В края на мандата, парламентарната комисия по околна среда и води се върна към проектозакона за пещерите. Законът така и не бе приет, тъй като не достигна време на народното събрание. Интересни са обаче точките в него.
Евентуалното му приемане ще засегне повече от 5500 пещери у нас, които в момента са с неизяснена собственост и не е ясно кой носи отговорност за експлоатацията, поддръжката и опазването им. Около 120 пещери са защитени със заповед, други са в защитени територии, но около 5000 пещери не подлежат на никакъв правен режим, а често общините ги смятат за своя собственост. С одобрението на закона всички пещери стават публична държавна собственост и ще се отдават на концесия.
Лицата, придобили собствеността или ползването на пещерна инфраструктура до влизането в сила на закона, както и лицата, които в момента осъществяват стопанска дейност там, могат в срок до една година от влизането му в сила да подадат молба за предоставяне на концесия.
Най-интересни са десет пещери – Леденика, Магурата, Съева дупка и подобните, смята Петър Берон, един от вносителите на текста и председател на българската Федерация по спелеология. По думите му концесионерите ще имат право да развиват туристическа, учебна и научна дейност, но не и стопанска като инсталирането на гъбарници например. Изключение ще има за камерата за шампанско в пещерата Магура.
Законът въвежда категоризация на пещерите – такива с научно и културно значение, със специално значение (свързани с водоснабдяване и отбрана), с национално значение и без особено значение.
