Как и кой прави литературна карта на София

Петък, 11 Май 2018

Магистър по право и писател, Александър Шпатов е носител на няколко награди – през 2005 г. взима "Южна пролет" за най-добър дебют, а десет години по-късно - наградата за литература на Столична община. Председателства Сдружението за градски читални и е инициатор на редица идеи. Последната му е за литературна карта на София, която вдъхновява и срещата ни с него. Адресът на проекта е https://literatours.bg/

lup

Кой стои зад идеята за литературна карта на София?

Идеята сигурно е хрумвала на страшно много хора. Ако човек се разтърси из интернет - ще намери подобни карти за почти всички големи градове по света, свързани с литературата. Нашето Сдружение за градски читални има за цел да популяризира литературата и четенето и тъй като подобна карта липсваше за София, решихме да се заемем с изготвянето й. Помогна ни и програма „Култура“ на Столична община, макар и с орязан с 40% бюджет. Много сме благодарни и на Националния литературен музей и Столична библиотека и най-вече на JT Design за безценната помощ по разработването на сайта.

Практически отпуснатите средства не стигнаха за покриване дори на половината от разходите за уебдизайн. Накратко финансирането става без финансиране. Много голяма помощ получихме от гробищния парк, които ни дадоха информация за всички гробове на големите ни писатели, почти всички от които са погребани в Централните гробища (основно в парцел 1 и 28).

botev 228582 810x0 768x588

Ще излезете ли извън околовръстното – т.е. може ли да мечтаем за литературна карта на България? Съществува такава на хартия, но представлява само портрети на български поети и писатели.

Имахме и такава идея, но на първо време ми се иска да разработим картата на София, по която ни остава още доста работа. Само улиците, свързани с литературата, са над 300.

Догодина Пловдив ще е европейска столица на културата, ще направите ли карта за Пловдив?

Това си е работа за пловдивчани, ако някой има интерес – с удоволствие бихме му помогнали.

Разработвате я в момента, какви проблеми срещате?

Обемът от информация! Практически почти всички български писатели са свързани по един или друг начин със София. Първоначално разчитах, че ще мога да ползвам информацията в Уикипедия, но почти веднага видях, че написаното там е изключително схематично и неразвито, често пъти и пълно с грешки.

Почти липсва снимков материал за редица литературни забележителности. Най-голямата книжарница на Балканите е била на издателя Тодор Чипев и се е намирала на бул. Дондуков, на мястото на президентството. (прозорците й гледали на север, за да може книгите да се предпазват от директните слънчеви лъчи). Единствената снимка, която открих обаче, е от дните на бомбандировките, когато изгарят над 50 000 тома.

Друг проблем – липсва актуален индекс с улиците на София. Попитах с какво разполагат в Централна поща като справочник, и се оказа, че това, което те ползват, последно е обновявано през 2003 г. В крайна сметка се свързах с "ГИС-София" и те ми предоставиха един актуализиран ексел файл, от който научих, че в Симеоново има улици, кръстени на тетралогията на Талев – ул. „Железният светилник“, ул. „Илинден“ и ул. „Преспанските камбани“. Липсва единствено улица „Гласовете ви чувам“ (представете си как си поръчвате такси до „Гласовете ви чувам“, номер 5.

Какво ще съдържа картата в завършения си вид?

Важните литературни забележителности в София - паметници, къщи и гробове на писатели, литературни кафенета и други места, свързани с литературния ни живот през годините. Също така - информация за всички квартали, площади, булеварди и улици, кръстени на писатели, литературни герои, филолози и т.н. (от Ж.К. „Лев Толстой“, през пл. „Радой Ралин“, до бул. „История славянобългарска“ и улиците „Кирилица“, „Малкият принц“, „Данте“, „Сали Яшар“ и „Ярослав Хашек“). Ще включва всички учебни заведения с литературни патрони (детска градина „Ханс Кристиян Андерсен“, 76 ОУ „Уилям Сароян“, Висше строително училище „Любен Каравелов“), обществените библиотеки в града, местата свързани с българската писменост и т.н. Бихме искали да разработим и няколко тематични литературни маршрута (от там идва и името на сайта ни – literatours.bg)

Смятате ли да привлечете доброволци, които да допълват данните?

Всички, които правим нещо, свързано с картата, го правим на доброволен принцип. За съжаление, от тук нататък работата, която остава, изисква сериозни литературни и филологически познания, но се надявам, че с помощта на Националния литературен музей ще се справим.

Има литературни маршрути – за колко време може да се обиколи „литературна София“?

Само обикалянето на гробищата би отнело поне около два часа, особено ако човек реши да посети и гробовете на Йовков, Далчев и Вапцаров, които са доста далеч от централния вход. Една пълна обиколка на литературна София обаче би следвало да включи и Славейковия дъб в Лозенец, разглеждане на действащите къщи-музеи, обиколка на бюстовете на класиците ни в Борисовата градина, а защо не и едно изкачване по пътя на Алеко към Черни връх. Така че, струва ми се, че цялата обиколка би отнела повече от един ден. Затова – лично аз бих препоръчал да се прави на части.

Съвпадат ли маршрутите отпреди 100 години с днешните литературни маршрути?

Наскоро прочетох как Вазов и неговите приятели излизали да си правят „карловото“. Събирали се най-често да пият мастика в един магазин на „Раковска“, точно срещу „Славянска беседа“. В случая не виждам какво толкова се е променило.

Обмисляли ли сте създаване на истински туристически маршрут от типа на този https://www.localers.com/our-tours-in-Paris/paris-literature-tour или https://www.buzzfeed.com/ariannarebolini/literary-london-spots?utm_term=.ojqDrVE1zZ#.iemaKvZ8op който да бъде платен и да развежда хората из града. Същият въпрос е и за подобен тур из България?

Честно казано – не. Засега идеята ни е всеки сам да обикаля града ни, ползвайки сайта ни. Също така, сайтът ни е насочен изключително и само към българската публика и няма английска версия.

До началото на ХХ век България всъщност е поставена на световната карта до голяма степен именно от поети и писатели, които някак са свързали живота си с нея – смятате ли да направите отделна такава секция, посветена на чужденците и да привличате публика от съответните държави (например по стъпките на Ламартин, на Байрон и прочее)?

Няма отделна секция, но определено ми се иска да подчертаем като акцент колко много от улиците в града ни са кръстени на чуждестранни писатели. В София присъстват почти всички руски класици, например. (Самият аз живея на ул. „Гогол“.) Имаме и паметник на Пушкин, както и на украинеца Тарас Шевченко и на кубинеца Хосе Марти.

Правейки карта на литературните маршрути в София, България появи ли се на картата на световната литература или още е в периферията?

Според мен е редно да си отговорим на въпроса до колко българската литература въобще попада на нашата лична литературна карта. Има много читатели, които подхождат с огромно недоверие към българските книги, останало им още от часовете по т.нар. БЕЛ.

Имаме два въпроса в нашата – какво бихте погледнали с лупа, и какво с телескоп. За вас обаче ще ги променим така – какво от българската литература не трябва да забравяме и да четем под лупа и какво би могло да се „види“ от птичи поглед на съвременната българската литературна карта – т.е. кое е най-значимото, най-характерното?

Под лупа – добрата поезия. Например Константин Павлов.

С телескоп е невъзможно да се чете, струва ми се. А книгите в крайна сметка са за това – да бъдат четени.

1

Прочетена 179 пъти Последно променена в Вторник, 03 Юли 2018 13:47

"Първа отговорност на всеки гражданин е да оспорва властта."

Бенджамин Франклин

Редакцията не носи отговорност за съдържанието на коментарите. Призоваваме ви за толерантност и спазване на добрия тон.


Условия за ползване на коментарите

geomax l

Baner GEOPORTAL

Със съдействието на Камарата на инженерите по геодезия и Асоциацията на геодезическите фирми

 

Връзка с нас

map

Списание ГЕОМЕДИЯ

Всичко за геодезията

София 1303
ул. "Св. Св. Кирил и Методий" 146,
ет. 3, ателие 6; тел: 02/ 831 90 01;
e-mail: geomedia@abv.bg
office@geomedia.bg

Банкова сметка

ЕИК 175378844
Банкова сметка
Уникредит Булбанк, клон Европа
BIC - UNCRBGSF
IBAN - BG74UNCR 7000 1500 6707 03
ISSN - 1313-3365

Абонамент

27 лв. за една година

15 лв. за половин година

Свържете се с нас, ако искате да се абонирате.