограничава възможността за чуждестранна намеса. Добивът на горива е основният приход за икономиката на Алжир и благодарение на това страната има $150 милиарда резерв, а външният дълг е изключително малък – под 1% от БВП. Страната се опитва да диверсифицира икономиката си, а през 2010 г. започна 5-годишна програма за на стойност $286 милиарда за инфраструктурно развитие.
– Производство на петрол – 2,125 милиона барела на ден (2009)
– Производство на газ 86,5 милиарда кубически метра (2008)
Военни разходи – 3,3% от БВП
Международни спорове: Границата между Алжир и Мароко остава невралгична точка. Правителството е притеснявано от въоръжените бандити, които тероризират Сахел, съществуват и претенции за територия от 32 000 km2 от страна на Либия. Бежанци от Западна Сахара живеят по лагерите, построени в алжирския град Тиндуф. Алжир е транзитна страна за трафика на хора от южната и централната част на Африка към Европа.
Забележка: Публикуваните данните са взети от справочника на ЦРУ за държавите по света.
