Руски и американски учени заедно разработиха автоматизирана система за мониторинг и предсказване на земетресения по снимки от космоса. Това съобщи главният научен сътрудник на Института за космически изследвания на Руската академия на науките (РАН) Сергей Пулинец.
Според руските и американските учени, технологията идентифицира аномалии чрез съществуващите изображения от метеорологичните космически сателити. Въпреки това, за да се анализират входящите данни, е необходимо отделно изследване и анализ, което до момента не е било правено в никоя страна по света.
Според новите анализи, съществуват необичайни йоносферни аномалии над райони, в които впоследствие са възниквали земетресения. Този феномен е бил забелязан за първи път от съветските учени чрез анализ на данни от спътника Intercosmos-19 още през 80-те години на миналия век.
Подобни аномалии са възниквали няколко дни преди земетресението. В зависимост от времето през деня и анализирайки други геофизични условия, учените могат да наблюдават и положителни, и отрицателни аномалии. Разработени са технологии за автоматично разпознаване на такива аномалии в йоносферата, които се появяват преди земетресенията, разказва Пулинец.
Според него впоследствие учените регистрират появата на топлинни аномалии в зоните на сеизмична активност, които могат да бъдат открити и от спътници. Аномалиите възникват на различни височини – от повърхността на земята до горния ръб на облаците. „Самите аномалии не са обяснени с никакви други събития“, казва ученият.
В резултат руските и американските учени съвместно разработиха физически модел на симптомите на земетресения, както и методи за тяхното откриване от сателитни снимки, обясни ученият.
Същевременно и турски учени от университета Гелизим в Истанбул се занимават със същата тема. Ахмет Урусан коментира в изследване за йоносферните аномалии и анализ на три земетресения в Калифорния, че йоносферната сеизмология набира популярност напоследък. Изследвания на тази тема бързо се увеличават през последното десетилетие. Според йоносферната сеизмология, механичната енергия, натрупана от компресията на скалите преди големите земетресенията се освобождават от земята чрез създаване на положителен заряд. Този процес може да се прояви като във въздуха се освободят огромни количества йони. Благодарение на това се стига до разлика във температурата, промяна на налягането в тропосферата, изкривявания на радиочестотите, настъпват разлики в общото съдържание на електрони в йоносферата. Според Урусан дори само наличието на йоносферни аномалии могат да предскажат появата на земетресение. Урусан анализира данни, събрани от спътници и GPS станции в Калифорния, САЩ, по време на трите последни най-силни земетресения. Става дума за трусовете през 1999 г. от 7,1 по Рихтер, от 2009 г. от 7,2 по Рихтер и 2014 г. от 6 по Рихтер.
Анализът показва, че за земетресението от 1999 г. данните от 13 станции от GPS са регистрирали увеличение на съдържанието на електрони в атмосферата преди и след земетресението. Освен това анализът показва, че електромагнитният импулс е генериран и излъчван от земята цели четири дни преди събитието. Подобни резултати са получени и за земетресението от 2009 г. Тогава са събрани данни от 8 GPS станции и те също показват йоносферни аномалии. За последното земетресение са ползвани данните от 11 GPS станции. Те също демонстрират, че три дена преди труса е имало промяна в йоносферта.
Получените резултати са доста значими и за трите земетресения.
Заключението на учените е, че разломите и напрежението трябва да се проследява непрекъснато от магнитометри и спътниците могат да играят решаваща роля в засичането на аномалии и съответно да дава добри резултати при прогнозиране на земетресенията.
Земетресението представлява разклащане на земната повърхност, породено от разместването на част от земната кора и внезапното освобождаване на голямо количество енергия. Разпространяването на трептенията в земните пластове се нарича сеизмична вълна. Точката под земята, откъдето е освободена енергията, се нарича хипоцентър. Проекцията на хипоцентъра върху земната повърхност се нарича епицентър.
