Картография на Странджа през вековете

Събота, 21 Септември 2019

Петър Мутафчиев – потомък на Шапкаревия род от Охрид и един от учредителите на Българското сдружение на родовете от Македония (БСРМ), подкрепи възстановяването на експозицията „Картографският образ на Странджанския край през вековете“, съобщават от ГЕОПАН.

Създаването на тази забележителна колекция с ценни от историческо гледище изображения на Македония, Тракия и Странджа през вековете е резултат от усилия, положени още през 1981 година под ръководството на проф. Александър Фол (тогава председател на Общия научно-консултативен съвет на Програмата за изследване на Странджанско-Сакарския край). По-късно изложбата е показана с голям успех в Българския културен център - Дом Витгенщайн във Виена, Австрия.

По-късната селекция, осъществена от Международния търговски и културен център Геопан - Бургас, не само съхранява първоначалният набор от карти, но и го обогатява с нови образци, а също го дигитализира. В редица представителни изложби в Страсбург, Брюксел, Истанбул, Кишинев, Сoфия, Бургас и Ню Йорк колекцията убедително представя възможностите на създадения Дигитален архив „Тракия – Геопан“.

Идеята на възобновения проект е в местността Петрова нива в Странджа да се създаде първата картографска експозиция на открито, която да показва единството на българското землище на територията на географските области Тракия, Мизия и Македония (Именно тази идея е ръководила българите вдигнали се на повсеместно въстание в Македония и Тракия през 1903 година). Подбраните картографски изображения за Петрова нива произхождат от почти всички европейски архиви и отделни частни колекции.

Петър Мутафчиев се доверява на специалистите на Геопан и Градския исторически музей „Проф.д-р Александър Фол“, за да направи своя избор – на Петрова нива с негови средства да бъде отпечатана и поставена първата карта, издадена на български език, озаглавена Карта на сегашная Болгария, Тракия, Македония и на прилежащите земли, в 4 листове. Рисувал, писал и литографирал Александър х. Руссет. Страсбург, 1843“.

При създаването й А. хаджи Руссет ползва картата на  Пиер Лапи “Генерална карта на Европейска Турция” (Karte generale de la Turquie d`Europe, Paris, 1822). Важно е да се отбележи, че при изработката на българския екземпляр картата на Пиер Лапи е обогатена и допълнена от българския й издател, което я прави ценна и до наши дни. В това ни убеждава фактът, че трудът на хаджи Руссет е използван в по-ново време при определяне на границите на Република Македония, както и за очертаване на физико-географските области Македония и Тракия.

Идеята на Петър Мутафчиев да подкрепи експозицията на Петрова нива е в съзвучие с целите на Българското сдружение на македонските родове. Показвайки единството на Мизия, Тракия и Македония картата популяризира общото културно-историческо наследство на родовете от Македония. Несъмнено нейното представяне ще съдейства за сближаване на хората с общи родови корени от България, Гърция и Северна Македония, спомагайки за превъзмогване на наслоените различия.

Същевременно, приносът на потомъка на Шапкаревия род от Охрид, който е бивш министър на транспорта на Р България, е и историческо припомняне за общоевропейското и геополитическото значение на коридор № 8, който свързва бреговете на Тракия Понтика с Адриатическото крайбрежие, което ясно личи на картата на хаджи Руссет.  Петър Мутафчиев се надява, че ще може да дари и на родния Охрид идентичен екземпляр на картата от Петрова нива, който ще припомня един забележителен паметник на общото българско възрожденско минало.       

Прочетена 114 пъти Последно променена в Събота, 21 Септември 2019 10:27

"Първа отговорност на всеки гражданин е да оспорва властта."

Бенджамин Франклин

Редакцията не носи отговорност за съдържанието на коментарите. Призоваваме ви за толерантност и спазване на добрия тон.


Условия за ползване на коментарите

geomax l

Baner GEOPORTAL

Със съдействието на Камарата на инженерите по геодезия и Асоциацията на геодезическите фирми

 

Връзка с нас

map

Списание ГЕОМЕДИЯ

Всичко за геодезията

София 1303
ул. "Св. Св. Кирил и Методий" 146,
ет. 3, ателие 6; тел: 02/ 831 90 01;
e-mail: geomedia@abv.bg
office@geomedia.bg

Банкова сметка

ЕИК 175378844
Банкова сметка
Уникредит Булбанк, клон Европа
BIC - UNCRBGSF
IBAN - BG74UNCR 7000 1500 6707 03
ISSN - 1313-3365

Абонамент

27 лв. за една година

15 лв. за половин година

Свържете се с нас, ако искате да се абонирате.