GDPR и мрежовата неутралност

Сряда, 07 Ноември 2018

Две неща, по които не си приличат Европа и САЩ

Европа е дала вдъхновение за Новия свят. Но тя не е Новият свят и в Стария свят все още носят либералния дух. Доказателство за това за две неща днес, колкото и да не се забелязват. Едното е мрежовата неутралност, която властва в Европа, а другото е Общ регламент за защита на личните данни (GDPR), който напоследък регулира защитата на личните данни в Европейския съюз.

Главният изпълнителен директор на компанията Епъл Тим Кук заяви, че американският технологичен гигант подкрепя идеята за законодателство за защита на личните данни в САЩ.
Той изброи четирите права, които един такъв закон би трябвало да защитава, на първо място правото на минимално количество събирани данни и правото да знаеш какви данни се събират и за какви цели се използват. "Това е единственият начин да се даде на потребителите възможност да решават кое събиране на данни е законно и кое - не. Всичко друго е лицемерие", заяви той.
Шефът на "Епъл" подчерта също, че компаниите трябва да "признаят, че данните принадлежат на потребителите", от което следва, че те си запазват правото да ги коригират или премахват. Според него трябва да бъде признато също "правото на сигурност" на данните.

Европейците не са във възторг от GDPR. Вече падна и първата глоба по този регламент - за неправилно монтиране на камера за видео наблюдение. Нарушението е направено в Австрия и коства на нарушителя си санкция от 4800 евро.  Нарушението е извършено от предприемач, който е монтирал камера за видео наблюдение в предната част на сградата, където се помещава бизнесът му. Глобата му е наложена, защото устройството е обхващало голяма част от тротоара на улицата, но собственикът не е предупредил гражданите, че минавайки от там, биват записвани. По този начин е нарушил принципът на прозрачност и информирано съгласие за събиране на лични данни, каквито на практика са и лицата на хората.

Регламентът бе приет през 2016 г. и влезе в сила на 25 май 2018 г. Целта му е да унифицира секторното законодателство в държавите членки и да доведе до подобряването на защитата на лични данни в съвременния дигитален свят. В България скоро предстои да бъдат гласувани на второ четене предложените промени в Закона за защита на личните данни, припомнят от Българска търговско-промишлена палата.

В началото на октомври 2018 г. светът отново разбра колко е малък всъщност и как всичко наистина е на един клик разстояние. Оказа се, че хакери атакуват правителства, международни сайтове и информация, която в сравнение със срива в базата данни на Търговския регистър от лятото у нас сякаш е детска игра.

На фона на всичко това губернаторът на Калифорния Джери Браун утвърди нов закон за интернет неутралността, предаде агенция Асошиейтед прес. Защитниците на неутралността на мрежата се надяват, че калифорнийският закон ще сложи край на практиката на интернет доставчиците да фаворизират определено съдържание и уебсайтове и да насърчи Конгреса да приеме законодателство на национално ниво и други щати да въведат подобни правила.

Почти веднага министерството на правосъдието на САЩ подаде съдебен иск – целта е законът в Калифорния да не влиза в сила с аргумента, че той създава затруднения за потребителите и е насочен срещу общата политика на правителството за регулиране на интернет.

Поддръжниците на закона го приветстват като победа за свободата в интернет пространството. Той забранява на интернет доставчиците да блокират или забавят данни въз основа на съдържанието или да фаворизират определени уебсайтове.

Принципът на мрежовата неутралност изисква интернет скоростта да не се манипулира – да не се ограничават или да се блокират сайтове и услуги в киберпространството. Принципът гарантира, че доставчикът няма да дава приоритет на уебтрафика на едни уебсайтове за сметка на други. Според много онлайн теоретици мрежовата неутралност трябва да се третира като основно човешко право.

През октомври 2016 г., след две години преговори, Европейският парламент гласува правила, по които бе достигнато предварително съгласие по въпросите на мрежовата неутралност с правителствата на страните от ЕС. Правилата предвиждат възможността да бъдат предлагани специализирани услуги както на крайни потребители, така и на компании, които са склонни да платят повече за получаването на предимство в онлайн трафика. Според текста обаче тези платени услуги не могат да бъдат предлагани, ако ограничават трафика и скоростта за другите потребители и сайтове. Приоритет може да бъде даван например при прехвърляне на важни здравни данни, при провеждане на хирургически операции от разстояние, за управлението на автономни коли без шофьор и за предотвратяване на терористични нападения. Някои интернет доставчици, особено мобилни оператори, имат практиката да не включват ползването на определени приложения в изчисляването на ползвания от потребителите трафик. Това означава, че на практика тези приложения или услуги излизат безплатно на потребителите, което им дава предимство пред останалите уебсайтове и услуги. Парламентът дава свобода на националните регулатори, които ще следят за прилагането на правилата, да решат дали тази практика да бъде позволена в съответната страна или не.

В България за спазването на мрежовата неутралност следи Комисията за регулиране на съобщенията. Тя ежегодно публикува доклад относно своите наблюдения и направените констатации във връзка с изпълнението на разпоредбите на ЕС. Последният публично достъпен такъв доклад заключава, че не е установено някое предприятие да налага ограничение на видовете ползвани устройства от крайните потребители.

Европа се е преборила за мрежовата неутралност. Спорно е още каква ще е последицата от прилагането на Общ регламент за защита на личните данни. И не е ясно дали това също не ограничава правото на всеки за достъп до интернет.

Глобата на Гугъл

През лятото Европейският съюз обяви рекордно голяма глоба на Google в размер на 4,3 млрд. евро. Причината е действията на компанията, с които тя налага своите приложения и услуги в мобилната платформа Android, която разпространява безплатно. Санкцията беше обявена от еврокомисаря по конкуренцията Маргарет Вестагер. Гугъл обжалва и обяви ответен удар - да въведе лицензионни такси за своите приложения в Европа. Така производителите на смартфони и таблети, които ще се продават на територията на ЕС, ще трябва да плащат, ако искат да инсталират предварително приложенията и услугите на Google. Това според компанията е мярка, която се налага заради изискванията на ЕС да промени практиката си  и да не бъде глобена отново. Европейският съюз обвини Google, че плаща на производителите да инсталират нейните приложения на устройствата си, както и на мобилните оператори, които предлагат устройства.

Европейският съюз иска разнищване на Фейсбук

Евродепутатите поискаха проверка на Фейсбук от страна на ЕС. Призивът залегна в резолюция, приета на сесията в Страсбург в края на октомври. Държавите от ЕС трябва да разследват твърдения за политическа злоупотреба онлайн от страна на външни сили, се посочва в документа. Като последващо действие след скандала с "Фейсбук" и "Кембридж аналитика" евродепутатите призовават за цялостна проверка и за мерки срещу намесата в изборите. Те настояват Фейсбук да позволи на ЕС да извърши пълна проверка, за да оцени сигурността и защитата на данните на потребителите.
Според ЕП Фейсбук не само е нарушил доверието на гражданите, но и правото на ЕС. Те препоръчват Фейсбук да въведе значителни промени, за да спазва правото на ЕС в областта на защитата на личните данни.
Евродепутатите отбелязват, че данните, получени от "Кембридж аналитика", може да са били използвани неправомерно при референдума за напускането на ЕС от Великобритания и при президентските избори в САЩ през 2016 година. Те подчертават спешната необходимост от противодействие на всеки опит за подправяне на изборите в ЕС и от съобразяване на избирателните закони към новата цифрова среда.
ЕП предлага въвеждането на прозрачност и ограничения на разходите, спазване на сроковете за размисъл и еднакво отношение към кандидатите; по-ясно разграничаване на политическата употреба на онлайн реклами и кой стои зад тях; забрана на профилирането за изборни цели, в т.ч. използването на онлайн поведение, което може да разкрие политически предпочитания; социалните медии да обозначават съдържанието, споделено чрез ботове, да ускорят процеса на премахване на фалшиви профили и да работят с независими проверители на факти и с академичните среди; разследванията на предполагаема онлайн политическа злоупотреба от страна на външни сили трябва да бъдат извършени от държавите в ЕС с подкрепа от Евроюст.

Прочетена 22 пъти

"Първа отговорност на всеки гражданин е да оспорва властта."

Бенджамин Франклин

Редакцията не носи отговорност за съдържанието на коментарите. Призоваваме ви за толерантност и спазване на добрия тон.


Условия за ползване на коментарите

geomax l

Baner GEOPORTAL

Със съдействието на Камарата на инженерите по геодезия и Асоциацията на геодезическите фирми

 

Връзка с нас

map

Списание ГЕОМЕДИЯ

Всичко за геодезията

София 1303
ул. "Св. Св. Кирил и Методий" 146,
ет. 3, ателие 6; тел: 02/ 831 90 01;
e-mail: geomedia@abv.bg
office@geomedia.bg

Банкова сметка

ЕИК 175378844
Банкова сметка
Уникредит Булбанк, клон Европа
BIC - UNCRBGSF
IBAN - BG74UNCR 7000 1500 6707 03
ISSN - 1313-3365

Абонамент

27 лв. за една година

15 лв. за половин година

Свържете се с нас, ако искате да се абонирате.