Газовата криза показа слабостта на Европа

Вторник, 03 Февруари 2009

Историята

Докато България беше в новогодишната еуфория, на 1 януари руската компания „Газпром” напълно прекрати доставката на газ за Украйна заради изтичането на срока на договора. До последния ден на 2008 г. Киев трябваше да изплати задълженията си към руския гигант за миналата година. Украйна твърди, че дългът е изплатен в пълния му размер до началото на 2009 г. Руската компания обаче претендира, че дължимото е повече от платеното и се появяват обвинения, че Украйна краде газ. Обещанието е, че нарушения на доставките за Европа няма да има, но още вечерта на 2 януари започват оплакванията. България и Румъния обявяват, че количествата руски газ са намалели. Но събуждането настана на 6 януари, когато редица други европейски държави, освен нас, се превърнаха в заложници на руско-украинския газов спор. Това бяха Словакия, Унгария, Италия, Австрия, Полша. Веднага Европейската комисия и Чешкото председателство на Съюза призоваха за незабавно възобновяване на нормалните доставки руски газ.

Историята с липсата на газ от 6 до 19 януари направи от всеки българин нещо средно от специалист по геополитика и инженер по топлотехника.

Един истински експерт Матю Хълбърт от базираната в Швейцария международна организация ISN още на 7 януари написа в свой анализ, че Русия ще трябва да се споразумее с Украйна, за да продължат доставките на руски природен газ към европейските държави. Така и стана, но още тогава същият Хълбърт отбеляза, че ако Стария континент не разнообрази доставките си и не подобри свободното движение на суровината на вътрешния си пазар, навярно отново ще го настигне подобна смразяваща безизходица.

За разлика от предишните недоразумения за цените на газа, според специалиста от ISN това ще бъде изгладено по-бързо заради един важен допълнителен фактор - десетте европейски държави, засегнати от настоящите разногласия, сред които са гиганти като Италия и Франция и потенциалният член на ЕС Турция.

Всички експерти се сетиха, че случилото се в началото на януари е повторение на ситуацията от 2006 г., която последва т.нар. Оранжева революция в Украйна, когато Москва и Киев пак спореха за цените на газа, а само месеци по-рано Украйна решително обяви своята независимост от Русия. Както преди няколко месеца през 2008 г. Грузия се опита да го направи.

Обвиненията и оправданията и тогава, и сега бяха все същите - Русия иска Украйна да плаща по реални пазарни цени. Киев пък обвинява Русия в неоправдано завишаване на цените.

Мъглата, скриваща истината да последния газов конфликт, си остава гъста. Но остана и стратегическият проблем за Европейския съюз. Настоящото положение оголи сериозният недостатък на енергийната политика на ЕС - страните-членки продължават да поставят собствените си интереси над тези на Съюза. Русия разчита на липсата на интерес у незасегнати от прекъсването на газовите доставки. Някои европейски държави твърдят, че това не е техен проблем, макар последствията да засягат цяла Европа. „Газпром” продължава да контролира лъвския пай от европейските доставки, но и гради силна интернационална мрежа с доставчици на други континенти, най-вече в Азия. Макар страховете от увеличаващата се власт на „Газпром” като арбитър между Изтока и Запада да са все още не напълно основателни, те са реалистични. Дори страни като Германия, които призовават за установяване на връзки с други страни-доставчици, не могат да устоят на изкушението от дългосрочно партньорство с Русия в името на сигурността на енергийните доставки. През 2006 г. това се случи с Италия, Германия и Франция.

Кризата между Русия и Украйна постави въпроса за новите газови пътища към Европа. На дневен ред наистина стои решението кога и дали изобщо Северен поток, който би трябвало да снабдява Северна Европа, и Набуко, който би трябвало да захрани южната част на континента, ще заработят.

Развръзката

Ръководителите на “Газпром” и “Нафтогаз Украйна” Алексей Милер и Олег Дубина подписаха на 19 януари договори за доставка на газ за Украйна и транзит на руски газ през украинска територия за срок от 2009 - 2019 година в присъствието на премиера на Русия Владимир Путин и на Украйна Юлия Тимошенко.

Путин поясни, че това са дългосрочни договори, а Тимошенко обеща, че договорът между „Газпром” и “Нафтогаз Украйна” занапред ще бъдат избегнати проблеми и конфликти в газовата сфера между двете страни. Украинската „Газова принцеса” дори заяви, че сме свидетели на исторически момент, осигуряващ десет години спокойствие и прогнозируемо функциониране на системата за обезпечаване на транзита на руски газ за Европа и доставките на газ за Украйна.

Посредниците

Путин съобщи, че подписаните документи ликвидират всички посредници при търговията с газ. “От схемите за плащане на газът напълно се изключват всички посредници: сега вече всички взаимоотношения трябва да станат абсолютно прозрачни и предсказуеми”, заяви руският премиер. Досега руският “Газпром” продаваше газ на швейцарския посредник RosUkrEnergo, който от своя страна снабдяваше на руско-украинската граница държавната украинска “Нафтогаз Украйна”.

Почти месец по-късно - на 5 февруари българският президент Георги Първанов замина на посещение в Москва, за да открие дните на България в Русия. Първанов се срещна с руския президент Дмитрий Медведев, а резултатът от срещата е, че България ще трябва да обяви претенциите си за щетите от газовата криза към Украйна, а договорът с "Газпром" едва ли ще бъде преразгледан скоро, но в замяна на това строежът на газопровода "Южен поток" вероятно ще се ускори, като Русия ще стимулира развитието. Успокоението от Москва е съчувствието – Кремъл признава, че България е най-ощетена от газовата криза.

Българският президент е поискал нови параметри на договорите за доставките на руски газ, включително и премахване на такива "звена, които се оценяват като посредници", преповтарят думите на Първанов медиите. Отговорът на Медведев обаче е, че газовите отношения на Русия с всяка конкретна страна имат своя специфика. Посредник има и в България. „Смятам, че ние можем да работим и директно, но за това, за да се отиде на такъв род отношения без посредници е необходимо да се прояви воля и енергия от двете страни", казва Медведев.

България

Преди година българският президент Първанов съобщи, че страната ни ще се включи активно в реализацията на проекта "Набуко", което по никакъв начин не влиза в противоречие с проекта "Южен поток". "Ние не сме троянски кон на Русия в Европа, защото Европа не е Троя", казва тогава Първанов.

Сега в разгара на кризата Първанов реши да напише нова концепция за националната сигурност, включваща нова енергийна политика и настояване за отваряне на III и IV блок на АЕЦ "Козлодуй". Енергетиката е определена като най-важен аспект на националната сигурност, а развитието на България като енергиен, транспортен и комуникационен център на Балканите е основен приоритет. Газовата криза показала, че за всички години на прехода не е направено почти нищо за създаване на възможност за изход от кризисни ситуации. "Нямаме една нова гайка, завита след времето на Тодор Живков", коментира държавният глава. Решението е България да изиграе ключова роля във формирането на общоевропейската енергийна политика чрез използване на активните си контакти и доброто си име в страните от Каспийския регион, Русия и Арабския свят по проектите "Набуко", "Южен поток", "Бургас-Александруполис" и "Бургас-Вльора".

Русия

По времето на грузинската война Москва, вторият най-голям износител на петрол след Саудитска Арабия, все още имаше близо 650 милиарда долара валутни резерви, а цените на петрола бяха близо до рекордните си нива. Само през ноември обемът на промишленото производство в Русия падна с 10.8 на сто, а безработицата се увеличи с 400 000 до 5 милиона души. Русия отбеляза икономически ръст от 8 на сто за 2008 г. Според Световната банка тази година този показател ще спадне 2-3 на сто. Петролът вече поевтиня от 140 долара през юли до под 50 долара на последните търговски сесии. Чуждестранните резерви на Русия са само две трети от нивото им през лятото. Цените на газа падат по-бавно от тези на петрола, защото синьото гориво се продава според дългосрочни договори. Стойността му обаче също ще се понижи през идните месеци. Когато това стане, руската икономика ще се изправи пред втори опустошителен удар.

Украйна

В същото време украинската икономика е в много по-лошо състояние. Търсенето на стомана и на други основни суровини, които украинската тежка индустрия произвежда и изнася, намалява. Лидерите на страната знаят, че колкото повече отлагат покачването на цените на газа, който получават, толкова по-добре.

Европа

Дни след решаването на газовата криза Европейският парламент призовава Европейската комисия да подготви специална пътна карта за инвестиции в ядрената енергетика. Ядрената енергия се произвежда в 15 от 27-те държави-членки и покрива около една трета от нуждите на ЕС от електроенергия и че понастоящем в четири държави-членки се изграждат шест нови реактора. На заседанието на парламента депутатите отхвърлиха с голямо мнозинство поправка, призоваваща държавите-членки на ЕС да приемат планове за постепенно спиране на използването на ядрена енергия. България, като една от най-засегнатите от газовата криза страни, поиска да получи повече средства от европейския план за възстановяване, включително за проекта за разширяване капацитета на газохранилището "Чирен".

Дори при осъществяване на амбициозните планове за икономии на енергия ЕС най-вероятно ще продължи да бъде зависим в средносрочен план от доставки на изкопаеми енергийни източници от трети страни, подчертават депутатите. Към днешна дата ЕС внася 50% от енергията, която консумира, като този дял може да нарасне до 70% към 2030 г.

Тръбите

"Южен поток"

На 23 юни 2007 г. в Рим между "Газпром" и италианската компания "Ени" в присъствието на енергийните министри на Русия и Италия се подписва споразумението за изграждане на „Южен поток”. Предвижда се да се транспортират 47 млрд. куб. м. природен газ годишно. На 18 януари 2008 г. България и Русия подписват междуправителствено споразумение за сътрудничество при изграждането на газопровода "Южен поток" и през територията на страната. Компанията, която ще изгражда и управлява газопровода на българска територия, ще се регистрира в България и ще е с 50% участие на България. Изчисленията са, че между 250 и 400 млн. долара годишно може да печели България от транзитни такси. Очаква се цената на газопровода да е между 7-10 милиарда евро. Началото на 900-километровия газопровод е в Джубга (Краснодарски край, Русия) и преминава по дъното на Черно море до Варна (България). На Балканския полуостров се разклонява и достига до южна Италия през Гърция и Йонийско море и до северна Италия през Сърбия, Унгария и Словения (с разклонение до Австрия). Проектът цели частично да замени планираното разширяване на "Син поток" от Турция през България и Румъния до Унгария.

Проектът се очаква да приключи за по-малко от три години след одобрение на Европейския съюз. Той ще се финансира, притежава и управлява съвместно от "Газпром" и "Ени". Проучвателните работи и строителството ще се извършат от "Сайпем" - поделение на "Ени". Подводната част ще бъде дълга 900 километра и ще стига до две хиляди метра дълбочина.

„Набуко”

Подготовката за Набуко започва през февруари 2002 г. с разговори между австрийската компания OMV и турската BOTAŞ. През юни 2002 г. в разговорите се включват унгарската MOL, германската RWE, българската „Булгаргаз” и румънската „Трансгаз”, които подписват протокола за желание за изграждане на газопровода през октомври същата година. През декември 2003 г. европейската комисия обещава финансирането на 50% общата стойност на проекта, а на 26 юни 2006 г. страните подписват общия договор за строежа на газопровода във Виена. През юни 2008 г. е подписан договор между Азербайджан и България за трансфер на газ по тръбата „Набуко”.

В края на януари премиерът на Турция Реджеп Ердоган заплаши, че страната му може да оттегли подкрепата си за газопровода "Набуко", в случай че преговорите за членство в Европейския съюз по глава "Енергетика" останат блокирани. Проектът Набуко е промотиран от САЩ като една от най-големите надежди за намаляване на зависимостта на Европа от руски газ. От страна на руския газов гигант "Газпром" многократно са правени опити за блокирането на газопровода.

„Набуко” предвижда изграждане на 3300-километров газопровод. Тръбите ще преминават от Каспийско море през Турция към Австрия, като ще се заобикаля Русия. Европейските правителства се надяват, че това ще диверсифицира източниците за доставка на природен газ в Евросъюза, което ще направи европейските държави по-устойчиви по време на периодично избухващите газови войни между Русия и Украйна. Стартът на изграждането на газопровода беше многократно отлаган, а проектът замразяван. Според последните договорености строителството трябва да започне през следващата година. Първоначално завършването на изграждането беше планирано за 2011 година, но в последствие - отложено за 2013 г.

Проектът "Набуко" се оценява на 6,14 милиарда долара. Със строителството и експлоатацията на тръбопровода ще се занимава международен консорциум.

На 27 януари имаше среща в Будапеща за бъдещето на „Набуко”, на която Европейската комисия предложи да бъдат отпуснати €250 милиона от Европейската ивестиционна банка за финансиране на „Набуко”. Ден по-късно президентът на Азербайджан Илхам Алиев заяви, че страната му възнамерява да удвои добива на газ през идните пет години, за да осигури нужното количество за тръбата.

„Северен поток”

Проектът започва през 1997 г., когато „Газпром” и финландската компания Neste (по-късно Fortum) образуват North Transgas Oy за създаването и оперирането на газопровод от Русия до Северна Германия през Балтийско море. North Transgas работи с германската газова компания Ruhrgas (по-късно E.ON). През 1998 г. са завършени проучвателните работи във Финландия, Швеция, Дания и Германия. На 24 април 2001 г.,„Газпром”, Fortum, Ruhrgas и Wintershall подписват решение за изграждането на тръбата. През май 2005 г. Fortum се оттегля от проекта и продава своите 50% от цялата North Transgas на „Газпром” и така „Газпром” става собственик на 100% от акциите на North Transgas Oy. През септември същата година „Газпром”, BASF и E.ON подписват основното споразумение за изграждането на газопровода. През ноември 2005 г. се създава компанията North European Gas Pipeline Company (по-късно „Северен поток”) в Цуг, Швейцария. През декември същата година „Газпром” започва строежа на руската част от тръбата. Компанията официално се преименува на Nord Stream („Северен поток”) и North Transgas е разформирована.

През 2006 г. финландското правителство иска тръбата да минава по на юг заради екологични и геоложки причини. Така Nord Stream AG иска разрешение за изследване на възможностите за преминаване през естонски води. Естония обаче отхвърля тази молба. Заради спорове между Дания и Полша Nord Stream AG решават тръбата да мине северно от Борнхолм. През декември все пак датското правителство позволява преминаване на тръбата по на юг от Борнхолм заради по-добра сигурност на плаването.  Трудности има и с уточняването на трасето през Швеция. Те са преодолени до октомври 2008 г. и Nord Stream подават конкретни документи до шведските и германските власти. В края на миналата година GDF Suez потвърди желанието си да притежава миноритарен дял в проекта, а на връх нова година бе подписан договор с Rolls-Royce plc за газовите турбини. В началото на 2009 г. Boskalis Westminster подписа договор за дрегинг.

„Син поток”

Подготовката на проекта започва през 1997 г., като Русия и Турция подписват междуправителствена спогодба за строеж на газопровод по морското дъно, а същевременно „Газпром” и BOTAŞ подписват 25-годишен газов договор. През февруари 1999 г. „Газпром” и „Ени” подписват меморандум за създаване на Син поток. Blue Stream Pipeline B.V. като джоинт венчър е регистриран в Холандия на 16 ноември 1999 г. Руската част е изградена до 2002 г. газът тръгва от Русия към Турция през февруари 2003 г., но заради спорове за цената официалното откриване е едва през 2005 г. в присъствието на тогавашния руски президент Владимир Путин, турският премиер Реджеп Таиип Ердоган и италианския премиер Силвио Берлускони. До 2010 г. се очаква Син поток да заработи с пълния си капацитет и да доставя по 16 милиарда кубически метра газ годишно. Пълната дължина на тръбата е 1213 км.

Бъдещето

Предстои да видим как Европа ще се отърси от зависимостта от Русия. Но статистика в момента е еднозначна – 36,2% от газа се внася от Русия, а 80% от газа минава през Украйна.

Прочетена 411 пъти Последно променена в Вторник, 11 Април 2017 13:27

"Първа отговорност на всеки гражданин е да оспорва властта."

Бенджамин Франклин

Редакцията не носи отговорност за съдържанието на коментарите. Призоваваме ви за толерантност и спазване на добрия тон.


Условия за ползване на коментарите

geomax l

Baner GEOPORTAL

Със съдействието на Камарата на инженерите по геодезия и Асоциацията на геодезическите фирми

 

Връзка с нас

map

Списание ГЕОМЕДИЯ

Всичко за геодезията

София 1303
ул. "Св. Св. Кирил и Методий" 146,
ет. 3, ателие 6; тел: 02/ 831 90 01;
e-mail: geomedia@abv.bg
office@geomedia.bg

Банкова сметка

ЕИК 175378844
Банкова сметка
Уникредит Булбанк, клон Европа
BIC - UNCRBGSF
IBAN - BG74UNCR 7000 1500 6707 03
ISSN - 1313-3365

Абонамент

27 лв. за една година

15 лв. за половин година

Свържете се с нас, ако искате да се абонирате.