Учените обявиха най-големия жив организъм за мъртъв
Избелелите корали.
Каналите, през които минават корабите.
Големият бариерен риф в Австралия бе обявен за мъртъв след 25 милиона години живот през октомври. Така учените погребаха смятаното за най-старото и най-голямото живо същество на света – кораловия бариерен риф. Екологът Роуън Якобсън обяви рифът за мъртъв, като написа: „Големият бариерен риф край Австралия почина през 2016 г. след дълго боледуване. Той беше на 25 млн. години“.
Мястото, което е включено в списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО, може да бъде видяно и от Космоса. Кораловият риф се простира на повече от 2259 квадратни километра край Куинсланд, Австралия, което е площ, по-голяма от Великобритания. Рифът се състои от над 2 900 индивидуални рифа и 900 острова. В течение на 25 млн. години рифът приютява 1 625 вида риба, 3 000 вида мекотели и над 30 различни видове китове и делфини. В крайна сметка вече той е избелял фатално, заради промените в климата. Заради повишаването на температурата на океаните водораслите, които живеят върху коралите, загиват, а след тях загиват и самите корали, които вече не могат да се изхранват.
Учените периодично алармират за проблемите на Големия бариерен риф. През март т.г. те коментираха, че най-малко 35 на сто от коралите в северната и централната му част са избелени. Преценката се прави въз основа на въздушни и подводни наблюдения на рифа, водени от проф. Тери Хюз, експерт по кораловите рифове от университета „Джеймс Кук“ в Таунсвил, Куинсланд. Според Хюз, за трети път през последните 18 години Големият бариерен риф е засегнат от значително избелване, свързано с климатичното затопляне. Сегашното избелване обаче е много по-сериозно от предишните и ще измине най-малко десетилетие, преди коралите да успеят да се възстановят. Това ще се случи само ако водата е студена, но ако затоплянето е продължително, те ще умрат.
Леонардо ди Каприо с филм за промените в околната среда
Холивудската звезда Леонардо ди Каприо представи документалния филм „Преди потопа“ („Before the Flood“) в Париж през октомври и отправи призив за спешни действия за справяне с проблема с климатичните промени.
Пред стотици гости, събрали се в театър „Шатле“, сред които френския министър на екологията Сеголен Роаял и кметицата на Париж Ан Идалго, Ди Каприо заяви: „Времето ни притиска. Планетата изпитва остра необходимост от нашата помощ. Това е причината да сме тук тази вечер, както и да заснемем филма „Преди потопа“.
С документалната лента, режисирана от Фишър Стивънс, актьорът, продуцент и носител на „Оскар“ отвежда зрителите на пътешествие по света, срещайки ги с експерти и политици. Целта на документалния филм е да насочи вниманието към проблема с климатичните промени и начините за разрешаването му.
„Заснемането на лентата, продължило три години, ме отведе заедно с режисьора Фишър Стивънс на невероятно пътешествие в четирите посоки на света. Целта ни бе да съберем доказателства за опустошителния ефект на глобалното затопляне и да повдигнем въпроса способно ли е човечеството да се справи с този катастрофален проблем, пред който вече е изправено“, допълни Леонардо ди Каприо, аплодиран ентусиазирано от присъстващите.
Сблъсък с комета е затоплил Земята преди 55 милиона години
Сблъсъкът с комета в Земята преди около 55 милиона години е бил в основата на значително повишаване на температурите на нашата планета. Такова е предположението на учени от Колумбийския университет.
Откритието подкрепя противоречивата теория, че внезапен сблъсък, а не вулканични изригвания, е отключил период на затопляне, известен като палеоцен-еоценски термален максимум. „Това може да е било началото палеоцен-еоценския термален максимум – заяви съавторът на изследването Денис Кент от Колумбийския университет. – Настъпило е бързо затопляне. Сега разбираме какво го е предизвикало.
При разкопки на днешната територия на щата Ню Джърси екипът на Кент открил тектити – стъкловидни тела с размери на песъчинки. Смята се, че тези миниатюрни сфери се формират при сблъсък на небесно тяло със Земята.
„Не е съвпадение, че е имало сблъсък през този период – отбеляза Морган Шалер от института Ранселар – Ако сблъсъкът е свързан с климатично затопляне през въпросния период, това навежда на мисълта, че освобождаването на въглероден диоксид е било бързо.“
Учените са на мнение, че освобождаването му е продължило между 5000 и 20 000 години.
Според други теории интензивен вулканичен период е донесъл затопляне на планетата, като размразил слоеве почва, съдържащи метан.
Някои учени пък подозират, че промени в земната орбита или морските течения са изиграли роля през този преходен период между палеоцена и еоцена. Температурите тогава са се повишили с 5-9 градуса Целзий за период от около 200 000 години.
Норвегия на съд заради петролни сондажи
Две природозащитни организации дадоха на съд норвежкото правителство за предполагаемо нарушаване на Парижкото споразумение за климатичните промени и конституцията на Норвегия с разрешаване на петролни сондажи в Баренцово море.
Делото, заведено от „Природа и младеж“ и „Грийнпийс Нордик“ срещу норвежкото министерство на петрола и енергетиката, настоява районният съд в Осло да отмени поредната серия лицензи за добив в Баренцово море, което граничи със Северния ледовит океан.
Ищците твърдят, че позволяването на компании да сондират за петрол в Арктика нарушава Парижкото споразумение и член за опазването на околната в норвежката конституция.
Петролното министерство заяви, че най-новият лицензионен кръг е бил в съответствие с конституцията и е бил подкрепен от огромно мнозинство в парламента.
Европейците далеч от здравословното хранене
Образованите се хранят по-полезно
Европейците са твърде далеч от здравословното хранене, показва проучване на Евростат, според което само 14,1% ядат препоръчителната дневна доза плодове и зеленчуци, а 34,4 процента дори не ядат всеки ден.
Все още неизлезлите от ЕС британци са най-горе в класацията, тъй като 33,1 процента от тях ядат на ден препоръчителния минимум. На другия край са румънците, които заемат последното място в с 3,5 процента, предшествани от българите с 4,4 процента.
Според стандартите на ЕС човек трябва да консумира дневно пет порции плодове и зеленчуци средно по 100 грама всяка. Освен че са хранителни, ягодите, морковите и фасулът помагат за предотвратяването на няколко вида болести като затлъстяване, диабет и някои видове рак. Но данните на европейската статистическа агенция доказват, че тези препоръки далеч не се следват стриктно.
Друго проучване на Евростат показва, че колкото по-високообразован е един европеец, толкова повече плодове и зеленчуци консумира. Малко над 12 процента от хората в ЕС с ниско образование ядат по пет плода и зеленчука на ден срещу 18,8 процента при тези с по-високо образование.
Растенията сами си търсят плодородните почви
Семената на растенията могат да потъват във вода, да се носят на повърхността й или да ги разнасят ветровете, за да намерят нов терен, сочат резултатите от изследване на университета в Утрехт, Холандия.
В света на растенията учените знаеха единствено за т.нар. директно разпространение на семената, които са пренасят от животни. Сега обаче проучванията сочат, че семената на растения са създадени така, че да им позволява да намерят пътя си към подходящи за покълване почви. Например семената на растенията, които растат в блатисти местности, са по-тежки, потъват във водата и тя ги отнася до друг мочурлив терен. Растенията, които растат край водна повърхност, дават плаващи семена, които е по-вероятно да стигнат по вода до подходящия бряг. Растенията, които растат на терени на голяма надморска височина, пък дават аеродинамични семена, които са пренасяни над водоеми от ветрове.
