Учени от университета в Пърт, Австралия създадоха гравитационна карта на Земята, която показва промените в гравитацията между 60 градуса северна ширина и 60 градуса южна ширина. Тя покрива 80 процента от сушата. Картата се състои от над 3 милиарда точки с резолюция от около 250 м. Гравитацията се изчислява за около 5 секунди на точка с обикновен компютър. Екипът е използвал суперкомпютър и така е изработил картата за около три седмици.
Моделът на австралийските учени показва по-големи разлики в гравитационното ускорение, отколкото бяха известни. Според стандартните модели най-малкото гравитационно ускорение е 9,7803 m/s2 на Екватора, и 9,8322 m/s2на полюсите. Връх Невадо Хуаскаран в Перу е с най-ниско гравитационно ускорение от 9,7639 m/s2, докато най-високото е на повърхността на Северния ледовит океан от 9,8337 m/s2. Разликите означават, че тяло, падащо от 100 м на двете точки, ще удари повърхността в Перу с около 16 милисекунди по-късно, отколкото в Арктика. Освен това човек би загубил 1 процент от телесното си тегло, ако от Арктика отиде на перуанския връх. Масата му обаче няма да се промени.
