Инвестиции в пътната инфраструктура – да, но не само

Петък, 15 Септември 2017

Как ще ги стигнем американците 28 години след началото на промяната

През последните години един от приоритети на българските правителства е строежът на пътища. Появи се и словосъчетанието „ям асфалт“. Безспорно добър приоритет на фона на обрулената постсоциалистическа държавица.

Същевременно през същите тези години приоритет на Европейския съюз, чиито членове сме и ние, е да навакса изоставането в ниската производителност в сравнение със САЩ. В средата на 90-те години на ХХ век обаче Европа изостана от САЩ и то не заради инфраструктурата. Между 1995 и 2015 г. разликата между почасовата производителност на работниците от двете страни на Атлантика е нараснала от 23 на 33% в полза на американците. Т.е. отвъд океана хората произвеждат с близо 1/3 повече от хората тук, на Стария континент. През 1997 г. американското правителство е инвестирало приблизително 3,8% от брутния вътрешен продукт (БВП) в нови капиталови проекти, а през 2015 г. - 3,4%. В ЕС държавните инвестиции са останали на равнище от 2,9%.

Въпреки усилията на няколко правителства обаче през последните години равносметката у нас не е особено розова. В страната има една завършена магистрала - „Тракия“, която обаче през зимата бе блокирана от сняг, а през лятото е супер натоварена в участъка София – Пловдив. Усилията на властта продължават. Един от начините за намиране на средства за инвестиране в пътища е създаването на тол система. Идеята обаче срещна много спънки.

Ясно е, че създаването на адекватна пътна инфраструктура е гаранция за икономическо развитие. Нещо, с което не може да се похвали България, особено през последната половин година, през която чуждестранните инвестиции са намалели на половина.

Неотдавнашно проучване на Рикардо Кресченци, професор по икономическа география в London School of Economics, установи, че между 1995 и 2009 г. не е имало ясна връзка между инвестициите в пътища и икономическия растеж в ЕС.
Една от причините за това е, че политиците имат склонност да прахосват държавни средства за безполезни проекти, а не за такива, които биха увеличили производителността. Често се поставя акцент върху големи планове като високоскоростната железопътна линия, свързваща Лондон с Манчестър и Лийдс, при която според британската Сметна палата има риск от ограничена възвръщаемост.

Други изследвания показаха, че политиците трябва да наблягат повече на по-малки проекти, които се характеризират с по-добро съотношение цена-стойност, но точно те обаче биват пренебрегвани. Дигиталната инфраструктура също може да бъде стимул за икономическия растеж в изоставащите региони. Европа би могла да направи повече от този вид инвестиции.

Наваксването на Европа на изоставането в производителността от САЩ изисква иновации и креативна разрушителност, а не просто строителни работи, коментира Фердинандо Джулиано от агенция Блумбърг.
През последните две десетилетия Европейският съюз се бори със забавяне на производителността, което задържа повишаването на заплатите и икономическия растеж. Политиците все повече споменават инфраструктурата като възможно решение: Надеждата е, че изграждането на нови пътища и по-добри мостове може да помогне на компаниите да подобрят своята ефективност и така да бъде рестартиран икономическият растеж.
Макар че инфраструктурата наистина може да осигури така необходимия стимул на европейските икономики, тя не е причината, поради която ЕС изостана от САЩ по растеж на производителността, казва Джулиано.

От средата на 90-те години на миналия век САЩ увеличиха растежа си спрямо Европа, въпреки че американските инвестиции в държавна инфраструктура намаляха. Европа опитва да догони САЩ със строителен бум, но трябват повече инвестиции в научноизследователска дейност и в осигуряването на възможности за процъфтяване на повече иновативни компании.
Икономическият историк Александър Фийлд доказа, че инфраструктурата, построена от президента на САЩ Франклин Рузвелт е помогнала САЩ да станат много по-ефективни в края на 30-те и началото на 40-те години на ХХ век. В Европа възстановяването след Втората световна война също е сочено за една от причините за икономическия бум от 50-те години на миналия век.
Ако Европа обаче е сериозна в намерението си да заличи пропастта със Съединените щати, то тогава е необходимо да бъде отдаден приоритет на инвестициите в две други области – изследователска дейност и спиране на нерентабилните финансирани въпреки от това от държавата предприятия.

Неотдавнашно проучване на Европейската централна банка показа, че докато общите инвестиции в научноизследователската сфера в еврозоната нарастват още отпреди кризата, те и днес си остават по-малки от капиталовложенията в този сектор в САЩ. Разликата между броя на високотехнологичните продукти остава значителна.

От друга страна технологичните революции никога не са били дело само на правителствата. По тази причина е от първостепенно значение повечето иновативни компании да бъдат оставени да процъфтяват. Проблемът в ЕС е, че прекалено много производствени фактори, като работниците и машините, са в ръцете на неефективни компании. Това понижава средното равнище на производителността и затруднява разширяването на по-добрите фирми. Едно възможно решение е повече компании бъдат доведени до фалит. Това налага европейските банки да карат онези, които взимат кредити от тях, да спазват условията, както и да бъдат подобрени режимите за несъстоятелност с цел да има повече контролирани преструктурирания.

Къде сме ние

Тол системата

На 14 август министерството на регионалното развитие и благоустройството обяви, че започва структурирането на държавна компания, която ще оперира тол системата. Успоредно с това ще тече и обществената поръчка за избор на изпълнител, а двата процеса ще са паралелни.

Проектната компания ще оперира и поддържа тол системата, както и ресурса, който тя ще генерира.

От регионалното министерство коментираха, че през последните години сме свидетели на злоупотреба с право и спъване на процеса. Одиторска компания оценява пропуснатите ползи за държавата, а според властите става дума за загуби в размер на 1,5 млн. лв. на ден от липсата на тол система. Най-ниската и песимистична прогноза в анализа на Световна банка от 2015 г. на база досегашните приходи от 320 млн. лв. годишно е, че след внедрена тол система, ще генерираме още 660 млн. лв., което разделено на 365 дни, е около 1,6 млн. лв. на ден, обясни сметката министърът на регионалното развитие Николай Нанков. Според властите тол системата ще въведе по-справедлив модел за заплащане и онези, които разрушават най-много пътищата, ще плащат повече. Благодарение на тол системата България ще се възползва от стратегическото си географско положение, за да може да таксува адекватно, пропорционално и ефективно транзитният тежък трафик през страната ни.

Тол системата трябва да заработи до края на 2018 г., ще се внедрява седем месеца, след което около година ще се тества и ще бъдат изправени дефектите. Стойността на системата ще бъде да бъде около 200 млн. лв. Тепърва ще се уточнява кои пътища ще бъдат включени. Първоначално тол такса ще заплащат само тежкотоварните превозни средства над 3,5 тона. Ценовите модели ще станат ясни при внедряването на системата. За отделните видове пътища ще има различно таксуване за пиковите часове.

Бюджетът за наука

Общият размер на разчетените разходи за образование за 2017 г. е 3,35 млрд. лв., което представлява 3,6% от БВП при 3,5% от БВП за 2016 г. В аргументите за този бюджет законодателите залагат следните добри идеи: „визията за развитието на науката в България е повишаване на качеството и международната разпознаваемост на научноизследователската и иновационна дейност“(Бюджет на МОН за 2017 г.). Т.е. става дума за признание, а не за фактическо качество на научната работа, от една страна, и за усвояване на средства – от друга: „ефективно използване на националните и европейски фондове и подобряване на съотношението между институционално и програмно финансиране“ (Бюджет на МОН за 2017 г.).

Развитието на науката в България е свързано с Европейския съюз и с неговите основни политики и тенденции. Тези политики са определени от стратегия „Европа 2020” и са свързани с интензивно финансиране за изследователски дейности, изграждане на нови научноизследователски инфраструктури, създаване на мрежи от национални и съвместни изследователски програми и засилване на сътрудничество на Европа с трети страни, включване в съвместни изследователски проекти и мрежи, участие при изграждането на регионално значими научни инфраструктури и поощряване на трансфера на знания и опит.

Тъжната статистика обаче сочи едно - чуждите инвестиции в България за първото полугодие се свиха почти наполовина. Преките чуждестранни инвестиции в България за първото шестмесечие възлизат на 405 млн. евро (0,8% от БВП), като са намалели с 46,8% (355,9 млн. евро) спрямо същия период на миналата година, показват предварителните данни на Българската народна банка (БНБ). Само през юни чуждестранните капиталовложения нарастват със 171,1 млн. евро, докато преди година увеличението беше с 235,1 млн. евро.

От януари до юни дяловият капитал (преведени/изтеглени парични и апортни вноски на нерезиденти в/от капитала и резервите на български дружества, както и постъпления/плащания по сделки с недвижими имоти в страната) е отрицателен и възлиза на 123,9 млн. евро. Той е по-нисък с 296,9 млн. евро от дяловия капитал за същия период на миналата година, който е положителен, в размер на 172,9 млн. евро.

Сред страните с най-голям дял вложения в недвижими имоти се нарежда Русия (1,6 млн. евро), която държи 45,3% от общия размер на инвестициите, направени от януари до юни. След нея се нарежда Украйна с 400 хил. евро инвестиции в имоти и дял от 11,3%, и Казахстан с дял от 9,9% и 300 хил. евро вложения за периода.

Най-големите нетни преки инвестиции в страната през първите шест месеца на тази година са направени от холандците – 283,3 млн. евро, следвани от швейцарците – 104,6 млн. евро.

По предварителни данни преките инвестиции в чужбина от януари до юни нарастват със 132,8 млн. евро, докато през същия период на миналата година увеличението беше 62,3 млн. евро. През юни те се повишават с 36,3 млн. евро, докато година по-рано увеличението беше с 40,1 млн. евро.

Прочетена 249 пъти

"Първа отговорност на всеки гражданин е да оспорва властта."

Бенджамин Франклин

Редакцията не носи отговорност за съдържанието на коментарите. Призоваваме ви за толерантност и спазване на добрия тон.


Условия за ползване на коментарите

geomax l

Baner GEOPORTAL

Със съдействието на Камарата на инженерите по геодезия и Асоциацията на геодезическите фирми

 

Връзка с нас

map

Списание ГЕОМЕДИЯ

Всичко за геодезията

София 1303
ул. "Св. Св. Кирил и Методий" 146,
ет. 3, ателие 6; тел: 02/ 831 90 01;
e-mail: geomedia@abv.bg
office@geomedia.bg

Банкова сметка

ЕИК 175378844
Банкова сметка
Уникредит Булбанк, клон Европа
BIC - UNCRBGSF
IBAN - BG74UNCR 7000 1500 6707 03
ISSN - 1313-3365

Абонамент

27 лв. за една година

15 лв. за половин година

Свържете се с нас, ако искате да се абонирате.