И в Германия никой не иска бежанци в задния двор

Липсата на свободен достъп до геопространствени данни е проблем

Преди три години германският канцлер Ангела Меркел покани жертвите на въоръжени конфликти да отидат да живеят в Германия, което доведе над потоци от милион бежанци, постоянно недоволство сред германците и напрежение в цяла Европа.

Днес кандидатът за пореден четвърти мандат настоящ канцлер Меркел се обяви за по-сдържано отношение към бежанците, призова за забрана на носенето на мюсюлмански забрадки и се закани да връща някои от придошлите по родните им държави.

Берлин обеща, че ще отпусне 150 милиона евро за подпомагане на кандидати за убежище, които нямат шансове да останат в Германия или желаят да се завърнат в родните си страни, съобщи министърът на икономическото сътрудничество и развитие Герд Мюлер. „В близките три години ще осигуряваме годишно по 50 милиона евро за програма, която цели връщането им“, каза Мюлер.
Ще бъдат подпомагани пристигналите от Ирак, Афганистан и балкански страни, които по различни причини имат желание да се върнат или чиито молби за убежище са отхвърлени, сочи документ, представящ тази програма.
Германия ще им помага да започнат отначало живота си в родните си страни. За всеки един непълнолетен бежанец, пристигнал без родителите си, германските общини харчат между 3000 и 5000 евро на месец, за да може да се гарантира, че по всяко време някой ще се грижи за него, отбелязва Дойче веле.

Приела 900 000 кандидати за убежище през 2015 г., Германия реши да втвърди миграционната си политика. Под натиска на хора от собствения си лагер канцлерката Ангела Меркел обеща да не се повтаря вече миналогодишният масиран приток на мигранти.
Някои германски политици критикуват през последните месеци властите заради твърде малобройните според тях експулсирания на чужденци с отхвърлени молби за убежище.
Освен това Германия обяви, че иска да продължи граничния си контрол и след февруари. Берлин вече е обсъдил тази стъпка с другите европейски сили.
Германия ще продължи да контролира границите си, докато не преминат федералните избори през есента.

На фона на напрежение в Германия заради редица инциденти с бежанците – от опипванията на момичета в Кьолн, през убийството на 19-годишната студентка Мария Ладенбургер, има и редица примери на общности, които опитват да интегрират пристигащите. Германските медии шумно разказаха, за семейства бежанци мюсюлмани, които приемат християнството, след като пристигат в Германия. През 2015 г. църквите отбелязват съществен, макар и не масивен приток, без обаче да обявяват статистически данни. „В нашата епархия вече доста групи бежанци се готвят за кръщение, желаещите стават все повече“, посочва Феликс Голдингер, католически свещеник в град Шпайер, в югозападната провинция Райнланд-Пфалц.

Освен духовното приемане съществува и чисто физическо – това да се намерят домове на пристигналите бежанци. Големият германски град Франкфурт с близо 700 000 жители също приема мигранти, а от отдела по геоинформация и благоустройство и от Университета за приложни науки искат да намерят жилище за хилядите бежанци. Учените и властите обаче са изправени пред голям проблем, един от които е липсата на свободен достъп до геопространствените данни.

Както коментира професорът по градско планиране Фабиан Тийл пред GIM International, едно от големите разочарования е липсата на свободно използване на геопространствените данни при решаването на въпросите на управление на земите в района на Франкфурт. Във Франкфуртския университет за приложни науки той е ръководил редица проекти и винаги достига до един и същи извод – за учените, успешното получаване на местни актуални данни от общините за комбинирането им с базови карти при създаването на географски информационни системи (ГИС) е по-скоро изключение, отколкото правило. Същото се е случило и при най-новия проект за намиране на възможности за настаняване на бежанци във Франкфурт.

Проф. Тийл отбелязва няколко проблема – единият е колко е голямо търсенето на домове. Според официалните власти в града има нужда от убежище за 6000 души, но не е известен реалният брой на бежанци. След като се регистрират при преминаване на границата в Германия, бежанците са принудени да отидат в големи, временни жилища в цялата страна. Много от младите мъже се надяват да си намерят работа и намират подслон по квартири, често състоящи се от една стая в някоя неизползвана сграда. Дори и за тези, които получават официално разрешение за престой, жилищният проблем е също толкова неприятен. Освен това според стандарта за правата на човека, всеки бежанец трябва да има минимум 7m² подово пространство.

Проф. Тийл подчертава, че строителството на сгради за бежанците трябва да се възприема като инвестиция в жилищното строителство, тъй като повечето бежанци ще останат в новите си домове в течение на много години, ако не и завинаги. Но вместо да бъде приоритет, като сгради, изграждането на домове за бежанците е нежелано, а основните неофициални насоки за устройствено планиране на жилища бежанец се основава на принципа на „не в моя заден двор“ (NIMBY – Not In My Back Yard) и дори да не се изгражда нищо абсолютно никъде до никого. Очаква се във Франкфурт да се изградят най-малко 20 небостъргача преди 2030 г., в които ще се настанят финансови компании, преразглеждащи бизнеса си заради решението на Великобритания да напусне Европейския съюз – Brexit.

Очакваме статистиката колко бежанци са пристигнали в Европа през 2016 г… И резултатите от обещанията на политиците за решаване на кризата в Близкия изток.