Международният панаир в Пловдив да получи статут на недвижима културна ценност с категория „национално значение“. Това предлага Камарата на архитектите в България (КАБ) в писмо до Министерството на културата, съобщиха от Камарата.
От професионалната организация смятат, че с оглед настъпилата промяна в собствеността на панаира е важно да бъдат предприети мерки за опазване на автентичността и функциите на един от символите на град Пловдив. По този начин ще се гарантира, че новият мажоритарен собственик ще работи за поддържане и развитие на идеята на световното изложение и няма да прекрати дейността му с цел реализация на други инвестиционни проекти.
„Пловдивският панаир заслужава да бъде обявен за паметник на индустриалното наследство, тъй като има значима историческа роля за развитието на търговско-икономическата политика на България. На 15 август 2022 г. той отбеляза 130-тата си годишнина. Изложението следва да бъде вписано и в Националния регистър на нематериално културно наследство с цел опазване на специфичната идея и идентичност на панаира“, категорични са от КАБ.
В момента пловдивската архитектурна колегия прави проучване на архитектурното наследство на града от ХХ век, което включва и Пловдивския панаир. Припомняме, че това е едно от най-старите и най-знаковите изложения не само на Балканите, но и в цяла Европа. Началото му е поставено през 1891 г., когато правителството на Стамболов взема решение за организиране на голямо изложение в Пловдив. Откриването му става на 15 август 1892 г. с голям военен парад в присъствието на княз Фердинанд I, представители на правителството и чужди дипломати. Подготвяно с голям ентусиазъм и с помощта на много специалисти, първото изложение успява да развие мащаби, които впечатляват: то достига обща площ 80 000 кв. м, като участниците са от 24 различни страни. През 30-те години на ХХ век панаирът в Пловдив получава статут на национален изложбен център на България и е приет за член на Международната асоциация на изложбената индустрия (UFI), най-авторитетната глобална организация в бранша. След това неговото развитие продължава много активно и винаги в синхрон със световните тенденции, за да се утвърди днес като един от лидерите в Югоизточна Европа.