Ноември – февруари, Украйна. Хиляди украинци посрещат зимата с недоволство от отказа на правителството им да подпише договор за асоцииране с Европейския съюз. Хората се събират на централния площад „Независимост“в Киев, като се обединяват от едно искане – европейско бъдеще за Украйна. Протестите се обединяват под понятието ЕвроМайдан (евромегдан). Официален Киев нехае и иска заем от 20 милиарда евро от Брюксел, за да се парафира споразумението с евросъюза. Веднага след това Москва обещава 15 милиарда евро заем и прави първите финансови инжекции. Всяка неделя на мегдана се събират хиляди, а Москва, Брюксел и Вашингтон си разменят любезности, докато техни пратеници се ръкуват с позатихващата опозиция по улиците на Киев. До 19 февруари, когато, само ден след среща на лидерите на опозицията в Берлин, протестите на мегдана се засилват и падат първите жертви при сблъсъци между милиция и опозиция. Дотогава има съобщения за убити и пребити хора, но са единични случаи. На 20 февруари е обявен национален траур в памет на загиналите на площада предишния ден най-малко 27 души. Вместо траур само за часове са избити десетки, а стотици са в болница. Трима европейски външни министри и един руски пратеник преговарят часове с олигарха-президент Янукович, който обявява, че ще проведе антитерористична операция, за да спре насилието. Преговорите спират спецакцията и се стига до решение за предсрочни избори. По-малко от денонощие по-късно президентът изчезва, обявен е за издирване, вилата му е върната на народа, от затвора е освободена бившият премиер Юлия Тимошенко, хората на мегдана ликуват, а депутатите осъждат доскорошната власт. Във вилата на Янукович, която той панически напуска, са намерени документи, уличаващи го в престъпления. Така поне твърдят от опозицията, а журналисти правят сайта YanukovychLeaks.org, по подобие на небезизвестния WikiLeaks.org на Джулиан Асандж. Украинската версия обещава да разкрие тайните на миналата власт, като се подозира, че Янукович е злоупотребил с милиарди евро. Изборите за президент и парламент в Украйна са насрочени за 25 май, когато най-вероятно България ще гласува за евродепутатите си. Някои от лидерите на украинската опозиция обаче също имат не съвсем чисто минало. Достатъчно е споменаването само на едно от определенията за Юлия Тимошенко – газовата принцеса и добавката, че временно изпълняващ длъжността президент Олександър Турчинов е смятан за нейна дясна ръка.
Снимка: Ройтерс
