Зимни приказки за климата

Сряда, 13 Януари 2010

В Копенхаген бяха сложени плакати, на които състарени световните лидери се извиняваха, че са можели да направят нещо за борба с климатичните промени, но не са го сторили. 

Какво се случи и какво не на срещата в Копенхаген

Фактите

Германското списание „Щерн” огласи данни за най-големите замърсители производители на въглероден диоксид през последните двадесет години. Китай води и в тази класация, като произвежда 21% от вредния газ и е увеличил с 300 процента емисиите. Следват САЩ, които замърсяват пак толкова, но през последните години  увеличението е само 16 процента. Единствените страни, които бележат намаляване на вредните газове, са европейски – Германия и Великобритания, въпреки че Германия продължава да е сред най-големите производители на замърсявания.

По данни на Британската метеорологична служба глобалните средни температури се повишават от 1850 г. насам, а затоплянето се е ускорило след 1970 г. Изследването е направено на база на показатели, събрани от 1500 метеорологични станции по целия свят, използвани за наблюдение на климата. Те показват, че всяко следващо десетилетие става все по-топло, а причината е въглеродният диоксид.

Най-големите замърсители

  1. Китай 21% от общите вредни емисии, 6071 милиона тона, от 1990 г. насам увеличение 300%
  2. САЩ 20% от общите вредни емисии, 5769 милиона тона, от 1990 г. насам увеличение 16%
  3. Русия 5,48% от общите вредни емисии, 1587 милиона тона, от 1990 г. насам увеличение 25%
  4. Индия 4,57% от общите вредни емисии, 1324 милиона тона, от 1990 г. насам увеличение 115%
  5. Япония 4,27% от общите вредни емисии, 1324 милиона тона, от 1990 г. насам увеличение 25%
  6. Германия 2,76% от общите вредни емисии, 798 милиона тона, от 1990 г. насам намаление 22%
  7. Канада 1,98% от общите вредни емисии, 572 милиона тона, от 1990 г. насам увеличение 27%
  8. Великобритания 1,8% от общите вредни емисии, 6071 милиона тона, от 1990 г. насам намаление 18,6%
  9. Южна Корея 1,69% от общите вредни емисии, 488 милиона тона, от 1990 г. насам увеличение 113%
  10. Иран 1,61% от общите вредни емисии, 466 милиона тона, от 1990 г. насам увеличение 100%
  11. Мексико 1,51% от общите вредни емисии, 437 милиона тона, от 1990 г. насам увеличение 50%
  12. Италия 1,51% от общите вредни емисии, 437 милиона тона, от 1990 г. насам увеличение 11%
  13. Австрия 1,37% от общите вредни емисии, 396 милиона тона, от 1990 г. насам увеличение 50%
  14. Индонезия 1,3% от общите вредни емисии, 377 милиона тона, от 1990 г. насам увеличение 160%
  15. Франция 1,28% от общите вредни емисии, 369 милиона тона, от 1990 г. насам увеличение 5%
  16. Бразилия 1,26% от общите вредни емисии, 347 милиона тона, от 1990 г. насам увеличение 80%

Новите полюси

Сто и двайсет души са канени на среща, трийсет сядат и преговарят, а само двама вземат решения. Така започва коментарът на Бен Нимо от ДПА по повод постигнатото за климата в Копенхаген. Страните всъщност са 193, а двамата, които решаваха, бяха американският президент Барак Обама и китайският премиер Вън Цзябао. Китай доброволно се ангажира да ограничи емисиите на въглероден диоксид, но не без да е готов да го прави чрез международното законодателство. САЩ поне участваха в срещата и заявиха разбиране.

Форумът в Копенхаген бе определян като най-важния след края на Втората световна война. Целта на тази 15-а конференция под егидата на ООН бе да се постигне споразумение, което да замени Протокола от Киото - първия задължаващ договор по въпросите на климата, чийто срок на действие изтича в края на 2012 г. Учените припомнят неуморно формулата, че до 2050 г. световните емисии на газове с парников ефект трябва да бъдат намалели на половина. Основни източници на тези емисии са изгаряният бензин, петролът и природният газ. Малко след тях се нарежда произвежданият метан от кравите и от австралийските овце. Проучване за срещата в Копенхаген показа, че тя струва около 130 милиона британски лири и ще произведе вредни газове колкото годишно произвеждат Малави, Афганистан или Сиера Леоне. В датската столица вредните емисии бяха „продукт” на повече от 15 000 делегати, 45 000 природозащитници и 5000 журналисти. От ООН потвърдиха, че полетите, пътуването с влакове и с автобуси, храната и енергията за конференцията генерират най-малко 41 000 тона въглероден диоксид за 13 дена.

Песента на Боб Дилън "A Hard Rain's A Gonna Fall" ("Пороен дъжд ще завали"), която бе приета за неофициален химн на срещата, след приключването й можеше да бъде перефразирана в "A Heavy Snow's A Gonna Fall" ("Обилен сняг ще завали"), тъй като цялото северно полукълбо бе сковано от студ, покрито със сняг и жертва на леден апокалипсис. Полетите бяха отменени, тунелът под Ламанша - блокиран, загинаха стотици хора от развитите страни - в САЩ и Канада, в Европа и на изток – чак в Южна Корея.

takeoneanaliz.jpg

 

Аплодисменти за футбола

Конференцията на ООН приключи на 19 декември следобед под масовите аплодисменти за призива на делегат от Южна Африка предвидената следваща среща в Бон да не съвпадне по време със Световното първенство по футбол в Южна Африка, което ще се състои от 11 юни до 11 юли.

Иначе сключването на всеобхватно споразумение се отложи някъде за края на 2010 г. за конференция в Мексико. Тогава мексиканският президент Фелипе Калдерон ще трябва да решава освен вътрешните си проблеми с кръвопролитната местна нарковойна и тези с глобалното затопляне.

Три страници надежда

Все пак участниците в Копенхаген приеха заключителен документ - всъщност политическа декларация от три страници. Той обединява едва трийсетина държави – някаква по-разширена версия на групата на индустриално развитите страни Г-20, която този път включва САЩ, Европейския съюз и големите нововъзникващи пазарни икономики като Китай, Индия, Южна Африка и Бразилия – основни страни замърсителки на околната среда. Френски министър на екологията Жан-Луи Борло призна, че държавните лидери просто се опитват отново да пуснат машината в ход.

Най-важната точка в политическата декларация все пак е определената цел да се ограничи глобалното затопляне до 2 градуса в сравнение с прединдустриалното равнище. Предвижда се и създаването на специален фонд под егидата на конвенцията за климата. За начало през следващите три години в него ще влязат 30 милиарда долара, като ЕС и Япония ще предоставят по около 11 милиарда долара, а САЩ - 3,6 милиарда долара. После сумата ще расте и до 2020 г. ще стигне 100 милиарда долара, като те ще отиват за подпомагане на най-уязвимите страни в адаптацията към последиците от климатичните промени.

Холокост или знак за променено мислене

Последното заседание беше при закрити врати, но източниците посочват, че не приличало на конференция, а на фест на взаимните нападки. Судански представител сравнил климатичния план с Холокоста и разгневил европейските министри. Боливийците заявили, че председателят на форума - датският премиер Ларс Расмусен, загърбва правилата на демокрацията и гласността. Венецуелците говорели за "преврат срещу ООН". Кубинците не пропуснали да обвинят Барак Обама, че се държал като император.

Изпълнителният секретар на конвенцията на ООН за климата Иво де Бур все пак коментира, че Копенхагенското споразумение е "знак за волята да се върви напред". В същия дух е и оценката на генералния секретар на ООН Бан Ки-мун: "Важно начало".

taketwoanaliz.jpg

По европейски

Председателят на Еврокомисията Жозе Мануел Барозу заяви, че договореното е много под нивото на очакванията, но запазва живи целите. Сдържани бяха и реакциите на германския канцлер Ангела Меркел и на британския премиер Гордън Браун. Френският президент Никола Саркози определи текста като несъвършен, но пък подписването му – като жизненоважно, за да не бъдат изключени големи страни като Индия и Китай от общите усилия за борба с климатичните промени.

Европейският съюз е водещата сила в областта на околната среда и беше първият значим играч, който се съгласи да предостави средства за глобален фонд в помощ на развиващите се страни. Европейската комисия призова членките си да отделят общо до 2 милиарда евро годишно между 2010 и 2012 г. под формата на т.нар. бързо отпускани средства, за да се помогне на по-бедните части на света да се приспособяват към явленията. Швеция, която беше до 1 януари т.г. ротационен председател на ЕС, се опитваше да събере тези пари от правителствата. Европейските лидери обаче се споразумяха отпускането на пари да става доброволно, тъй като Полша и други

държави от Централна и Източна Европа отбелязаха, че все още се стремят да

развият икономиките си и не би трябвало да бъдат задължавани да плащат. Освен това евентуалното задължение на ЕС за дългосрочна помощ за уязвими страни би могло да ангажира съюза да харчи десетки милиарди евро годишно до 2020 г. Мнозина се опасяват още, че предлагането на подобни суми би засилило съпротивата на САЩ, защото ще постави Вашингтон под натиск да направи сходно по размер обещание, което би могло да отслаби подкрепата сред американците в момент, когато те тъкмо се присъединиха отново към действията за справяне с глобалното затопляне.

На колко години ще си през 2050?

Срещата в Копенхаген беше предизвестена. Бедните страни останаха натикани в ъгъла на глобуса. Богатите изразиха принципно съгласие. Бързоразвиващите се си запазиха правото да стоят настрана и да си се развиват бързо. Младите подскачаха пред загражденията около „Бела Сентър”, поарестуваха ги, хиляда от тях, посрещнати иначе с приветливи надписи „Добре дошли”, висящи самотно над сиви снопове бодлива тел. Пак те питаха „На колко години ще си през 2050 г.?”, но явно нямаше кой да преведе въпроса им. Критиците доволно повтаряха появилите се „неоспорими доказателства”, че климатичните промени са заговор на научни плъхове, които припечелват за черни дни от завишени стойности на термометрите, а последвалият студ беше сигурно потвърждение на тази антитеза. От Асоциацията за защита на сексуалните работнички в Копенхаген обещаха 13 денонощия безплатни услуги за делегатите срещу показване на техните делегатски карти. После работничките се отметнаха. Както направиха и делегатите на срещата за борба с климатичните промени.

Една двестагодишна наука

Науката за климата и за влиянието на въглеродния диоксид върху

естествения парников ефекти е на близо 200 г. Френският математик Жозеф Фурие през 1820 г. разкрива потенциала на атмосферата да задържа топлина и обяснява, че слънчевите лъчи проникват през нея, за да загреят земната повърхност. През 1859 г. естествоизпитателят Джон Тиндал демонстрира, че въглеродният диоксид и водната пара са най-важните молекули, които задържат топлината. През 1896 г. шведският учен Сванте Арениус дава името "парников ефект" на този феномен. Арениус се интересува какво определя предходните ледникови периоди и с прости уравнения изчислява, че удвояването на съдържанието на въглероден диоксид в атмосферата може да доведе до увеличаване на температурата с 5-6 градуса по Целзий. Той смята, че докато се случи това, ще минат хиляди години, защото не успява да предвиди геометричната прогресия, в която се увеличават отделяните от човешката дейност вредни емисии. Английският учен и любител метеоролог Гай Стюард Календар през 1938 г. преглежда резултатите от направените през изминалите години измервания на температурата и открива, че тя се е повишила след 19 век. Открива сходна тенденция и в концентрацията на въглероден диоксид в атмосферата и предполага, че това е причината за покачването на температурата. През 50-те години американските учени с помощта на серия от годишни измервания показват, че нивото на въглероден диоксид в атмосферата се покачва. През 1958 г. Календар пише доклад, в който упорито твърди, че увеличаването на антропогенните емисии на въглероден диоксид може да доведе до покачване на глобалната температура.

Прочетена 538 пъти Последно променена в Четвъртък, 06 Април 2017 14:26

"Първа отговорност на всеки гражданин е да оспорва властта."

Бенджамин Франклин

Редакцията не носи отговорност за съдържанието на коментарите. Призоваваме ви за толерантност и спазване на добрия тон.


Условия за ползване на коментарите

geomax l

Baner GEOPORTAL

Със съдействието на Камарата на инженерите по геодезия и Асоциацията на геодезическите фирми

 

Връзка с нас

map

Списание ГЕОМЕДИЯ

Всичко за геодезията

София 1303
ул. "Св. Св. Кирил и Методий" 146,
ет. 3, ателие 6; тел: 02/ 831 90 01;
e-mail: geomedia@abv.bg
office@geomedia.bg

Банкова сметка

ЕИК 175378844
Банкова сметка
Уникредит Булбанк, клон Европа
BIC - UNCRBGSF
IBAN - BG74UNCR 7000 1500 6707 03
ISSN - 1313-3365

Абонамент

27 лв. за една година

15 лв. за половин година

Свържете се с нас, ако искате да се абонирате.