Европа се намира в „особено сериозна“ криза по отношение на достъпа до космоса след неуспеха с изстрелването на ракетата „Вега-С“ и закъсненията с „Ариана 6“, предаде Франс прес. Това каза президентът на Групата на френските авиационни и космически предприятия (GIFAS) Гийом Фори, който отправи призив към европейците да изготвят „обща пътна карта“. „Говорим за особено сериозна криза, която ще принуди европейците да седнат около масата, за да изготвят пътна карта“, каза Фори.
„Ракетата „Ариана 5, с два оставащи полета, е в края на живота си, а графикът на „Ариана 6“ вече е запълнен, така че няма много възможности за изстрелване на спътници с нея през следващите години. Във времето на преход от А5 към А6 загубихме достъп до „Союз“ в ситуация, в която и „Вега“ спира да лети“, допълва той.
Европа използваше руската ракета-носител от среден клас, но вече няма достъп до нея след началото на руската инвазия в Украйна. Същевременно проваленото изстрелване на „Вега“ на 20 декември доведе до спирането на полетите на италианската лека ракета-носител.
Първото изстрелване с търговска цел на европейската лека ракета-носител „Вега-С“ (Vega-C) от космодрума Куру във Френска Гвиана завърши с неуспех на 21 декември 2022 г. Десет минути след старта траекторията на ракетата-носител се е отклонила от зададената и след това в контролната зала на космическия център Куру във Френска Гвиана са спрели да пристигат съобщения. „Мисията е изгубена“, призна президентът на „Арианспейс“ Стефан Израел. Ракетата трябваше да изведе в орбита спътниците за дистанционно наблюдение „Плеяди Нео 5“ и „Плеяди Нео 6“ на „Еърбъс“.
„Вега-С“ е модернизирана версия на леката ракета „Вега“, която се използва от 2012 г. и досега има 20 старта. Новата ракета е с височина 35 метра (с 5 метра по-висока от предишната версия) и може да изведе около 2,2 тона товар в полярна орбита на височина 700 километра.
Първоначално стартът на „Вега-С“ беше планиран за 24 ноември, но беше отложен с един месец заради повреда на ракетата-носител. Този неуспех е сериозен провал за Европейската космическа агенция (ЕКА), която отговаря за европейските програми за изстрелване, тъй като надпреварата на пазара в световен мащаб, начело с американската частна компания „Спейс Екс“, продължава.
Космическият сектор на Европа беше допълнително отслабен от нахлуването в Украйна, което прекрати космическото сътрудничество с Русия и лиши европейската космическа база в Куру от изстрелването на спътници с ракети „Союз“. Поради тази причина ЕКА беше принудена да се обърне към „Спейс Екс“ за изстрелването на две научни мисии.
Първият полет на „Ариана 6“, планиран за 2020 г., беше отложен за края на 2023 г., оставяйки Европа без самостоятелен достъп до космоса и следователно без свободата да изстрелва своите спътници.
„Преходът от едно поколение към следващото е труден“, казва Гийом Фори, който е и ръководител на „Еърбъс“.
„Тази уязвимост беше известна, когато през 2014 г. беше взето решението за изстрелване на „Ариана 6“, но имаше спасителни пояси на разположение, в случай, че нещата не потръгнат добре. Сега тези пояси – „Союз“ и „Вега“, предвид случващото се в момента, ни направиха още по-уязвими“, казва още Гийом Фори.
Изстрелванията на „Ариана 5“ обаче са скъпи и не е поет риск за допълнително производство, „за повече сигурност“, при липсата на клиент.
Според Гийом Фори членовете на Европейската космическа агенция (ЕКА) трябва „да предефинират обща пътна карта на държавите, а не центробежни национални инициативи“.
„Това е сектор, в който трябва да положим усилия“, каза Фори.
