ГМО – чудовища от кутията на Пандора

Вторник, 16 Март 2010

Обществото въстана срещу уж малки промени в закон от 2005 г.

 

Геомедия

 

 

Ако преди няколко години генномодифицираните организми (ГМО) бяха далечно понятие за българина, то днес било заради развитието на интернет и заради лесната комуникация в него, било заради стремежа на модерния човек да е по-близо до природата, въпреки че се е отдалечил твърде много, обсъжданите предложения за промени в закона за ГМО са в центъра на общественото внимание.

Понятието ГМО слезе от сцената на любопитни неразбираеми теми и вече не е приоритет на тесни специалисти по ДНК комбинаторика, а за него говорят и майки, и деца, и президентът, и готвачите, и фермерите, и председателят на народното събрание.

В българското народно събрание под претекста, че Европейския съюз настоява, част от депутатите се опитват да отворят кутията на Пандора, от която този път ще излязат чудовищни създания под формата на ГМО. Поне такива са опасенията на българите.

 

Невиждано единомислие на сини и червени

 

Макар законът да е приет още през юни 2005 г., сега се предлагат изменения и допълнения, които станаха повод за немислими досега общи политически действия на леви и десни. СДС призоваха президентът Георги Първанов да наложи вето върху закона, ако промените се приемат. От своя страна червените бяха категорични, че измененията в нормата за ГМО защитават лобистки интереси. Синята партия предложи ограничения за лозата, пшеницата, маслодайната роза и тютюна. Малко по-късно президентът Георги Първанов заяви, че ще наложи вето върху промените в Закона за ГМО и ще го върне за ново обсъждане. Държавният глава повдигна и въпроса, че ако ще се налага мораториум от пет години върху новоприетия закон, няма причина той да се приема. „Мисля, че България има нещо, с което би могла да бъде много силна на световния пазар, това е именно чистото селскостопанско производство," коментира президентът.

 

Протестна вълна

 

Начело на протеста бяха майките от портала bg mamma, които създадоха петиция в интернет против промените в закона. Протестна вълна срещу ГМО заля блоговете, а Инициативен комитет на родители и граждани изпрати отворено писмо до парламента и министерския съвет с настояване всички съществуващи към момента забрани в закона да бъдат запазени. Другото искане бе за буферната зона от 30 километра около „Натура 2000", както и да бъдат въведени буферни зони с размер 5 км около всеки пчелин, поради доказаната опасност от въздействие на ГМО върху пчелите. В петицията се изисква буфер от 15 км около всяко семеразвъдно стопанство. Гражданите настояват да се приложи защитната клауза по чл. 23 от Директива 2001/18/ЕО за царевичния хибрид МОН810, като това бъде разписано в закона, както и да се прилага предпазна клауза за всеки хибрид на ГМО, който бъде разрешен оттук нататък на територията на ЕС.
Протестиращите от инициативния комитет отбелязват, че ако не се изпълнят исканията, ще сезират всички български и международни компетентни органи за нарушение на Закона за нормативните актове, както и Европейската комисия за незачитане на общественото мнение и липсата на обществен дебат. Заключението на инициативния комитет е, че евентуалното приемане на промените е в силно противоречие с публично декларираната позиция на премиера Бойко Борисов, а евентуален мораториум върху неприемлив и опасен за биоразнообразието и здравето закон няма да осигури защита за България.
Мнозина предлагат провеждането на референдум за въвеждането на генномодифицирани организми.

 

 

Аргументът „Европейският съюз настоява" или загубени в превода

 

На 14 април 2009 г. тогавашният еврокомисар по околната среда Ставрос Димас изпраща писмо към България по процедура за нарушение №2009/2032, в което съобщава, че ЕК ще започне наказателна процедура срещу страната ни. Причината са технически грешки в превода на две директиви, свързани с ГМО. Те обаче уреждат предимно работата с генетично модифицирани микроорганизми в контролирани условия - обезопасени и изолирани лаборатории на закрито. Европейската комисия предявява искане да се прецизират само неправилно преведените части в досегашния Закон за ГМО от 2005 г.

 

Комисията на Барозу ІІ

 

Проблемът с генномодифицираните организми предизвиква широки дебати и остри реакции не само в България. Опасенията са, че новата Европейска комисия на Жозе Барозу ще иска да поднови процеса за разрешаване на отглеждането на два вида генномодифицирани продукти (царевица на американската компания Монсанто и картофите на BASF) в Европейския съюз.

Оттеглянето на комисаря Ставрос Димас, който се противопоставяше на отглеждането на ГМО, улеснява задачата на Барозу, посочват коментатори. Шест страни от ЕС обаче  са забранили отглеждането на генномодифицираната царевица на Монсанто, а единайсет настояват да имат право да забраняват всякакви ГМО. Миналата година 22 страни гласуваха против предложението на Барозу да бъдат премахнати забраните за ГМО.

 

Защитниците искат биотехнологии

 

Новият американски посланик в България Джеймс Уорлик публикува статия в защита на пускането на ГМО в България, като аргументът му е преодоляване на глада в световен мащаб. В статията "Един различен поглед върху биотехнологиите в земеделието" посланикът обяснява ползите от биотехнологиите.

Председателят на Консултативната комисия по генетично модифицирани организми Райчо Димков пък обясни, че с промените в ЗГМО ще се отвори възможност за широка експериментална научно-изследователска работа, която до момента законът забранява. Той подчерта, че благодарение на ремонтирания закон България ще развие биотехнологичното земеделие.

Защитниците на ГМО избягват да употребяват словосъчетанието „генномодифицирани организми" и го заменят с „биотехнологии".

 

Какво всъщност са ГМО?

 

Генномодифицираните организми са с изменен генетичен материал чрез рекомбинантна ДНК-технология. Изолирани ДНК от различни организми създават нови гени, които се прехвърлят в други организми, като носят нови свойства. Комбинацията може да се прави както между сходни, така и между различни видове. Още през 70-те години на миналия век такива опити се правят в САЩ, където за първи път се произвеждат и генномодифицирани храни през 1996 г. Все още науката не е напълно категорична какви са последствията от употребата на ГМО, но фирмите производители представят продуктите си, като обещават по-високи добиви с по-малко пестициди. Това обаче не отговаря на истината. Едва 0,1% от генномодифицираните култури в света обаче дават по-високи добиви, макар такава да е рекламата за тях. Останалите дори произвеждат между 4 и 11% по-малко продукция. Въпреки това една трета от земеделските площи в света са засети с биотехнологични култури, по данни на Международната служба за агробиотехнологични приложения (ISAAA). Най-много ГМО се използват в Северна и Южна Америка. Начело са САЩ, където 47,6 млн. ха (59 % от цялата площ) са засети с генномодифицирани соя, царевица, памук и рапица. Следва Аржентина с 16,2 млн. ха (20% от общата площ), Канада - с 5,4 млн. ха (6 %), Бразилия - 5,0 млн. ха и други страни. В Китай и Индия също се използват генномодифицирани сортове, най-вече памука. В Европа на челно място в експериментите е Испания, където се сее генномодифицирана царевица, а в Румъния има посеви с генномодифицирана соя.

 

Проблемите

 

ГМО се разпространява опасно лесно и обикновените растения могат да бъдат опрашени от полени на генномодифицирани. Вятърът, насекомите и животните пренасят полените на големи разстояния, което може да доведе до кръстосано опрашване и замърсяване.

Продуктите от ГМО съдържат нови протеини, които досега не са консумирани от хората и няма достатъчно изследвания за влиянието им върху човешкия организъм.

Има редица проучвания, които дават тревожни резултати. Според учени от Лондонския университет, консумацията на генномодифицирана соя увеличава алергията към фъстъци. Разработка на Seralini, Cellier и Spiroux de Vendomois показва, че царевица MON863, одобрена за човешка консумация в Европа, води до чернодробна и бъбречна недостатъчност при плъхове. Във Виенския Университет пък доказаха неблагоприятното въздействие на такива храни върху репродуктивната система на мишки, хранени с хибрида на MON 810.

Хербицидите, с които се третират генномодифицираните култури, причиняват хронични заболявания у хората

Надеждата за по-високи добиви от различни култури се превръща в разочарование, защото голяма част от продукцията всъщност излиза и по-скъпо.

 

У нас

 

От Министерството на земеделието твърдят, че в България не са налични генномодифицирани култури, а в Министерството на околната среда и водите не са постъпвали искания за издаване на разрешителни.

Общественият център за околна среда и устойчиво развитие (ОЦОСУР) обаче откри наличие на следи от генномодифицирана царевица в Шуменско при лабораторни анализи, извършени през август 2009 г. Лицензираната лаборатория "СЖС-България" във Варна пък откри в три проби царевично и една проба рапично зърно - реколта 2008 г. от Търговище, Шумен и Добрич елементи от чужди гени. Резултатът показва, че на всеки 10 хиляди семена 22 са генномодифицирани и не става дума за случайно замърсяване.

В България има няколко фирми, правили опити да отглеждат посеви от ГМО. С царевица от компаниите "Монсанто", "Пионер" и "Новартис" са били засетите площи през 1999 г. (13 000 ха), през 2000 г. (19 000 ха), през 2001 г.(6400 ха), през 2002 г. (2200 ха) и през 2003 г. (2120 ха). Първите опити с "Superior New Leaf" Bt-картофи са проведени от "Монсанто" от 1999 г. до 2001 г., като се били засети 30 ха, намалени накрая до 3 ха. През 2000 г. има опити със слънчоглед на "Монсанто".

Привидната липса след 2004 г. на такива насаждения е заради изискването на Европейската комисия за ненадвишаване на 1-процентовия праг от генномодифицирани съставки.

Националната агенция за контрол над храните трябваше да бъде създадена през 2006 г., но още няма такава. В момента за контрол над ГМО се разчита на РИОКОЗ и ДВСК.

 

ЕС и Протокола от Картахена

 

ЕС е страна по Протокола от Картахена по биологична безопасност, приложен към Конвенцията на основния орган по околната среда на ООН - ЮНЕП за биологичното разнообразие. Протоколът е в сила от 11 септември 2003 г. Общата цел на ООН е споразумението да установи общи правила, които да бъдат следвани при трансграничното движение на ГМО, за да се осигури, в глобален мащаб, опазването на биоразнообразието и на човешкото здраве. 
Протоколът от Картахена е включено в законодателството на ЕС чрез широк набор от законодателни мерки, регулиращи използването на ГМО в рамките на Европейския съюз. Крайъгълният камък на тази правна рамка е Директива 2001/18/ЕО относно съзнателното освобождаване в околната среда на генетично модифицирани организми. Действа и Регламент относно трансграничното движение на ГМО, приет през юни 2003 г., чиито основните характеристики са задължението на страните да уведомяват за износ на ГМО, предназначени за съзнателно освобождаване в околната среда. Протоколът от Картахена изисква да се предоставя информация на обществеността и на международни партньори за практиките, законодателство и решенията, свързани с ГМО, както и за случайно изпускане на генетично модифицирани организми. Действа набор от правила за износ на ГМО, които са предназначени да бъдат използвани като храна, фураж или за преработка.

 

Проследяване на продуктите в ЕС

 

Редица държави-членки на ЕС са се позовавали на така наречената предпазна клауза на Директива 90/220/ЕИО. Тази клауза се съдържа и в Директива 2001/18/ЕС (член 23), който заменя Директива 90/220/ЕИО. Според клаузата, когато една държава има основателни причини да смята, че ГМО, макар и разрешени за пускане на пазара на ЕС, представлява риск за човешкото здраве или околната среда, може да ограничи или да забрани използването им на нейна територия. 
Предпазната клауза е задвижена при девет отделни случая в края на 1990-те и през 2000 г. - три пъти от Австрия, два пъти от Франция, и един път от Германия, Люксембург, Гърция и Обединеното кралство. 

Европейският съюз настоява за проследяване на продуктите чрез веригите за производство и дистрибуция. Трябва да се следи за спазването на изискванията за етикетиране, както и за потенциалните ефекти върху здравето и околната среда. Може да се изтеглят продукти, които съдържат или се състоят от ГМО, когато крият непредвидени рискове за човешкото здраве или околната среда.

Например, ако генетично модифицирани семена представлява суров материал на даден хранителен продукт, компанията за продажба на семена би трябвало да информират всеки купувач, че е генетично модифицирани, заедно с по-специфична информация, която позволява на определени генетично модифицирани организми да бъдат точно определени. Компанията също е задължена да поддържа регистър на стопанските субекти, които са закупили семената. 
По същия начин земеделският стопанин ще трябва да информира всеки купувач на реколтата, че е генетично модифицирана и да поддържа регистър на купувачите на продукцията. 
Етикетирането е определено от Регламент 1830/2003. В него са описани всички ГМО на ЕС, които са получили разрешение за пускането на пазара - включително храни и фуражи, съдържащи или състоящи се от ГМО (http://ec.europa.eu/food/dyna/gm_register/index_en.cfm

). Там е включено например и доматеното пюре и кетчупът, произведени от генетично модифицирани домати. 
Проследяването задължава съответните оператори, тоест всички лица, които пускат един продукт на пазара или получават продукт, пуснат на пазара в рамките на ЕС, да бъдат в състояние да посочат своя доставчик и своите потребители. 

Същите правила се прилагат за храни за животни, включително комбинирани фуражи. Всичко трябва да бъде етикетирано, така че да осигури на животновъдите точна информация за състава и свойствата на фуражите.

 

Промените в закона

 

Засега промените в закона все още се обсъждат в комисиите на народното събрание. Депутатите от парламентарната комисия по околната среда и водите подкрепиха текст, който определя надписите за съдържание на генетично модифицирани организми върху етикетите на продуктите да бъдат два пъти по-големи от останалата част на надписите. Комисията запази отстоянието от 30 километра между площите с ГМО и защитените зони от мрежата "Натура 2000", което съществуваше в стария Закон за ГМО.

Природозащитните организации и гражданските обединения са твърдо решени да се противопоставят на свободните експерименти с ГМО в полеви условия.

Издигат се призиви България да остане страна чиста от ГМО, но остава и въпросът с контролните органи, които биха осигурили на практика осъществяването на подобна идея.

Натискът на международните компании, производители на хербициди и ГМО, е голям, макар и да не е широко афиширан. Министри и депутати непрестанно декларират липса на контакти с водещите фирми за ГМО и подчертават, че не лобират за тях.

Тепърва предстои дебатът около по-широкото въвеждане на ГМО да завладее и Европейския съюз, заради нееднократно декларирания интерес от страна на председателя на еврокомисията Барозу към новите ГМО. Фирмата "Монсанто" очаква да бъде продължено разрешителното й за царевицата MON 810, а другият гигант BASF пък иска позволение за производството на генномодифициран картоф, който ще й носи годишни приходи между 30 и 40 млн. евро.

Огромните корпоративни финансови интереси се изправят срещу интересите на гражданите. Въпросът не само за България е ще се намери ли разумният компромис.

Хората обаче искат говорещите зеленчуци от приказката за Лукчо на Джани Родари да не се превърнат в реалност за техните деца.

 

Инициативният комитет

 

1.    Инициативен комитет на родители и граждани
2.    Национална асоциация на зърнопроизводителите
3.    Българска Асоциация Биопродукти
4.    Социална мрежа на българските фермери Фермер.БГ
5.    Национална научна асоциация по пчеларство
6.    Коалиция „За да остане природа в България"
7.    Асоциация „Активни потребители"
8.    Обществен център за околна среда и устойчиво развитие - Варна
9.    Фондация за околна среда и биоземеделие
10.  Фондация Биоселена
11.  Обл.съвет на кооперациите - В.Търново 
12.  Бългрска Национална Асоциация Етерични масла, Парфюмерия и Козметика 
13.  Национална гилдия на главните готвачи
14.  Евро Ток България, член на Европейската асоциация на професионалните готвачи 
15.  Информационен портал Farmer.bg

Прочетена 621 пъти Последно променена в Четвъртък, 06 Април 2017 13:43

"Първа отговорност на всеки гражданин е да оспорва властта."

Бенджамин Франклин

Редакцията не носи отговорност за съдържанието на коментарите. Призоваваме ви за толерантност и спазване на добрия тон.


Условия за ползване на коментарите

geomax l

Baner GEOPORTAL

Със съдействието на Камарата на инженерите по геодезия и Асоциацията на геодезическите фирми

 

Връзка с нас

map

Списание ГЕОМЕДИЯ

Всичко за геодезията

София 1303
ул. "Св. Св. Кирил и Методий" 146,
ет. 3, ателие 6; тел: 02/ 831 90 01;
e-mail: geomedia@abv.bg
office@geomedia.bg

Банкова сметка

ЕИК 175378844
Банкова сметка
Уникредит Булбанк, клон Европа
BIC - UNCRBGSF
IBAN - BG74UNCR 7000 1500 6707 03
ISSN - 1313-3365

Абонамент

27 лв. за една година

15 лв. за половин година

Свържете се с нас, ако искате да се абонирате.